Р Е Ш Е Н И Е
№ 1601/29.7.2021г.
гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Т.Ц. и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1647 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „Стройколукс „ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Петър Ченков № 8 против Решение №437/19.04.2021 г.,
постановено по АНД №515/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 549985-F-555449 от 03.12.2020г
издадено от Директор на Дирекция Контрол’’ при ТД на НАП гр. Пловдив с което на
касаторът е наложено административно наказание, ,имуществена санкция’’ в размер
от 1291.60 лева за извършено от него нарушение по чл.78ал.2 и ал.3и чл.124ал.5
от ЗДДС.
Релевираните касационни
основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със
закона.
Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител,
взима становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи,
направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на
достатъчно ясен и пълен анализ на събраните в хода на проведеното всестранно и
пълно съдебно дирене доказателства. В тази насока и не се споделят възраженията
за непълнота на доказателствения материал, като е видно, че районният съд е
положил необходимите усилия и е събрал относимите към разрешаване на правния
спор доказателства и не е препятствал възможността на страните да ангажират
такива. Въззивната съдебна инстанция е дала конкретен и подробен отговор на
всички спорни въпроси и възражения, като е достигнала до законосъобразен извод
за законосъобразност на наказателното постановление.
Настоящата
съдебна инстанция напълно възприема посоченото в мотивите на районния съд, като
на основание чл. 221, ал. 2, пр. посл. от АПК препраща към тях и в
допълнение намира за нужно да посочи следното: Касаторът е бил санкциониран с
процесното наказателно постановление за това, че, като регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно
известие с номер
**********/28.10.2019г с данъчна основа 6458.00лева и ДДС 1291,60 лв. не е
отразило в дневника за покупки с противоположен знак /минусов знак за
съответния данъчен период -м10/2019 и в подадената в ТД на НАП-Пловдив СД с вх.№
16004122755/13.11.2019г. Като вместо това го е направил през месец април 2020г.
Това е довело до определяне на данъка за внасяне в по-малък размер.
Инвокираните от касатора доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, съдът намира за
неоснователни по следните съображения.
За
да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното постановление
са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за
акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на
чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който
е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство.
В
разглеждания казус, както процесното
НП, така и акта за установяване на административно нарушение отговарят на
установените от закона императивни изисквания. Не се установиха нарушения на императивните
разпоредби на чл. чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, в частта им за коректно
описание на нарушението и нарушената законова разпоредба, което да е съществено и да води до
незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му.
Поради това наказателното постановление и АУАН, въз основа на който
то е издадено съдържат коректно описание
на нарушението и нарушената законова разпоредба.
Спазени са
изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни
органи. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми, а именно тези на чл.78 ал.2 и ал.3 и чл.124 ал.5
от ЗДДС, предвиждащи задължение за дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице
и като получател по кредитно известие по чл.115 ал.1 от ЗДДС да го отрази със
знак минус в ДПр и СД за съответния данъчен период, който е месец октомври 2019
г. Това е направено през месец април 2020г. или около 6 месеца след периода, в
който е следвало да бъде направено, поради което не може да бъде приложена
нормата на чл. 182 ал.2 ЗДДС, която регламентира по-нисък размер на
имуществената санкция, при изпълнението на задължението в данъчен период,
следващ периода, през който е следвало да бъде отразено издаденото КИ.
Съгласно
нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС „Регистрирано лице, което не
издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ
в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
1000 лв.“
Първоинстанционният
съд е приложил правилно закона. Действително нормата предвижда минимален размер
/но не и законоустановен минимум/ на санкцията 1000 лв., но същият е приложим
само за случаите, когато определения в по-малък размер данък е по-малко от 1
000 лв. За всички останали случаи е предвидена имуществена санкция в размер на
определения в по-малък размер данък, който в случая е 1291,60 лв., което не е спорно по
делото.
Настоящият съдебен състав намира за правилни
и законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати
при издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения,
като в тази връзка напълно споделя изложените в решението му мотиви.
При това положение и настоящият съдебен
състав намира, че районният съд е достигнал до законосъобразен и мотивиран
извод за потвърждаване на наказателното постановление. В тази връзка и
законосъобразно е приложил разпоредбата и на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, като е уважил искането на ответника по
въззивната жалба за присъждане на разноски.
Затова и съдът счете, че обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
При този изход на делото и при направено
своевременно искане ще следва на ответника по касационната жалба да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед характера и тежестта на
проведеното пред Административен съд Пловдив производство и на основание чл. 63, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ ще
следва да се определи в размер на 80 лева.
Воден от горните мотиви
Административен съд-Пловдив,
ХХ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 437 от 19.04.2021 г., постановено по АНД № 515/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XVII-
ти н.с.
ОСЪЖДА „Стройколукс
„ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Петър Ченков № 8, да заплати в
полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :