Р Е Ш Е Н И Е
№ 354/1.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на втори май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
при участието на
секретаря Десислава Ангелова, изслуша докладваното от съдия Кривиралчева адм.
дело № 10 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с
ЗПЗП и е образувано по жалбата на И.Г.Н., ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. Ч.,***, против Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/7805#7 от
15.11.2022 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. в частта, с
която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ както следва: по подмярка
13.1/НР-1 – 217,15 лева; СЕПП – 547,75 лева; мярка 12/Натура 2000 – 168,20
лева; СПП – 58,98 лева; СПК – 4,52 лева; памук – 54 579,96 лева; ЗДП –
380,65 лева; СЗ-ДККП – 46 664,33 лева; СЗ-КЛЧ – 17 190,36 лева; както и в
частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период за марка памук –
54 579,96 лева и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ № 908/2014 г. на Комисията.
В жалбата се твърди, че
оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2019 г., е нищожно, алт. неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Ч., който по изложени съображения и
представени писмени бележки моли съда да уважи подадената жалба и да присъди
сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, чрез
пълномощника му юрисконсулт М., оспорва жалбата с доводи за нейната
неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство
е образувано с подаването на заявление за подпомагане с УИН 13/070619/01661 за
кампания 2019 г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез
интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършени
задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл. 37
от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, към което са подписани общите и
задължителните декларации.
Издадено е обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 г., с което е отказано финансово подпомагане за 2019
г., по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по
подмярка 13.1/НР-1 – 217,15 лева; СЕПП – 547,75 лева; мярка 12/Натура 2000 –
168,20 лева; СПП – 58,98 лева; СПК – 4,52 лева; памук – 54 579,96 лева; ЗДП –
380,65 лева; СЗ-ДККП – 46 664,33 лева; СЗ-КЛЧ – 17 190,36 лева.
Оспореното уведомително писмо е редовно връчено на жалбоподателя, който е
упражнил правото си на жалба в законоустановения 14-дневен срок.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от
страните, съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на
представените по делото доказателства. В отговор на поставените въпроси, вещото
лице е посочило, че на заявление УИН № 13/110618/98687 от 14.05.2018 г. на
бенефициента И.Г.Н. за кампания 2019 г. е извършена проверка за допустимост на
декларираните площи.
Допустимостта на всеки парцел по подадено заявление се установява чрез
метода на „Дистанционен контрол“, който се извършва на база сателитни
изображения с висока резолюция или бърза проверка на място (БПнМ).
Констатациите за състоянието и установената за подпомагане площ се отразяват в
изготвен от експертите на регионалния технически инспекторат „Доклад за проверка
на площи“ за всеки парцел поотделно.
На заявлението на бенефициента И.Г.Н. е извършена проверка чрез
„Дистанционен контрол“ на 09.08.2019 г. от РТИ Пловдив. Съгласно Заповед № 390519/09.09.2019
г. на Началник отдел на РТИ Пловдив е извършена проверка на място на част от
заявените парцели, които не могат да бъдат интерпретирани от сателитните
снимки, след проверка „Дистанционен контрол“. В резултат на извършената от
ДФЗ-РТИ Пловдив проверка на площите на кандидата И.Г.Н. за кампания 2019 г. са
отпаднали площи, заявени за финансово подпомагане, в размер на 1,32 ха, които
са приети за недопустими за подпомагане, тоест не отговарят на критериите за
допустимост, съгласно Наредба № 2/26.03.2018 г.
По заявената схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати,
краставици, корнишони и патладжан) (СЗ-ДККП) ДФЗ е постановил отказ за
финансово подпомагане за цялата заявена площ, в размер на 34,45 ха, тъй като
при направената проверка на място от РТИ Пловдив не е открита заявената култура
– домати на открито. Проверените площи са установени като „площи с угари“.
По заявената схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и
чесън) (СЗ-КЛЧ) ДФЗ е постановил отказ за финансово подпомагане на цялата
заявена площ, в размер на 12,26 ха, тъй като при направената проверка на място
от РТИ Пловдив не е открита заявената култура – картофи. По схема „Специално плащане за култура памук“ ДФЗ е постановил отказ за
финансово подпомагане на цялата площ, в размер на 36,92 ха, тъй като при
направената проверка на място от РТИ Пловдив на част от парцелите не е
установена площ със заявената култура „памук“, както и на част от площите със
засятата култура няма необходимата гъстота от растения на единица площ и
растенията са недоразвити.
С оглед на направените по-горе констатации, вещото лице смята, че ДФ „Земеделие“
е изчислил размера на финансовото подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., в съответствие с Регламент за
изпълнение /ЕС/ 1928/2019 г. и действащата нормативна уредба, съгласно
установените площи, след направените административни проверки и проверки на
място от РТИ Пловдив.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена
от страните, съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на
представените по делото доказателства. В отговор на поставените въпроси, вещото
лице е посочило, че жалбоподателят е декларирал за 2019 г. осъществяваната от
него икономическа дейност като земеделски производител с годишната си данъчна
декларация по ЗДДФЛ. В приложение № 3 за доходи от друга стопанска дейност са
декларирани получените доходи по код 301 „Доходи от дейност като регистриран
земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско
стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна
растителност“ и по код 3011 „Доходи под формата на държавни помощи, субсидии и
друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани с
дейността по код 301“. За определяне на облагаемия доход от този вид дейност
нормативно са определени 60 на сто разходи за дейността. В експертизата е
посочено, че при жалбоподателя се съхраняват наличните по делото издадени фактури,
договор и сертификат. За 2019 г жалбоподателят е декларирал реализиран доход по
код 301 „Доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство
на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от
производство на декоративна растителност общо в размер на 48 925 лева. В тази
сума са включени получените приходи по издадените фактури за продадената
произведена селскостопанска продукция.
Фактурите се намират в кориците на делото и са посочени в следващия опис:
|
№ на
| |
Дата
на |
Стойност
в |
|
фактурата |
издаване |
лв. |
|
********** |
1.9.2019 |
1375 |
|
********** |
5.9.2019 |
800 |
|
********** |
11.9.2019 |
4500 |
|
********** |
13.9.2019 |
3000 |
|
********** |
14.9.2019 |
1750 |
|
********** |
15.9.2019 |
2750 |
|
********** |
16.9.2019 |
5750 |
|
********** |
17.9.2019 |
4500 |
|
********** |
1.10.2019 |
2250 |
|
********** |
2.10.2019 |
1250 |
|
********** |
3.10.2019 |
2500 |
|
********** |
4.10.2019 |
4750 |
|
********** |
5.10.2019 |
4500 |
|
********** |
1.11.2019 |
3250 |
|
********** |
2.11.2019 |
1500 |
|
********** |
1.12.2019 |
1500 |
|
********** |
2.12.2019 |
1500 |
|
********** |
3.12.2019 |
1500 |
|
|
|
|
|
общо
стойност |
|
48
925 |
В заключението е посочено, че данъчната основа, формирана от приходите от
продажбата на селскостопанската продукция след приспадане на нормативно
определените разходи в размер на 60 % и възлизаща на 19 570 лева е включена в
общата данъчна основа на доходите, реализирани от жалбоподателя за 2018 г. и
съответно е обложена с дължимия ДОД.
По делото е разпитан като свидетел Д. С. П., чиито показания съдът
кредитира като достоверни, последователни и съответстващи на събраните по
делото доказателства. В отговор на поставените му въпроси, свидетелят е заявил
пред съда, че познава жалбоподателя, който е регистриран като земеделски
производител. За кампания 2019 г. същият е произвеждал памук, домати и картофи.
Свидетелят заяви, че е участвал, като е помагал на жалбоподателя в обработването
на земята и засаждането на посочените култури. Работата е започнала от м. април
2019 г. в гр. Панагюрище, след което са обработили около 300 дка в с. Сбор,
където е засаден памук. Свидетелят е помагал при засаждането на памука, не и
при неговата жътва. Помагал е за орането на земята с плуг, дисковане, сеитбата
и обораването с чизел. Според показанията, свидетелят е участвал и в
засаждането на доматите, като е извършвал обораване, дисковане и засяване. Не е
участвал в брането на доматите, тъй като същото се извършва с доматокомбайн.
Подпомогнал е земеделския производител при дисковането след беритбата за
подготовка на почвата за следващата година. Свидетелят заяви, че след като се
ожъне и мине с дискове, всичко се закопава дълбоко, поне на 50 см, като на
повърхността остава чиста угар, без остатъци от отглежданата култура.
Свидетелят заяви, че е помагал и при унищожаване на вредители по насадената
култура „картоф“, извършил е пръскане както на негова собствена продукция, така
и на засадения картоф на жалбоподателя.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът формира следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен
интерес от обжалването, адресат на акта и чиито права и законни интереси са
засегнати от него и е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразена
ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран
за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП
на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители).
Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е „процедура по признаване на статут на
Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на
възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските
земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.
Оспореният акт
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал.
1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен
директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността ѝ
и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна,
съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. По делото е
приложена Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, от която е видно, че е делегирал
на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – г-жа П. С. правомощия по издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово
подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми
и мерки за директни плащания. Ноторно известно е, че със своя
Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е делегирал на Заместник-изпълнителния директор В. И. К.,
правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления
по схеми и мерки за директни плащания.
Уведомителното
писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК
и следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената разпоредба е прието, че административният акт следва
да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Налице е
императивно изискване за мотивиране на административните актове. В конкретния
случай актът е мотивиран, съдържа както подробни фактически основания, така и
правни такива.
Съдът
намира, че безспорно по делото се установи, че земеделските площи са били
поддържани от земеделския производител в състояние, годно за производство,
съгласно изискванията на Наредба № 2/26.03.2018 г. Липсват и констатации, че
парцелът не е бил засят с културата, във връзка с отглеждането на която е
заявено подпомагането „Специално плащане за култура – памук (Памук)“. Тъкмо
обратното – в доклада за проверка на площи по отношение на парцели парцел №
65468-530-1-3. находящ се в землището на с. Сбор и парцел № 00571-150-3-7,
находящ се в землището на с. Априлци, се сочи установена култура памук,
съответстваща на декларираната култура, отговарящ на позволените сортове. Не е
спорно, че към момента на извършената проверка на място през м. септември 2019
г., в проверяваните парцели № 55302-439-21, № 55302-449-1-1, № 55302-459-1-1 и
№ 55302-438-4-9, находящи се в землището на гр. Панагюрище, културата памук не
е била налична, като от показанията па разпитания по делото свидетел, се
установяват причините, обусловили по-ранното реколтиране на насажденията през
м. септември 2019 г. за това землище, тъй като същите са били по-ранно засети.
В действащото законодателство е регламентиран единствено краен срок за прибиране
на реколтата памук (30 ноември на годината па кандидатстване), като
подпомагането не е обвързано с нормативно определен период, в рамките на който
следва да бъде прибрана реколтата, В този смисъл по-ранното реколтиране на
продукцията от посев от памук от сорт ИПТП Вено, вписан в Официалната сортова
листа на Република България, направено преди извършената проверка на място,
само по себе си не може да бъде разглеждано като обстоятелство, субсумиращо се
в нормативно предвидена хипотеза за недопустимост на подпомагането.
Съдът
намира, че жалбата е основателна и по отношение на парцелите, засети с
културите домати и картофи. Безспорно от свидетелските показания се установи,
че заявените за подпомагане площи са били обработени, дисковани, засадени,
както и че от тази обработка е добита продукция, която е реализирана. От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
земеделският производител е декларирал осъществяваната от него икономическа
дейност за 2019 г., като е декларирал получените доходи по код 301 „Доходи от
дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени
продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на
декоративна растителност“, общо в размер на 48 925 лева. За реализираната
продукция по делото са представени и фактури, подробно описани по-горе, които
отразяват приходите, получени от произведената селскостопанска продукция.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че неправилно административният орган е
приел, че заявените площи са недопустими за подпомагане и е постановил отказ за
финансово подпомагане по подаденото заявление.
Тъй
като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, делото като
административна преписка следва да се върне на компетентния административен орган
за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане от И.Г.Н., съобразно
указанието, дадено в мотивите на настоящото решение.
С
оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски, Държавен фонд „Земеделие“ гр. София следва да бъде осъден да заплати
такива в размер на 710 (седемстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева заплатена
държавна такса, 200 (двеста лева) за възнаграждение на вещо лице и 500 (петстотин)
лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо
с изх. № 02-130-6500/7805#7 от 15.11.2022 г. на Зам.-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 г. в частта, с която е наложена санкция и е отказано финансово
подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
както следва: по подмярка 13.1/НР-1 – 217,15 лева; СЕПП – 547,75 лева; мярка
12/Натура 2000 – 168,20 лева; СПП – 58,98 лева; СПК – 4,52 лева; памук – 54
579,96 лева; ЗДП – 380,65 лева; СЗ-ДККП – 46 664,33 лева; СЗ-КЛЧ – 17 190,36
лева.
ВРЪЩА делото като
административна преписка на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на И.Г.Н., ЕГН ********** ***, съобразно дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174
от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от датата
на влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София, да заплати на И.Г.Н., ЕГН **********
***, сумата от 710 (седемстотин и десет) лева направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: (п)