Решение по дело №3898/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 29.05.2020г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-E въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

        мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в. гр. д. № 3898 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15212 от 03.10.2016г., постановено по гр.д. № 63655/2014г. на СРС, 48 състав, З. „Л.И.” АД е осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, вр. чл. 257 КЗ на И.К.П. сумата от 772, 50 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 26.11.2013г. в гр. Вършец и съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застраховател по който е ответникът, ведно със законната лихва от 26.11.2013г. до изплащане на вземането. С решението искът е бил отхвърлен до пълния предявен размер от 1030 лв. и И.К.П. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. „Л.И.” АД разноски в размер на 76,25 лв., а З. „Л.И.” АД  е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС държавна такса и  разноски в размер от 337, 50 лв.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът З. „Л.И.” АД, чрез юрисконсулт М.В., е подал въззивна жалба срещу решението, в която поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и несъобразено със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че присъдената с решението законна лихва е недължима, тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум, и не е съобразил предявената претенция в исковата молба. Счита, че следва да бъде присъдена законна лихва при евентуално уважаване на иска от датата на предявяване на исковата молба. Поддържа, че от представената по делото фактура № ********** от 02.12.2013г., не се установява извършено плащане от страна на ищеца, а от трето по делото лице – К.М.П.. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „И.К.П., с който да оспорва жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди е валидно и допустимо. Въззивният съд споделя изложените в мотивите му съображения в тази част от решението, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По отношение на частта от решението, в която районният съд е присъдил законна лихва от 26.11.2013г. решението е недопустимо. Във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

СРС, Гражданско отделение, 48 състав е бил сезиран с искове, с правно основание чл. 226, ал. 1, вр. с чл. 257 КЗ.

С прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно - обезпечителна. Правният интерес от предевяването на иска на увредения ще е обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният интерес се презюмира. За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да са налице предпоставките на чл. 226 КЗ /отм./, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП; вредоносен резултат, в случая причиняване на имуществени вреди на ищeца; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. В тежест на жалбоподателя, ищец е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства /Протокол за за оглед на местопроизшествие от 26.11.2013г./ се установява, че на 26.11.2013г. е настъпило пътно транспортно произшествие, като местопроизшествието се намира в гр. Вършец, ул. „Република” № 22, при което л.а. „Опел Вектра”  с ДК № *******е напуснал пътното платно и се е ударил челно в дърво върху тротоара. По делото се установява още, че процесният автомобил е бил собственост на И.Г.И., а водачът  на автомобила Л.Е.И. се е движел в гр. „Вършещ”, като е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като се движел с несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения за скорост, вследствие на което е загубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал е платното за движение и се е ударил в крайпътно дърво. При настъпилото ПТП е пострадал И.К.П., а водачът на автомобила и другият пътник са починали.

Ответникът по делото е представил Споразумение № 513 от 08.09.2015г., видно от което З. „Л.И.” АД и И.К.П. са договорили помежду си определянето и изплащането на застрахователно обезщетение на пострадало лице, във връзка с настъпило на 26.11.2013г. пътно – транспортно произшествие – самокатастрофа, възникнало в гр. Вършец, обл. Монтана, на ул. „Република”, причинено след употреба на алкохол, установен в концентрация 1,71 промила от неправоспособния Л.Е.И. при управлението на л.а. марка „Опел Вектра”, с рег. № *******– собственост на И.Г.И., със сключена в дружеството застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите  - полица № 22113001799834, със срок от 11.07.2013г. до 10.07.2014г., в покритие до 27.01.2014г. , при което произшествие са причинени телесни увреждания на пътника И.К.П. – травма на главата с охлузвания, и повърхностни прорезни наранявания на лицето, травматичен оток на лява лицева половина , счупване на костите на лицевия череп с фрактурни линии в областта на горната челюст, лявата скула и латералната стена на лявата орбита, счупване на долна челюст в областта на ъгъла и в ляво, сътресение на мозъка, травма на крайници  - горни и долни, с множество повърхностни охлузвания и прорезни наранявания, травма на дясна предмишница със счупване на лакетна кост, травматичен оток на  лява подбедрица със счупване на дългите кости – голям и малък пищял, възстановяването от които е настъпило за период от 6 месеца.  С горепосоченото споразумение страните са се договорили, че З. „Л.И.” АД ще заплати на И.К.П. застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв.  за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от горепосочените травми, като същото е сключено във връзка с друго водено производство между страните по гр.д. 81/2015г. по описа на СГС. С представеното споразумение от 08.09.2015г. /имащо характер на спогодба по чл. 365 ЗЗД/ е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия състав на предявения иск чл. 226 КЗ /отм./, с изключение на размера на причинените вреди, както и евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат  от ищеца, поради което следва да бъде намален размера на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

По делото освен това е представена от ищеца и фактура с № ********** с дата 02.12.2013г.  за направени разходи  от ищеца в размер на 1030 лв. за заплащане на тясна самокомпресираща плака – 1 бр. и плака фибула - 1 бр. Към фактурата е приложен и касов бон, отразяващ извършеното плащане по същата. Настоящият въззивен състав намира за неоснователно наведеното възражение от ответника, че като получател на стоката във фактурата било посочено различно лице от ищеца,  поради което последният не можел да се ползва от документа като доказателство по делото. Напротив, видно от същата като получател на стоката е посочено името на ищеца  - И.К.П.  и неговия ЕГН: **********, като доставчик на стоката е било дружеството „Г.С” ЕООД. В същата е посочено действително и име на друго лице, а именно – К.М.П., но с направено отбелязване под името, че това е лице, което отговаря за операцията, т.е. поръчката и доставката на артикулите до получателя на стоката И.К.П..

Нещо повече, от изготвената и представената по делото съдебно – медицинска експертиза от вещото лице д-р Д.К.се установява, че представената фактура по делото е относима към възстановяването от травмите на ищеца. Въззивният съд кредитира изцяло горепосочената експертиза, тъй като намира, че е компетентно изготвена и обективна, съответстваща на останалия по делото  доказателствен материал.

Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума – чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./. Застрахователят отговаря за всички преки и непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да постави увредения в състоянието, което той е бил преди деликта.

В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че са налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на третото лице Л.Е.И., управляващо МПС рег. рег. № *******, марка „Опел Вектра” на И.Г.И., за причинените на ищеца вреди при процесното ПТП от 10.08.2015 г., също така се установи и наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, покриваща отговорността на И.Г.И., поради което можем да заключим, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаването на иска по чл. 226 КЗ /отм./.

Настоящият въззивен състав намира, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е формирал извод за дължимост на сумата като обезщетение за имуществени вреди, като е отчел представените документи за направени разходи за лечението на ищеца. Поради ненаведено възражение във въззивната жалба относно съпричиняването и присъждането на обезщетение в по – нисък размер от претендираното, а именно 772, 50 лв., същото не следва да бъде обсъждано от настоящия  въззивният състав. /по арг. на чл. 269 ГПК/

По отношение на направеното възражение от ответника, че е налице свръхпетитум относно присъдената законна лихва от съда, тъй като същата е присъдена от датата на увреждането – 26.11.2013г, а не от датата, която ищецът е посочил в исковата молба – 07.07.2014г - датата на подаване на последната, въззивният съд намира за основателно. Действително, в петитума на исковата молба претенцията на ищеца относно присъждането на законната лихва /за обезщетението за имуществени вреди/ е от датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2014г., поради което е налице свръхпетитум и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, като вместо това се присъди законна лихва от дата 07.07.2014г.

    Изложеното води до извод, че въззивната жалба е частично основателна и като такава следва да бъде уважена, а първоинстанционното решение да бъде обезсилено в частта за присъждане на законната лихва от датата на настъпването на процесното ПТП, като вместо това на ищеца се присъди законна лихва от дата 07.07.2014г.- датата на депозирането на исковата молба.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 от ГПК ищецът дължи да заплати на З. „Л.И.” АД направените във въззивното производство разноски в размер на общо на 125 лв., по пера както следва – 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за заплатена държавна такса пред въззивната инстанция. Искане за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна не е направено.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 15212 от 03.10.2016г., постановено по гр.д. № 63655/2014г. на СРС, 48 състав, В ЧАСТТА, в която З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******е осъден да заплати на И.К.П., ЕГН: ********** законна лихва от 26.11.2013г. до 07.07.2014г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15212 от 03.10.2016г., постановено по гр.д. № 63655/2014г. на СРС, 48 състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН: **********  да заплати на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******сумата в размер на 125 лв. за направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.