Решение по дело №1092/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1256
Дата: 1 ноември 2023 г. (в сила от 1 ноември 2023 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20233100501092
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1256
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев

Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501092 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по жалба на К. Б. Б. чрез адвокат
В. Т. срещу действия на частен съдебен изпълнител С.К.-Д. по изпълнително
дело № 20237180400105, изразяващи се отказ да спре насрочен опис на
недвижим имот, представляващ магазин № 8, находящ се в ***, поради
несеквестируемост на имота.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че имотът е пригоден за
живеене и се използва като такъв, както и, че длъжникът Е. С. М. и
жалбоподателката, която има учредено в нейна полза право на ползване не
притежават други имоти, поради което ще се лишат от единственото си
жилище.
Насрещната страна „Юробанк България“ АД е депозирала отговори по
жалбата, като я счита недопустима, доколкото е от лице, което не е страна в
изпълнителното производство. Отделно от това излага, че жалбата е
неоснователна, тъй като не се касае за имот, който е пригоден за живеене и не
се използва като такъв, а е магазин, поради което и е секвестируем. Не се
засягат и правата на жалбоподателката, защото евентуална публична продан
не би засегнала учреденото й право на ползване.
ЧСИ е изложил подробно описание на извършените изпълнителни
действия в тяхната последователност, като е изказал становище за
1
неоснователност на жалбата.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Изпълнителното производството е образувано по молба на „Юробанк
България“ АД против Е. С. М. и „***“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист
№ 5510 от 07.11.2022 г., издаден по ч.гр.д.№ 14645/2022 г. на Районен съд –
Варна, с който са осъдени длъжниците да заплатят на взискателя сумата от
114 592,28 евро – главница -, ведно със законната лихва, считано от
04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 54 645,10
евро – наказателна лихва; сумата от 566,90 лева – нотариални такси и
разноски; сумата от 310,22 лева – разноски по уведомяване; сумата от
7 139,29 лева – съдебно-деловодни разноски и сумата от 6 119,57 лева –
адвокатско възнаграждение.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че принудителното
изпълнение е насочено срещу магазин № 8, находящ се в *** – собственост на
Е. С. М..
Върху посочения имот има учредено право на ползване по отношение на
жалбоподателката К. Б. Б..
С оглед изложеното жалбоподателката има процесуалното качество на
трето за изпълнението лице.
Наведените в жалбата доводи са, че имотът е пригоден за живеене и се
използва като такъв, както и, че длъжникът Е. С. М. и жалбоподателката,
която има учредено в нейна полза право на ползване не притежават други
имоти, поради което ще се лишат от единственото си жилище.
Съгласно разпоредбата на член 444, точка 7 от ГПК изпълнение не може
да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете
на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това дали длъжникът живее в него. Ако обаче жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с
наредба на Министерски съвет, надвишаващата част от него се продава, ако
са налице условията на член 39, алинея 2 от Закона за собствеността.
На първо място следва да се отбележи, че е процесуално недопустимо
съгласно императивната норма на член 26, алинея 2 от ГПК жалбоподателката
Б. да предявява с жалбата си пред настоящата съдебна инстанция чужди за
нея процесуални права на Е. М..
Нормата на член 444 от ГПК забранява насочване на изпълнението върху
определени вещи на длъжника - физическо лице. Жалбоподателката Б. обаче
не е длъжник по изпълнителното дело и не може да се ползва от защитата на
член 444, точка 7 от ГПК, тоест да се позовава на несеквестируемост.
За пълнота на изложението е необходимо да се спомене, че
жалбоподателката по никакъв не е доказала, включително и чрез разпита на
водения от нея свидетел, че процесният обект е жилище. Понятието
“жилище” има законова дефиниция в нормата на § 5, точка 30 от ДР на ЗУТ,
който го определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
2
задоволяване на жилищни нужди. Процесният имот е със статут „магазин“ и
няма данни предназначението му да е променено по предвидения за това ред
в ЗУТ.
Освен това съгласно член 435, алинея 4 от ГПК трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването,
ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
Жалбоподателката не доказа посредством събраните гласни доказателства, че
към деня на възбраната /25.03.2014 г./ е владеела имота. Показанията на
свидетелката, че е пила кафе с Б. в процесния имот „преди 6-7-8 години“ по
никакъв начин не могат да доведат до извод за осъществявано владение.
Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че жалбата не
се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора или възбраната /член 435, алинея 5 от ГПК/, а факта, че
обектът е собственост на Е. М. няма по делото.
Поради изложените мотиви жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действията на частен съдебен изпълнител С.К.-Д. по
изпълнително дело № 20237180400105, изразяващи се отказ да спре насрочен
опис на недвижим имот, представляващ магазин № 8, находящ се в ***, по
жалба на К. Б. Б. ЕГН ********** от *** при изложени твърдения за
несеквестируемост.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3