№ 3983
гр. С., 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110212268 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.4-чл.5 от Указа за борба с дребното
хулиганство /УБДХ/.
В съда е внесена преписка, рег. № 225ЗМК1617/ 30.08.2024г. по описа на
01 РУ- СДВР, образувана въз основа на съставен акт за констатирана проява
на дребно хулиганство на нарушителката А. Р. М., последната описана в
обстоятелствената част на акта.
В съдебно заседание С. Р. П., редовно призована не изпраща
представител и не изразява становище.
Нарушителката А. Р. М. се защитава от адв. П. В.- САК и адв. Ю. Д.-
САК и двамата упълномощени защитници.
В хода на делото по същество адвокат В. пледира, че в производството са
допуснати съществени процесуални нарушения още със съставянето на акта за
констатиране на дребно хулиганство. Уточнява, че в разпоредбата на чл. 2 от
УБДХ е посочено, че при констатирана проява на дребно хулиганство
органите на Министерството на вътрешните работи следва в съставения от тях
акт подборно да опишат случая, да посочат името и адреса на нарушителя и на
свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. Заявява, че в
конкретния случай с едно изречение е описано случилото се, като не става
1
ясно кои са възмутените граждани и от кои точно действия те са били
възмутени /от горенето или късането на руското знаме/. В тази връзка според
адв. В. не е ясно какво нарушение е било извършено. Затова моли съдът да
постанови решение, с което да оправдае нейната подзащитна. Претендира
разноски, за което предоставя адвокатско пълномощно, договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските.
Адв. Д. пледира, че в конкретния случай не се установяват обективните
и субективните признаци на дребно хулиганство, регламентирано в УБДХ. В
пледоарията си адв. Д. извършва правен анализ на относимата според него
към случая национална и европейска съдебна практика въз основа на което
извежда като основен извод, че действията на неговата подзащитна са
несъставомерни и не съставляват хулигански действия, както от обективна,
така и от субективна страна, а влизат в рамките на свободата на изразяване,
гарантирана от разпоредбата на чл.10 ЕКПЧ.
В хода на делото по същество нарушителката М. се придържа към
казаното от нейните защитници. В своята последна дума на основание чл. 297,
ал. 1 от НПК заявява, че иска да се отмени обвинението спрямо нея и според
нея е незаконно задържана.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по
преписката и доказателствата, събрани в съдебно заседание, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Нарушителката А. Р. М. - 26 годишна, родена на *****г. в гр. С.,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование,
с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. ***********, ЕГН **********
Нарушителката М. снимала филм за войната в У.. Преди няколко дни се
завърнала от Д. област, където посетила град Н.. Там се запознала с хора от
града. Преди няколко дни разбрала, че този град бил окупиран от руската
армия, което я разстроило. Затова искала да направи гражданско изявление на
своето мнение и решила да напише „Убийци!“ пред Руския културен и
информационен център в град С.. Така искала да изрази своята позиция за
това, което руската армия е причинила на нейни близки и познати.
На 29.08.2024г., в гр. С., ул. “*********“ № 34 около 17,15 часа, пред
сградата на Руския културен и информационен център върху плочките на
самия тротоар с тебешир написала думата „Убийци!“ От центъра при нея
2
дошъл човек, който и казал, че няма право да пише с тебешир върху тротоара.
Тя му възразила и тогава той и казал, че ще извика полиция и си тръгнал.
Малко след това дошли двама охранители от СОД. Тя ги попитала, дали
върши нещо „нелегално“ и след като получила от тях отрицателен отговор, те
и казали, че с действията си разстройва хората в Руския център. След това М.
се опитала да запали носения в нея руски флаг, но не успяла. През това време
на място пристигнали полицейски служители при 01- во РУ-СДВР. Те и
обяснили, че няма право да пали неща в публични пространства. Тогава М.
попитала полицейските служители, дали може да запали цигара и след като
получила разрешение, със запалената от нея цигара започнала да дупчи
руското знаме. Полицейските служители и казали да спре, защото това
разстройвало хората наоколо. Тогава тя започнала да къса руския флаг.
Полицаите я спрели да върши и това действие и я предупредили няколко пъти
да не го прави. Опитали се да и вземат знамето от ръката. Тогава тя им казала,
че то е нейна собственост и може да го унищожи ако желае. По едно време
флагът се оказал на земята и М. започнала да го тъпче с крака. Всичко
продължило около петнадесет минути. След това на място пристигнали два
полицейски буса и един патрулен полицейски автомобил. Един от
полицейските служители започнал да бута М.. Тя му казала, че няма право да
я пипа, но той продължил, докато не я отместил от руския флаг. Един от
полицейските служители предупредил М. да спре да снима, след което я
хванал за ръката, като и поставил белезници. При задържането и, М. не
оказала съпротива. На място не и било обяснено защо я арестуват. Обяснили и
че ще и кажат после, след което била откарана в 01РУ- СДВР. Там и дали
възможност да разговаря с неин близък по телефона, който се обадил на
адвокат.
Свидетели на случилото са станали служителите на Руския културен и
информационен център – В., Д. и Щ.. По техни думи в сградата на центъра
имало малки деца, които станали свидетели на случилото се и се разстроили.
Докато траела случката по улицата минавали отделни хора, снимали за
няколко секунди и не се задържали около нея. При задържането и от
полицията минала една жена, която и казала, че украинците са убийците, а не
руснаците. От близкото заведение някакви мъже се провикнали към нея с
ругатни и я призовали да не прави това с руското знаме.
3
Инцидентът бил заснет от неин близък, който седял в близост. Руският
флаг, който се опитала да запали и скъсала, го била закупила лично и бил
нейна собственост.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните гласни доказателствени средства- обясненията на
нарушителката М., дадени в съдебно заседание; приобщените по преписката
писмени материали- докладна записка, рег. № 225ЗМК-1617/ 29.08.2024г. на
01 РУ- СДВР; втора докладна записка на 01 РУ- СДВР от 29.08.2024г.;
протокол за доброволно предаване от 29.08.2024г.; заповед за задържане по
реда на чл. 72 от ЗМВР; протокол за личен обиск от 29.08.2024г.; писмено
сведение на В. от 29.08.2024г.; писмено сведение на Д. от 29.08.2024г.;
писмено сведение на Щ. от 29.08.2024г.; писмено обяснение на А. Р. М. от
29.08.2024 г.
Съдът кредитира обясненията на нарушителката М., дадени в съдебно
заседание, касателно нейните действия, извършени на 29.08.2024 г., около
17,15 часа пред сградата на Руския културно - информационен център в гр. С..
Обясненията, дадени от нея пред съда се подкрепят, включително и от
писмените сведения, дадени от тримата служители на центъра, а също и от
двете докладни записки на А. И.- полицейски служител при 01 РУ- СДВР.
Горната доказателствена съвкупност се подкрепя и от приобщените с
протокол за доброволно предаване по преписката и предявени на
нарушителката в съдебно заседание веществени доказателства- една кутия с
тебешири и 1 бр. прогорен и разкъсан флаг на Руската федерация.
Със съставянето на Акта за установяване на дребно хулиганство се
поставя началото на административно-наказателното производство, което се
провежда изцяло пред съда. Длъжностните лица на МВР при съставяне на акт
за дребно хулиганство не действат като правозащитни органи, а като
длъжностни лица в системата на администрацията.
В настоящия случай административно - наказателното производство е
започнало със съставяне на акт за констатиране на дребно хулиганство от
служител на 01 РУ - СДВР. В самия акт е посочено, че той е съставен по
докладна записка с № 225ЗМК-1617/ 29.08.2024г. по описа на 01 РУ- СДВР.
Актът за констатиране на дребно хулиганство определя рамките на предмета
на доказване. С него са посочени релевантните за делото факти, които
4
подлежат на установяване. Останалите обстоятелства по делото са акцесорни
и само спомагат за изясняване на главния факт, подлежащ на доказване в
административно- наказателното производство. В тази връзка съдът намира,
че този акт не страда от съществени пороци и е годен да породи, предвидените
в УБДХ правни последици.
В конкретния случай релевантните факти, подлежащи на доказване, са
действията на нарушителката „късане и горене на Руското знаме“ на
посочените в акта дата, час и място, както и наличието на възмутени граждани
от действията на А. М.; дали така установените факти, покриват състава на
дребното хулиганство съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Указ № 904 от
28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство.
В нормата на чл. 1, ал. 2 от УБДХ е дадена дефиниция на деянието
„дребно хулиганство”, като действията, чрез които се осъществява то са
„nummerus clausus”. Такива действия са- употреба на ругатни, псувни или
други неприлични изрази на публично място пред повече хора; оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността; действия по скарване, сбиване или други подобни действия, с
които се нарушава обществения ред и спокойствие.
Действията си М. е извършила на публично място в светлата част на
деня, около 17.15 часа пред сградата на Руския културно - информационен
център в гр. С.. По преписката не се установява тя да е употребила ругатни,
псувни или други неприлични изрази, както и да е предприела действия по
скарване, сбиване, с които да е нарушила обществения ред.
Що се отнася до това дали същата е имала оскърбително отношение и
държане към гражданите и органите на властта, съдът намира следното:
В конкретния случай е важно направлението на умисъла на дееца. М. е
имала за цел да изрази своята гражданска позиция и протест срещу войната в
У. и цялостната агресия на руската армия там, а не да нарушава обществения
ред, да скандализира обществото и осквернява дълбоко вкоренени обществени
ценности. След като служител от Руския културно – информационен център
се опитал да я спре да пише върху тротоара, формата на протест у М.
ескалирала и тя започнала да гори, а впоследствие разкъсала закупеното и
носено у нея знаме на Руската федерация.
Вярно е, че действията на М. по горенето и късането на флага на Руската
5
федерация носят провокативен характер, тъй като са извършени през деня, на
публично място и са били от естество да смутят и оскърбят служителите на
центъра, присъстващите в него лица и случайни минувачи, както и
обществеността, но също така е вярно, че те не са били придружени с буйство,
вандалски действия и неподчинение на органите на реда. Действията и не са
надхвърлили обичайното изразяване на гражданска позиция по актуални теми
с висок обществен заряд, каквато е войната в У..
Според съда с тази си проява М. е упражнила правото си на свободно
изразяване на мнение, защитено от чл. 10 на ЕКПЧ и чл. 39 от Конституцията
на Република България. Защитата на политическото изразяване е с най-висока
степен, тъй като е една от най-важните основи на демократичното общество и
едно от главните условия на неговия напредък. Изразяването на политическо
мнение само по себе си не може да представлява грубо неуважение, а
напротив представлява опит за привличане на общественото внимание. ЕСПЧ
в практиката си утвърждава, че съдържанието на мнението няма значение за
предоставената защита, поради изискванията за „плурализъм, търпимост и
широта на възгледите, без които не може да има демократично общество“,
както и че чл.10 от ЕКПЧ е приложим не само към информация и идеи, които
са благосклонно приети, смятани са за безобидни или израз на безразличие, но
и към онези, които обиждат, шокират или обезпокояват, всяват смут в големи
групи от обществото /в тази връзка делото Х. срещу България и Н. v. the
United Kingdom, 7 декември 1976 г. и други/.
С оглед на това според съда при М. е липсвал изначално умисъл за
извършването на хулиганска проява. В случая не са налице ограниченията,
предвидени в чл. 10, § 2 от ЕКПЧ, доколкото с процесната проява не са
създадени безредици, а възбуждането на смут и възмущение у част от
обществото не надхвърля свободата на изразяване.
По изложените съображения съдебният състав приема, че действията на
М. не сочат на извършено от нея дребно хулиганство, а намесата на органите
на реда в правото й на свобода на изразяване не може да се разглежда като
„необходима“ по смисъла на чл.10 от ЕКПЧ.
Предвид изложеното А. М. следва да бъде призната за невиновна и
оправдана по отправеното й обвинение с Акта за констатиране на дребно
хулиганство.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Указа „за неуредените в този
указ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания“. Съгласно разпоредбата на чл.
63Д, ал. 1 ЗАНН „в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК “, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба при
прекомерност на възнаграждението може да се иска от съда да присъди по -
нисък размер от претендирания.
В хода на съдебното производство са представени: договор за правна
защита и съдействие № 68/ 30.08.2024 г., адвокатско пълномощно и списък на
разноските. От същите е видно, че на 30.08.2024 г. А. Р. М. е заплатила на адв.
В. сумата 1 400 / хиляда и четиристотин / лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.
Предвид изхода на делото, а също и това, че няма направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да
осъди СДВР да заплати на А. Р. М., ЕГН **********, сумата 1 400 /хиляда и
четиристотин/ лева, представляваща направени от нея разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Ето защо, водим от горното и на основание чл. 6, ал. 1, буква „в” от
УБДХ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителката А. Р. М. – 26 г., родена на ***** г. в гр. С.,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, висше образование, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. ***********, ЕГН **********, за
НЕВИНОВНА в това, че на 29.08.2024 г., в гр. С., ул. „*********“ № 34,
около 17:15 часа при Руски културно-информационен център е извършила
непристойна проява изразяваща се в късане и горене на руското знаме, като от
деянието има възмутени граждани, поради което и на основание чл. 6, буква
„В“ от УБДХ Я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за нарушение по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
На основание чл. 9 ал. 2 от УБДХ, вр. чл. 63Д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. Р. М., ЕГН **********, разноски в размер на
7
1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8