№ 32
гр. Велико Търново, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Г.А КОСЕВА
Димитринка Гайнова
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от Г.А КОСЕВА Въззивно гражданско дело №
20234000500433 по описа за 2023 година
Производството e по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 123/ 15.06.2023г. по гр. д. №66/2022г. ОС- Габрово е
отхвърлил предявения иск от К. Т. М. от гр. София със съдебен адрес в гр.
София, *********, партер, чрез адв. С. М., против ЕТ „Интерфейс- П. К.“- гр.
Габрово, със седалище е адрес на управление в гр. Габрово, **********,
представлявано от П. С. К., с които иска да се осъди ответника да заплати
сумата от 36 000 лева, частично предявен от 67 894,14 лв., представляващи
обезщетение за пропуснати ползи, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски: К. Т. М. е осъден да заплати на ЕТ
„Интерфейс – П. К.“- гр. Габрово, сумата от 2765 лева- разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач- ЗК
„УНИКА“ АД на страната на ответника ЕТ „Интерфейс- П. К.“- гр. Габрово.
В законният срок решението е обжалвано от К. Т. М., чрез адв. М., като
неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Съдът
изложил необосновани правни изводи, че исковете за заплащането на
обезщетения от ответника за извършените от него два деликта- единият
неправилното замерване от м. 07.2018г. и вторият неправилното замерване от
м. 01.2020г., извършени от законния представител на ЕТ „Интерфейс- П. К.",
по възложение на Община Ихтиман, не осъществяват състава на чл. 45 във вр.
с чл. 51 от ЗЗД. Съдът неправилно се произнесъл по един иск за сумата от 36
1
000 лева, частично предявен срещу ответника, а предявените искове били два,
произтичащи от два деликта, извършени при различни обстоятелства и
период от време, причинили различни вреди като размер. Единият деликт бил
от неправилното и некомпетентно замерване на ответника от м. 07.2018г., за
което ищецът претендирал вреди и пропуснати ползи в размер на 10 000 лева,
частично предявени от претенцията от 23 000 лева за периода от 16.01.2019г.
Другият деликт- неправилно и некомпетентно замерване, бил извършен м.
01.2020г., въз основа на което главният архитект издал повторен отказ за
исканата промяна в предназначението на помещението. В резултата на
неправилно замерване, от м. 01.2020г. до 12.11.2021г., помещението не било
ползвано нито от собственика, нито от трети лица, нито като банков салон,
нито като игрална зала или по друг начин, тъй като ползването на
помещението, за да е законно, следвало да е съгласно предназначението му.
Влезлите в сила съдебни решения на Административният съд обосновали
извод, че след като заповедите от 2019г. и 2020г. са незаконосъобразни, то и
основанията на които са издадени, а именно замерванията на ответника от м.
07.2018г. и това от м. 01.2020г., са неправилни и некомпетентни.
Следователно налице бил първият елемент от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД по отношение и на двата иска- противоправно действие /деликт/,
каквито били замерванията на ответника- от м. 07.2018г. и от м. 01.2020г.
Неправилно съдът кредитирал показанията на св. Кръстев- главен архитект,
тъй като същият бил заинтересован да се отхвърлят исковете и имало
заведено дело срещу Общината за причинени вреди от незаконосъобразните
актове. За доказване размера на вредите била изслушана съдебно- оценителна
експертиза, установила по периоди пропуснатите ползи изразяващи се в
пропуснатия наем, който ищецът е могъл да събере от помещението, ако не
била забавена процедурата в резултат на неправилните замервания на
ответника. Причинно следствената връзка се доказвала от разпита на
свидетеля Г. К.- че помещението е в самия център на града и имало интерес
към същото- 5-6 обаждания, но след като разбирали, че има „проблем с
Общината", се отказвали.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени. Претендират се и
разноски.
За да постанови съдебният си акт ОС- Габрово е приел, че ищецът не е
доказал по безспорен и категоричен начин действително причиняване на
имуществени вреди, както и техния размер, след като е допуснал и изслушал
основна и допълнителна съдебно- технически експертизи за измерване
разстоянието от обекта, собственост на ищеца, до училището и съдебно-
оценъчна експертиза какъв би бил средно месечният наем на помещението,
ако се ползва като банков салон или като игрална зала. Посочил е, че
кредитира първият вариант от заключението на вещото лице, според който
разстоянието по най- прекият път от входа на процесното помещение, до
училището, е 299,21 м, поради което не е налице първата предпоставка от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно
2
действие или бездействие, което да е увредило ищеца. По отношение на
втората и третата предпоставка /настъпили вреди и причинна връзка/ са
изложени съображения, че също не са доказани- към 16.01.2019г. договорът за
наем е бил прекратен, за процесния период други лица не са проявили
интерес да наемат имота за игрална зала или като банков клон, а
неизползването на помещението от М. не е свързано по никакъв начин с
отмяна на процесните заповеди, за да се търси обезщетение за пропуснати
ползи. Посочено е, че не е налице и последната кумулативна предпоставка-
вина, тъй като ответникът не е извършил виновни действия, които да са
свързани с извършените от него замервания, а спазил изискванията на
Наредбата за правилата, начините, техническите способи и изискванията за
измерване на отстояние по чл. 44 от Закона за хазарта.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по
делото и възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Пред първата инстанция е предявен иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД вр. чл.
51 ал.1 ЗЗД за сумата 36 000 лева- частичен от 67 894,14 лева, срещу ответник
ЕТ „Интерфейс- П. К.“- Габрово, представляван от П. С. К., за имуществени
вреди- пропуснати ползи, за периода 16.01.2019г.- 12.11.2021г. В
обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че ищецът е
собственик на обособено помещение- банков салон, находящо се на
партерния- първи етаж в масивна триетажна сграда в гр. Ихтиман, което
отдал под наем на „Бонев гейм“ ЕООД с договор от 13.03.2018г.- да бъде
ползван от наемателя за игрална зала за хазартни игри с игрални автомати. В
резултат на некомпетентни замервания, извършени от ответника, били
издадени две заповеди от Община Ихтиман /Заповед № 42 от 16.01.2019г. и
Заповед № 2 от 02.03.2020г./, с които е отказана промяна предназначението на
помещението в зала за хазартни игри. След обжалване пред
Административен съд- София област тези заповеди били отменени.
Договорът за наем с „Бонев гейм“ ЕООД бил прекратен предсрочно на
11.02.2019г., тъй като без промяна предназначението на помещението същият
не можел да развива дейността, за която го е наел. Поради това ищецът
претърпял имуществени вреди- пропуснати ползи, тъй като в резултат на
некомпетентните замервания извършени от ответника /относно изискването
за отстояние по чл. 44 ЗХ обектът да се намира на повече от 300 м от най-
близкия вход на училище/, не е получавал договорния наем в периода
16.01.2019г.- 12.11.2021г., което е в общ размер на 67 894,14 лева.
В първото по делото заседание ищцовата страна е посочила, че прави
„конкретизация, уточнение на искова молба, ненаправено до този момент“:
„Частично съм предявила иска за 36 000 лева. За 2019 година претендирам
обезщетение 10 000 лева, частично предявен от общ размер на обезщетение
23 000 лева. За 2020 година общия размер на обезщетението е 24 000 лева,
частично от него предявявам 13 000 лева. За 2021 година обезщетението е 20
800 лева, от него частично предявявам 13 000 лева“.
3
За да възникне професионалната имуществената отговорност на
ответника за вреди от непозволено увреждане възникнали вследствие на
професионалните му задължения /в качеството му на лице правоспособно да
извършва действия по кадастъра/, следва да са налице следните
предпоставки: 1) деяние /действие или бездействие/ при, по повод, или във
връзка с упражняването на професионалните му задължения; 2)
противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение/; 3) вреди- неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения, чрез намаляване на неговия патримониум
/претърпени загуби/, респ. непостъпване в неговия патримониум с висока
степен на сигурност на очаквано имуществено благо /пропуснати ползи/; 4)
причинно- следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени или неимуществени вреди /вредоносният резултат
следва да е закономерна, пряка, необходима, естествена, присъща последица
от виновното противоправно поведение на делинквента/ и 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл.45 ал.2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага.
Апелативен съд- Велико Търново намира, че в случая не е налице пряка
причинна връзка между твърдяното нарушение и претърпяната от ищеца
имуществена вреда, като една от кумулативните материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на посоченият ответник по
предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
/изразяващи се в пропуснати ползи- неполучена наемна цена за процесният
обект/, а произнасянето по наличието на останалите предпоставки е
безпредметно. Трайно в съдебната практика се приема, че причинната връзка
е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата,
а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента.
Деянието трябва да бъде условие, без което вредата не би настъпила- ако при
мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила.
Обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не
беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Вредата следва
обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не
бъде негово случайно следствие. Вредата е пряка, когато тя следва
закономерно от неизпълнението на определени задължения и е
непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя
вредата без намесата на други фактори на въздействие.
В случая по делото не се установяват такива преки и непосредствени
вреди които да са в причинна връзка с твърдяното от ищеца нарушение от
страна на конкретният ответник.
Ползването или отдаването под наем на обекта, или невъзможността за
това, не е пряка последица от поведението на ответника, на който е възложено
да извърши определено измерване, а е резултат от законовата пречка да бъде
ползван конкретно като игрална зала без надлежните разрешения от
съответната Община. С двете цитирани заповеди на главният архитект при
4
Община Ихтиман е отказано издаването на разрешение за преустройство на
обособен обект в съществуваща многофункционална зала за зала за хазартни
игри с игрални автомати, по изложени в същите основания /неподадено
искане за издаване на разрешение за строеж /преустройство/, две независими
измервания от геодезисти по чл. 44 ЗХ и възникнал спор, несъответствие на
инвестиционният проект с предвижданията на правилата и нормите на
застрояване поради което същият не може да бъде съгласуван- тоалетни,
паркоместа, стъпала и т.н. съгласно Наредба 4/2009г. и Наредба РД-02-20-2/
2017г. /. Невъзможността помещението да се преустрои, за да се ползва
конкретно като игрална зала, е в резултат от преценката на компетентният за
това орган /кои измервания ще кредитира, какви изисквания счита, че не са
налице и т.н./. Сочените Заповед № 42 от 16.01.2019г. и Заповед № 2 от
02.03.2020г. са отменени в административните производства по обжалване
пред АС- София област, като преписката е върната на Община Ихтиман с
указания за изпълнение /произнасяне по заявлението с изричен акт, след това
за продължаване на административното производство и даване на конкретни
указания на заявителя за привеждане на проекта за преустройство в
съответствие с изискванията за достъпна среда/. Видно от данните по делото
ищецът К. М. е предявил претенция срещу Община Ихтиман за обезщетение
на същите вреди /по чл. 4 вр.чл.1 ЗОДОВ за сумата 68 131,32 лева- образувано
адм.д.№120/2022г. по описа на Административен съд- София област по
искова молба от 12.11.2021г./, които претендира още веднъж в настоящото
производство и срещу ответника ЕТ „Интерфейс- П. К.“- Габрово. Това не
прави настоящият иск недопустим, в какъвто смисъл да направени
възражения от другата страна, тъй като право на ищеца е да прецени срещу
кой да предяви претенцията си за обезщетение /ако вече е присъдено
обезщетение за същите вреди в друго производство същото би било
предпоставка за основателността на иска или за неговата неоснователност/.
Извършеното от ответника действие- измерване, в случая не е
условието, без което вредата не би настъпила, нито е пряко и непосредствено
условие за настъпването й, ако такава е налице. Без издаване на разрешение
за преустройство от надлежният орган е невъзможно ползването на обекта за
игрална зала за хазартни игри, дори геодезиста да е измерил разстояния,
които съответстват на изискванията на чл.44 ЗХ. Не е налице и причинна
връзка между извършените измервания от ответника и твърдяната от ищеца
невъзможност помещението въобще да се ползва, или да се отдава под наем
през процесният период- например като банков салон /каквото е и
предназначението му/ или за друга стопанска цел.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, въззивната
инстанция счита, че не може да се приеме наличие на причинна връзка между
твърдените от ищеца имуществени вреди и извършеното от ответника
действие- измерване, възложено му в рамките на неговата професионална
компетентност като геодезист, тъй като не той издава надлежните заповеди за
исканите промени от ищеца.
5
Предвид гореизложеното, като краен резултат, решението на първата
инстанция, с което претенцията за обезщетение за пропуснати ползи е
отхвърлена, следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на другата страна
разноски за въззивната инстанция в размер на 2118 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с ДДС. Неоснователно е възражението за
прекомерност на възнаграждението, направено от адвоката на другата страна-
възнагражденията на процесуалните представители на двете страни са почти
идентични по размер, като възнаграждението на адв. Н. без ДДС е дори по-
ниско от възнаграждението на адв. М..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123/ 15.06.2023г. по гр. д. №66/2022г. на
ОС- Габрово.
ОСЪЖДА К. Т. М. от гр. София със съдебен адрес в гр. София,
*********, партер да заплати на ЕТ „Интерфейс- П. К.“- Габрово, със
седалище е адрес на управление в гр. Габрово, **********, представлявано от
П. С. К., сумата 2118 лева- разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач- ЗК
„УНИКА“ АД на страната на ЕТ „Интерфейс- П. К.“- гр. Габрово.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6