Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети ноември, две
хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана
Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 499 по описа за 2015 г. и
Р
Е Ш И:
[1] ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 16, ал. 6 от ГПК
(отм) договор за покупко-продажба от 03.11.2006 г. Договорът е удостоверен в
нотариален акт 199, том IV,
рег. номер 12082, дело 727/2006 г. на нотариус В.М.. С този договор Т.М.К. е
продал на М.Т.К. два имота. Първият имот е гараж 10 заедно с 1,177% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж и 0,350% идеални части
от правото на собственост върху 1917/1967 идеални части от дворното място,
върху което е разположена сградата. Гаражът се намира в гр. София, ж. к. „*******,
на партерния етаж в секция „в“. Той е със застроена площ от 26,86 кв. метра, а
негови съседи са – вътрешен двор, гараж 11, асансьорна шахта, офис В-2 и гараж
9. Вторият имот е гараж 31 заедно с 1,413% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж и 0,52% идеални части от правото на собственост
върху 1917/1967 идеални части от дворното място, върху което е разположена
сградата. Гаражът се намира в гр. София, ж. к. „*******, на партерния етаж в
секция „в“. Той е със застроена площ от 39,94 кв. метра, а негови съседи са –
гараж 30, мазе 63, асансьорна шахта, мазе 55. Т.К.
е с адрес *** 4, общежитие Скаптора-1, стая 1137, а М.К. е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА М.Т.К. да заплати по сметка на СГС 568,29 лева
държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[3] Решението е постановено при участието на третото
встъпило лице С.Б.Б.. Той е със съдебен адрес ***.
[4] Решението може да
бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на
решението.
[5] ДА СЕ ИЗПРАТИ НА
СРП копие от протокола от съдебното заседание от 02.06.2017 г. (л. 136-139)
заедно с копие от цялото дело за извършване на преценка дали са налице данни за
извършено престъпление.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[6] Т.К. заявява в искова
молба от 21.12.2015 г., че през 2006 г. е продал на ответника М.К. – баща на
ищеца – два гаража. Към този момент Т.К. е бил непълнолетен. Затова районен съд
е разрешил на баща му да извърши продажбата. Вместо да продаде гаражите на
трето лице, М.К. ги е продал на себе си. В този случай обаче, интересите на Т.К.
и М.К. са били противоречиви и е било необходимо да бъде назначен от съда
особен представител на Т.К., който да участва при сключването на сделката. Това
не е било направено. Затова според Т.К. продажбата е нарушавала закона и е
нищожна, евентуално тя е унищожаема, тъй като договорът е бил с недееспособен
без да са били спазени специалните изисквания. Ето защо Т.К. моли съда да
прогласи нищожността на продажбата на двата гаража, евентуално да я унищожи
(исковата молба, л. 2-4; уточнението в с. з. на 10.11.2017 г., направено от
адвокат Г., л. 178).
2. На ответника
[7] М.К. не е подал писмен
отговор. Той не оспорва предявените искове (протокола от с. з. на 02.06.2017
г., л. 136-139).
3. На трето встъпило лице
[8] Третото встъпило
лице С.Б. оспорва предявените искове. Той е заявил, че при извършването на
процесната сделка не е било налице противоречие между интересите на Т.К. и М.К..
Той твърди, че процесът е симулативен (писмения отговор, л. 141-145).
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9] Не се спори, че Т.К.
е бил роден на *** г. На 24.08.2006 г. М.К. е дарил на Т.К. процесните два
гаража (нотариалния акт, л. 93-94). На 02.11.2006 г. Костинбродския районен съд
е разрешил на М.К. да продаде двата процесни гаража, притежавани от Т.К.
(определението, л. 17). На 03.11.2006. Т.К., чрез баща си М.К., е продал на М.К.
процесните два гаража (нотариалния акт, л. 5-6). В нотариалното производство Т.К.
не е бил представляван от особен представител, назначен от съда. Всичко това е
било направено, за да може М.К. да получи кредит чрез покупката на двата гаража,
който да използва за други цели – ремонт на жилище и разширяване на бизнеса си
(обясненията на М.К., л. 136-138).
[10] Съдът е освободил Т.К.
от разноски по делото (определението, л. 60). Страните не са направили разноски
по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[11] Ищецът е предявил
иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и евентуално съединен с него иск по чл. 27
от ЗЗД – ако съдът отхвърли главния иск, да разгледа евентуалния иск. Главният
иск е основателен. Затова съдът не разглежда евентуалния иск.
1.
По
иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
[12] Съгласно чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. страните да са били страна по
договор; 2. този договор да е сключен в нарушение на закона.
[13] Съдът установи, че Т.К.
и М.К. са сключили процесния договор за продажбата на двата гаража. Налице е
първата предпоставка за уважаването на иска.
[14] Съдът следва да установи налице ли е втората предпоставка – нарушен
ли е бил законът при сключването на процесния договор, по-точно изискването на
чл. 16, ал. 6 от ГПК (отм). Съгласно чл. 16, ал. 6 от ГПК (отм), при противоречие в интересите
между представляван и представител съдът назначава особен представител. Съдът приема, че в процесния случай
е било налице противоречие в интересите на Т.К. и М.К.. Това е така, защото Т.К.
е продавал имот на М.К., като последният е представлявал първия, а чрез продажбата
се е извършвало разпореждане с имуществото на малолетния Т.К.. Следователно Т.К.
е следвало да бъде представляван от особен представител, назначен от съда (за
подобно разрешение вж. следните решения: на ВКС 1469-2008-V Г.О. по гр. д. 78/2008 г.; на ВС 296-1992-I Г. О. по гр. д. 98/1991 г.; на
ВнАС 42-2012 по гр. д. 37/2012 г.).
[15] След като е било налице противоречие в интересите
на Т.К. и М.К., за процесната сделка Т.К. е следвало да бъде представляван от
особен представител. На КнРС не е било известно, че Т.К. ще продаде на М.К..
Съдът установи, че Т.К. не е бил представляван от особен представител. Ето защо
съдът приема, че при процесната продажба е бил нарушен чл. 16, ал. 6 от ГПК (отм).
[16] Налице е и втората предпоставка за уважаването на
иска. Затова съдът прогласява процесната продажба за нищожна. Предмет на делото
не е дарението от М.К. на Т.К.. Затова съдът не го обсъжда.
2. По разноските
[17] На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда М.К. да заплати 568,29 лева държавна такса по
сметка на СГС (0,01х(22172,50+843,20+32 969,80+843,20)).
Съдия: