Р Е
Ш Е Н И Е № 3167
гр. Пловдив, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2494 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от А.Р.С., срещу П.Х.К., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл. 45, ал.1 ЗЗД,
за осъждане на ответника да преустанови ползването на имота си по начин, който
пречи на ищеца да упражнява правото си на ползване по отношение на притежавания
от него имот, като извърши ремонт на В и К инсталацията си в баня-тоалетната на
жилището, находящо се на втория етаж на жилищна сграда с административен адрес:
*****, като премахне от имота на ищеца тръбата за отвеждане на обратните води
от сифона, отводняващ банята, като отведе сифона си с нова тръба към общия
щранг за обратните води, но по начин, по който включването в щранга да стане на
нивото на пода на банята на ответника или в междуетажната плоча, като промени
положението на тръбата на сифона от висящо във вкопано, без да висят тръбите за
обратни води на сифона в жилището на ищеца, находящо се на първия етаж от
жилищна сграда с административен адрес: *****; за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 206,15 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за извършване на строителни работи по зазиждане на дупката в
плочата, поставяне на замазка, шпакловане, грундиране и боядисване с латекс, от
които 129,05 лв. за труд и 77,10 лв. за материали, ведно от законната лихва от
датата на деликта – 28.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на основание договор за
дарение от 2008 г. на недвижим имот, представляващ целия първи етаж от жилищна
сграда, находяща се в *****, а ответникът е собственик на имот, находящ се на
втория етаж от същата жилищна сграда. Посочва, че от години ответникът създава
пречки за спокойното ползване на жилището от страна на ищеца, като тръбите на
индивидуалната В и К канализация, която обслужва баня-тоалетната на ответника
навлизат в имота на ищеца – в баня-тоалетната. Намира, че В и К инсталацията на
ответника, обслужваща изцяло неговия имот, е изпълнена по начин, създаващ
условия за постоянни течове и поява на неприятна миризма, от които се разваля и
разрушава бетона и армировката на етажната плоча. Тези обстоятелства налагали
извършването на чести ремонти чрез шпакловане и боядисване на банята. Твърди,
че преди 8-9 години е изградил кнауф кутия за скриване на тръбите, но проблемът
не се разрешил, а течовете от В и К инсталацията на ответника продължили и
увредили поставената кутия. На дата 28.03.2016 г. отново се появил теч, като
въпреки извършеното боядисване, пак било налице мокро петно на тавана на банята
на ищеца. Въпреки отправените предупреждения до ответника да отремонтира В и К
инсталацията, последният не предприел действия в тази насока. Посочва, че
таванът на баня-тоалетната бил компрометиран – мазилката била подкожушена и се
ронела, боята била нарушена, появили се жълти и жълто-кафяви петна по тавана, а
в ъглите между тавана и кнауф – кутията се появил мухъл. На 16.11.2017 г.
отново възникнал теч, за който ищецът уведомил ответника. Вследствие на това
след няколко дни в дома на ищеца дошъл В и К специалист, изпратен от ответника,
който разбил кнауф кутията с чук и без да ремонтира нищо по тръбите на
ответника, му заявил, че ще изкачат да изсъхне мокрото пространство, след което
да се затвори кнауф кутията. След това, ищецът ангажирал друг В и К специалист,
който взел становище, че можело да бъде извършено преустройство на В и К
инсталацията на ответника по начин, по който тя да не навлиза в имота на ищеца.
Отново била изпратена покана до ответника на 20.01.2018 г. Ответникът уведомил
ищеца, че е отстранил теча и изявява готовност да реши трайно проблема
занапред. При проведен разговор на
28.01.2018 г. обаче последният отказал и заявил, че няма да ремонтира
инсталацията. Поддържа, че е необходимо да се поправи нарушената мазилка и
боята на тавана и част от стените на баня-тоалетната, да се оправи ъгълът,
където е изкъртена кнауф – кутията. За възстановяване и поправяне на посочените
вреди били необходими поне 200 лв., от които 100 лв. за материали и 100 лв. за
труд. Затова предявява настоящите искове. Моли за уважаването им и присъждане
на сторените разноски.
По
отношение на иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД ищецът е направил
изменение, чрез увеличение на неговия размер, а именно да се счита предявен за
сумата от 206,15 лв., от които 129,06 лв. – за труд и 77,10 лв. – за материали.
Изменението на иска е прието с протоколно определение на съда от 04.07.2018 г.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът П.Х.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта, че ищецът е
собственик на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в *****, а
ответникът е собственик на втория етаж от същата жилищна сграда. Твърди, че
процесната сграда била построена пред 50-те години на миналия век, към който
момент съгласно действащите строителни правила, тръбите за В и К инсталацията
за обратни води, не преминавали през плочата на съответния етаж, а през тази
плоча в мокрото помещение, намиращо се на долния етаж, за да се включат към
общия вертикален щранг за обратните води в сградата. След 1973 г. били въведени
нови правила с изискване за по-голяма дебелина на разделителните плочи на
отделните етажи, за да се създаде техническа възможност тръбата за обратните
води да мине пред самата плоча. Поддържа, че в случая не се касаело за
фактическо положение, създадено от ответника, а за начин на изпълнение на
самата В и К инсталация и връзките в нея според действащите правила от 50-те
години. Намира, че дебелината на плочата, отделяща втория от първия етаж
(междуетажната плоча), не отговаря технически на възможността, през тази плоча
да се прокара тръбата за обратни води, тъй като разбиването на тази плоча би
довело до застрашаване на целостта и физическото състояние на самата сграда.
Намира предявения иск с правно основание чл.109 ЗС за неоснователен. Оспорва
изложените твърдения в исковата молба, че банята на ищеца се нуждаела от
извършване на ремонт. Твърди, че ищецът не го допускал в дома си, за да направи
оглед в баня-тоалетната. Намира, че е направил всичко необходимо, за да бъдат
предотвратени всякакви условия за бъдещи течове. Поддържа, че състоянието на
банята на ищеца не се намирало в причинна връзка с поведението на ответника.
Затова намира и иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****, вписан в СВ Пловдив под акт
№ ***** се установява, че Л. П. С. дарява на А.Р. С. следния свой недвижим
имот, а именно: целия първи етаж от жилищна сграда, находяща се в *****, целият
с площ от 97 кв.м.
С
покани от 19.04.2016 г. и от 16.11.2017 г., отправени от ищеца до ответника, е
поканен ответникът да предприеме действие по отремонтиране на В и К
инсталацията си, обслужваща баня-тоалетната и кухнята, като отстраните
причините за възниквалия теч. С уведомление от 18.12.2017 г. ищецът е дал срок
на ответника до 20.01.2018 г. да премахне от имота му сифона от банята, като
отведе сифона си с нова тръба в общия щранг за обратни води, така, че да го
включи в щранга на нивото на банята на ответника, без тръбите за висят в имота
на ищеца.
От
нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № ****, вписан в СВ Пловдив под акт № **** се
установява, че П.Х.К. е придобил 5/6 идеални части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ****, представляващ апартамент с площ от 97 кв.м.,
находящ се в на трети етаж (втори жилищен) от сграда с адрес: *****.
Видно
от писмо изх. № ****от 18.04.2008 г. на Община Пловдив, район **** са дадени
предписания в срок до 17.05.2008 г. живеещите на адрес: ***** да проведат общо
събрание, на което да вземат решение за ремонт на вертикалния канализационен
клон.
От
заключението на СТЕ на вещо лице В.Р. се установява, че стойността на видовете
СМР, необходими за отстраняване на вредите в имота на ищеца и възстановяването
на положението преди увредата е в общ размер от 206,15 лв.
По
делото за разпитани и свидетели на всяка от страните. От показанията на
свидетеля Л. Р.С. (****на ищеца) се установява, че до 2014 г. е живял в имота
на ищеца на първия етаж от жилищната сграда, а след това посещава имота често –
2-3 пъти седмично. Пояснява, че вследствие от В и К инсталацията на ответника в
имота на ищеца постоянно е имало течове, като са били предприемани ремонтни
дейности за тяхното отстраняване от ****на свидетеля и ищеца. През 2010 г. бил
извършен по-голям ремонт, на разноски на семейството на ищеца, при който била сменена
общата канализационна тръба с пластмасова и отвеждането на водата в кухнята и тоалетната на ответника
било сменено и включено в неговия имот, на нивото на пода, така че се елиминирали
две от тръбите на ответника и те се включили на неговото ниво на имота. При
този ремонт не бил отремонтиран подовия сифон на банята на ответника, за което
ответникът не дал съгласие. В банята ищецът монтирал кутия, която да прикрива
тръбите, които идвали от имота на ответника, която имало естетическо
предназначение. В последствие след течове от банята на ищеца и по кутията се
появили петна от течове. Свидетелят дава сведения, че ответникът е извършил
ремонт в банята си, при който изместил сифона с 15-20 см по-близо до старото му
положение към общата канализационна тръба и вече бил на 30 см. от нея и в
плочата имало дупка; армировката била ръждясала, корозирала. Изяснява, че
наличието на тръби в банята на ищеца от В и К инсталацията на ответника препятстват
ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на
имота, тъй като не може да използва целия обем от помещението, за да постави
шкаф или облицова с плочки банята.
От
показанията на свидетеля Б. Б. Г. се установява, че познава процесния имот, в
качеството му на В и К специалист, който е извършвал ремонтни дейности в имота
на ищеца. Посещавал е имота последно в края на 2017 г., когато е влезнал, както
в банята на ищеца, така и в банята на ответника, където е констатирал, че
сифонът в банята е изместен, но изпълнението е направено чрез снадки. При
посещението си през месец ноември 2017 г. е констатирал теч в имота на ищеца,
тъй като около кнауф кутията е имало петна; самата кутия била отворена, а
тръбата била преработена. Ищецът бил поискал консултация от свидетеля дали е
възможно да се премахнат тръбите от имота му, като свидетелят му предложил да
се направи ново отклонение, което да е горния етаж (на ответника) и тръбата за
подовия сифон да мине по плочата на горния етаж и да се сложи нов сифон със
странично оттичане и с наклон и хидроизолация и така проблемът да се реши.
Свидетелят пояснява, че за изпълнение на посоченото следвало да се изкъртят две
– три плочки в имота на ответника до мястото на сифона и да се подмени тръбата
и да се постави нов сифон.
От
показанията на разпитания на ответника свидетел О.Д.Ч. се установява, че е
извършил ремонт в банята на ответника, като е демонтирал моноблока и е сменил
подовия сифон. Пояснява, че е възможно да се отстранят тръбите от имота на
ищеца, но трябва да се влезе в имота на ищеца и да се направи сглобката на
монтажа, да се вдигне нивото на този подов сифон и да се смени тръбата; трябва
да се включи сифонът на нивото на плочата и в имота на ищеца тръбата да се
премахне. Свидетелят не е изпълнил по този начин ремонта, защото не е могъл да
провери работата си в имота на първия етаж.
От заключението на СТЕ, изготвено от вещо лице
Н.П. се установява фактическото положение в жилищата на ищеца и на ответника,
които вещото лице е посетило на 28.06.2018 г. и е извършило оглед. Установено
е, че в санитарното помещение (баня-тоалетна) на първия етаж от жилищната
сграда, собственост на ищеца, в северозападния горен ъгъл в обособена кутия от
гипсокартонени плоскости („Кнауф”) са скрити участъци от хоризонталния
(етажния) канализационен клон от PVC тръби
и фасонни части, отводняващи подовия сифон в санитарното помещение на жилището
на втория надпартерен етаж в сградата, собственост на ответника. Наблюдават се
следи от проникнала влага в минал период от време по тавана на санитарното
помещение на ищеца по делото, южно от кнауф кутията, като участъкът от тавана с
обрушено и на места паднало бояджийско и шпакловъчно покритие е с приблизителни
размери 0,80 м на 0,80 м. Източно от кнауф-кутията се наблюдават следи от
проникнала влага в минал период от време по тавана на санитарното помещение на
ищеца с размери 0,50 м на 0,50 м. В обема на кнауф кутията са налични участъци
от тавана с обрушено и липсващо шпакловъчно и бояджийско покритие, участъци на
отвори, с оголена армировка на междуетажната стоманобетонова плоча, както и
участъци със замазани отвори. През отвора в южната стена на кнауф кутията се
наблюдават преминаващите открити участъци от хоризонталния канализационен клон
на PVC тръби и фасонни части, отводняващ подовия
сифон в санитарното помещение на втория етаж в сградата на ответника и горната
част на участъка от общия вертикален канализационен клон на PVC тръби и фасонни части. В дясно (източно) от мястото на
включване на подовия сифон в фасонната част, пресичаща междуетажната плоча, се
наблюдава участък от открита армировка на междуетажната стоманобетонова плоча. В
жилището на ответника в санитарното помещение в северозападния ъгъл се
наблюдават следи от извършвани ремонтни дейности, в мястото около подовия
сифон, който е разположен в непосредствена близост до северозападния ъгъл на
помещението, вдясно от тоалетното седало. Вещото лице е извършило водни проби,
изразяващи се в пускане на обилни водни количества от тоалетното казанче и
поливане със слушалката на душа на фаянсовата облицовка и теракотената настилка
около тоалетното седало и подовия сифон. След извършените водни проби, не се
установи наличието на видими течове, които да се отразяват по стените и северозападния
ъгъл на тавана в санитарното помещение на ищеца.
В
заключението вещото лице П. дава становище, че при старите строежи, извършени
преди 1973 г. е било допустимо ВиК тръбите за обратни води да преминават през
плочата към по-ниския етаж, с оглед заустването им към вертикалния
канализационен клон. Вещото лице дава заключение, че е технически невъзможно с
оглед дебелината на съществуващата в момента плоча (предполага се, че същата е
около 10 см), разделяща двата етажа, канализацията да бъде променена чрез
вкопаването й в плочата между етажите. Подобна строителна операция застрашава
конструктивно устойчивостта на самата плоча между етажите и нормативно е
недопустима, съгласно Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и
експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. При
извършения от вещото оглед на 28.06.2018 г. е установено наличието на корозия
на оголената напречна и надлъжна армировка на плочата около мястото, където
преминават тръбите от инсталацията на ответника през стоманобетоновата плоча в
северозападния тавански ъгъл на санитарното помещение на апартамента на ищеца
(скрито в кнауф кутията). Причината за оголената напречна и надлъжна армировка
на междуетажната плоча, около мястото, където преминават канализационните
тръби, отводняващи подовия сифон в банята на ответника се дължи на премахване
на съществувалия подов сифон и частта от стоманената тръба, към която той е
включен. Корозията по открития участък от армировката на междуетажната плоча се
дължи на наличието на оптимални условия за образуването й – относителна
влажност (50-70 %) и околна температура (20-40 %), които са налични във всяко
мокро помещение в жилището – банята.
От
заключението на изслушаната комплексна СТЕ на вещите лица К.Д. и М.Б. се
установява, че вещите лица са посетили имота на ищеца и този на ответника на
25.02.2019 г. Масивната жилищна сграда е изградена съгласно проект от 1957 г. и
строително разрешение № 167 от 19.04.1957 г., като към този момент не е имало
практика да се изготвят ВиК проекти. В апартамента на ищеца на тавана в банята
виси подовия сифон, отвеждащ обратните води от подовия сифон в банята на втория
етаж, на около 40 см. от тавана. Същият е ограден с кутия от плоскости от
гипсокартон на „Кнауф”. По тавана се виждат следи от теч, но в момента на
огледа е сухо. Вещите лица посочват, че за да се извърши ремонт на сифона на
банята на втория етаж, трябва да се влезе при собствениците на първия етаж,
защото отводнителната тръба от сифона виси в тяхното жилище. Вещото лице Б.
дава заключение, че през 1957 г., когато е строена сградата, са се монтирали
висящи сифони на пода на банята. Вещото лице е измерило разстоянието между
отводната тръба на подовия сифон на втория етаж и вертикалния канализационен
щранг, а именно – 33 см., като дължината по права линия на висящия подов сифон
е 45 см. Ъгълът по права линия на включване на отводната тръба от подовия сифон
във вертикалния канализационен щранг е 45 градуса. Прекалено големият наклон на
канализационната тръба причинява твърде висока скорост на потока на отпадни
води. Отводните тръби трябва да се прокарват по възможно най-краткия и с
минимален брой чупки път по вертикалната тръба. Тръбите в етажните хоризонтални
клонове трябва да имат минимален наклон от 2-2,5 %, за да може водата да се
оттича към вертикалния щранг. При Ø 50 минималният наклон е 2 %. Ако
наклонът е твърди голям, водата бързо отцежда и твърдите вещества се утаяват
върху повърхността на тръбата, създават се задръствания. С голям наклон водният
поток ще бъде турболентен , получава се завихряне и шум и високо налягане в
горната част на тръбата, което води до чести аварии. Бърз поток от течност ще
създаде повишено налягане, което ще доведе до появата на въздушна вълна с
освобождаване на неприятна миризма, каквато се усеща в банята на ответника. На
страница 5 от заключението вещото лице на снимка 1, е онагледило начина, по
който е включен подовият сифон от пода на банята на втория етаж. Водата изпълва
цялото напречно сечение на вертикалната тръба и по този начин се превръща в
бързо движещо се „бутало” – смес от вода и въздух. То създава отрицателно
налягане след себе си, което засмуква водата от сифоните.
По отношение на поставения от
ищеца въпрос може ли да се извърши отводняване на банята и тоалетната на
ответника посредством подов сифон и отводнителна тръба, вкопана в подовата
замазка, като включването й към общия щранг на канализационната инсталация да
се осъществи изцяло в обема на банята на ответника, вещото лица дава
положителен отговор. Изяснява, че видно от напречния разрез към архитектурния
проект на къщата дебелината на подовата плоча заедно с настилката е 20 см.
Настилката на банята е била мозайка; над нея има налепени теракотени плочки.
Всички мозайки се полагат върху предварително направена циментово – пясъчна
замазка, не по-тънка от 3 см. Мозайката е вид замазка с дебелина 2 см.
Минималната дебелина на теракотената настилка заедно със замазката е 2 см., или
общо настилката е 7 см. Вещото лице предлага сифон за под със странично
оттичане. Вещото лице Д. дава заключение, че не се допуска вкопаването на
канализацията в плочата между етажите, поради нарушаване целостта на носещ
конструктивен елемент – плочата. Налице е корозия на оголената армировка
вследствие, че е оставена незащитена от влагата на околната среда.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По основателността на иска с
правно основание чл.109 ЗС:
За да се уважи предявен иск с
правно основание чл.109 ЗС, следва да се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е
налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;
2)действие или бездействие (поддържане на състояние) на ответника, за което
няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка
една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС
за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е
осъществил, респективно поддържал неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Затова и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са
лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито
бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца (в този смисъл решение
№ 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС, решение № 265/ 25.10.2012 г.
по гр.д. № 225 /2011 г. на ВКС, I г.о.,
решение № 1019/ 21.01.2010 г. по гр.д. № 235/2008 г. на ВКС, I г.о. и др.).
По делото не се спори, че ищецът
е собственик на първия жилищен етаж от сградата, находяща се в *****, а
ответникът е собственик на втория жилищен етаж от същата сграда. Установи се,
че сградата е построена съгласно строителни книжа от 1957 г., както и че към
този момент (на нейното построяване) не са били налице строителни правила и
норми досежно изграждането на ВиК инсталациите – в този смисъл заключенията и
на двете изслушани по делото СТЕ. Обичайна практика по това време за изграждане
на ВиК инсталациите е била тръбите за обратни води да преминават през плочата
към по-ниския етаж, с оглед заустването им към вертикалния канализационен клон.
Това изпълнение е било допустимо и на практика осъществимо за сградите,
построени до 1973 г., след което с оглед развитието на науката и техниката и
приемането на строителни правила и норми, тръбите за обратни води са попадали в
обема на междуетажните плочи, а не са били в обема на помещенията на по-ниските
етажи.
В настоящия случай, изпълнението
на ВиК инсталацията в имотите на страните по делото, при построяването на
сградата през 1957 г. е било реализирано по описания начин, а именно – чрез
преминаване на тръбите през плочата и навлизане в имота на по-ниския етаж –
този на ищеца. По този начин, част от тръбите от ВиК инсталацията на втория
етаж попада в обема на санитарното помещение на първия етаж, собственост на
ищеца по делото. Установи се безпротиворечиво, че в продължение на много години
от построяването на сградата до завеждане на исковата молба, в имота на ищеца е
имало многократно течове от така изпълнената ВиК инсталация, последният от
които – през 2017 г. След реализиран ремонт от ответника в края на 2017 г.,
течът е спрял, но тръбите от ВиК инсталацията му в санитарното помещение са
останали в досегашното си местоположение, а именно – в имота на ищеца. Установи
се също, че по отношение на тръбите в кухненското помещение страните са
постигнали съгласие и същите са били отстранени от имота на ищеца и са били
изпълнени по начин, по който да попадат само в имота на ответника – на нивото
на междуетажната плоча.
С оглед така изложените
фактически констатации, които всъщност не са и спорни между страните, съдът
намира, че тръбите от ВиК инсталацията на ответника в санитарното помещение,
които попадат в обема на санитарното помещение на ищеца, пречат на последния да
упражнява правото си на собственост и му създават пречки, по-големи от
обичайните. Това е така, доколкото част от тръбите на ответника попадат в обема
на помещението на ищеца, като ответникът поддържа това състояние. В този смисъл
в мотивите на т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че с него се пречи
на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, в
които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на
ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в
имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут
върху този имот. Такъв е и настоящият случай.
От друга страна, по делото се
установи, от заключението на вещото лице Б., което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, че към момента на
огледа – 25.02.2019 г. начинът на изпълнение при включване на отводната тръба
от подовия сифон във вертикалния канализационен щранг не е добър. Това е така,
доколкото се създава ъгъл от 45 градуса, графично изобразен на снимка на 1 от
страница 5 от заключението (л.321 от делото), който се явява и предпоставка за
прекалено големия наклон на канализационната тръба. Последният причинява твърде
висока скорост на потока от отпадни води, водата бързо се отцежда и твърдите
вещества се утаяват върху повърхността на тръбата, създават се задръствания.
Високият наклон води до турбулентност на водния поток, получаване на завихряне и
шум, както и високо налягане в горната част на тръбата, което води до чести аварии. Така описаното
изпълнение не е добро не само за имота на ищеца, но и за ответника, доколкото
вещото лице дава заключение, че бързият поток от течност създава повишено налягане,
което води до поява на въздушна вълна с освобождаване на неприятна миризма,
каквато се усеща в банята на ответника. Също така се установи, че тръбите
вследствие на множеството течове в миналото и извършени ремонтни дейности, са
остарели морално и физически. Тръбата на висящия сифон е снаждана многократно
от различни тръби от различни производители, които имат различни характеристики
и степен на удължение и деформации при по-високи температури. От изложеното
следва, че настоящото изпълнение на ВиК инсталацията в частта й досежно тръбите
за отвеждане на обратните води от сифона на банята на ответника, към общия
щранг за обратни води, е дотолкова лошо, че създава чести течове и дискомфорт
за обитателите на първия етаж – ищеца. Неминуемо честите течове представляват
вид пречене на ищеца да упражнява в пълен обем правото си собственост. Освен
това, те са съпроводени и с необходимост да бъдат отстранени, като при
сегашното им изпълнение, единственият начин за това е да се влезне в имота на
ищеца, т.е. ответникът не може да отстрани теч, без да влезне в имота на ищеца,
което допълнително създава пречки за упражнява на правото на собственост на
ищеца.
От така изложеното следва изводът,
че ответникът поддържа състояние, с което пречи на ищеца да упражнява правото
си на собственост. Това състояние се състои в поддържането на начина, по който
е изградена ВиК инсталацията в имота. В действителност, по делото се установи,
че това е бил единственият възможен и изпълним начин към момента на изграждане
на сградата, доколкото не е имало специални правила досежно ВиК инсталацията.
Това обаче не означава, че с оглед развитието на обществените отношения и
напредването на науката и техниката, следва да се запази първоначалното
положение, доколкото то създава пречки за живеещите в сградата. Също така,
съдът не споделя довода на ответника, че не това е пътят на защита на ищеца,
доколкото ищецът се стремял към създаване на ново фактическо състояние на В и К
инсталацията, различно от досегашното. В повечето случаи, при уважаване на
искове по реда на чл.109 ЗС след реализиране на действията, за които ответникът
е задължен от съда или пък въздържането от действия, се създава фактическо
състояние, различно от досегашно – това всъщност е и целта на ищеца от
уважаването на иска, доколкото досегашното състояние е създавало пречки да
упражнява правото си на собственост. Така и в случая ищецът претендира
включването в общия щранг на тръбата за отвеждане на обратните води от сифона,
отводняващ банята му, да не попада в имота на ищеца, а в този на ответника,
като бъде реализирано на нивото на пода на банята или в междуетажната плоча. По
този начин съдът намира, че не би се „прекроила” изцяло ВиК инсталацията, а
единствената промяна, която би настъпила е тръбите, които отводняват банята на
ответника, да попадат изцяло в неговия имот, а не в този на ищеца.
На следващо място, следва да се
отбележи, че съдът споделя доводите на ответника, че изпълнение на така
исканите действия не следва да се извършва чрез включване на щранга в
междуетажната плоча. От заключенията и на двете СТЕ се установи, че дебелината
на междуетажната плоча не е достатъчна, за да се позволи тръбата да бъде вътре
в нея. Дебелината на плочата е 20 см, тъй като при построяването на сградата не
е било необходимо да е повече, именно поради факта, че ВиК тръбите не навлизат в плочата хоризонтално, а преминават през нея
и навлизат имота на по-ниския етаж, където се включват в главния щранг. Освен
това, ищецът е заявил претенцията си при условията на алтернативност, а именно
– или включването в щранга да стане на нивото на пода на банята на ответника,
или в междуетажната плоча. Вторият вариант е недопустим по изложените по-горе
съображения поради опасност да се засегне конструктивен елемент на сградата, а
именно – междуетажната плоча. Включването на тръбата за обратните води на
сифона на банята на ищеца в общия щранг би могло да се реализира на нивото на
банята на ответника. За този технически възможен начин сведения дава вещото
лице Б. в заключението на СТЕ. Изпълнението би се реализирало чрез изместването
на тръбата над плочата в рамките на
поставената замазка в имота на ответника, по който начин тръбата ще попада
изцяло в неговия имот и при евентуални бъдещи ремонти, те ще се реализират
изцяло в неговия имот.
Следва да се отбележи за
пълнота, че не винаги е необходимо действието или бездействието на ответника,
респективно поддържането на състояние, да е противоправно. С цитираното ТР се
прие, че във всички случаи на предявен иск по реда на чл.109 ЗС ищецът следва
да докаже факта на преченето, като то не се презумира. Така, например,
незаконността на един строеж не винаги води до извода, че този строеж пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост. Обратно, законността на
строителството не винаги е индиция, че не е налице пречене. В случая, както се
изясни, макар към датата на построяване на сградата, ВиК инсталацията да е била
изградена по единствено изпълнимия към 1957 г. начин, не означава тя не би
могло да пречи на собствениците, доколкото те са се съгласили с това състояние
към момента на построяване на сградата. Както се посочи, напредването на
науката и техниката, както и развитието на обществените отношения водят до
промени, за които съдът следва да държи сметка при регулиране на отношенията
между страните.
В заключение, предявеният иск с
правно основание чл.109 ЗС следва да се уважи. Пречките за ползването на имота
на ищеца са по-големи от обикновените, които законът допуска, поради което и
ответникът следва да бъдат осъден да извърши ремонт на В и К инсталацията си в
баня-тоалетната на жилището, находящо се на втория етаж на жилищна сграда с
административен адрес: *****, като премахне от имота на ищеца тръбата за
отвеждане на обратните води от сифона, отводняващ банята, като отведе сифона си
с нова тръба към общия щранг за обратните води, но по начин, по който
включването в щранга да стане на нивото на пода на банята на ответника, като
промени положението на тръбата на сифона от висящо във вкопано, без да висят
тръбите за обратни води на сифона в жилището на ищеца, находящо се на първия
етаж от жилищна сграда с административен адрес: *****.
По иска за имуществени вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД:
За основателността на заявената
исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, следва да са се проявили в обективната действителност
следните юридически факти: наличие на противоправно поведение на ответника,
реално претърпени вреди за ищеца, причинна връзка между поведението на ответника
и причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, както
и размерът на вредите.
Основателността на предявения
негаторен иск обосновава и наличието на първата предпоставка за уважаването на
иска за вреди, а именно – противоправното поведение на ответниците. За
наличието на твърдените вреди се съди от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, както и от заключенията и на трите СТЕ. От заключението на
вещото лице Р. се установява, че щетите, причинени в банята на ищеца, се
изразяват в петна от течове по тавана на мокрото помещение на горния етаж,
обрушена и компрометирана мазилка и увредено латексово боядисване, налична
дупка с неправилна форма и размер по една от стените на кнауф кутията, която е
деформирана вследствие на течовете. Вещото лице е констатирало нарушена
конструкция на междуетажната стоманобенотова плоча с открити стоманени елементи
от армировката на плочата, паднала и очукана таванска мазилка, наличие на
голямо количество монтажна пяна около PVC тръбите,
наличие на паднали строителни материали, зацапани стени. За отстраняване на
повредите в мокрото помещение на ищеца и привеждането му във вид за нормална
експлоатация е необходимо извършването на строително-ремонтни дейности, които
вещото лице остойностява на сумата от 206,15 лв., от които 129,05 лв. за труд и
77,10 лв. – за материали. Така нанесените вреди са вследствие на честите течове
от ВиК инсталацията и поддържането на описаното по-горе състояния от страна на
ответника. Затова е налице и изискуемата предпоставка за наличие на причинна
връзка. Както се посочи по-горе, деликтната отговорност е виновна, а вината на
основание чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. Ответникът не обори тази презумпция.
Поради изложеното искът за претендираното обезщетение за имуществени вреди се
явява доказан по своето основание.
По отношение на размера му,
съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза на вещото лице В.Р.. Както се посочи по-горе вещото лице дава
заключение, че стойността на видовете СМР, необходими за отстраняване на
вредите в имота на ищеца и възстановяването на положението преди увредата, е
общо 206,15 лв., или това е претендираната от ищеца сума. Поради това
предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди е основателен и следва да се уважи.
Като законна последица от
уважаване на иска по чл.45, ал.1 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва.
Съдът намира обаче, че същата следва да се присъди от датата на подаване на
исковата молба в съда, а именно – от 12.02.2018 г., а не от посочената дата на
деликта – 28.03.2016 г. Това е така, доколкото в случая не се касае за
еднократно събитие, довело до констатираните увреждания, а за едно
продължително във времето осъществяващо се действие – наличие на чести течове,
в резултат на които са настъпили щети в жилището на ищеца. Затова и не би могло
да се установи конкретният момент на увреждането. Също така, доколкото се касае
за имуществени вреди, представляващи стойността на СМР, необходими за
отстраняване на нанесените вреди, а не за направени от ищеца разходи за
ремонти, то и присъждането на законната лихва, следва да е от датата на
исковата молба, а не на твърдения деликт.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски имат ищецът. Видно от представения списък на разноските по чл.80 ГПК, техният размер възлиза на сумата от общо 1922 лв., включваща адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв., депозити за вещи лица в общ размер от 888
лв., както и държавна такса в размер на 134 лв. В полза на ищеца ще се присъдят
сумите за депозити за вещи лица и за ДТ, или общо 1022 лв., доколкото и по
делото се доказа тези разноски да са реално сторени. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение ответникът е направил възражение за прекомерност по
реда на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът намира същото за основателно, като с оглед на
фактическата и правна сложност, продължителността на делото и проведените
съдебни заседание, съдът намира, че следва да се намали до сумата от 700 лв.
Затова общият размер на дължимите разноски възлиза на сумата от 1722 лв., която
следва да се присъди в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.Х.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС от А.Р. С., ЕГН: **********, адрес: ***, да извърши ремонт
на В и К инсталацията си в баня-тоалетната на жилището, находящо се на втория
етаж на жилищна сграда с административен адрес: *****, като премахне от имота
на ищеца тръбата за отвеждане на обратните води от сифона, отводняващ банята,
като отведе сифона си с нова тръба към общия щранг за обратните води, но по
начин, по който включването в щранга да стане на нивото на пода на банята на
ответника, като промени положението на тръбата на сифона от висящо във вкопано,
без да висят тръбите за обратни води на сифона в жилището на ищеца, находящо се
на първия етаж от жилищна сграда с административен адрес: *****.
ОСЪЖДА П.Х.К., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на А.Р. С., ЕГН: **********, адрес: *** по предявения иск
с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от общо 206,15 лв. (двеста и шест лева и петнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършване на строителни
работи по зазиждане на дупката в плочата, поставяне на замазка, шпакловане,
грундиране и боядисване с латекс, от които 129,05 лв. за труд и 77,10 лв. за
материали, ведно от законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.02.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1722 лв. (хиляда
седемстотин двадесет и два лева) – разноски пред районния съд.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.