№ 13
гр. Ямбол , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена И. Несторова
като разгледа докладваното от Невена И. Несторова Административно
наказателно дело № 20202330200842 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. К., ЕГН ********** против Наказателно постановление
№ ********** от 06.07.2020 г., издадено от Директора на РДГ - Сливен, с което на
жалбоподателят на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 във
вр. с ал.1 от Закона за горите. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на
закона, подробни изложени в нея, поради което се моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален
представител, като се пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на РДГ – Сливен оспорва жалбата, като се изразява
становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като
нарушението е безспорно доказано, като се пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 18.06.2020 г. на жалбоподателят Колев бил съставен акт за това, че на 23.12.2019 г.
като лице упражняващо лесовъдска практика е издал превозен билет № *** за 2,75 куб.м.
дърва от топола, от място в сечище в подотдел 83в, което не е временен склад, като
нарушението е открито на 01.06.2020 г. и актосъставителят е приел, че жалбоподателят е
1
нарушил на чл.257, ал.1, т.2 във вр. с ал.1 от Закона за горите. Впоследствие, въз основа на
съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, като на
жалбоподателят на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 във
вр. с ал.1 от Закона за горите.
Представени са като доказателство по делото препис от трудов договор № ТД
11/01.04.2013 и допълнително споразумение *** към трудов договор № *** с който Община
„Тунджа“ Ямбол, представлявано от кмета си, е възложила на жалбоподателя М. К. и
последния е приел да изпълнява длъжността мл. специалист-помощник лесничей, с място на
работа в Община „Тунджа“.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Ш., както и от
приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
На жалбоподателят Колев е вменена за нарушена разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 във
вр. с ал.1 от Закона за горите. Съгласно чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до
5000 лв. длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува,
одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Разпоредбата е
бланкетна. Доколкото в нея не се съдържат конкретни задължения и правомощия за
неизпълнението или несвоевременното изпълнение на които посочените лица да носят
административнонаказателна отговорност. Затова, за да бъде санкционирано едно лице на
основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е необходимо да се посочи и конкретна правна разпоредба,
в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие, което е нарушено.
Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.1 от Закона за горите, посочена също като нарушена,
дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. А съгласно
алинея 2 превозните билети се издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика – за
дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са
упълномощени от собственика. Субект на административнонаказателна отговорност за
неизпълнение на тази разпоредба може да бъде лице, което транспортира дървесина с
превозен билет, който не издаден от лицето, посочено в ал.2. Безспорно е установено, че
жалбоподателят Колев не е такова лице, а е служител на Община „Тунджа“ Ямбол.
Очевидно е, че ЗГ не предвижда санкция за лице, упражняващо лесовъдска практика, което е
издало превозен билет от място в сечище, което не е временен склад, поради което и
2
жалбоподателят е наказан за деяние, което не съставлява административно нарушение.
На следващо място се констатира и друго нарушение, което на собствено основание
опорочава наказателното постановление. За да бъде ангажирана отговорността на М. К. по
чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е необходимо наказващият орган да определи дали това лице, като
субект на нарушението, е длъжностно лице или е лице, упражняващо лесовъдска практика.
Видно от разпоредбите на Закона за горите, качеството, функциите, задълженията и
правомощията на тези две групи лица са различни и произтичат от различни основания. В
настоящия случай отговорността на жалбоподателя Колев е ангажирана в качеството му на
лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235
от ЗГ. Същевременно по делото са представени трудов договор, допълнително споразумение
и длъжностна характеристика, според които Колев е в трудовоправно отношение с Община
„Тунджа“ Ямбол и заема длъжността мл. специалист-помощник лесничей, т.е. той може да
носи административнонаказателна отговорност по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ само в качеството
си на длъжностно лице, независимо дали в частния си живот това лице е вписано в
публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика. Това е
така, защото съгласно чл.234, ал.5 от ЗГ, лицата по чл.182 не могат да упражняват
лесовъдска практика в горски територии на територията на съответната община, освен по
служба. А когато упражняват такава практика по служба, те са длъжностни лица по смисъла
на чл.257, ал.1 от ЗГ. Това нарушение на самостоятелно основание води до отмяна на
наказателното постановление, защото отговорността на лицето не е ангажирана при
съобразяване на длъжностното му качество.
Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК
вр. чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право на
разноски в размер на 300 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 06.07.2020 г. на Директора на
РДГ - Сливен, с което на М. А. К., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл.275, ал.1, т.2
от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
/триста лева/ за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 във вр. с ал.1 от Закона за горите.
ОСЪЖДА РДГ Сливен да заплати на М. А. К., ЕГН **********, адрес *** направените
3
по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4