О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260007
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на десети август
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
мл.с Красен Вълев
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1489 по описа
за 2020 година.
С Решение № 866 от 06.03.2020г., постановено по гр. дело № 7896/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да заплати на О.П.Я. сума в размер от 1 215, 94 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 175, 03 часа, положен за периода от 01.08.2016г. до 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 24.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 164, 65 лева за периода от31.10.2016г. до 24.09.2019г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че за нощния труд на държавните служители в МВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима и поради това, че за да се въведе увеличени с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е необходимо да са налице следните предпоставки – подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се, че в случая две от посочените предпоставки, а именно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми не са налице и дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от осем часа и не е налице работа по трудови норми. В жалбата се посочва, че дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, предявените искове са неоснователни и поради това, че преизчисляването с коефициент 1, 143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд и след преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, каквото претендират, тъй като смените им не са превишавали законоустановените 12 часа.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е от лице, което има правен интерес да го атакува. Постъпила е в преклузивния срок за обжалване на решението, дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на жалбоподателя има валидна представителна власт да сезира въззивната инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – О.П.Я. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на депозираната въззивна жалба.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно съединени иска от О.П.Я. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер на 738 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 24.09.2019г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от 738 лева от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сума в размер от 90 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми.
В хода на производството, ищецът е направил изменение на своята претенция, като я е увеличил от сума в размер на 738 лева на сума в размер от 1 215, 94 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд от 175, 03 часа за периода от 01.08.2016г. до 24.09.2019г., както и сумата, претендирана като мораторна лихва – от сума в размер на 90 лева на сума в размер от 164, 65 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1489/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас депозираната въззивна жалба с вх. № 13794 от 30.03.2020г. по описа на Районен съд – Малко Търново от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР против Решение № 866 от 06.03.2020г., постановено по гр. дело № 7896/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.