Решение по дело №14698/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2025 г.
Съдия: Виляна Господинова Манова
Дело: 20241110114698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2532
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110114698 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от малолетната И. И. И., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д. Й. Р., ЕГН
**********, иск срещу И. А. И., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150,00 лв.
на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.03.2024 г., ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на
предвидените в закона основания за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като
същият е задължен по влязлото в сила на 26.06.2018 г. решение №
163/26.06.2018 г., постановено по гр.д. № 482/2018 г. по описа на Районен съд -
Костинброд, да й заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от
26.06.2018 г. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период
от време от определяне на предишния размер на издръжката и израстването й.
Сочат се нужди, включително и за обучение, спорт и други, както и
допълнително възникнали такива. В съдебно заседание поддържа исковата
молба. Претендира присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата
молба. В съдебно заседание се представлява от адв. А., с пълномощно по
делото на л. 68., която оспорва претендираното увеличение на размера на
дължимата издръжка. Представя доказателства за наличие на алиментни
задължения на лице от същия ред – удостоверение за раждане на детето Ерик
И. И. /роден на 13.01.2024 г./.
Предмет на настоящото производство е иск, предявен от малолетната И.
И. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Д. Й. Р., ЕГН **********, с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу И. А. И., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150,00 лв. на 300,00
лв. месечно, считано от датата на подаване на молбата – 14.03.2024 г.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се
съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на
детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление
№ 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.
5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя
от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги
2
конкретна и обективна. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по
делото удостоверение за раждане /л. 8/, че ищцата И. И. И., ЕГН **********, е
малолетна към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на
устните състезания по делото, като нейни родители са Д. Й. Р., ЕГН
********** и И. А. И., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща
на малолетната ищца, е задължен да й заплаща издръжка.
С решение № 163/26.06.2018 г., постановено по гр. д. № 482/2018 г. по
описа на Районен съд – Костинброд ответникът е осъден да заплаща на
малолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от
26.06.2018 г. От определяне размера на издръжката на ищцата е изминал
период от шест години и осем месеца, като към датата на устните състезания
малолетната е на единадесет години и пет месеца. Съдът намира, че
израстването на ищцата в периода от определяне предишния размер на
нейната издръжка, само по себе си води до увеличаване и на необходимите
средства за издръжката й.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна,
дрехи, здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се
отглежда, се установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. Отделно от това се установява, че
ищцата вече е ученичка, посещава занимания по плуване и по танци в Танцова
школа „Естрея“ – София.
Установява се от представената по делото служебна бележка от Танцова
школа „Естрея“ /л. 26/, че ежемесечната такса на ищцата за посещения на
танцовите занимания е в размер на 50 лв., а от служебната бележка от Клуб
плувни спортове – ЦСКА се установява, че таксата й за осем занимания по
плуване е в размер на 105 лв.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
3
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
Следва да се вземе предвид и линията на бедност, която съгласно
Постановление № 328 на Министерски съвет от 30.09.2024 г., за 2025 г., е в
размер на 638,00 лв. Освен това, според статистиката на НСИ минималният
паричен разход на едно домакинство за третото тримесечие на 2024 г. е 6
252,67 лв., а средно на лице е 3129,82 лв., от които, като се приспаднат
средства за алкохолни и тютюневи изделия 117,88 лв., данъци 169,19 лв.,
осигуровки 250,04 лв., регулярни трансфери към други домакинства 22,11 лв.,
които не са относими към издръжката на едно дете, то може да се направи
извод, че за това тримесечие сумата е 2570,60 лв., а месечната издръжка на
едно дете през един месец от това тримесечие, е в размер на 856,87 лв.
По въпроса за доходите на родителите, настоящият съдебен състав намира
следното:
От представеното удостоверение за раждане на детето Ерик И. И. /л. 70/
се установява, че ответникът има и други алиментни задължения за малолетно
дете. За периода от 01.11.2023 г. до 30.06.2024 г., от справка от НАП /л. 55/ се
установява за ответника да е деклариран средномесечен осигурителен доход в
размер на около 1170 лв., от трудово правоотношение с „ЕлМетал – МВ“ ООД.
За същия период от време майката на ищцата, видно от справката от НАП /л.
51/, има деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на около
2045 лв.
Предвид изложеното и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с
оглед възрастта й, здравословното й състояние, установеният по делото
4
размер на доходите на родителите, намира, че искът се явява изцяло
основателен за сумата от 300 лв. Претендираният размер издръжка е едва с 30
лв. над минималния към датата на устните състезания размер по чл. 142, ал. 2
СК, дължима от неотглеждащия родител на непълнолетното дете, по-малък е
от половината от средностатистическия разход за отглеждане на дете за
тримесечния период по данни на НСИ, както и от ½ размера на линията на
бедност. Ответникът реализира доходи, в трудоспособна възраст е и въпреки
наличие на алиментни задължения, претендираният размер на издръжка е във
възможностите му да я заплаща.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
14.03.2024 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на
делото й се полагат. Представлявана е от адв. К. по реда на чл. 38 ЗАдв и
разноските се следват на адвоката. Макар и да е представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК с посочен разход от 1200 лв., то съдът намира, че
това възнаграждение не е реално заплатено, а на процесуалния представител
се следва размера определен в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 500 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 216,00 лв. - държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
дължимата месечна издръжка от И. А. И., ЕГН **********, определена с
5
решение № 163/26.06.2018 г., постановено по гр. д. № 482/2018 г. по описа на
Районен съд - Костинброд, в полза на И. И. И., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Д. Й. Р., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. А. И., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на И. И. И., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Д. Й. Р., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 14.03.2024 г. /датата на подаване
на исковата молба/, ведно със законната лихва, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. К.,
вписан в САК сумата от 500 /петстотин/ лева, адвокатско възнаграждение за
предоставена по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. А. И., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на
216,00 /двеста и шестнадесет/ лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6