Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 17.07.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА ПЕТРОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10442 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №385038 от 16.04.2018г.,
постановено по гр.дело №17909/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, е признато за установено по
предявените от Е.К.Г. срещу "Т.С." ЕАД кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че "Т.С." ЕАД дължи на Е.К.Г. сумата от 116.88 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание сума в рамките на изпълнително
дело №20118560400551/2011г. по описа на ЧСИ Б.Б., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 19.08.2016г. до окончателното заплащане, за които
суми по ч.гр.дело №47029/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е отхвърлен иска с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 26.41 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2014г. до 19.08.2016г.
върху заплатена по изпълнително дело №20118560400551/2011г. по описа на ЧСИ Б.Б.
сума на отпаднало основание. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД да
заплати на Е.К.Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 265.09 лв.,
представляваща разноски по ч. гр. дело №47029/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О, 79
състав, както и сумата от 305.88 лв., представляваща разноски в исковото
производство. С решението е осъдена Е.К.Г. да заплати на "Т.С." ЕАД на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 18.43 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Постъпила е въззивна
жалба от ищцата - Е.К.Г., чрез
адв.Р.К., с която се обжалва решение №385038 от 16.04.2018г., постановено по
гр.дело №17909/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 26.41 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2014г. до 19.08.2016г.
върху заплатена по изпълнително дело №20118560400551/2011г. по описа на ЧСИ Б.Б.
сума на отпаднало основание, както и в частта на възложените в тежест на ищцата
разноски за сумата от 18.43
лв.. Инвокирани са
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт в обжалваната част. Поддържа се, че СРС неправилно е тълкувал и приложил
материалния закон, което е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен
акт. Твърди се, че е предявен иск чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира
признаване на вземане, представляващо обезщетение за забава върху получена на
отпаднало основание сума, в която хипотеза длъжникът изпада в забава и без
покана, считано от деня, в който е получил подлежащата на връщане сума. В този
връзка се поддържа, че неправилен и в противоречие на материалния закон е
изводът на СРС, че ответникът, в тежест на който е възникнало задължение да
върне получени на отпаднало основание суми, изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора да изплати задължението си, като в случая няма ангажирани
доказателства за получаване на покана от длъжника, което е дало основание за
отхвърляне на предявения иск. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и постанови
друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски,
направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - "Т.С."
ЕАД, не депозира
писмен отговор, в допълнителна молба взема становище относно неоснователността
на постъпилата въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Предявени
са от Е.К.Г.
срещу "Т.С." ЕАД при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед предмета на
подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. В
останалата част съдебният акт е влязъл в сила като необжалван.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявения от ищцата - Е.К.Г. срещу
ответника - "Т.С." ЕАД
установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В конкретния случай при съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства правилно е приел първостепенния
съд, че за да възникне задължение за заплащане на
обезщетение за забава, ответникът следва да е изпаднал в забава за плащането на
главния дълг. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД за
задължения, които са без определен ден за изпълнение, каквото е и вземането на
ищеца, произтичащо от неоснователно обогатяване /самия ищец излага твърдения,
че принудително събраните суми върху които се претендира обезщетение забава са събрани
от ответника на отпаднало основание/, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. При доказателствена тежест за ищцата не са ангажирани
доказателства, че е поканила ответника да заплати сумата от 116.88 лв., представляваща
принудително събраната от нея сума по посоченото изпълнително дело на отпаднало
основание, преди датата на подаване на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. При това положение съдът приема, че липсват доказателства за изискуемо
вземане на ищцата спрямо ответника за заплащане на обезщетение за забава върху
събраните на отпаднало основание по принудителен ред суми по посоченото
изпълнително дело, съответно не е налице основание в закона за ангажиране
отговорността на ответника. Предявеният иск се явява неоснователен. Първоинстанционният съд като е
достигнал до същия правен извод и е отхвърлил така предявеният иск е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, в т.ч. и в частта за разноските, който
на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемия, който прави искане в
този смисъл в депозирана молба. Съдът счита, че по делото липсват
доказателства, че въззиваемият реално е сторил разноски пред въззивната
инстанция. Следва да се отбележи и факта, че в случая доколкото по делото няма
постъпил писмен отговор от въззиваемия, както и негов представител не се явява
и в съдебно заседание, поради което в негова полза не следва да се присъжда и
юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения въззивният съд счита, че в
полза на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за въззивната
инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №385038 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело №17909/2017г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./