Решение по дело №1647/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1601
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180701647
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    № 1601/29.7.2021г.

 

гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН  РУСЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                           

 

при секретаря Т.Ц. и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1647 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на „Стройколукс „ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Петър Ченков № 8   против Решение №437/19.04.2021 г., постановено по АНД №515/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 549985-F-555449 от 03.12.2020г издадено от Директор на Дирекция Контрол’’ при ТД на НАП гр. Пловдив с което на касаторът е наложено административно наказание, ,имуществена санкция’’ в размер от 1291.60 лева за извършено от него нарушение по чл.78ал.2 и ал.3и чл.124ал.5 от ЗДДС.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че  в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. 

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на достатъчно ясен и пълен анализ на събраните в хода на проведеното всестранно и пълно съдебно дирене доказателства. В тази насока и не се споделят възраженията за непълнота на доказателствения материал, като е видно, че районният съд е положил необходимите усилия и е събрал относимите към разрешаване на правния спор доказателства и не е препятствал възможността на страните да ангажират такива. Въззивната съдебна инстанция е дала конкретен и подробен отговор на всички спорни въпроси и възражения, като е достигнала до законосъобразен извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция напълно възприема посоченото в мотивите на районния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, пр. посл. от АПК препраща към тях и в допълнение намира за нужно да посочи следното: Касаторът е бил санкциониран с процесното наказателно постановление за това, че, като регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно известие с номер **********/28.10.2019г с данъчна основа 6458.00лева и ДДС 1291,60 лв. не е отразило в дневника за покупки с противоположен знак /минусов знак за съответния данъчен период -м10/2019 и в подадената в ТД на НАП-Пловдив СД с вх.№ 16004122755/13.11.2019г. Като вместо това го е направил през месец април 2020г. Това е довело до определяне на данъка за внасяне в по-малък размер.

Инвокираните от касатора доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, съдът намира за неоснователни по следните съображения.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство.

В разглеждания казус, както процесното НП, така и акта за установяване на административно нарушение отговарят на установените от закона императивни изисквания. Не се установиха нарушения на императивните разпоредби на чл. чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, в частта им за коректно описание на нарушението и нарушената законова разпоредба, което да е съществено и да води до незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му.  

Поради това наказателното постановление и АУАН, въз основа на който то е издадено съдържат  коректно описание на нарушението и нарушената законова разпоредба.

Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, а именно тези на чл.78 ал.2 и ал.3 и чл.124 ал.5 от ЗДДС, предвиждащи задължение за дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице и като получател по кредитно известие по чл.115 ал.1 от ЗДДС да го отрази със знак минус в ДПр и СД за съответния данъчен период, който е месец октомври 2019 г. Това е направено през месец април 2020г. или около 6 месеца след периода, в който е следвало да бъде направено, поради което не може да бъде приложена нормата на чл. 182 ал.2 ЗДДС, която регламентира по-нисък размер на имуществената санкция, при изпълнението на задължението в данъчен период, следващ периода, през който е следвало да бъде отразено издаденото КИ.

Съгласно нормата на  чл. 182, ал. 1 от ЗДДС Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

Първоинстанционният съд е приложил правилно закона. Действително нормата предвижда минимален размер /но не и законоустановен минимум/ на санкцията 1000 лв., но същият е приложим само за случаите, когато определения в по-малък размер данък е по-малко от 1 000 лв. За всички останали случаи е предвидена имуществена санкция в размер на определения в по-малък размер данък, който в случая е 1291,60 лв., което не е спорно по делото.

Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати при издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, като в тази връзка напълно споделя изложените в решението му мотиви.

При това положение и настоящият съдебен състав намира, че районният съд е достигнал до законосъобразен и мотивиран извод за потвърждаване на наказателното постановление. В тази връзка и законосъобразно е приложил разпоредбата и на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, като е уважил искането на ответника по въззивната жалба за присъждане на разноски.

Затова и съдът счете, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

При този изход на делото и при направено своевременно искане ще следва на ответника по касационната жалба да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което с оглед характера и тежестта на проведеното пред Административен съд Пловдив производство и на основание чл. 63, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ ще следва да се определи в размер на 80 лева.

Воден от горните мотиви Административен съд-Пловдив, ХХ състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 437 от 19.04.2021 г., постановено по АНД № 515/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII- ти н.с.

ОСЪЖДА „Стройколукс „ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Петър Ченков № 8, да заплати в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                              ЧЛЕНОВЕ :