Р Е Ш Е Н И Е
№…….../11.07.2016 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на десети юни през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията К.
търговско
дело № 45 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 127, във вр.
чл. 125, ал. 3 от ТЗ, към който обективно е съединен и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства, А.К.А. ***, е поискал да бъде осъдено
ответното дружество „БОРА-БОРА” ООД – гр. Варна, ЕИК *********, да му заплати
сумата от 129 000 лв., представляваща равностойността на дружествения му
дял от имуществото на ответното дружество към края на
месеца, в който е прекратено членственото правоотношение – 30.11.2014 г.,
с писмено предизвестие, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, определена съобразно
притежавания от него дял от основния капитал – 50%, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2015 г.,
до окончателно погасяване на задължението. Претендира присъждане и на направените
по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ищецът сочи в исковата молба, че е бивш съдружник в
ответното дружество "БОРА-БОРА" ООД, с 50% дяловото участие в
капитала. Членственото правоотношение е прекратено,
по реда на чл. 125 ал. 2 от ТЗ, с връчено тримесечно предизвестие, чиито
автоматичен прекратителен ефект е настъпил на 11.11.2014
г. След изтичане на тримесечния срок по чл. 125, ал. 2 от ТЗ ответното
дружество не му е изплатило доброволно дружествения му дял с левова
равностойност - 129 000 лв., на базата на счетоводен баланс на дружеството към
края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на напусналия
съдружник, а именно 30.11.2014 г.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответното дружество "БОРА-БОРА" ООД,
чрез пълномощника адв. П.П.,
е подало писмен отговор, в който не
оспорва правото на ищеца, в качеството на напуснал съдружник с 50% дяловото участие в капитала, да получи паричната
равностойност на притежавания от него дружествен дял, но заявява несъгласие с
предявения от ищеца размер, като сочи, че дължимата сума следва да се определи
съобразно междинен счетоводен баланс към датата на прекратяване на членственото
правоотношение. Излага се, че до предявяването на исковата молба ищецът не е
заявявал по никакъв начин желание да му се определи и изплати дружествен дял.
Релевира се, че единствената причина за несъставянето на междинен счетоводен
баланс към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение, е
поведението на ищеца, който през
В срока по чл. 372,
ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е
пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от
ответника.
В допълнителния
отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по
исковете.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така
предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание
ответникът "БОРА-БОРА" ООД, чрез процесуалния представител адв. П.П., моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски на насрещната страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С определението по предварителните въпроси по чл. 374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че ищецът е бивш съдружник в ответното търговско
дружество „БОРА-БОРА” ООД
– гр. Варна, ЕИК *********, с 50 % дяловото участие в основния
капитал, както и че членственото правоотношение между страните е прекратено по
реда на чл. 125 ал. 2 от ТЗ, с връчено тримесечно писмено предизвестие, чиито
автоматичен прекратителен ефект е настъпил на 11.11.2014
г.
От
представените по делото доказателства и от служебно извършената от съда справка
в Търговския регистър се установява, че „БОРА-БОРА”
ООД – гр. Варна, е вписано в ТР с капитал в размер на 258300 лв., като част от
капитала е покрит с апортна вноска, състояща се от два имота в землището на с.
Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна. Първият от тези
имоти представлява поземлен имот № 330 с площ от 75,548 дка, находящ се в
местността „Узун мера”, а вторият имот представлява
поземлен имот № 032015 с площ от 7,919 дка, находящ се в местостта
„Айман тарла”. При
извършване на апортната вноска първият от двата имота е бил оценен по реда на
чл. 72, ал. 2 от ТЗ на стойност 235 800 лв., вторият на стойност 22 400 лв.
Съдружници в дружеството са били ищеца А.К.А. и Дарина К.К..
Не се спори, че ищецът е
отправил предизвестие за прекратяване на членството си в дружеството по реда на
чл. 125, ал. 2 от ТЗ, като срокът на предизвестието е изтекъл на 11.11.2014 г. Изтичането на срока води до прекратяване на
членството на ищеца в дружеството без да са налице никакви допълнителни условия
за това, което изрично е посочено и в решение
№ 46/22.04.2010 г., постановено по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II
т.о. Прекратяването на членството в дружеството води до възникване на
правото на бившия съдружник да претендира притежавания от него дял от
имуществото на дружеството, който дял съответства на дела му от капитала.
Възникналите по този повод отношения между бившия съдружник и дружеството се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. Тази разпоредба е императивна и момента, към който се
уреждат отношенията не може да бъде променен по преценка на една или на двете
страни в правоотношението. Доколкото в случая прекратяването на членственото
правоотношение на ищеца е настъпило на 11.11.2014 г.,
то отношенията между страните по повод това прекратяване е трябвало да бъдат
уредени въз основа на счетоводен баланс, изготвен към 30.11.2014 г. Такъв
баланс обаче не е бил съставян от страна
на дружеството. За това по делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Р.Н.Д., което е съставило счетоводен баланс на дружеството
към релевантната за спора дата.
В тази връзка
неоснователни са твърденията на процесуалния представител на ответника, че
отношенията е следвало да се уредят въз основа на изготвен от управителя на
дружеството, чрез компетентните лица баланс, а не по съдебен ред. Поначало
балансът представлява частен документ и не се ползва с обвързваща
доказателствена сила. Поради тази причина при оспорването му съдът може да
извърши проверка на достоверността му с всички допустими от ГПК доказателства,
включително и чрез изслушване на заключение на вещи лица в случаите, когато
това се налага с оглед необходимостта от специални знания. Поради тази причина не съществува пречка в
случаите, когато дружеството не е изготвило баланс, при наличието на спор по
чл. 125, ал. 3 от ТЗ да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза, която да изготви такъв, както е процедирано
в случая.
Изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дала основно и допълнително заключение във
връзка с поставените й задачи. С оглед посочената по-горе релевантна дата, към
която е следвало да бъде изготвен баланса, съдът намира, че не следва да взема
предвид първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото
при него експертизата е изготвила баланса към датата 11.11.2014
г. Затова следва да бъде преценявано допълнителното заключение, изслушано в
съдебното заседание на 10.06.2016 г. Счетоводният баланс отразява активите и
пасивите на дружеството. Поради тази причина в него следва да намерят отражение
всички активи и пасиви на дружеството, съществуващи към този момент. Предвид на
това в баланса би следвало да бъдат включени двата посочени по-горе имота,
внесени като апортна вноска, независимо, че със същите на 26.11.2014 г. е била
извършена разпоредителна сделка, оформена с нотариален акт № 128, том III, рег.
№ 6878, дело № 338/2014 г. на Полина Миткова – нотариус с район на действие
района на ВРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 478. С влязло в
сила решение, постановено по гр. дело № 2834/2015 г. по описа на ВРС, ХLI
състав, тази сделка е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД. С оглед на това, същата не е породила действие и
имотите са останали собственост на дружеството както към релевантния за
настоящия спор момент – 30.11.2014 г., така и към настоящия момент. Освен това
в активите на дружеството следва да бъде включена и сумата 7000 лв.,
представляваща продажната цена на товарен автомобил „Ивеко”,
който е бил собственост на дружеството. Действително в представения по делото
договор за покупко-продажба на МПС от 29.01.2014 г., с рег. № 1190/29.01.2014
г. на Ваня Георгиева – нотариус с район на действие ВРС, вписана с рег. № 549 в
регистъра на Нотариалната камара /л.62 от делото/, като продажна цена на автомобила
е посочена сумата от 1000 лв. Не съществува пречка обаче в случаите, когато се
твърди, че вписаната в договора цена се различава от действителната, това да
бъде установявано по съответния ред. В случая на гърба на протокол №
1/09.01.2014 г. на Общото събрание на съдружниците на "БОРА-БОРА"
ООД /л. 61 от делото/, е налице отбелязване от ищеца: „Приходът
от продажбата на товарен бус „Ивеко”
в размер на 6000 /шест хиляди лева/ е изцяло в полза на А.К.А.”, удостоверено с
неговия подпис. Съществуването на това писмено изявление прави вероятно твърдението
на ответната страна за симулация на цената по договора за покупко-продажба,
поради което са налице предпоставките за допускане на свидетелски показания в
тази връзка. От показанията на разпитаните по делото свидетели К.И.К. и Марийка
Н. К. се установява, че действителната цена, на която е сключен договора за
покупко-продажба на товарния автомобил е 7000 лв. Този извод следва и при
самостоятелна преценка на представените по делото писмени доказателства,
доколкото в договора е посочено, че продажната цена е в размер на 1000 лв. и
същата се плаща по банков път. При това не съществува спор, че сумата от 1000
лв. е била преведена по сметката на дружеството. Този факт, преценен с
отбелязването от самия ищец на гърба на протокол № 1/09.01.2014 г., че задържа
за себе си сумата от 6000 лв., води до извода, че действителната продажна цена
на автомобила е 7000 лв. Действително ищецът е оспорил подписа, положен върху
протокола от 09.01.2014 г., поради което е било открито производство по чл. 193
от ГПК по отношение авторството на подписа на ищеца. Видно обаче от
заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова
експертиза с вещо лице Б.Д.Б., оспореният подпис е положен от ищеца А.К.А.. С
оглед на това авторството на изявлението не е оборено и не съществува пречка
същото да бъде взето предвид. Предвид на това, съдът намира, че по отношение на
баланса на дружеството като актив и пасив следва да бъде взето предвид
допълнителното заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза в частта му, в която в баланса на дружеството са включени
недвижимите имоти и е прието, че продажната стойност на товарния автомобил е
7000 лв. При това следва да бъде отчетено, че при определяне на дела на
съдружника по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ се взема предвид само чистия пасив
на дружеството, без записаните в пасива собствен капитал на дружеството,
резерви и финансов резултат. Заключението на вещото лице е съобразено с тези
изисквания, като посочените елементи не са включени в пасива на дружеството при
изготвяне на баланса към релевантния момент.
Що се отнася до
недвижимите имоти, то същите са включени в баланса на дружеството по оценката,
която им е била дадена по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ, която следва да се счита
като придобивна цена по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за счетоводството /отм./, който е бил действащ към релевантния за спора
момент и която фигурира в ТР. При това оценката на включените в баланса активи
се извършва така, както същите са отразени в счетоводството на дружеството, а
не съобразно пазарната им стойност, което изрично следва от решение № 64/09.06.2009 г., постановено по
т.д. № 504/2008 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. С оглед посочения вариант
на допълнителното заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
следва, че общата стойност на активите на дружеството е в размер на
267 000 лв., докато пасивите на същото са в размер на 9 000 лв., т.е.
активите са повече от пасивите и не са налице предпоставки за отхвърляне на
иска, каквито биха били налице в случай, че пасивите на дружеството надвишаваха
активите на същото. Чистата стойност на активите след приспадане на пасивите е
в размер на 258 000 лв. Доколкото ищецът притежава 50% от капитала на
дружеството, той има същия дял от имуществото на дружеството или искът му по
чл. 125, ал. 3 от ТЗ би бил основателен за сумата от 129 000 лв., за
колкото е предявен. От тази сума обаче следва да бъде приспадната сумата от
6000 лв., представляваща част от продажната цена на товарния автомобил „Ивеко”, която ищецът изрично е заявил, че задържа с
отбелязването върху обратната страна на протокол № 1/09.01.2014 г. на ОСС. След
приспадането на тази сума остава дължима сумата от 123 000 лв.
В тази връзка следва да
бъде посочено, че дружеството е регистрирано с капитал от 258 300 лв.
Съгласно възприетия от съда вариант на допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Р.Д., стойността на активите на
дружеството е 267 000 лв., т.е. активите на дружеството близки по размер
до основния му капитал. По силата на закона имуществото на дружеството не
следва да е по-малко от основния му капитал. Падането на имуществото под този
минимум е основание за предприемане на евентуални действия за намаляване на
капитала по реда на чл. 149 и сл. от ТЗ. Евентуалното изплащане на дела на
ищеца създава предпоставки за намаляване на размера на реално притежаваното
имущество под размера на капитала. Това обаче не е основание за отхвърляне на
иска. Както се посочи по-горе, съобразно чл. 125, ал. 2 от ТЗ и решение № 46/22.04.2010 г., постановено по
т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., прекратяването на
членството на съдружника в дружеството настъпва с изтичането на срока и не е
поставено в зависимост от никакви допълнителни условия за това. От този момент
възниква и облигационното вземане на съдружника срещу дружеството за
равностойността на дела му. Без значение е това дали дела на напусналия
съдружник ще бъде поет от останалите съдружници или отношенията ще бъдат
уредени по друг начин. В този смисъл, освен горепосоченото решение, е и решение № 515/20.03.2002 г., постановено по
гр. дело № 1312/2001 г. по описа на ВКС, ГК, V г.о. Приемането на обратното
би означавало дружеството да се освободи от задължението си по чл. 125, ал. 3
от ТЗ само поради това, че заплащането на дела на съдружника би поставило под
заплаха капитала на дружеството. Това обаче би довело до неоснователно
обогатяване на дружеството. От друга страна, след прекратяване на членството на
подалия предизвестие съдружник, дружеството е това, което следва да вземе
решение как да бъде разпределен дела на напусналия съдружник – дали той да бъде
поет от някой от съдружниците или преразпределен между тях. В случай, че такова
решение не бъде взето, е възможно да се пристъпи към намаляване на капитала по
реда на чл. 149, ал. 3, т. 2 от ТЗ. Това обаче са действия на дружеството,
върху които прекратилия членството си съдружник не би могъл да влияе. Поради
тази причина дружеството не би могло да се освободи от задължението си по чл. 125,
ал. 3 от ТЗ с твърдението, че не е предприело такива действия. В случаите,
когато заплащането на дела на напусналия съдружник предпоставя
и намаляване на капитала, дружеството е длъжно да изпълни задълженията си, като
наред с това предприеме и съответните действия по чл. 149 и сл. от ТЗ и след
приключването им да изплати дела на напусналия съдружник по реда на чл. 153 от ТЗ. Всички тези действия обаче са такива в изпълнение на задължението на
дружеството по чл. 125, ал. 3 от ТЗ към напусналия съдружник и са последица от
прекратяването на членството. Поради това обстоятелството, че такива действия
не са предприети, не освобождава дружеството от задължението му да изплати дела
на съдружника и доколкото същите следва да бъдат предприети по инициатива на самото
дружество, то не може да се позовава на това, че те не са осъществени, за да се
освободи от отговорност. Дружеството би могло да предприеме действията по чл.
149 и сл. от ТЗ включително и в хода на образувано срещу него изпълнително
производство след получаване на поканата за доброволно изпълнение.
С оглед на всичко
гореизложено, съдът намира, че така предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 123 000 лв., като в частта му за разликата над
този размер до пълния претендиран такъв от 129 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на
претенцията за лихва.
Върху така присъдената
сума за главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2015 г., до окончателно
плащане на задължението.
По отношение на
разноските:
Ищецът претендира
присъждане на разноски по делото в общ размер на 11 166,00 лв., от които 5 166,00
лв. внесена държавна такса, 1 400,00 лв. заплатен хонорар на вещи лица и 4 600,00
лв. изплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени списък на
разноските по чл. 80 от ГПК /л. 209 от делото/ и надлежни доказателства за
извършването им. От така установения общ размер на сторените от ищеца разноски,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 10 646,65 лв. разноски
по делото, съразмерно с уважената част от исковете – чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът своевременно
е направил искане с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
платеното на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
поради неговата прекомерност. Във връзка с направеното възражение, съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат
с действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като взе предвид
предмета на спора, цената на предявените искове, осъществилите се в хода на
производство процесуални действия, съдът намира, че размерът на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна
сложност на делото. Ето защо възражението на ответника се преценява като
неоснователно.
Ответникът е формулирал
претенция за присъждане на разноски, но по делото не са ангажирани
доказателства за направени такива, като не е представен и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. С оглед на това съдът не присъжда разноски на ответната
страна.
Воден от гореизложеното и
в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БОРА-БОРА” ООД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл. 306 вх. 7, ет.
5, ап. 96,
да заплати на А.К.А., ЕГН
**********,***, сумата от 123 000,00 лв. /сто двадесет и три хиляди лева/,
представляваща равностойността на дружествения му дял от имуществото на
ответното дружество към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение
– 30.11.2014 г., с писмено предизвестие, на основание чл. 125,
ал. 2 от ТЗ, определена съобразно притежавания от него дял от основния капитал
– 50%, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.01.2015 г., до окончателно погасяване на
задължението, на основание чл. 127, във вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 129 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „БОРА-БОРА” ООД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл. 306 вх. 7, ет.
5, ап. 96,
да заплати на А.К.А., ЕГН
**********,***, сумата от 10 646,65 лв. /десет хиляди шестстотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: