Решение по дело №622/2017 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 88
Дата: 13 октомври 2017 г. (в сила от 13 октомври 2017 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20175520100622
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е №  88

 

 гр. Раднево, 13.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретаря Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 622/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 50 от СК във вр. чл. 330 от ГПК.

 

Първоначално делото е образувано по искова молба на П.И.К. срещу Т.В.К., с която е предявен иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. В първото по делото съдебно заседание страните постигната съгласие по въпросите по чл. 51 СК, представиха пред съда подписано споразумение и с протоколно определение беше изменен иска от развод по исков ред към охранително производство за развод по взаимно съгласие на страните. Страните искат допускане на развод по взаимно съгласие на страните и одобряване на представеното споразумение, уреждащо въпросите в чл. 51 СК.

Молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 19.07.1980 г., като от брака си имат родени две деца – И. П.К., роден на *** г., който бил пълнолетно лице, и В.П.К., роден на *** г., починал на 14.02.2017 г. Желаят да прекратят брака си чрез развод по взаимно съгласие, което било сериозно и непоколебимо. Правят искане към съда за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите за това им решение и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение.

Въз основа на представените писмени доказателства и след изслушване на молителите съдът приема искането за развод по взаимно съгласие за допустимо и основателно.

Молителите са съпрузи от 19.07.1980 г., който факт се установява от приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак № 170019 от 25.07.2017 г. /л.4/, издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при община Раднево, въз основа на акт за сключен граждански брак № 0019 от 25.07.1980 г.

От брака си съпрузите имат родени две деца – И.П. К., роден на *** г., който е пълнолетно лице понастоящем, и В.П.К., роден на *** г., починал на 14.02.2017 г. /виж удостоверение за раждане на л.6 и препис извлечение от акт за смърт на л.8, свидетелство за рождение на л.5/.

Съпрузите са категорични в решението си за прекратяване на брака чрез развод по взаимно съгласие. Представеното споразумение отговаря на изискванията на чл. 51 СК, тъй като напълно урежда всички въпроси, предвидени в закона относно личните и имуществените отношения помежду им. Подписано е от молителите, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено изцяло така, както е постигнато.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на чл. 330, ал. 3 от ГПК, поради което и следва да бъде допуснат развод по взаимно съгласие на съпрузите, без съдът да издирва мотивите им за прекратяване на брака, както и да бъде утвърдено споразумението по чл. 51 СК.

Окончателната държавна такса за допускане на развода, която съдът определя в размер на 40 лв. на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се заплати по равно от молителите.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ БРАКА между П.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, и Т.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, сключен на 19.07.1980 г. в Узбекистин, констатиран с акт за сключен граждански брак № 0019 от 25.07.2017 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при община Раднево, на основание чл. 50 СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, както следва:

След прекратяване на брака съпругата Т.В.К., ЕГН **********, ще запази брачното си фамилно име К..

Семейното жилище, находящо се в гр. Раднево, ул. ******, представляващо двуетажна масивна жилищна сграда, масивен гараж, масивна стопанска сграда с площ 18 кв.м. и масивна стопанска сграда с площ от 18 кв.м., които сгради са построени в УПИ XI189 в квартал 4 по ПУП на гр. Раднево, въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно место цялото с площ от 645 кв.м., при граници на имота: УПИ Х-1188, УПИ ХII и от две страни улици съгласно нотариален акт № 194, том II, рег. № 1835, н.д. № 199/2001 г. на нотариус Галя Дачева, се предоставя за ползване както следва:

- съпругът П.И.К., ЕГН **********, ще ползва втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, състоящ се от детска стая, спалня с баня със застроена площ от 60 кв.м., таванското помещение, масивния гараж и двете масивни стопански сгради с площ 18 кв.м.

- съпругата Т.В.К., ЕГН **********, ще ползва първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, състоящ се от дневна, кухня, баня и тоалетна със застроена площ от 60 кв.м. и прилежащо мазе под първия етаж /на партерния етаж/.

- двамата съпрузи ще ползват общите части на двуетажната масивна жилищна сграда съобразно ползването на горните части от сградата.

Съпрузите заявяват, че след прекратяване на брака взаимна издръжка не си дължат.

ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Раднево, сумата в размер на 20 лв. (двадесет лева) - държавна такса по допускане на развода.

ОСЪЖДА  Т.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Раднево, сумата в размер на 20 лв. (двадесет лева) - държавна такса по допускане на развода.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: