Присъда по НОХД №156/2024 на Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ ПО НОХД № 156/2024г. по описа на Районен съд-Червен бряг.
Районна прокуратура – Червен бряг, е повдигнала обвинение срещу А. Р. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******,
българин, българско гражданство, вдовец, с основно образование, пенсионер, неосъждан, за
това, че: на 18.09.2023 г. в с.Глава, обл. Плевен, на детска площадка, намираща се пред
читалището в с.Глава, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно по
отношение на Ц. З. Ц., ******годишна, като я целувал по бузите и челото, опипвал я по
тялото, гърдите и слабините и поставял ръката й на слабините си - престъпление по чл.149,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Червен бряг - прокурор С. Хр.
Т. поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита същото за доказано по безспорен и
несъмнен начин, като пледира за постановяване на осъдителна присъда.
Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с назначен за служебен защитник адв. И.
А. от АК-Плевен. Защитникът на подсъдимия излага подробни доводи, относно събраните
посмени доказателства и дадените свидетелските показания. Адв. А. твърди, че от събраните
по делото доказателства, не се уставило подсъдимия да е искал да извърши вмененото му
престъпление. Моли съда да постави присъда, като признае подсъдимия за невинен.
Подсъдимият не се признава за виновен, не признава фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, иска от съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства прие за
установени следните фактически обстоятелства:
Около 16:30ч. на 18.09.2023г. в РУ-Червен бряг бил получен сигнал от З. Т. Ц. от с.Глава,
който обяснил, че дъщеря му Ц. З. Ц., ******годишна, докато си играла на детска площадка,
намираща се пред читалището в селото, мъж с прякор ****** бил извършил блудствени
действия спрямо нея - целувал я по лицето и прокарал ръката си по гърдите на дъщеря му.
От проведените незабавни мероприятия се установило, че лицето с прякор ****** бил
обвиняемият А. Р. А. от с.Глава. обл.Плевен.
Свидетелката Р. М. М. на 18.09.2023г. около 16:30 имала среща с нейна приятелка в парка в
с.Глава. Движела се с велосипеда си. Когато наближила парка се движила бавно и оглеждала
пейките за нейната приятелка. Стигнала до парка и видяла, че на детската площадка, на
люлка стояло момиченце, което познавала от селото - Ц. З. Ц., което знаела, че е ******
години. М. видяла, че към нея се приближил мъж, който познавала с прякора ****** и с
имена А. А. от с.Глава. Свидетелката видяла, че мъжът се надвесил над Ц. и я целунал по
челото, после по устата и с ръката си я опипал по тялото и гърдите. След това смъкнал
ръката си към слабините й. Свидетелката веднага се развикала, какво прави и да остави
детето. М. отишла към заведението за хранене, което се намирало вляво от детската
площадка, от където и други хора се развикали на А. да остави детето. Свидетелката отишла
при Ш. Ш. от с.Глава, който бил в заведението и също станал свидетел на случващото се и
той започнал да вика към А.. В това време А. отишъл при тях и им казал, че само се радвал
на детето. През това време Ц. Ц. си тръгнала, а не след дълго в парка отишла майката й,
която се скарала на обвиняемия. След това свидетелката М. и майката на Ц. се заговорили,
като майката казала, че дъщеря й и обяснила, че А. А. я е целувал. М. забелязала, че от около
2-3 седмици обв. А. А. ходел в парка, където имало много жени и деца, разхождал се
измежду тях, гледал ги постоянно и им се усмихвал.
Свидетелят Ш. М. Ш. от с.Глава, обл.Плевен потвърждава казаното от свидетелката Р. М.. В
хода на разследването е разпитана и Р. К. Ц. от с.Глава - майка на Ц. З. Ц., която заявила, че
на 18.09.2023г. дъщеря й Ц. излязла около 16:00ч., за да си играе в парка, където имало
детска площадка. След известно време пострадалата Ц. й се обадила й и казала, че докато
1

била на площадката „непознат дядо" бил отишъл при нея, целувал я и тя се е уплашила.
Преместила се е на друго място, но дядото пак бил отишъл при нея. Свидетелката казала на
дъщеря си да се махне оттам и да я изчака. Когато Ц. стигнала до площадката пред
кметството, видяла на пейка възрастен мъж, който познавала като ****** от с.Глава. Видяла,
че Ц. е в парка пред читалището. Отишла при нея. Дъщеря й и посочила ****** като казала,
че този мъж я е цункал. Р. Ц. отишла при обвиняемия и му се скарала, а той й отвърнал, че
само е разговарял с дъщеря й. След това свидетелката отишла до магазина, където видяла
жена, която познава по име - Р. от с.Глава. Последната й споделила, че е видяла, че ******,
който целувал Ц. по лицето, по устата, че е пипал гърдите й и че след това смъкнал ръката
си към слабините й. Също така обяснила, че мъжът не й се е радвал, а си натискал тялото в
нея. Р. Ц. отишла при мъжа си З. Т. Ц. и му разказала за случилото се. Той се обадил в
полицията. В последствие Ц. й казала, че докато ****** е бил при нея на площадката, я е
попитал дали ще ходи пак на площадката, за да отиде и той. Свидетелят З. Т. Ц. потвърждава
казаното от Р. К. Ц. относно това, което тя му била обяснила за случилото се. След като Ц.
научил за действията на ******, разговарял с Ц., която му казала, че възрастният дядо я е
попитал как се казва, казал й е, че е много красива, попитал я кои са родителите й. Разбрал,
че дядото я е целунал по лицето, прокарал ръка по гърдите й и я питал дали на следващия
ден ще ходи пак на площадката, за да отиде и той. Ц. твърди, че бил чувал за случай от
преди двадесет години, когато ****** е имал полови контакти с непълнолетни от селото.
Поради тази причина много се притеснявал за децата си и за децата от селото. От съселяни
знаел, че няколко дена подред обв. А. бил ходил в парка като гледал децата и майките им.
Разпитана в качеството на свидетел, пострадалата Ц. З. Ц., в присъствието на родителя Р. Ц.
и ИДПС заявила, че докато била в парка, намиращ се пред кметството в с.Глава, където си
играела на люлките видяла, че на една пейка седял възрастен мъж, непознат за нея.
Последният я гледал и когато тя минала покрай пейката, той й казал да седне при него. Ц. Ц.
му отвърнала, че не иска и отишла да си играе на детска площадка, намираща се в с.Глава,
пред читалището. Докато си играела възрастният мъж отишъл при нея и започнал да я
люлее. Задавал й въпроси и й казал, че иска да я гледа, колко е красива. Непознатият я
целунал по двете бузи и по челото, след което прокарал ръката си по тялото й - под врата, по
гърдите. Ц. Ц. заявила, че след това мъжът седнал на пейката, а тя се завъртяла, за да не я
гледа, а той продължил да й казва, колко е красива. Тогава хората от близкото заведение се
развикали да не я пипа. Ц. Ц. се обадила по телефона на майка си и разказала за непознатия
мъж, защото много се уплашила.
В хода на разследването била назначена и изготвена видео-техническа експертиза.
Назначена била и съдебна психолого-психиатрична експертиза на лицето А. Р. А. от с.Глава,
общ. Червен бряг, от която се установило, че лицето не страда от психична психотична
болест. Лицето могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си към момента на инкриминираното деяние. В хода на разследването била
назначена и изготвена психолого-психиатрична експертиза на лицето Ц. З. Ц.
******годишна, от с.Глава, общ.Червен бряг. При детето не разкрили данни за повишена
внушаемост и склонност към фантазмени преживявания. Не се отчетат симптоми, които да
са резултат от оказвани върху нея манипулации от възрастни лица. Предвид възрастта Ц. Ц.
нямала придобита сексуална култура и поради това не е възприела действията на обв. А.
като посегателство върху личната й неприкосновеност.
С оглед изясняване на обстоятелствата по случая, в качеството на свидетели са били
разпитани лицата Р. К. Ц., З. Т. Ц., Р. М. М., Ш. М. Ш., Г. Н. И. и детето Ц. З. Ц..
С горните действия подсъдимия осъществил от обективна страна престъпния състав на
чл.149, ал.1 от НК.
С обвинителен акт към писмо с вх. № 2847/13.06.2024 г. и след отвод с Определение
№91/04.09.2024г. на първия съдия-докладчик по делото, било образувано настоящото
2

производство по НОХД № 156/2024г. по описа на ЧРС.
Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото
свидетелството за съдимост на обвиняемия; характеристична справка за обвиняемия, както и
от останалия доказателствен материал.
Установява се от справка за съдимост с рег.№ 406/04.03.2025 г., че А. Р. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** не е
осъждан.
От справката за съдимост на А. Р. А. не се установяват извършени престъпления по чл.149,
ал.1 от НК.
В подкрепа на посочената по-горе фактическа обстановка са и гласните доказателства
съдържащи се в показанията на свидетелите, разпитани в досъдебното производство.
Самият подсъдим отрича тези факти.
Свидетелските показания кореспондират, както помежду си, така и с останалия писмен
доказателствен материал по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие като
обективни и безпристрастни, съответстващи на обективната действителност. Същите
съответстват и на обяснението на пострадалата Ц. З. Ц. в проведеното открито съдебно
заседание, със съдържащото се в него описание на фактическата обстановка, въпреки
младата й възраст.
От субективна страна, престъплението следва да е осъществено при форма на вина – пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимия следва да съзнава обществено
опасния характер на деянието, да предвижда обществено опасните последици и да цели
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че извършва действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст, а именно по отношение на Ц. З. Ц., ******годишна, като я целувал по
бузите и челото, опипвал я по тялото, гърдите и слабините и поставял ръката й на слабините
си.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като логични, обективни, взаимно
допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени
доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
С оглед на горното и при така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира
от правна страна, че с деянието си обвиняемият А. Р. А. е осъществил обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК за това, че на
18.09.2023 г. в с.Глава, обл. Плевен, на детска площадка, намираща се пред читалището в
с.Глава, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно по отношение на Ц. З.
Ц., ******годишна, като я целувал по бузите и челото, опипвал я по тялото, гърдите и
слабините и поставял ръката й на слабините си.
От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от
състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата изпълнителното
деяние се е осъществило чрез действие, А. осъществил физически контакт с пострадалата,
целял е да възбуди или удовлетвори полово желание, но без съвкупление.
От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана
отговорността му, с пряк умисъл – съзнавал, че извършва блудствени действия с малолетно
лице, т. е. виждал е и е осъзнавал обстоятелството, че пострадалата не е навършила
четиринадесет години. Този факт е бил видим за дееца, с оглед външния вид и поведението
на пострадалата, особено, че в случая става въпрос за дете, още ненавлязло в пубертета и на
невръстна възраст.
3

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на защитата, че действията на подсъдимия са
били единствено и само от изразена чиста радост от срещата му с детето. От изготвените
експертизи и свидетелските показания, се установява, че в действията на подсъдимия е
имало друга користна цел, а именно да осъществи физически контакт с пострадалата, да я
възбуди или удовлетвори полово желание.
Отделно от горното, съдът счита, че деянието не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК. Малозначително според съдебната практика е това деяние, което или въобще не може
да окаже отрицателно въздействие, тъй като е лишено от значение по начин, че не
застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно, или
без да се изключва обществената му опасност може да обоснове явна незначителност, т.е.
такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като
престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче
трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори
вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект. В този смисъл е
Решение № 247 от 08.06.2009 г. на ВКС по н.д. № 204 /2009 г. на ІІ-ро н.о.
Нормата на чл. 149, ал. 1 от НК, визира престъпление, което е против половата
неприкосновеност. Тези престъпления са свързани със засягане на личната свобода на
пострадалия. Характерна особеност на престъпленията против половата неприкосновеност е,
че се извършват само чрез действие. Наред с това в значителна част от случаите за
съставомерността на деянието от значение е качеството на пострадалия – малолетно или
непълнолетно лице, лице от женски пол. Изпълнителното деяние може да се осъществи
единствено чрез действие, физически контакт между дееца и пострадалия, който по своето
естество може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без съвкупление. Проявните
форми са различни – въздействие върху различни ерогенни зони, прегръдки, целувки, орален
акт и др. под. Поради това извършеното деяние не дава основание за правен извод, че в
конкретния случай се касае за негова малозначителност, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК. Визираните обстоятелства характеризират по-високата степен на обществена
опасност на деянието, което законът криминализира като престъпление. В конкретния
случай, не може да се приеме, че извършеното от обвиняемия, разкрива явно незначителна
обществена опасност, поради което то е непрестъпно, съгл. чл. 9 ал.2 от НК. Касае се за
формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика
осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна страна
разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано и
без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици.
Относно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства:
За смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът кредитира чистото съдебно минало на
извършителя и положителна характеристична справка. Съдът не кредитира напредналата
възраст на извършителя като смекчаващо обстоятелство, доколкото физическото и
психичното състояние на дееца и в проведеното открито съдебно заседание и от
извършената експертиза не се характеризира на такова, което да е без липса на стабилност
на изграждането на ценностната система. Липсват данни при дееца за достатъчни
способности за контрол над волевото поведение или засилена емоционалност.
За отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита: липсата на съзнание за вина,
засягане на отношения, свързани с нормалното полово и духовно съзряване на малолетната
Ц. З. Ц..
По наказанието:
За извършеното от обвиняемия деяние по чл. 149, ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът
4

прецени: степента на обществената опасност на деянието, която съдът преценява като много
висока, степента на обществена опасност на подсъдимия – която съдът преценява като
невисока, предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимия, като наказанието за престъплението по чл. 149 ал.1 от НК бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно: За престъплението по чл.149 ал.1 от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 6 години съгласно действащото към
датата на деянието законодателство. Съдът счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер 1 (една)
година. С оглед изложеното, определеният съгласно чл. 54 от НК конкретен размер на
наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А. Р. А. за извършеното
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, е справедлив и съответства на действителната
обществена опасност на деянието и дееца.
Именно поради преценката, в конкретния случай на степента на обществена опасност на
деянието, която съдът приема за много висока, не се споделя становището на обвинението,
че адекватно в случая би било налагането на условно наказание. Не следва да се обсъжда
приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия, поради
обстоятелството, че евентуално условно осъждане в процесния случай би противоречало на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на
наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи
съдът, при преценката дали да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че
и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен
извод не би могъл да бъде направен. Съдът прецени обществената опасност на дееца
съобразявайки много високата обществена опасност на самото деяние, поради което намира,
че не е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и
константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на
ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./ Поради гореизложеното съдът определи
първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.
Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от
подсъдимия и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденият, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната
и специалната превенция.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия, да заплати по сметка ОД на
МВР град Плевен, ЗМ 283/2023г. по описа на РУ Червен бряг направените разноски за вещи
лица – 1239,40 лв. за съдебно - психологични експертизи и 468,00 лв. за видеотехническа
експертиза.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	7
Дата:	5 март 2025 г.
Съдия:	Илия Олегов Милев

Дело:	20244440200156
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 юни 2024 г.

Присъда по НОХД №156/2024 на Районен съд - Червен бряг

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите