РЕШЕНИЕ
№…
04. 11. 2019 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №65 по описа за 2019 год.
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД с цена на иска 250 000 лв.
ИСК
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД с
цена на иска 250 000 лв.
Ищците М.М.П. с
ЕГН********** и Е. К. П. с ЕГН********** твърдят, че са съпрузи и на 26. 10.
2018 г. около 19, 10 часа в с.*** виновният водач В.М. П. е управлявал лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на С. Р. В. и
поради невнимание и несъобразителност е оставил
автомобила на възвишение, без да го обезопаси, което е довело до
свободно тръгване на същото по на клона и падането му в котловина, като е
причинена смъртта на намиращата се в автомобила като пътник Е. Т. С. , дъщеря
на ищците. Твърди се, че отговорността за настъпилото ПТП е на водача на
автомобила, който не е съобразил фактическата обстановка и е проявил престъпна
небрежност, вследствие на което е причинена смъртта на Е. С. Твърди се, че във
връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство. Твърди се, че
ищците в качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 1 КЗ имат
право да предявят иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ като претендират
пряко от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите на виновния водач изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта и загубата на Емилия
Станева. Твърдят, че са спазили изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, като са
депозирали писмена претенция чрез писмо с обратна разписка от 17. 12. 2018 г., във връзка с което е образувана щета № ***
при ответника ЗД „***“АД с ЕИК***, който е отговорил с писмо от 09. 01. 2019
г., че отказва изплащане на обезщетение, тъй като им указва да представят
доказателства, с които ищците не разполагат, като с писмото от 17. 12. 2018 г.
са приложени всички документи, необходими за определяне на обезщетението.
Ищците са отправили искане съдът да постанови решение, с което ответникът ЗД „***“АД с ЕИК*** да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от загубата на Е. С., изразяващи се в болки и страдания, нарушения на съня, често главоболие и тревожност, състояние на затвореност и отчужденост, липса на стремеж към положителни емоционални преживявания. Ищците претендират законна лихва върху главниците считано от 01. 01. 2019 г. ( 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ) до окончателното й изплащане.
Ответникът ЗД „***“АД с ЕИК*** твърди, че предявените искове не са доказани по основание и размер и е отправи искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ищците не са описали фактическата обстановка в исковата молба, не е установена причинно- следствената връзка между ПТП и болките и страданията на ищците, техния интензитет и проявление, оспорва се и настъпването на твърдяните неимуществени вреди от ищците. Твърди се, че пострадалата се е качила в автомобила неправомерно и в нарушение на установените правила и не е предприела действия да излезе от автомобила и да спре същия и съответно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат поради цялостното си поведение. Изразено е становище, че ако съдът установи настъпили вреди от процесното ПТП, то следва да се приеме, че те са настъпили от случайно деяние, а не от деликт и че е налице съпричиняване от пострадалата чрез поведението си на 90 % и би следвало обезщетение да се определи при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
От представените по делото доказателства става ясно, че ищцата М.П. е майка на починалата Е. С.
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че ищците са съпрузи, като ищецът Е.П. не е баща или осиновител на починалата Е. С..
От представеното препис- извлечение от акта за смърт № *** от *** г. става ясно, че Е.Т.С. е починала на *** г. в с. ***.
В хода на съдебното дирене е допуснат и разпитан като свидетел водачът на процесното МПС В.М. Панайотов, от разпита на който става ясно, че същият е спрял автомобила си извън село *** в района на кравеферма, където същият е разтоварвал фураж. Свидетелят е посочил, че след разтоварването на автомобила е искал да закара Е. и С. до съседното село ***, където са живеели.От показанията е видно, че В. П. е спрял автомобила на относително равно място с лек наклон, оставил е отворена една от вратите на автомобила и е започнал да разтоварва фуража заедно със С. По същото време Е. С. се е качила в автомобила през отворената врата, след което свидетелят е чул виковете й, че автомобилът е започнал да се движи. Свидетел твърди, че С. е извикал на Е. да скача от автомобила, но същата не е скочила и автомобилът е потеглил надолу към дерето, където е бил открит от свидетеля и С.. П. твърди в показанията си, че Е. С. е била вътре в автомобила, зад дясната седалка без да се напипва пулс.
Страните не спорят, че смъртта на Е. С. е настъпила вследствие на описаното произшествие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
По делото е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, кумулативните предпоставки по който за получаване на обезщетение са следните:1) иск на увредено лице; 2) сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на МПС, причинил ПТП 2) застрахованият да е отговорен спрямо увреденото лице; 3) да са спазени изискванията на чл. 380 КЗ за уведомяване на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие.
Спорът между страните е налице ли е виновно поведение на водача на МПС, вследствие на което да е настъпила смъртта на Е. С., налице ли е съпричиняване от Е. С. и съответно налице ли е основание за присъждане на обезщетение на двамата ищци в претендирания от тях размер.
За изясняване на спорните въпроси е допусната съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че няма данни в областта на мястото, на което е бил спрян и преди произшествието автомобилът да е с неизправности в ходовата част и органите на управление. Вещото лице е посочило, че следи от движение на автомобила с неизправности не са установени и при движението му от кравефермата до дерето, в което е паднал автомобилът при безконтролното му движение по поляната с изсъхнала трева. Вещото лице е посочило, че автомобилът не е бил заключен и контактният ключ се е намирал в пакета на кормилната колонка в неутрално положение. При огледа експертът е установил, че лостът на скоростите е в неутрално положение, а лоста за ръчната спирачка в долно положение не е задействана. Посочено е, че теренът е земен с наклон в посоката на стопанския двор с предна част в посока, в която автомобилът е тръгнал по ската на спускане към дерето. В заключението е отразено, че Е. С. се е качила в задната част на автомобила при чувалите с фураж, като при качването си в автомобила С. е повлияла на разпределението на натоварването, разпределението на силите върху автомобила и равнодействащата на товара и теглото са въздействали автомобилът да тръгне по наклона. Експертът е посочил, че условието за тръгване на минивана са неутрално положение на лоста за скоростите и незадействана ръчна спирачка. Посочено е, че на мястото на водача не е имало човек. Вещото лице е анализирало, че ако С. е била на предната седалка при произшествието, нараняванията й следва да са върху краката, затиснати от ламарина, която е ограничавала достъпа до педалите на спирачката и съединителя. Вещото лице е посочило, че е имало техническа възможност да се предотврати произшествието със задействане на ръчната спирачка или завъртане на кормилния кръг надясно или натискане на спирачния педал от предна дясна седалка, като за такива действия е необходимо да се притежават познания за управление на автомобил. Експертът е посочил, че пострадалата Станева не е имала техническа възможност да напусне автомобила безопасно с излизане, скачане през отворената врата при движение на автомобила с малка и голяма скорост, тъй като при движението на автомобила по неравния терен на пострадалата се е налагало да осигурява стабилност на тялото, като най- вероятно се е опитвала да се задържи и да не падне от автомобила.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът счита, че водачът на МПС разпитаният като свидетел В. П. е причинил настъпването на ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на Е. С. От съдебната автотехническа експертиза става ясно, че П. ( а и той го твърди в показанията си) е спрял автомобила на неравна повърхност под наклон, като е оставил лоста на скоростите в неутрално положение и ръчната спирачка не е задействана. В показанията си П. твърди, че е задействал ръчната спирачка, но съдът не дава вяра на тези показания, тъй като свидетелят е заинтересован да твърди посочените обстоятелства с оглед избягване на имуществена отговорност в настоящото производство. Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза пред вид на това, че вещото лице е извършило оглед на местопроизшествието и на автомобила и на база специалните технически знания е изготвило своето заключение. Съдът приема, че П. е нарушил разпоредбата на чл. 96 ЗДП и чл. 98 ППЗДП, които задължават водача на спряно за престой или паркирано ППС да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В случая въз основа на заключението на автотехническата експертиза се установява, че П. не е задействал ръчната спирачка и лостът на скоростите е бил в неутрално положение, което е довело до самостоятелното задвижване на автомобила след качването в него на Е. С. и падането на автомобила в дерето.
Съдът счита пред вид събраните по делото доказателства, че не е налице съпричиняване от страна на Е. С., тъй като същата се е качила в автомобила много време преди П. да желае да отпътува с автомобила, поради което не е било наложително поставянето от страна на С. на предпазен колан. От показанията на свидетелите става ясно, че същата е застанала зад предната седалка на автомобила по времето, през което свидетелите са разтоварвали фуража от автомобила и са го пренасяли във фермата. Налице е внезапно самостоятелно потегляне на автомобила, което е изненадало С. и водача на МПС, поради което не би могло да се изисква поставянето на предпазен колан от страна на С., която е била в автомобила. Не е налице и противоправно влизане в автомобила от С., което да обосновава съпричиняване от нейна страна, тъй като същата е влязла в автомобила и съгласно показанията на водача на МПС същата го е правила многократно, като е търсила вещи в автомобила и ги е разглеждала, докато е чакала водачът на автомобила да разтовари преди да потегли на път.
По изложените съображения съдът счита, че е налице имуществена отговорност на водача на МПС за настъпилото ПТП поради нарушение на ЗДвП и ППЗДвП. От доказателствата по делото става ясно, че същият притежава застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, поради което е обоснована и отговорността на ответника в предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 3 КЗ в случай на смърт на пострадалото лице обезщетението са дължи на увредените към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ.
Видно от доказателствата по делото ищцата М.П. е майка на починалата при процесното ПТП Е. С., поради което ищцата попада в кръга на увредените лица с право на обезщетение в чл. 493а, ал. 3 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ право на обезщетение имат и лица извън кръга по ал. 3, претърпели неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетение. Ищецът Е.П. попада в кръга на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, тъй като е съпруг на ищцата и е имал близки отношения с починалата С. преди нейната смърт.
В хода на производството са разпитани като свидетели А. А. (сестра на починалата С.) и Л. С., от показанията на които се установява, че С. е живеела в едно домакинство с ищците, помагали са си при отглеждането на децата и са били в добри отношения. Свидетелите твърдят, че ищецът Е.П. заедно с ищцата М.П. са отгледали децата на М.П., включително и Е. С., и отношенията й с Е.П. са били като между баща и дъщеря, без да са налице конфликти и влошени отношения. Свидетелите твърдят, че след смъртта на Е. С. ищците са се изолирали , не са излизали от дома си и не са контактували с външни хора. Свидетелите са посочили, че ищците не се чувстват добре след загубата на Е., трудно са приели случилото се, чувстват се притеснени.
По делото е допусната съдебно- психологическа експертиза за ищцата, като в заключението е отразено, че има промяна в психологическото и емоционалното състояние на ищцата след процесното ПТП и загубата на пострадалата, изразяващи се в емоционално състояние на тъга и мъка. Това емоционално състояние е заело водещо място в поведението на ищцата, като физиологичните му прояви са безсъние, липса на апетит, загуба на тегло, нарушение на социалното функциониране. Посочено е, че ищцата е с повишен психосоматичен риск от влошаване на водещото й соматично заболяване – диабет, като пълно възстановяване на ищцата е невъзможно след загубата.
По отношение на ищеца в заключението на съдебно- психологическата експертиза е отразено, че има промяна в психологичното и емоционалното състояние на ищеца след процесното ПТП и загубата на пострадалата, изразяващи се в изпитване чувство на скръб и тъга, нарушения на съня, социално отдръпване. Посочено е, че към момента на изготвяне на заключението не са необходими медикаменти за лечението на ищеца, като пълно възстановяване на същия е малко вероятно.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че вследствие на загубата на Е. С. ищцата като нейна майка е понесла значителни неимуществени вреди , изразяващи се в тъга и мъка, безсъние, липса на апетит, загуба на тегло, нарушение на социалното функциониране и повишен риск от влошаване на заболяването й диабет. В съдебно- психологическата експертиза е отразено, че и при по- ефективно лечение не би могло да се постигне пълно възстановяване на ищцата с оглед тежката загуба на дете.
С оглед изложеното съдът счита, че следва ответникът да заплати на ищцата обезщетение за понесените неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ в размер на 100 000 лв. пред вид тежестта на загубата и последиците, които търпи ищцата в емоционалното и здравословното си състояние. Съдът приема, че посоченият размер не би могъл да компенсира напълно претърпяната загуба от страна на ищцата, но счита с оглед правилното и справедливо отчитане на понесените неимуществени вреди, че посоченото обезщетение би компенсирало в по- голяма степен претърпените неимуществени вреди от ищцата като майка на починалата Е. С.. Присъденото обезщетение следва да се дължи ведно със законната лихва считано от 01. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 250 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на ищеца Е.П. съдът счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ, съгласно която до влизане в сила на наредбата за утвърждаването на методиката по чл. 493а, ал 2 КЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ се определя в размер до 5000 лв. Ищецът попада в кръга на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, тъй като не е баща, осиновител или отглеждащ на починалата Е. С., но е близък член на семейството като съпруг на ищцата М.П.. Съдът счита, че същият е претърпял значителни неимуществени вреди , изразени в тъга и мъка и социална изолация след загубата на С., тъй като същите са имали близки отношения като между баща и дъщеря, разбирали са се и са си помагали. С оглед на изложеното съдът счита, че следва ответникът да заплати на Е.П. обезщетение в размер на 5000 лева пред вид ограничението на §96, ал. 1 ПЗР на КЗ в размера на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 250 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищците не са направили искане за присъждане на деловодни разноски, такова искане е направено от ответника, за което е представен списък по чл. 80 ГПК за разноски в размер на 14 136 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса върху присъдените суми от обезщетението в размер на 4200 лв.
С оглед отхвърлената част от иска ищците следва да заплатят на ответника направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 11 167, 44 лв. като с определението на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК ищците са освободени от внасяне на държавна такса, но не са освободени от заплащане на разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД ЗД „***“АД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С. ***,
район ***, бул. „***“№***, представлявано от С. П. и К. П. заедно със СЪДЕБЕН
АДРЕС *** да заплати на М.М.П. с ЕГН**********
с адрес ***, чрез адв. Н.Д. и адв. Ж. Т. двамата с АДРЕС ЗА ПРИЗОВАВАНЕ гр.С. ул.“***“№2,
*** полуетаж, офис №*** сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Е.Т.С.
вследствие на настъпило ПТП в с.*** на 26. 10. 2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата до 250 000 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. §96, ал. 1 ПЗР на КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗД „***“АД с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.С. ***, район ***, бул. „***“№***, представлявано от С. П. и К. П.
заедно със СЪДЕБЕН АДРЕС *** да заплати
на Е. К. П. с ЕГН********** с адрес ***, чрез адв.
Н.Д. и адв. Ж. Т. двамата с АДРЕС ЗА ПРИЗОВАВАНЕ гр.С.,
ул.“***“№***, *** полуетаж, офис №***
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди от смъртта на Е.Т.С. вследствие на настъпило ПТП в с.*** на
26. 10. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01. 01.
2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 250 000 лева
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „***“АД с ЕИК*** да заплати по сметка на Плевенския
окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 4200 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК М.М.П. с ЕГН********** и Е. К.
П. с ЕГН********** солидарно да заплатят на „***“АД с ЕИК***
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 11 167,
44 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :