Р Е Ш Е Н И
Е № 260584
гр. Пловдив, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 103 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
Б.И.М., ЕГН: **********, е предявил срещи „Верди Логистикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 2295,87 лева, представляващи
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от депозирането на исковата молба в съда – 06.01.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата – иск с правно основание чл. 128 ал.1 т.2 КТ,
както и сумата в общ размер от 39,31 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 30.08.2019 г. – 05.01.2020 г. – иск с правно
основание чл. 86 ал.1 ЗЗД; за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 560 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работник без
предизвестие поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата – правно основание
чл. 221 ал.1 КТ, както и сумата в размер на 4,36 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 10.12.2019 г. до 05.01.2020
г. – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 672 лева, представляваща обезщетение за използван
платен годишен отпуск от ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.01.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата – правно основание чл. 224 ал.1 КТ, както и сумата в размер
на 5,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
10.12.2019 г. до 05.01.2020 г. – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба се посочва, че между страните е съществувало валидно трудово
правооотношение за периода 08.05.2019 г. – 10.12.2019 г., по силата на което
ищецът заемал длъжността „******”, с основно месечно брутно възнаграждение в
размер на 510 лева, което се дължало до 30-то число на предходния месец.
Излагат се съображения, че считано от 30.08.2019 г. ответникът преустановил
плащанията за трудово възнаграждение към ищеца. Последното плащане към същия
касаело трудовото възнаграждение за месец юни 2019 г., но не било в пълен
размер, а сумата от 320 лева. Поради изложеното работникът прекратил трудовото
правоотношение с работодателя на основание чл. 327 ал.1 т.2 КТ, считано от
10.12.2019 г., на която дата било входирано заявлението от работника.
Поради
изложеното се претендират посочените суми.
В
срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на искова молба от ответника.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения трудов договор № ******
г. /л.5/ се установява, че на посочената дата между страните е учредено трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „******“ при
ответното дружество.
Видно от Заявление вх. № ****** г.
/л.6/, ищецът е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл.
327 ал.1 т.2 КТ., считано от датата на получаване на същото, а именно: **** г.
По делото е приобщено заключение по съдебносчетоводна
експертиза /л.42-44/, видно от което дължимото трудово възнаграждение за
претендирания период възлиза на 3006,32 лева – брутна сума, и 2012,85 лева –
нетна сума, дължимото обезщетение за забава върху главницата е в размер на
29,98 лева, размерът на дължимото обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ възлиза на
560,00 лева, с обезщетение за забава върху сумата в размер на 4,36 лева, а
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни възлиза на
672 лева и обезщетение за забава в размер на 5,23 лева. Съобразно заключението
на вещото лице в ТД на НАП Пловдив за задължено лице „Верди Логистик” ЕООД е
вписан трудов договор, сключен с ищеца на 08.05.2018 г. и прекратен на
11.12.2019 г. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.
По делото е представено и писмо от
Инспекция по труд РД – Пловдив /л.45/. Съдът следва да посочи, че в посоченото
писмо се съдържат правни и фактически изводи на длъжностно лице, поради което
писмото по своята същност представлява частен диспозитивен документ, не
официален свидетелстващ. Поради изложеното същият не се ползва с материална доказателствена
сила, обективираните изводи не обвързват съдебния състав и същият не се
кредитира.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
По искът по
чл. 128 ал.1 т.2 КТ:
По делото се установи съществуване на трудово
правоотношение между страните за периода 08.05.2018 г. – 10.12.2019 г. В приложение
на установената от чл.8 ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване
от страна на ответника, съдът приема, че за същия период работникът е
изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си
да престира работна сила. Следователно за същия период за работодателя са
възникнали задълженията по чл.128, т.1 и 2 КТ да начислява и заплаща
уговореното възнаграждение за извършената работа. .
От приетата по делото експертиза се установи, че
неизплатено нетно възнаграждение на ищеца за месеците юли – декември 2019 г.
възлиза на 3006,32 лева – брутна сума, и 2012,85 лева – нетна сума, а дължимото
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.08.2019 г. – 05.01.2020
г., е в размер на 29,98 лева.
Тежестта да докаже изпълнението на
задължението си за заплащане на дължимото трудово възнаграждение носи работодателят.
От негова страна не бяха ангажирани доказателства за изплащане на
претендираните суми.
Следователно въз основа на правилата за разпределение
на доказателствената тежест съдът приема за недоказано изпълнението на
задълженията на ответника да заплати трудовото възнаграждение на ищеца за
процесния период, поради което и предявените искове се явяват основателни, като
следва да се присъди нетната сума на трудовото възнаграждение, предвид
обстоятелството, че същата е претендирана, а именно: 2012,85 лева и обезщетение
за забава върху същата от 29,98 лева. До този размер предявените искове се
явяват основателни, като за разликата над посочените суми до пълните
претендирани, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Както се посочи, констатациите на длъжностното лице от Инспекцията по труда РД
– Пловдив не обвързват съдебния състав, като по делото е приобщен пряк
доказателствен източник – ССчЕ, въз основа на който съдът намира, че следва да
се определят дължимите нетни възнаграждения и обезщетението за забава.
По отношение
исковете по чл.221 ал.1 и чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Правоотношението между страните е
прекратено поради забавено изпълнение на задължението на работодателя да
заплаща трудово възнаграждение, на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ. В този случай
работодателят дължи обезщетение съгласно чл.221 ал.1 КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение, тъй като правоотношението между страните е било
безсрочно, съответно не е уговорен различен срок на предизвестието от
посочените в чл.326, ал.2 КТ. Обезщетението се определя на база брутното трудов
възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването, в случая от
възнаграждението за м.ноември 2019 г., което съобразно приетата по делото ССчЕ
е в размер на 560 лева.
Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 28 дни, като съобразно
приетото заключение по ССчЕ същото възлиза на 672 лева, към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение – 10.12.2019 г.
Задълженията за заплащане на обезщетенията по чл.221 и
224 КТ е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя
и липса на уредба в Кодекса на
труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху
обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на
задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл. 221 ал.1 и чл. 224 ал. 1 КТ,
макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с
оглед неговия характер - парично и безсрочно, в рамките на една договорна
отговорност, съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЗД е
нужна покана на кредитора. Когато липса покана, лихвата се дължи
от деня, в който е предявен искът /в този смисъл Тълкувателно решение №
3/19.03.1996 год. по гр. д. № 3/95 год. на ОСГК на ВС/. Поради изложеното
предявените искове за обезщетение за забава върху дължимите обезщетение по чл.
221 ал.1 и чл. 224 ал.1 КТ се явяват неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По
разноските:
При този изход на спора, и двете страни
имат правно на разноски в производство. Ответникът не е представил
доказателства за извършването на такива, респ. на същия не следва да бъдат
присъждани. Ищецът е представил доказателства за заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. На същия, на основание чл. 78
ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от
предявените искове, а именно: 595,13 лева.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на държавата по сметка
на Районен съд Пловдив сумата в размер на 230,51 лева – за предявените искове,
и сумата от 73,25 лева – възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената
част от предявените искове.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Верди Логистикс“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.М., ЕГН: **********, на основание чл. 128 т.2 КТ сумата в
общ размер от 2012,85 лв. /две хиляди и дванадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща дължими от ответника нетни трудови възнаграждения за месеците юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 06.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата в
размер на 29,98 лв. /двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатените нетни трудови
възнаграждения за периода 30.08.2019 г. – 05.06.2020 г., на основание чл. 221 ал.1 КТ сумата в размер на 560 лв. /петстотин
и шестдесет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради забавяне в изплащането на трудовите възнаграждения на
работника, ведно със законна лихва върху главницата от 06.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; на
основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 672 лв. /шестстотин седемдесет и два
лева/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
на 28 дни до прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ведно със
законна лихва върху главницата от 06.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за заплащане на нетни трудови възнаграждения за месеците юни, август,
септември, октомври, ноември и декември 2019 г. за разликата над присъдения
размер от 2012,85 лева, до пълния претендиран размер от 2295,87 лева,
предявените искове за заплащане на обезщетение за забава върху главницата над
присъдения размер от 29,98 лева до пълния претендиран размер от 39,31 лева,
както и за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за
прекратяване на трудовото правоотношение поради поради забавяне в плащането на
трудовите възнаграждение за периода 10.12.2019 г. до 05.01.2020 г. в размер на
4,36 лева, както и за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за периода 10.12.2019 г. до 05.01.2020 г. в
размер на 5,23 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Верди Логистикс“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.М., ЕГН: **********, на
основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата в размер на 595,13 лв. /петстотин деветдесет и
пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА
„Верди Логистикс“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 303,76 лв. /триста и три лева
и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
държавна такса по уважените обективно съединени искове и депозит за вещо лице
съразмерно уважената част от предявените искове.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,
ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено
трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ