Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на единадесети ноемри две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела М.
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1581/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.Т.Д., ЕГН **********,***, против Заповед №Г-151/12.05.2020 г. на Заместник Кмет на Община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ ІV-1619, „за детска градина“ кв.12 по плана на квартал „С. Н.“***, представляващ изменение на УПИ ІV-1619, одобрен с Решение
№2405-10 от 23, 24 и 30.06-2010 г. на Общински съвет гр. Варна. С жалбата се твърди,
че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че правнито
основания на заповедта не съответстват на фактическите такива. Твърди, че
посоченото основание за изменението по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ не може да се
прилага във всички случаи, тъй като следва да има съгласие на всички съседи,
каквато не е настоящата хипотеза. Намира, че действащият план се изменя , за да
се приведе в съответствие с реалното му отреждане за детска градина. Твърди, че
съществуващата в имот 1619 сграда вече се ползва за детска градина, но тя не
притежава строителни книжа. Сочи, че за сградата има издадено удостоверение за
търпимост. Намира, че сградата е на недопустимо отстояние от границите на имота
и независимо, че за нея има издадено удостоверение за търпимост промяната на
предназначението и от „жилищно“ в „детска градина“ е нарушение на чл.134, ал.4,
т.1 от ЗУТ. Твърди, че издаването на ПУП ПРЗ има за цел да удовлетвори
желанието на собственика на сградата тя да продължи да функционира като детска
градина, тъй като предвиденото ново строителство няма да бъде реализирано.
Намира ,че заповедта е неправилна и поради обстоятелството, че се променя и
застрояването като се намаляват разстоянията от страничните регулационни
граници и от дъното на имота. Намира, че така предвиденото застрояване не е
достатъчно, за да може бъдещата сграда да отговаря на изискванията за детско
заведение по действащите към момента нормативни правила. Намира, че са нарушени
нормите на Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на
отделните видове територии и устройствени зони по отношение изискванията за
минимални площи за дете, когато се отрежда терен за детско заведение, както и
нормите на Наредба №РД-02-20-3/21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на сгради за обществено
обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и
изкуствата. Моли да бъде отменена обжалваната Заповед № 151/12.05.2020 г. на Заместник Кмет на Община Варна като незаконосъобразна. Моли да му бъдат присъдени
разноските по делото.
Ответната страна, в писмено становище
подадено с вх.№11672/25.09.2020 г. оспорва жалбата. Твърди, че последната е
неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение.
С Определение №1569/20.07.2020 г. по
административно дело №1586/2020 г. по описа на Административен съд Варна
съдията – докладчик по делото е присъединил
адм. дело №1586/2020 г. на Варненски административен съд към настоящото
адм. д. №1581/2020 г., като образувано по жалба на С.С.С. и Н.К.С. против
обжалваната в настоящото производство Заповед № 151/12.05.2020
г. на Заместник Кмет на Община Варна. В
своя молба с вх. №11823/29.09.2020 г. жалбоподателите С.С.С. и Н.К.С. пса посочили, че
оттеглят подадената от тях жалба и молят производството по отношение на тях да
бъде прекратено. Със свое определение от съдебно заседание на 30.09.2020 г.
Съдът е прекратил производство по отношение на жалбоподателите С.С.С. и Н.К.С..
Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява адвокат С.С..
Последната поддържа жалбата, така, както е била подадена. За ответника не се
явява представител.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът на намира за
установено от фактическа страна следното:
В изпълнение на административно
производство по чл.135 от ЗУТ е издадена Заповед №287/27.05.2019 г., с която Главния архитект на община Варна
е разрешил издаване на ПУП- ПРЗ за изменение на УПИ ІV-1619, в кв.12 (ПИ
10135.2526.1619) по плана на квартал «С. Н.»***, одобрен с Решение №2405-10 от
Протокол №24/23, 24 и 30.06.2010 г. На Общински съвет Варна. Отбелязано е, че
решението се издава във връзка със Заявление рег. №АУ006604ПР/18.01.2019 г. и
след издадено становище на ЕСУТ. В рамките на преписката се съдържа Заявление
за приемане и одобряване на проект за ПУП на ЕСУТ – рег. №АУ006604ПР_006ПР от
07.06.2019 г., в който собственика Ж. О. О. и пълномощник Н.С.С. са поискали да
бъде разгледан и приет на ЕСУТ проект на ПУП за УПИ ІV-1619, кв. №12 по плана
на квартал «С. Н.». Още на тази фаза от страна на жалбоподателя Д.Т.Д. е
подадено възражение относно плана за изменение на ЗРП за УПИ 1619 – Рег
№УСКОР19001526ПР от 15.07.2019 г. разглеждането на този въпрос е включен в т.18
от дневния ред на заседание на ЕСУТ предвидено за 24.09.2019 г. по този начин в
Протокол №34/24.09.2019 г. на ЕСУТ към Община Варна по т.18е взето решение, с
което е отхвърлено подаденото от Д.Д. възражение и е приет представения ПУП-ПРЗ
за УПИ ІV-1619, кв.12 по плана на квартал «С. Н.». Направено е предложение
компетентния орган да издаде заповед по реда на чл.129, ал.2 от ЗУТ. Впоследствие е издадена Заповед №Г-151/12.05.2020 г. на Заместник Кмет на Община Варна, с която
е одобрен Подробен устройствен план – план
за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ ІV-1619, „за детска градина“ кв.12 по плана на квартал „С. Н.“***, представляващ изменение на УПИ ІV-1619, одобрен с Решение
№2405-10 от 23, 24 и 30.06-2010 г. на Общински съвет гр. Варна. За посочената
заповед е извършено уведомяване на заинтересованите лица по представен списък,
както следва: ПИ 10135.2526.1620, собственост на Х.Р.Р., ПИ 10135.2526.1628,
собственост на Д.Т.Д., ПИ 10135.2526.1170, собственост на Т.В.М., ПИ
10135.2526.2176, собственост на Община Варна и ПИ 10135.2526.9560, собственост
на Община Варна. Съобщението до жалбоподателя Д.Т.Д. му е връчено лично на
21.05.2020 г.
От ангажираните в производството доказателства и най-вече
от удостоверение за търпимост №250/26.10.2015 г. може да се установи, че в ПИ
10135.2526.1619 по плана на св. Н. е построена жилищна сграда със застроена
площ на първи жилищен етажа 113.00 кв.м., на втори жилищен етаж 131.00 кв.м. и
гараж с площ 30.00 кв.м. Явно след като е прието, че сградата не отговаря на
правилата за застрояване е прието, че същата е допустима по смисъла на закона и
представлява търпим строеж в съответствие с нормата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ (ДВ бр.82, 2012 г.). установява се, че прооизводството за обявяване на
сградата за търпима е започнало по подадено от собственика на парцела и
сградата – Ж. О. О. Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на
строеж, депозирано пред райн Приморски на Община Варна на 23.10.2015 г.
Констатира се, че по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.02.2015 г., заверено в служба по
вписванията гр. Варна с вх. Рег. №9445/29.04.2015 г., Акт №121, том ХХІV, кд
1209/2015 именно заявителя Ж. О. О.е станал собственик на ПИ 10135.2526.1619,
ведно с построена в имота жилищна сграда, описана като сграда със завършен груб
строеж със застроена площ от 75.14 кв.м. и РЗП 411.92 кв.м.
Ноторно известно е и между страните
в производството липсва спор досежно обстоятелството, че за територията на
Община Варна има изработен Общ устройствен план, Правила и нормативи за неговото прилагане
както и спуцифични правила за прилагането му, одобрени със Заповед №
РД-02-14-1449/04.06.2012г., Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. и Заповед №
РД-02-14-2197/03.09.2012г. на Министъра на РРБ.
Съдът е допуснал по
делото да се изработи съдебно-техническа експертиза. Последната дава отговори на множество въпроси от значение
за правния спор. СТЕ констатира, че ПУП-ПРЗ на кв. „С. Н.“, в който попада УПИ
ІV-1619, в кв.12 попада в устройствена зона „ЖВ“ с показатели Плътност 25%, К
инт 0,6, озеленяване – 55%, Нстр. < -малко етажно застрояване. Предвидените линии за
здастрояване са – на 4 м от страничини граници и на 6 м. от дъното на УПИV
подземно застрояване не е предвидено. Съобразно обжалваната заповед №Г-151/12.05.2020 г. на Заместник Кмет на Община Варна се установява, че УПИ ІV-1619, в кв.12 попада в
устройствена зона „Жм1“ за местност „Св. Н.“ с показатели – Плътност -25%, К
инт. 0,6, озеленяване – 70%, Нстр. < -
малко етажно застроване. Експертизата констатира, че в имота е извършено
незаконно строителство през 1999 г. на жилищна сграда със застроена площ – 113
кв.м. на първи жилищен етаж, 131 кв.м. на втори жилищен етаж и 30 кв. м. на
гараж, посочено е и издаването на упоменатото удостоверение за търпимост
№250/26.10.2015 г.а на Главен архитект на Община Варна. Констатира се отстояние
на сградата от имот 1619 до границата с имот 1628 от 3.30 м. Според експерта не
са спазени специалните изисквания при одобряване на ПУП – ПРЗ за детско
заведение съобразно с нормативните изисквания на Наредба №РД-02-20-3/21.12.2015
г. на МРРБ – глава четвърта, според която сградите за образование и наука
следва да имат разстояние от 15 метра от уличната регулационна линия и
съседните поземлени имоти, когато става въпрос за детски градини и по-голямо от 8 метра за частите от сградите
на детски градини с помещения различни от занимални и спални. Същевременно
съобразно Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на
отделните видове територии и устройствени зони по отношение изискванията за
минимални площи за дете, когато се отрежда терен за детско заведение
необходимата площ за терен, предназначен за детско заведение, се определя при
норматив за градински групи – по 35 кв.м. за дете и по изключение във вече
усвоени жилищни територии най-малко по 25 кв.м. за дете.
В съдебно заседание на нарочни въпроси вещото лице посочва,
че средната ширина на парцела е 29 м., а средната дълбочина е 16.50 м. Сочи, че
определените по процесния ПУП линии на застрояване са съобразени с нормите на
отстояние от улична регулация, странична регулация до дъно на парцел за жилищна
сграда, но не и за детско заведение. На въпрос дали е възможно при спазване на
минимално изискуемото нормативно отстояние от минимум 8 метра дали е възможно
да се построи сграда в имота, вещото лице сочи, че е невъзможно, тъй като
остава площ, която позволява построяване на сграда от не повече от 30-40 кв.м.,
която не може да изпълни предназначението за детско заведение.
Предвид изложените по-горе факти,
доказателствата и като се запозна със становищата на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателят Д.Т.Д. се легитимира
пред съда като собственик на УПИ Х-1628, в кв.12, който е съседен на процесният
УПИ ІV-1619, в кв.12. В чл.135, ал.1 законодателят е посочил
кои са лицата, които имат право да инициират производства за изменение на
устройствени планове и това са лицата по чл.131 от ЗУТ. Следователно същата
норма определя и кръга от заинтересовани лица в тези производства, които
разполагат с право на жалба срещу постановените актове. Това са собствениците,
носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В следващата
ал.2 законодателят е доразвил нормата като в точки от 1 до 5 (включително)
изчерпателно е посочил кои недвижими имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на ПУП: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти,
когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в
застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се
допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
Безспорно е, че в настоящата хипотеза
като собственик на съседен имот Д.Т.Д. има признатото от закон право да обжалва
като собственик на имот, когато е променено предназначението на съседен имот –
хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл. 131
могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено
заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно
до областния управител или до министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Настоящият казус не попада в приложното поле на посочените
изключения, предвид което компетентен в тези производства е кметът на общината.
Административният акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата
незаконосъобразност.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа не само правните, но
и фактическите основания за неговото издаване, от което следва, че императивно
изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Приложението на ЗУТ
не дерогира тази разпоредба на АПК. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания от него контрол
за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол. Това представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка. В конкретния случай административният орган не е
изложил никакви мотиви относно материалноправното основание за изменение на
влезлия в сила ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-1619., кв.12 по плана кв. «С. Н.»***, одобрен
със Заповед Г-151/12.05.2020 г. на Заместник Кмет на Община Варна. Не са изложени фактически основания. Мотивите към акта
– фактически и правни, са изложени в едно единствено изречение, което излага
само становище, че е взето предвид решението на ЕСУТ към Община Варна. Както
може да се види от самото решение на ЕСУТ – там не се съдържат никакви мотиви,
защо се приема изменението, както и никакви мотиви защо се отхвърля
възражението подадено от жалбоподателя.
Изложеното навежда на извод за
незаконосъобразност на акта на основание чл.146, т.4 от АПК.
От нормативната уредба касаеща изграждането на детски градини се установява, че УПИ ІV-1619., кв.12 по плана кв. «С. Н.»*** не изпълнява минималните изисквания за използването на парцела с предназначение «за детска градина». В чл.26, ал.1 от Наредба №РД-02-20-3/21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата е предвидено, че при избора на УПИ за обществено обслужване в областта на образованието се отчитат предвижданията на действащите подробни устройствени планове (ПУП) за предназначението и начина на устройство на отделните урегулирани поземлени имоти и параметрите на застрояването им. Посочено е, че сградите на училищата, детските градини и детските ясли се проектират на разстояние от уличната регулационна линия и съседните поземлени имоти по-голямо от 15 m – за частите от сградите с учебни помещения в училищата и за помещенията за занимални и спални в детските градини и детските ясли. Явно е, че в имот с дълбочина от 16 метра и съответни отстояния на сградата от съседни имоти е, че подобно изискване не може да бъде спазено.
По отношение
на обосноваване на направени от жалбоподателя възражения за Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройството на отделните видове територии и устройствени зони по отношение
изискванията за минимални площи за дете, когато се отрежда терен за детско
заведение с това колко деца могат да бъдат приети в детско заведение предвид
площта на имота и броя деца съдът намира
,ч ене може да заеме отношения. Никъде в административната преписка не става
ясно как тази норма може да е относима към настоящия спор, предвид е посочено
колко деца ще се обучават в заведението. Предвид наличните данни, че става
въпрос за заведение функциониращо като частна детска градина, обстоятелство,
което не е установено с нарочни доказателства, а присъства като твърдение
направено от жаблоподателя пред съда явно е, че то няма установена численост на
деца, а същата евентуално може да бъде съобразена с наличните площи в имота.
Предвид гореизложеното оспорената в
настоящото производство Заповед №Г-151/12.05.2020
г. на Заместник Кмет на Община Варна издадена по реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ е постановена от
компетентен орган, но същата е незаконосъобразна като постановена в нарушение
на законовите изисквания за форма и съдържание и в нарушение на материалния
закон – основания за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.2 и 4 от АПК. Всеки
от посочените пороци на административния акт е самостоятелно и, само по себе
си, достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид отправеното до съда искане на жалбоподателят следва
да бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски,
възлизащи общо на 1420 лв., от които 960 лв. – адвокатски хонорар с ДДС, 450
лв. – възнаграждение за вещо лице и 10 лв. за държавна такса
Въпреки изхода на спора до приключване
на устните състезания жалбоподателите не са направили искане за разноски,
поради което такива не следва да им се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.Д., ЕГН **********,*** Заповед №Г-151/12.05.2020 г. на Заместник Кмет на Община Варна, с която
е одобрен Подробен устройствен план – план
за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ ІV-1619, „за детска градина“ кв.12 по плана на квартал „С. Н.“***, представляващ изменение на УПИ ІV-1619, одобрен с Решение
№2405-10 от 23, 24 и 30.06-2010 г. на Общински съвет гр. Варна.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Д.Т.Д., ЕГН ********** сумата от 1420 (хиляда четиристотин и двадесет)
лева представляващи разноските направени от жалбоподателят за водене на
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: