Решение по адм. дело №1284/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Ю. С. С., [ЕГН], [населено място] [жк], [адрес], чрез адв. Е.П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], против отказ на кмета на О. К. да издаде удостоверение за административен адрес, обективиран в писмо изх.№ 94-00-2228/ 2 от 22.05.2025 г. на кмета на Община Карлово.

Твърди се, че отказът е незаконосъобразeн като издаден в нарушение на закона и установените в него административно-производствени правила. Развива подробни съображения в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ, като задължи административния орган да издаде удостоверение за административен адрес на притежавания от него имот, в съответствие с разпоредбата на §1, т.10 от ДР на ЗКИР. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Карлово, чрез процесуалния представител юрк. Д. Т., намира жалбата за неоснователна. Иска от съда да потвърди отказа на кмета за издаване на удостоверение за административен адрес на поземлен имот, който е изрично посочен в заявлението, стартирало процедурата. Счита, че отказът е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и отговаря на материалния закон. Посочва, че същото противоречи на решението на Общинския съвет, представено с преписката и посочено в отказа. Твърди, че поземленият имот представлява земеделска земя – нива, за която няма устройство, въпреки представените удостоверения за строеж на жилищна сграда и на стопанска постройка. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък с разноските.

Административен съд – Пловдив, Четиринадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес срещу годен за обжалване административен акт и в преклузивния срок за неговото обжалване - видно от оспорения отказ, обективиран в писмото, същият е издаден на 22.05.2025 г., а жалбата е подадена административния орган на 04.06.2025 г.

Разгледана по същество, след преценка на данните от административната преписка и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът я намира за основателна по следните съображения:

Административният орган е сезиран с искане за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение от община Карлово за административен адрес на жалбоподателя, по заявления с вх.№№ 94-00-22288 07.04.2025 г. и заявление № 94-00-2228/ 05.05.2025 г. Предоставянето на информацията от компетентната администрация, в случая общинската, попада в обхвата на административните услуги по смисъла на легалното определение по § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. На основание § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им.

В заявлението от 07.04.2025 г. /л.17 по делото/ е посочено за кой административен адрес за постоянно живеене се отнася заявлението, а именно: ПИ 36498.312.2 в местност „А.“, землището на [населено място], община Карлово.

Със заявленията жалбоподателят е представил: [жк], нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот с находящите се в него сгради, скица на поземления имот от СГКК, Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 34 от 28.04.2011 г. на строеж „жилищна сграда и стопанска постройка“ в ПИ 312.002 в местност „А.“, землището на [населено място], [жк], община Карлово, област Пловдив, издадено от гл.архитект на О. К., два броя разрешения за строеж от 1996г.

Последвало е второ заявление от лицето от 05.05.2025 г., в което е посочено от жалбоподателя, че същият живее в този закупен от него имот от 2020 г., върху който законно са построени и узаконени жилищни и стопански сгради. Подал е заявление и през 2021 г., но тогава не е получил отговор на искането.

Като основание да издаде оспорения отказ в писмо изх.№ изх.№ 94-00-2228/ 2 от 22.05.2025 г. на кмета на О. К., се посочва, че поземлен имот с идентификатор 36498.312.2 по КККР на [населено място], м. „А.“, е извън строителните граници на [населено място], представлява земеделска земя, шеста категория с начин на трайно ползване нива. По тази причина административен адрес не може да се определи, тъй като не съответства на изискванията и условията на Решение № 863 взето с поименно гласуване на 04.01.2018 г. на Общински съвет Карлов. Посочено е, че Община Карлово ще изпълни заявената от услуга, след като се извърши процедура по създаване на устройство за поземлен имот с идентификатор 36498.312.2 по КККР на [населено място].

Приложено е Решение № 863, взето с поименно гласуване на 04.01.2018 г. на Общински съвет Карлово, в което се посочва, че същото е прието във връзка с постъпили искания от граждани на територията на общината за административни адреси като собственици на застроени с одобрени строителни книжа и документи и документи имоти с променено предназначение от земеделска земя в урегулирани поземлени имоти за обслужващи и производствени дейности. От съдържанието на приетото решение се установява, че на основание чл. 21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, предвид изложеното в предложение № 00-359-18 от 02.01.2018 г., Общински съвет Карлово, същият реши името на местността, в която се намира имота да се счита като адрес/ а последните две цифри на номера на поземления имот за номер на локализационната единица.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, основни кадастрални данни за поземлен имот са: идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗКИР.

Според нормата на § 1, т. 10 от ДР на ЗКИР "адрес на недвижим имот" е описанието на неговото местонахождение, което се състои задължително от името на областта, общината и населеното място или селищното образувание и включва наименование на улица, съответно площад или булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, самостоятелен обект в сграда, а за недвижими имоти в земеделски земи и горски територии - съответно наименование на местността.

От изложеното става ясно, че в мотивите на решението си Общинския съвет – Карлово се поставя ограничение на приетото със закона в нормата на §1, т.10 от ДР на ЗКИР правно положение, като се стеснява кръгът на неговото приложение само до собственици, чиито застроени имоти са с променено предназначение от земеделска земя в урегулиран поземлен имот, каквото ограничение законът не прави. Това е видно и от основанието за вземане на решението, обозначения предмет на решението като „Даване на административен адрес на имоти с променено предназначение на земеделска земя“. Освен това мотивите са част от издадения административен акт, основанието заради което същият се издава и които го подкрепят.

При това положение, като се има предвид, че от страна на жалбоподателя пред административния орган са били представени всички изискуеми доказателства по отправените заявления, както и че позоваването от страна на административния орган на решението на Общинския съвет е неправилно, тъй като то противоречи на нормативен акт от по-висока степен - §1, т.10 от ДР на ЗКИР, съобразно чл.15, ал.3 вр. с чл. 3, л.1 от Закона за нормативните актове. Поради това съдът намира, че като е отказал издаването на исканото удостоверение за адрес на жалбоподателя, административният орган е постановил неправилен съдебен акт.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и следва се да отмени отказът на кмета на Община Карлово по заявления № с вх.№№ 94-00-22288 07.04.2025 г. и заявление № 94-00-2228/ 05.05.2025 г. да издаде удостоверение за административен адрес, като върне преписката на административния орган за извършване на исканата административна услуга.

Предвид направеното искане в жалбата за присъждане на разноските, същите се установиха в размер на 10 лв. за държавна такса и 1250 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 173, ал.2 от АПК Административен съд-Пловдив, ХІV състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. С. С., [ЕГН], [населено място] [жк], [адрес], отказът на кмета на О. К. да издаде удостоверение за административен адрес, обективиран в писмо изх.№ 94-00-2228/ 2 от 22.05.2025 г. на кмета на О. К..

ВРЪЩА делото като преписка на същия административен орган за ново произнасяне съобразено с дадените от съда указания.

ОСЪЖДА Община Карлово да заплати на Ю. С. С., [ЕГН], [населено място] [жк], [адрес], сумата от 1260 лв.( хиляда двеста и шестдесет лева), представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.