Решение по дело №412/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………/…………………2021 г. гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в публичното заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                   Административен съдия: Елена Янакиева

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 412 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320001396-091-001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 322/08.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.11.2018 г. в размер на 4 411,28 лева – главница, и 854,14 лева – лихви, за д.п.м.12.2018 г. в размер на 2 659,58 лева – главница, и 492,06 лева – лихви, за д.п.м.01.2019 г. в размер на 1 749,93 лева – главница, и 308,69 лева – лихви, за д.п.м.02.2019 г. в размер на 1 677,06 лева – главница, и 288,18 лева – лихви, за д.п.м.03.2019 г. в размер на 5 130,60 лева – главница, и 824,69 лева – лихви, за д.п.м.04.2019 г. в размер на 9,85 лева – главница, и 135,42 лева – лихви, за д.п.м.05.2019 г. в размер на 102,80 лева – главница, и 33,84 лева – лихви, за д.п.м.06.2019 г. в размер на 2 845,90 лева – главница, и 388,46 лева – лихви, за д.п.м.07.2019 г. в размер на 2 123,18 лева – главница, и 327,10 лева – лихви, за д.п.м.08.2019 г. в размер на 2 116,40 лева – главница, и 264,92 лева – лихви, за д.п.м.09.2019 г. в размер на 10,00 лева – главница, и 175,69 лева – лихви, за д.п.м.10.2019 г. в размер на 1 059,70 лева – главница, и 105,86 лева – лихви, за д.п.м.11.2019 г. в размер на 5 288,51 лева – главница, и 489,59 лева – лихви, за д.п.м.12.2019 г. в размер на 2 103,32 лева – главница, и 203,35 лева – лихви, и за д.п.м.01.2020 г. в размер на 12 009,41 лева – главница, и 946,41 лева – лихви, и допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п.2018 г. в размер на 154,82 лева – главница, и 93,10 лева – лихви.

Релевира се незаконосъобразност на РА поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие с установените допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО във връзка с издадените от „Илком“ ЕООД фактури, като се сочи, че префактурираните от това дружество услуги за наем на офис, на склад и на комунални услуги е извършено въз основа на устен договор за наем и на сключени от доставчика договори със съответните доставчици на комунални услуги, част от които са ползвани от ревизираното лице. Оспорват се изводите на приходните органи във връзка с установените задължения за ДДС. Твърди се, че е доказано изпълнението на доставките на стоки от „Спико“ ЕООД, „Инвест кар“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД, „П. – Инвестпром“ ЕООД и на услуги от „Илком“ ЕООД, „Стройтмат макс“ ЕООД и „Елконсулт 2003“ ЕООД, като са представени документи за приемо-предаването и се установяват датата и мястото на данъчните събития. Относно фактурата от „Спико“ ЕООД се посочва, че физическо преместване на стоките не е извършвано, тъй като владението е предадено от доставчика на получателя на място в склада, където са съхранявани и където са останали на съхранение след сделката, поради което не са изготвени и представени складов/експедиционен документ за предадените стоки. Твърди се, че от датата на установяване на владение върху стоките – 02.11.2018 г., „Кабелком Варна“ ЕООД е започнало да плаща за тяхното съхранение, във връзка с което са издадени след това фактурите от „Илком“ ЕООД с предмет: наем офис, наем склад, наем МПС, телефон, консумативи. Идентични възражения са изложени и по отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Инвест кар“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД и „Юрокаб“ ЕООД. Сочи се, че тъй като доставките на стоките са извършени в склада в завод „Елпром Варна“, нает от „Илком“ ЕООД, за който част от наема се заплаща от „Кабелком Варна“ ЕООД, превоз не е извършван и няма превозни документи. Изтъква се, че доставените стоки /различни видове кабели/ не са изписани от сметка 304 „Стоки“, тъй като не са вложени в производството и не са продадени, а към момента на извършване на ревизията са били налични, изчаквайки подходяща заявка, по която ще бъдат използвани. Относно издадените от „П. – Инвестпром“ ЕООД фактури с предмет „табелки“ се посочва, че няма транспортни документи, тъй като стоките са с малки размери и се побират в обикновена пазарска чанта, като същите представляват консуматив, поради което са изписвани като разход още при закупуването им. Навеждат се доводи за осъществяване на услугите по доставките от: „Илком“ ЕООД – поради изложените в частта по ЗКПО съображения; „Строймат макс“ ЕООД, с предмет: машино смяна и разходи по откриване на строителни обект, във връзка с които се твърди, че е сключен устен договор между страните, като поради спиране на строежа не се е стигнало до обективирането му в писмена форма и във връзка с който е извършено частично плащане от лицето Д.Д.; и „Елконсулт 2003“ ЕООД, с предмет: техническа, аргументирайки че установеното разминаване във възлагателното писмо по отношение фирмите на лицата е в резултат на допусната техническа грешка. На изложените основания се отправя искане за цялостна отмяна на РА и за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, изцяло поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на РА и за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък. Подробни доводи за незаконосъобразност на издадения РА се излагат в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Счита РА за правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар, като счита, че предвид защитавания по делото материален интерес от 49 383,84 лева същите следва да са в размер на 2 011,51 лева.

Производството по делото е допустимо, тъй като жалбата срещу ревизионния акт е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на административния ред за оспорване и пред компетентния да я разгледа съд.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед на възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320001396-020-001/11.03.2020 г. /л. 2/, издадена от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 05.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и за ДДС за периода от 23.10.2018 г. до 31.01.2020 г., като е посочено, че ревизията следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 23.04.2020 година /л. 1/. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000320001396-020-002/15.06.2020 г. /л. 4/, издадена от също от Б., е изменена първоначално издадената ЗВР по отношение на срока за извършване на ревизията, като е определено същата да завърши до 23.09.2020 година. Приходният орган, издал посочените заповеди, е надлежно оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизия със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна.

За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № № Р-03000320001396-092-001/07.10.2020 г. от екипа от ревизори, извършили ревизията. Срещу РД не е подадено възражение. Ревизионното производство е финализирано с РА № Р-03000320001396-091-001/10.11.2020 /л. 472-478/, издаден от възложителя на ревизията и ръководителя на същата в определения в чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок. Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 322/08.02.2021 г. го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизията са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

Установено е, че през ревизирания период основната дейност на „Кабелком Варна“ ЕООД е строително-монтажни работи /СМР/, свързани с далекосъобщителните услуги и дейности, захранване на адреси с оптични и медни кабели, полагане на кабели, изкопи и възстановяване на настилки. Жалбоподателят декларира, че упражнява дейността си в офис под наем в гр. Варна, ул. „///“ № 3 и склад под наем в „Елпром“ ЕАД.

I.      По ЗКПО:

След анализ на представените счетоводни и търговски документи и след извършена съпоставка с данните в подадената от ревизираното лице годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за 2018 година органите по приходите са установили, че дружеството е отчело разходи за материали /горива, кабели, муфи и др./, за външни услуги /наеми, счетоводни и куриерски услуги и др./, и други разходи по икономически елементи – за амортизации, за заплати, за осигуровки, за банкови такси. Констатирано е, че приходите на „Кабелком Варна“ ЕООД са формирани от извършени услуги.

Установено е неправомерно отчетени по сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги“ в размер на 2 359,66 лева и разходи за материали по сч. сметка 601 в размер на 158,60 лева по фактура № 20…70/30.11.2018 г. /л. 307/ и фактура № 10…49/28.12.2018 г. /л. 309/, издадени от „Илком“ ЕООД с предмет: наем офис, наем склад, наем МПС, консумативи и телефон.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, резултатите от която са обективирани в протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/, приложен на л. 321-322 от ревизионната преписка. От „Илком“ ЕООД не са представени поисканите доказателства и писмени обяснения.

Съгласно писмените обяснения на ревизираното лице фактурираните доставки са свързани с префактуриране на разходи за ползване на работно място, телефони и консумативи. На място, в офиса на дружеството, ревизиращите са извършили преглед на първични счетоводни документи и счетоводни регистри.

Предвид гореустановеното органите по приходите са приели, че липсват доказателства, че офисът е отдаден под наем от „Илком“ ЕООД на ревизирания данъчен субект, поради което са счели, че разходите за наем и за консумативи по издадените от посочения доставчик фактури следва да се изключат при определянето на данъчния финансов резултат на „Кабелком Варна“ ЕООД за 2018 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Разходите по двете фактури, издадени от „Илком“ ЕООД, свързани с наем на МПС „Фиат Брава“ с рег. № *** общо в размер на 970,00 лева, са признати за данъчни цели. Определен е данъчен финансов резултат в размер на 32 802,38 лева и полагащ се корпоративен данък в размер на 3 280,23 лева, от който 3 125,41 лева е внесен от ревизираното лице. Установен е корпоративен данък за довнасяне в размер на 154,82 лева, върху която сума, на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, е определена закъснителна лихва в размер на 25,38 лева за периода от 01.04.2019 г. до датата на издаване на РА – 10.11.2020 година.

II.    По ЗДДС:

1.      Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет – гориво „бензин“.

В хода на ревизията е установено, че през периода 01.02.2019 г. – 31.12.2019 г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет: дизелово гориво и бензин, издадени от различни юридически лица, отразени в регистър „дневник за покупки“, посочени в табличен вид на стр. 8-12 от РД /л. 460-гръб-460/. В писмено обяснение /л. 70-71/ „Кабелком Варна“ ЕООД декларира, че автомобилите „Мерцедес 108 Вито“, „Фиат Брава“ и „Форд Торнео“ не се използват за лични нужди. Представени са талони на автомобилите /л. 196-198/, както и справки по месеци за разхода на бензин от машините с бензинов двигател /л. 204-219/. Извършена е проверка в офиса на ревизираното дружество, за което е съставен нарочен протокол № 1313938/18.09.2020 година /л. 226/. Прегледани са пътни листове на автомобилите, зареждани с гориво бензин, фактурите за гориво, като е направен анализ на разходните норми, определени от дружеството с протоколи за определяне на временни норми за вида гориво и нормения разход за заредения бензин. На л. 220-225 е приложена аналитична хронологична ведомост – разходи бензин за периода 01.08.2018 г. – 31.12.2020 година. Установено е, че ползваните от „Кабелком Варна“ ЕООД автомобили са „Мерцедес 108 Вито“ с рег. № *** – лек автомобил с брой на местата 8+1, гориво – дизел, „Форд Торнео Конект“ с рег. № *** – товарен автомобил, гориво – дизел, и „Фиат Брава“ с рег. № *** – лек автомобил с брой на местата 4+1, гориво – бензин.

Констатирано е, че горивото – бензин, се използва както за машините с бензинов двигател, така и за лекия автомобил „Фиат Брава“, както и че направеният разход е отчитан по сч. сметка 601 „Разходи за материали“ още преди закупуването му, като горивото за машините не е заведено в сч. сметка 302 като материал, който да се изписва по преназначение. Установено е, че норменият разход на автомобила в градски условия е 10.7л./100км., а в извънградски – 9.5л./100км. Съответно за машините разходът е както следва: за генератор с инв. № 2 е 4л./час, за генератор с инв. № 3 – 5л./час, за фугорезачка – 5л./час, и за трамбовка – 3л./час.

Въз основа на горното органите по приходите за приели, че съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит за горивото – бензин за лекия автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ***, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 от ЗДДС, тъй като стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Този извод е обоснован със съображения, че в периода на експлоатация на автомобила – от м.02.2019 г., зарежданото гориво – бензин, значително надвишава изразходваното гориво за експлоатация на машините, от което следва, че разликата представлява бензин, с който е зареждан лекият автомобил, поради което данъчният кредит за закупеното гориво по описаните в РД фактури за експлоатацията на лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № *** е ползван неправомерно от „Кабелком Варна“ ЕООД и същият е отказан с РА на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС.

2.      Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 20…12/02.11.2018 г. /л. 295/, с предмет на доставка: генератор – 1 бр., комбиниран генератор – 1 бр., къртач – 1 бр., къртица – 1 бр., оптичен слайсер FSM 165 – 1 бр., струна със стойка – 1 бр., фугорезачка – 1 бр., издадена от „Спико“ ЕООД.

При извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП /л. 297-298/, от доставчика „Спико“ ЕООД са представени писмени обяснения, в които се сочи, че фактурата е счетоводно отразена, приемо-предаването на активите е извършено от управителите на дружествата В.П. и Б.Б. на 02.11.2018 г., като същите се намират в работилница-склад на територията на завод Елпром. Не е представен документ за извършено плащане по фактурата.

Предвид липсата на документи за приемане и предаване на активите и фактът, че доставчикът не притежава дълготрайни активи – сгради, установен от представената оборотна ведомост за период м.11.2018 г., както и с оглед лисата на осчетоводени разходи за наем на помещение, е заключено, че не е извършено предаване на активите, както и че не са представени доказателства, че „Спико“ ЕООД не разполага с помещението, в което се твърди, че са се намирали активите.

От посоченото като предходен доставчик на активите съгласно фактура № 0…435/31.05.2018 г. „Илком“ ЕООД са представени писмени обяснения и доказателства /л. 410-419/, в т.ч. фактура № 20253/05.07.2016 г., издадена от „Битком“ ООД, за закупени комбиниран генератор, къртач, къртица, струна със стоика и фугорезачка, и фактура № 24/22.11.2017 г., издадена от „ВП Проджект“ ЕООД, за закупен генератор, както и фактура № 30...873/06.02.2017 г., издадена от „Ево“ ООД, за закупен оптичен слайсер FSM 16S. Декларирано е, че активите са съхранявани в работилница-склад в завод Елпром Варна, за което са получавани фактури за наем от Елпром Варна, но такива не са представени.

В отговор на връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица /ИПДПОТЛ/ „Битком“ ООД представя фактури от предходни доставчици – „Меркури инвест“ ЕООД, „Т.“ ООД и „Дефиго“ ООД, като не дава обяснения относно мястото на съхранение на активите до момента на продажбата им на „Илком“ ЕООД. „ВП Проджект" ЕООД представя фактура от предходен доставчик „К.“ АД, като обяснява, че активът се е намирал в работилница в района на завод Елпром до момента на продажбата му на „Илком" ЕООД. „Ево“ ООД не отговаря на връченото му ИПДПОТЛ.

С писма от 07.08.2020 г. и от 14.08.2020 г. по електронен път от ревизираното лице са представени копие на издадената от „Спико“ ЕООД фактура, справка за осчетоводяване на фактурата и писмени обяснения от управителя, съгласно които активите „машините и съоръженията“ са прехвърляни на място в работилницата в Елпром, стопанисвана от дружеството. Жалбоподателят декларира, че не е използвал собствен транспорт за доставките.

След анализ на представените документи и писмени обяснения от лицата, посочени като предходни доставчици, от прекия доставчик „Спико“ ЕООД и от ревизирания данъчен субект, както и на прегледаните на 09.07.2020 г. първични документи и счетоводни регистри, органите по приходите са приели, че не са налице доказателства, установяващи процесната доставка на активите, тъй като е налична единствено фактурата и осчетоводяването й, като нито получателят, нито доставчикът представят допълнителни документи и доказателства за реалното извършване на доставката. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „Кабелком Варна“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадената от „Спико“ ЕООД фактура № 20…12/02.11.2018 година.

3.      Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 7 /седем/ броя фактури, както следва: № 20…70/30.11.2018 г., № 10…49/28.12.2018 г., № 10…50/31.01.2019 г., № 10…85/29.03.2019 г., № 20…86/28.06.2019 г., № 20…87/01.11.2019 г. и № 20…88/31.12.2019 г. /л. 303-309/, издадени от „Илком“ ЕООД, отразени в таблицата на стр. 14 от РД /л. 459-гръб/, с предмет: наем на офис, наем на склад, наем на МПС, телефони и консумативи.

По доводи, идентични с изложените в частта относно обжалването на определеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО, от органите по приходите в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице не е доказало реалността на фактурираните доставки на наем на офис, наем на склад, телефон и консумативи. Констатирано е, че нито от „Кабелком Варна“ ЕООД, нито от прекия му доставчик, са представени доказателства за осъществяване на фактурираните услуги. Липсват договор за наем на помещенията, данни за префактурираните консумативи, документ за собственост или наем на МПС със съответната идентификация, как е калкулирана цената на услугите, като единствено от фактурите и счетоводните документи не може да се установи наличието на действително осъществени доставки на услуги. Извършено е частично плащане по фактурите чрез прихващане.

На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 , чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „Кабелком Варна“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Илком“ ЕООД 7 /седем/ броя фактури.

4.      Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за д.п.м.08.2019 г. по 2 /два/ броя фактури № 0...49/08.08.2019 г. /л. 332/ с предмет: метална кабелна скара 500/60мм – 20 бр., монтажни планки – 420 бр., кабел 1.5мм – 600м., кабел 2.5мм – 500м., кабел 3x1.5мм – 600м., и № 0...50/19.08.2019 г. /л. 331/, с предмет: кабел 3х4мм – 200м., кабел 5х4мм – 200м., кабел 5х6мм – 245м., издадени от „Инвест Кар“ ЕООД.

На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП /л. 338-339/, при която са представени фактурите, както и счетоводното им отразяване, в т.ч. хронология на сметка 501 „Каса“, без да е представен документ за плащане. Към всяка от фактурите е приложен приемо-предавателен протокол, но не са предоставени документи за транспортирането им до обекта – работилница-склад в завод Елпром Варна. За предходни доставчици са посочени „Илком“ ЕООД и „П. Инвестпром“ ЕООД. Предходен доставчик на материал – метална кабелна скара 500/60мм не е посочен. От „Илком“ ЕООД и „П. Инвестпром“ ЕООД са изискани доказателства по реда на чл. 37, ал. 5 от ДОПК. От „Илком“ ЕООД са представени писмени обяснения и фактури, издадени от „Юрокаб“ ЕООД. Съгласно обясненията активите са съхранявани в работилница-склад в завод Елпром Варна, за което са получени фактури за наем от Елпром Варна. От „П. Инвестпром“ ЕООД са представени фактура, издадена от „Експерт Кар“ ЕООД и писмени обяснения, в които се сочи, че стоките са съхранявани в помещение на печатна база, стопанисвана от дружеството, находяща се на ул. „Острава“ № 7 в гр. Варна, собственост на „Дигри“ ЕООД. Представени са договори за наем с „Дигри“ ЕООД от 01.06.2018 г. и 01.06.2019 г. на печатна база, оборудвана с машини, без да е посочен адрес на базата. От „Експерт Кар“ ЕООД, посочен за предходен доставчик на „П. Инвестпром“ ЕООД, е представена фактура № 10...13/10.04.2018 г., издадена от „Дипеком“ ООД, и приемо-предавателен протокол. Писмени обяснения с информация къде е съхранявана стоката /материалите/ не са представени.

С писма от 07.08.2020 г. и от 14.08.2020 г. от жалбоподателя са представени копия на фактурите, придружени с касов бон – всеки с дата 08.11.2019 г., тяхното осчетоводяване и писмени обяснения, съгласно които стоките са предадени от представител на продавача и купувача, като същите са получени на място в работилницата на дружеството, където са съхранявани за преглед и измерване.

След анализа на събраните доказателства органите по приходите са приели, че същите не установяват реално извършени доставки на стоки, поради което, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на „Кабелком Варна“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Инвест Кар“ ЕООД 2 /два/ броя фактури.

5.      Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 13 /тринадесет/ броя фактури /л. 251-265/ за доставка на аванс и материали – кабели, подробно описани в табличен вид на стр. 18-19 от РД /л. 457-гръб-456/, издадени от „Евроелектрик“ ЕООД. Установено е, че в последващ данъчен период с протоколи за анулиране от № 1 до № 7, всички от 28.01.2020 г., част от фактурите, посочени в таблица на стр. 19 от РД /л. 456/ са анулирани със записано основание „Доставката не отговаря на ЗДДС“.

На доставчика „Евроелектрик“ ЕООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП /л. 269-270/. Представени са документи, от които е видно, че прекият доставчик е издал и осчетоводил издадени фактури, както и приемо-предавателни протоколи. Съгласно депозирани писмени обяснения предмет на доставките са стоки с промишлен характер, чиито обем е компактен и не изисква специализиран транспорт, като последният е за сметка на клиента. Сочи се, че стоките са издадени от склад, нает от дружеството, и са предадени лично от управителя на „Евроелектрик“ ЕООД. Разплащанията по фактурите е извършено в брой. Приходните органи са установили, че не е представен договор за наем или документ за собственост на обект, от който се извършват продажби.

От „Кабелком Варна“ ЕООД са представени копия на фактурите, касови бележки по част от фактурите, счетоводни данни, протоколи за анулиране и писмени обяснения, в които е посочено, че суровините и материалите не се продават, а се влагат в извършените доставки. Видно от представените осчетоводявания фактурите са осчетоводени в сч. сметка 302 „Материали“ и в сч. сметка 302 „Стоки“. Съгласно хронологична ведомост на сч. сметка 401 фактурите, за които има издадени протоколи за сторниране, са сторнирани счетоводно, както и плащанията, но не е ясно дали има върнати суми от „Евроелектрик“ ЕООД. От представените оборотни ведомости е видно, че няма изписвани стоки от сч. сметка 304 „Стоки“ и е формирано крайно дебитно салдо към 31.01.2020 г. в размер н 10 290,95 лева. Същото е констатирано и по отношение на сч. сметка 302, която е с крайно дебитно салдо към 31.01.2020 г. в размер на 59 756,96 лева.

По съображения, идентични с тези по другите доставки, ревизиращият екип не е открил достатъчно доказателства за изпълнение на фактурираните от „Евроелектрик“ ЕООД доставки.

На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „Кабелком Варна“ ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Евроелектрик“ ЕООД. Във връзка с анулираните фактури, издадени от този доставчик, органите по приходите са начислили лихви за периода на неправомерно ползване на данъчен кредит.

6.      Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури 11 /единадесет/ броя /л. 176-186/, издадени от „Юрокаб“ ЕООД, посочени в таблицата на стр. 20-21 от РД /л. 456-гръб-455/, с предмет – кабел, оптичен кабел, оптичина муфа, конзолна кутия, кутия разклонителна, единичен контакт.

При извършена на доставчика насрещна проверка, документирана с ПИНП /л. 280-281/, не са предоставени поисканите документи и писмени обяснения относно реалността на фактурираните доставки на материали – конзолна кутия, разклонителна кутия, кабели и др. подобни.

От жалбоподателя с придружителни писма са представени копия от фактурите, счетоводното отразяване на същите и писмени обяснения, коментирани по-горе в настоящото изложение.

След анализ на представените документи, органите по приходите са приели, че поради липсата на доказателства за предаване на стоките, за плащане по фактурите и за изписване на отчетна стойност на материалите, както и с оглед факта, че за дейността на ревизираното дружество се изписват материали от други доставчици на значително по-ниски цени, не е установено извършването на реални доставки по фактурите, издадени от „Юрокаб“ ЕООД, поради което, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „Кабелком Варна“ ЕООД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит във връзка с тези фактури.

7.      Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 3 /три/ броя фактури /л. 170-172/ № 10…5/23.12.2019 г., с предмет „машино смяна“; № 10…9/31.01.2020 г., с предмет „машино смяна“, и № 10…8/30.01.2020 г., с предмет „разходи по откриване на строителни обекти“, издадени от „Строймат Макс“ ЕООД, посочени в таблица на стр. 22 от РД /л. 455-гръб/.

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП /л. 286-287/, при която документи не са представени. От информационната система на НАП е установено, че фактурите са отразени в дневника за продажби и справка-декларациите /СД/ за съответния данъчен период. За периода на издаване на фактурите в „Строймат Макс“ ЕООД е имало 4 /четири/ назначени лица по трудови правоотношения.

С писма от 28.07.2020 г. и от 14.08.2020 г. от ревизирания данъчен субект са представени копия на фактурите, тяхното осчетоводяване и писмени обяснения, в които е декларирано, че са фактурирани разходи по разкриване на строителен обект в София, който в момента е спрян, поради проектно несъответствие.

Органите по приходите са направили анализ на доказателствата и са приели, че липсват данни на кого е обекта, кой е възложил работата, какъв е адресът. Посочили са, че разкриването на строителна площадка е дейност, която е съпроводена с разрешителна и строителна документация, договори и т.н., а такива документи не са представени в подкрепа на твърденията, че услугите действително са извършени. Констатирано е, че видно от представените осчетоводявания, фактурите са осчетоводени в сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Относно плащане по фактурите е представена вносна бележка от „ОББ“ АД за внесена сума на каса от името на жалбоподателя в размер на 2 990,00 лева по сметка на „Строймат Макс“ ЕООД. Сумата е внесена от лицето Д.М.Д.с посочено основание по вносната бележка „по фактури“, но не покрива стойността дори на една от фактурите. Установено е, че представената вносна бележка не е подпечатана от „ОББ“ АД. От справка в информационната система на НАП е установено, че лицето Д.М.Д.не е назначена като служител в ревизираното дружество. При направен анализ на сч. сметка 401 „Доставчици“, отчитаща разчетите с доставчици е констатирано, че за периодите на ревизията същата е с голямо кредитно салдо.

С оглед установеното органите по приходите са приели, че няма доказателства за реално извършени доставки на услуги, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 9, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС органите по приходите не са признали на „Кабелком Варна“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Строймат Макс“ ЕООД.

8.      Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1395/10.12.2019 г., с предмет на доставка „техническа“, издадена от „Елконсулт 2003“ ЕООД /л. 175, л. 407/.

При извършена насрещна проверка на доставчика, документирана с ПИНП /л. 408-409/, е установено, че съгласно писмените му обяснения /л. 403/, предметът на услугата е подробно описан във възлагателното писмо, приложено на л. 405. По данни от възлагателното писмо, страни са „Кабелком“ ЕАД и „Елконсулт 2003“ ЕАД. Доколкото в същото не са отбелязани други идентификационни данни на възложителя и изпълнителя, освен наименование, ревизиращите считат, че не може да се направи извод дали това са дружествата, предмет на проверката, тъй като проверяваната фактура е издадена от „Елконсулт 2003“ ЕООД, а не от „Елконсулт 2003“ ЕАД и съответно получател не е „Кабелком“ ЕАД, а „Кабелком Варна“ ЕООД. Посочено е, че не са представени копия на описаните технически документи, които да доказват, че същите са действително изготвени, нито са представени документи за предаване на същите на възложителя. Относно калкулирането на цената на услугата в обяснението е посочено, че консултантски технически услуги се заплащат по 25 лева на час. За извършване на конкретната услуга са разходвани 100 часа. действията са извършени от 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г. в офис в гр. Варна, ул. „///“ № 3 от собственика на фирмата В.П. /част техническа/ и от управителя Д.Д. /част аналитична/. Доказателства за образователен ценз на двете лица са изискани с връченото ИПДПОТЛ, но не са представени.

От управителя на дружеството-жалбоподател е декларирано, че става въпрос за извършена услуга по изготвяне на количествено-стойностни сметки и оценка на строителни книжа, без да е уточнено за кой обект, като не са представени извършените работи, как, кога и от кого са приети. Видно от представена счетоводна справка, фактурата е осчетоводена като разход в сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги“.

Заключено е, че от представените доказателства не се установява извършването на фактурираната на жалбоподателя доставка на услуга. С оглед горното, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 9, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит по издадената от „Елконсулт 2003“ ЕООД фактура № 1395/10.12.2019 година.

9.      Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 6 /шест/ броя фактури: № 10…186/22.04.2019 г., № 10…187/24.04.2019 г., № 30…73/20.06.2019 г., № 30…74/26.06.2019 г., № 10…199/24.09.2019 г. и № 10…200/15.10.2019 г. /л. 360-365/, издадени от „П. Инвестпром“ ЕООД, с предмет: табелки кабел, табелки табло и печат на табелки.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП /л. 377-378/. Представени са копия на фактурите с приложени към тях приемо-предавателни протоколи, както и хронологични ведомости, от които е видно, че в счетоводството на дружеството са заведени различни видове материали, но не е ясно кои точно са използвани за процесните доставки. Дадени са писмени обяснения, в които е декларирано, че „П. Инвестпром“ ЕООД извършва производство на печатни и рекламни изделия, опаковки и други изделия от хартия и картон. Сочи се, че по конкретната доставка изделията са договорени по предоставена мостра. Не е представен договор между страните. Плащането по доставките е срещу издадени касови бонове. Представени са договори за наем на помещения с „Дигри“ ЕООД от 01.06.2018 г. от 01.06.2019 г. за наем на печатна база, оборудвана със съответните машини за печатарска дейност, и с „Мидима“ ЕООД от 01.10.2018 г. за наем на помещение, находящо се в гр. Варна, ул. „П.“ № 76.

От жалбоподателя са представени копия на фактурите, касови бележки, счетоводни документи и писмени обяснения, според които от „П. Инвестпром“ ЕООД са произведени табелки, които ревизираното лице използва за номериране на кабелните трасета. Посочено е, че табелките са консуматив за еднократно поставяне, като след номерирането не може да се ползват за друго място или да се продават.

От представените доказателства органите по приходите са намерили за недоказани доставките по фактурите, издадени от „П. Инвестпром“ ЕООД, поради което, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на „Кабелком Варна“ ЕООД не е признато упражненото във връзка с тези фактури право на приспадане на данъчен кредит.

В хода на проведения пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП административен контрол, в отговор на отправено искане, от „Елпром“ АД е предоставен писмен отговор /л. 611/, съгласно който дружеството е сключило договори за наем, в качеството му на наемодател, на помещение с площ от 65 кв.м., предназначено за склад, находящо се на адрес гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 277, предоставено последователно на следните лица: за периода 01.11.2014 г. – 01.04.2017 г. – на наемателя „Битком“ ООД; за периода 01.04.2017 г. – 01.02.2019 г. – на наемателя „Илком“ ЕООД; за периода 01.02.2019 г. – до момента – на наемателя „Кабелком Варна“ ЕООД. Представени са договор за наем № 94-14-06/01.11.2014 г. с наемател „Битком“ ООД /л. 609-610/, договор за наем № 94-17-01/01.04.2017 г. с наемател „Илком“ ЕООД /л. 607-608/ и договор за наем № 94-19-1/01.02.2019 г. с наемател „Кабелком Варна“ ЕООД /л. 605-606/, както и 29 /двадесет и девет/ броя фактури за наемни услуги и ел .енергия, издадени на „Кабелком Варна“ ЕООД /л. 575-604/. „Елпром“ АД не е сключвало договори за наем с лицата „Спико“ ЕООД, „Инвест Кар“ ЕООД и „ВП Проджект“ ЕООД.

Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е приел, че представените от „Елпром“ АД доказателства потвърждават извода на органите по приходите за липса на реално осъществени доставки от „Спико“ ЕООД, „Инвест Кар“ ЕООД и „Илком“ ЕООД. Посочено е, че „Спико“ ЕООД и „Инвест Кар“ ЕООД не са стопанисвали въпросния склад на територията на завод Елпром и след като твърдението е, че продадените стоки не са транспортирани до там, а са се намирали там по време на доставката, не се изяснява как точно тези две дружества са участвали в спорните доставки в качеството им на доставчици /съответно „Спико“ ЕООД на дълготрайни активи, а „Инвест Кар“ ЕООД на материали – кабели, монтажни планки и други/ и как процесните стоки са се озовали в този склад преди прехвърлянето им на жалбоподателя. По отношение на доставките с предмет наем на склад от „Илком“ ЕООД е счетено, че същите не се доказват от представените от „Елпром“ АД документи. Според горестоящия административен орган договорът за наем между „Илком“ ЕООД и „Елпром“ АД е действал за периода 01.04.2017 г. – 01.02.2019 г., но в него няма изрична уговорка за предоставено право на наемателя „Илком“ ЕООД да преотдава под наем наетото от него помещение на трети лица, поради което фактурираният от това дружество на ревизираното лице наем на склад не се отнася за помещението на територията на завод Елпром. Посочено е, че не е доказано от жалбоподателя кое е въпросното, отдадено под наем, помещение – склад, фактурирано в издадените от „Илком“ ЕООД фактури.

Предвид горните съображения и позовавайки се на практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил обжалвания пред него РА.

По делото е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено на л. 661-302 от делото.

Вещото лице Д.Х. е констатирала, че издадените на „Кабелком Варна“ ЕООД фактури са отразени в счетоводствата на съответните доставчици, като взетите счетоводни операции съответстват на счетоводните норми и правила. По отношение на фактурите за гориво – бензин, е посочено, че отчитането на горивата от страна на жалбоподателя директно в сметките за разходи не дава възможност за проследяване на действителния размер на разхода, както и точния период и обект, за който се отнасят. Според експерт-счетоводителя правилното отразяване изисква закупените горива да се завеждат като материални запаси с аналитичност по видове горива, с количество и единична цена и тяхното изписване да става на база пътни листове и установени разходни норми. Установено е, че доставчиците са включили процесните фактури в дневниците си за продажби за съответните данъчни периоди, като са осчетоводили приходи от продажби на стоки/услуги. Единствено за фактурите, издадени от „Юрокаб“ ЕООД и „Строймат Макс“ ЕООД, вещото лице е посочило, че не може да отговори на поставения въпрос поради липсата на предоставена счетоводна информация от счетоводството на тези доставчици. Експертизата е констатирала, че няма извършени разплащания по издадените от „Спико“ ЕООД, „Илком“ ЕООД и „Юрокаб“ ЕООД фактури, по фактурите, издадени от „Строймат Макс“ ЕООД е извършено частично плащане, а фактурите, издадени от „Инвест Кар“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД, „Елконсулт 2003“ ЕООД и „П. Инвестпром“ ЕООД, са заплатени изцяло. Според експертното заключение, „Спико“ ЕООД, „Инвест Кар“ ЕООД и „Елконсулт 2003“ ЕООД не са разполагали с транспортни средства и не са осчетоводявали разходи за горива през периодите на издаване на фактурите към „Кабелком Варна“ ЕООД. За доставчиците „Илком“ ЕООД и „П. Инвестпром“ ЕООД е установено, че са разполагали с транспортни средства, като за първото дружество е посочено, че не са изследвани разходите за горива, тъй като за извършените доставки – наем, телефон и консумативи, не е необходимо да се изразходват горива, а „П. Инвестпром“ ЕООД е осчетоводило разходи за горива, за месеците април, юни и октомври 2019 година. По отношение на доставчиците „Евроелектрик“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД и „Строймат Макс“ ЕООД, вещото лице не е отговорило на въпроса разполагали ли са същите с транспортни средства поради липсата на предоставена счетоводна информация от счетоводството на тези доставчици. Вещото лице е констатирало, че за доставките по издадените от „Спико“ ЕООД, „Илком“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД и „Строймат Макс“ ЕООД фактури, няма сключен писмен договор и издадени придружаващи документи, като от дружествата не е предоставена търговска документация по процесните фактури; за доставката на материалите по фактурите, издадени от „Инвест Кар“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД и „П. Инвестпром“ ЕООД, има издадени приемо-предавателни протоколи, но няма писмен договор; към издадената от „Елконсулт 2003“ ЕООД фактура е предоставено възлагателно писмо от 01.09.2019 г., в което подробно са описани обектите, по които дружеството-жалбоподател възлага на „Елконсулт 2003“ ЕООД изготвяне на техническа документация, като не е предоставен писмен договор или друга търговска документация.

Видно от заключението по ССЕ дълготрайните материални активи по фактурата от „Спико“ ЕООД, материални запаси по фактурите, издадени от „П. Инвестпром“ ЕООД, услугите за наем и разходи за телефонни разговори, както и разходи за консумативи, фактурирани от „Илком“ ЕООД, и услугата по фактурата, издадена от „Елконсулт 2003“ ЕООД, са използвани в основната дейност на жалбоподателя и са участвали при извършването на последващи облагаеми доставки. Относно фактурата от „Елконсулт 2003“ ЕООД, с предмет на доставка „техническа“, на стр. 24 от заключението /л. 284 от делото/ е изготвена таблица, в която са описани фактурите, издадени към клиенти на „Кабелком Варна“ ЕООД, по които са отчетени приходи от жалбоподателя по обектите от възлагателното писмо от 01.09.2019 г. и от 10.11.2019 година. Във връзка с доставките по фактурите, издадени от „Инвест Кар“ ЕООД и „Юрокаб“ ЕООД е посочено, че получените по тях материални запаси са налични в счетоводството на дружеството-жалбоподател към 31.01.2020 година, както и към датата на изготвяне на настоящото заключение, поради което не са участвали в последващи облагаеми доставки. Експертът е констатирал, че материалните запаси по издадените от „Евроелектрик“ ЕООД фактури не са вложени в дейността на ревизираното лице и не са участвали в последващи облагаеми доставки, тъй като към тях има издадени протоколи за анулиране, както и приемо-предавателни протоколи, с които са върнати материалните запаси на доставчика „Евроелектрик“ ЕООД. Поставената на експертизата задача в тази част не е изпълнена по отношение на фактурите, издадени от „Строймат Макс“ ЕООД, поради непредоставяне на необходимата счетоводна информация.

Експерт-счетоводителят дава заключение, че реализираните приходи от основната дейност на жалбоподателя през 2018 година са в размер на 57 806,69 лева, през 2019 година – 225 699,99 лева, а през периода от 01 до 31 януари 2020 година – 18 748,81 лева. Реализираните приходи, конкретизирани по периоди, клиенти, вид на прихода и размер, са описани подробно в табличен вид на стр. 25-27 от заключението /л. 285-287 от делото/. Вещото лице посочва, че счетоводният финансов резултат след корекция в посока намаление с отчетените от жалбоподателя разходи по процесните фактури е в размер на 34 052,03 лева, данъчният финансов резултат след извършената корекция е в размер на 36 459,06 лева, а дължимият корпоративен данък е в размер на 3 645,91 лева. Дадено е заключение за редовно водено счетоводство, удовлетворяващо изискванията на Закона за счетоводството, приложимите Национални счетоводни стандарти и ЗДДС и даващо възможност за последващ контрол на регистрираните стопански операции.

Експертното заключение е приобщено към доказателствата по делото без оспорване от страните.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Веселин Красимиров П., Т.П.С. и Н.Р.К..

Свидетелят П.посочва, че е собственик на „Илком“ ЕООД, което дружество има сключен договор с П.К.за наем на помещение, намиращо се на ул. „///“ № 3, като е използвана и база на територията на „Елпром“ – Варна, в която има склад, работилница и помещения за работници. Твърди, че „Илком“ ЕООД е имало търговски взаимоотношения с „Кабелком Варна“ ЕООД, през който период са имали отношения с мобилните доставчици „Виваком“ и „А1“, като предоставените от тях услуги са префактурирани на „Кабелком Варна“ ЕООД. Свидетелят дава показания, че двете дружества не са имали сключен договор за наем, но тъй като „Кабелком Варна“ ЕООД използва 1/3 от помещението като административен офис на едноличния собственик г-н Б., ведно с консумативите – ток, вода и части от интернета, са разделяли сметките в съотношение 1/3 към 2/3, като 1/3 плаща „Кабелком Варна“ ЕООД чрез префактуриране от „Илком“ ЕООД. По отношение на автомобил „Форд Конект“ твърди, че същият се е използвал изключително за дейността на г-н Б., поради което разходите, които във връзка с него /амортизационни и лизингови вноски/ също са префактурирани на „Кабелком Варна“ ЕООД. Твърди, че автомобилът е закупен на лизинг от „Мото-Пфое“ ЕООД, след което с тристранно споразумение същият е прехвърлен на „Кабелком Варна“ ЕООД. Свидетелства, че целият инвентар, с който се извършва дейността – машина „Слайсер“, която лепи оптика, торпеда, машина за пробиване, ръчни инструменти, с които се работи, се е намирал в склада и е прехвърлено на място правото на собственост чрез подписани приемо-предавателни протоколи. Свидетелят заявява, че машините винаги са били в склада и никога не са местени, освен за изпълнение за някаква пряка дейност. Във връзка с доставката на техническата услуга, която се твърди, че свидетелят е предоставил на „Елконсулт 2003“ ЕООД, се сочи, че същата е извършена на място, в офис на ул. „///“ № 3, за което не са изготвени писмени документи, а услугата е извършена единствено и само вербално.

От показанията на свидетеля С. се установява, че през 2018 година и 2019 година е работил в „Кабелком Варна“ ЕООД на длъжност монтажник. Сочи, че офисът на фирмата се намира се на ул. „///“ № 3, а като складова база е използвана базата на „Елпром“. За дейността на дружеството е използван лек автомобил „Форд Конект“. Свидетелят посочва, че в склада на „Елпром“ се съхраняват машини, които служат за работата с кабели, влагани в обекта, в т.ч. трамбовка, генератор, резачка. Твърди, че в дейността си „Кабелком Варна“ ЕООД е използвало табелки, обозначаващи дадения кабел, като същите са изработени от пластмаса и са съхранявани в МПС марка „Форд Конект“.

Съгласно показанията на свидетеля К., който през 2018 година и 2019 година е работил във фирма „П. Инвестпром“ ЕООД като печатар, същият познава Б.Б. като клиент, който е поръчвал на фирмата изработването на жълти табелки с размери 2-5 см, които той е изработвал. Посочва, че не знае броя на поръчките от „Кабелком“ ЕООД за тези табелки, тъй като не отговаря за кореспонденцията на фирмата. Дава показания, че след изготвянето им табелките са предавани на г-н Б. в торбичка, пакетирани по 100-200 броя, като оформянето на документите е ставало между фирмите, а той само е предавал стоката. Твърди, че печатницата се намира в гр. Варна, на ул. „П.“ № 76, като на този адрес има много помещения, които се дават под наем от фирма „Медина“.

В производството пред настоящата съдебна инстанция от жалбоподателя са представени писмени доказателства, подробно описани в молба № С.д.7601/21.05.2021 г. /л. 56-59 от делото/ и приложени на л. 60-236 от делото:

-                     относно фактурите, издадени от „Илком“ ЕООД са представени: фактури с предмет „наем на помещение“ между „Елпром“ АД и „Илком“ ЕООД, фактури за телефон с доставчик „А1 България“ ЕАД и фактури с предмет заплащане на месечни вноски, с издател „Мото-Пфое“ ЕООД и получател „Илком“ ЕООД, както и тристранно споразумение от 04.02.2019 г., сключено между „Мото-Пфое“ ЕООД – лизингодател, „Илком“ ЕООД – лизингополучател, и „Кабелком Варна“ ЕООД – правоприемник, съгласно което лизингополучателят, със съгласието на лизингодателя, прехвърля на правоприемника всички свои права и задължения, произтичащи от договор за лизинг от 09.03.2017 г. и поръчката към него, с предмет: автомобил, марка Ford, модел Tourneo Connect;

-                     относно издадените от „Евроелектрик“ ЕООД фактури са представени протоколи за анулиране и приемо-предавателни протоколи към тях;

-                     представена е процесната фактура № 10…5/23.12.2019 г., с предмет „машино смяна“;

-                     относно фактурите, издадени от „Юрокаб“ ЕООД, с предмет на доставки стоки, за които се твърди, че са вложени в СМР, поръчани от други възложители за изграждане на телекомуникационни мрежи, е приложена цялостната документация, свързана с изпълнението по време на данъчния период, като е посочено, че клиенти/възложители са: „Ентърпрайз Комюникейшънс Груп“ ООД, „Нет Комс“ ООД, ДП Съобщително строителство и възстановяване, „Пандора“ ЕООД и „БТК“ АД/Виваком;

-                     относно издадените от „Елконсулт 2003“ ЕООД фактури са представени 2 /два/ броя възлагателни писма от 01.09.2019 г. и от 10.11.2019 г. за изготвяне на техническа документация /количествени сметки екзекутиви, протоколи за получени и върнати материали/ за приемателна комисия на обекти на „Ентърпрайз Комюникейшънс Груп“ ООД, „Нет Комс“ ООД, ДП Съобщително строителство и възстановяване, „Пандора“ ЕООД и „БТК“ АД/Виваком;

-                     относно фактурите, издадени от „П. Инвестпром“ ЕООД е представен снимков материал на табелките – предмет на фактурите.

 

Гореизложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в предвидената от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект, поради което е правновалиден и поражда правни последици. Всички, развити от жалбоподателя, доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА на смаостоятелно основание.

 

При преценка относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

По ЗДДС:

Основните спорни въпроси между страните в тази част са налице ли са реално осъществени доставки на стоки и услуги по издадените от „Илком“ ЕООД, „Спико“ ЕООД, „Инвест Кар“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД, „Строймат Макс“ ЕООД и „Елконсулт 2003“ ЕООД и „П. Инвестпром“ ЕООД фактури, които да послужат като основание за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от страна на „Кабелком Варна“ ЕООД, както и законосъобразно ли е отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит за горивото – бензин, за лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ***.

Според ЗДДС наличието на доставка /данъчно събитие/ е основополагаща предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. В закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е „неправомерно“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит.

Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределяне на доказателствената тежест в процеса по съдебно обжалване на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи за разпределяне на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и следващите от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя – възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС.

Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретния положителен факт – доставка, и теоретично се разпределят в две групи – установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа обезпеченост/ и индивидуализация на родово определените вещи – предмет на доставката /транспортиране и съхранение, приемо-предаване, индивидуализиране, последващо реализиране или влагане в осъществяваната дейност и др. подобни/, респ. наличие на информационни следи за извършване на услугата /обект, доклад, анализ, кореспонденция, извършени от доставчика разходи във връзка с изпълнението на услугата, ангажиране на подизпълнител и т.н./.

1.      Относно фактурите, издадени от „Спико“ ЕООД, „Инвест Кар“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД и „П. Инвестпром“ ЕООД, с предмет на доставка различни видове стоки /генератор, комбиниран генератор, къртач, къртица, оптичен слайсер, струна със стойка, фугорезачка, кабели, метална кабелна скара, монтажни планки, оптичина муфа, конзолна кутия, кутия разклонителна, единичен контакт, табелки кабел, табелки табло/.

Правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по издадените от посочените доставчици фактури е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с изводи за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Доколкото стоките, предмет на процесните фактури, са родово определени вещи, поради липса на особени правила относно преминаването на собствеността в търговското законодателство, са приложими общите правила на гражданското законодателство. Съгласно чл. 24, изречение второ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно, без да е установено съгласието за конкретизиране на вещите или тяхното предаване, собствеността не преминава върху получателя и липсва облагаема доставка.

Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира право на приспадане, е призната от трайната практика на Съда на ЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. Така например в Решение от 18 юли 2013 година по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, т. 1 от диспозитива, Съдът на ЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки.“

Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда физически със стоката, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – в този смисъл практиката на Съда на ЕС, изразена в Решение от 13 февруари 2014 година по дело С-18/13, „Макс Пен“ ЕООД, точки 23 и 25.

В конкретния случай за доказване извършването на доставките по фактурите, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит, от жалбоподателя са представени единствено копия на процесните фактури и счетоводни документи. От тези доказателства не може да се направи обоснован извод за реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Независимо от притежаването на редовно издадени фактури, само наличието на първични счетоводни документи и счетоводното отразяване на операциите не е достатъчно основание съответната доставка на стока да бъде призната за реално осъществена. За да бъде реално осъществена една доставка, следва стоките, предмет на същата, да бъдат действително получени от получателя и то именно от посоченото във фактурата като неин издател лице.

По отношение на доставката на различни видове машини от „Спико“ ЕООД правилно приходните органи са приели, че липсват доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху стоките от посочения в първичния счетоводен документ доставчик. Нито жалбоподателят, нито прекият му доставчик са представили доказателства за своенето на стоките от последния и за възможността му да ги предаде /да прехвърли собствеността върху тях/ на ревизирания данъчен субект, предвид твърдението, че стоките не са променяли местонахождението си, а същите се са намирали в склад на Елпром Варна. По делото не са налице доказателства за стопанисване от „Спико“ ЕООД на склада, в който според жалбоподателя се са намирали стоките към момента на доставката. По данни от собственика на склада – „Елпром“ АД, същият е отдаван под наем последователно на „Битком“ ООД, на „Илком“ ЕООД, и на „Кабелком Варна“ ЕООД, като дружеството не е сключвало договори за наем със „Спико“ ЕООД. След като липсват доказателства прекият доставчик да е осъществявал дейност в посочения склад, не се установява, че именно това дружество е доставило процесните стоки, представляващи дълготрайни активи. В случая не е спорно, че машините са се намирали в склада на „Елпром“ АД, факт, установен и от показанията на свидетелите П.и С., а се оспорва извършването на доставката от посочения във фактурата доставчик, каквото именно доказване жалбоподателят не успя да проведе успешно в настоящото съдебно производство. От събраните в хода на ревизията доказателства /представените от предходни доставчици писмени обяснения/ е видно, че процесните активи се префактурират между дружества, собственост на В.К.П.– представляващ на „Спико“ ЕООД, „Илком“ ЕООД и „ВП Проджект“ ЕООД, и на Б.И.Б. – представляващ на ревизираното лице и на „Битком“ ЕООД, което обстоятелство допълнително обосновава съмнение относно действителното реализиране на доставката.

В подкрепа на извода за липса на реално осъществена доставка на стоки е и липсата на каквито и да било писмени доказателства за преминаване на собствеността върху вещите в патримониума на „Кабелком Варна“ ЕООД, както и на данни за извършено плащане по фактурата – обстоятелства, констатирани и от вещото лице при изготвяне на заключението по ССЕ. Заплащането на цената по фактурите не е част от фактическия състав, обуславящ възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, но липсата на такова, преценено съвкупно с останалите, установени по делото, факти и обстоятелства, и със събраните доказателства, води до извод за липса на реално осъществена доставка на стоки.

При липса на данни за осъществяване на пряката доставка, ирелевантно относно възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е констатираното от вещото лице, че процесните машини се използват за основната дейност на жалбоподателя. Както бе отбелязано, по делото не е спорно наличието на активите, а че същите са получени именно от доставчика „Спико“ ЕООД. Последващата реализация и използването на стоките за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, като положителна предпоставка за възникване на правото на приспадане /вж. чл. 69, ал. 1 от ЗДДС/, задължително следва да се предхожда от реалното получаване на стоките и то от посочения издател на фактурата – аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 12 от ЗДДС, каквото в случая не е налице.

Гореизложеното обуславя извод за недоказаност на материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на приспадне на данъчен кредит по издадената от „Спико“ ЕООД фактура, поради което това данъчно предимство с основание е отказано да бъде признато с обжалвания РА.

Относно доставките от „Инвест Кар“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД и „Евроелектрик“ ЕООД в хода на ревизията са представените копия на фактурите, счетоводни документи, а към фактурите от „Инвест Кар“ ЕООД и „Евроелектрик“ ЕООД и приемо-предавателни протоколи, но няма представени договори и други съпътстващи документи, което се установява и от заключението по ССЕ. По съображения, идентични на изложените във връзка с доставката по фактурата, издадена от „Спико“ ЕООД, настоящият съдебен състав счита, че не са налице реално осъществени доставки по фактурите от тези доставчици. Единствено наличието на фактури и доказателства за осчетоводяването им при доставчика и получателя не обосновава реално изпълнение на обективираните в тях доставки на стоки. В приемо-предавателните протоколи няма данни за времето и мястото на предаване на стоките – родово определени вещи, както и за лицето, положило подпис за приел от името на „Кабелком Варна“ ЕООД. Не са налице доказателства за извършена индивидуализация на стоките и преминаването им във владение на получателя по фактурите. Във връзка с доставките от „Инвест Кар“ ЕООД по време на ревизията са представени доказателства, както от прекия доставчик, така и от посочените от него предходни такива, които обаче правилно са анализирани от приходните органи и са счетени за недостатъчни за установяване действителното осъществяване на доставките. От посочените доказателства е видно, че е налице несъответствие в предмета на процесните доставки с този на доставките между „Инвест Кар“ ЕООД, доколкото кабелите са закупени от „Инвест Кар“ ЕООД в квадратни метри или брой от предходния доставчик, а се фактурират на жалбоподателя в метри, поради което не може да се установи с необходимата категоричност, че става въпрос за едни и същи стоки и съответно да се прецени фактурираното количеството.

Констатираното единствено по счетоводни данни от експертното заключение наличие у жалбоподателя на стоки от вида на процесните и влагането им в последващи облагаеми доставки, при липса на убедителни доказателства както за извършването на доставките, така и за реализацията конкретно на стоките по процесните фактури, не води до различни правни изводи. Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, сочещи на възникнали търговски взаимоотношения между жалбоподателя и негови клиенти, свързани с изграждане на телекомуникационни мрежи, не удостоверява влагането именно на фактурираните от посочените доставчици материални запаси в извършването на поръчаните от съответните възложители СМР. Използването на стоките по фактурираните от „Инвест Кар“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД и „Евроелектрик“ ЕООД за извършените от ревизираното лице облагаеми доставки се опровергава и от заключението на ССЕ, според което по счетоводни данни материалните запаси по фактурите от първите двама доставчици са налични в счетоводството на дружеството-жалбоподател към 31.01.2020 година, както и към датата на изготвяне експертизата, поради което не са участвали в последващи облагаеми доставки. По отношение на материалните запаси – предмет на издадените от „Евроелектрик“ ЕООД фактури, вещото лице е констатирало, че същите не са вложени в дейността на ревизираното лице и не са участвали в последващи облагаеми доставки, тъй като към тях има издадени протоколи за анулиране, както и приемо-предавателни протоколи за връщането им на доставчика „Евроелектрик“ ЕООД. С оглед горното не може да се приеме, че стоките по процесните фактури са получени и впоследствие са вложени от жалбоподателя в осъществяваната от него независима икономическа дейност, т.е. че е изпълнено изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Констатацията на експерт-счетоводителя за наличие на стоките към изготвяне на заключението по ССЕ е основана единствено на счетоводните записи при жалбоподателя, без да е извършена инвентаризация на място, поради което, при изначална липса на данни за получаване на същите от посочените във фактурите доставчици, не може да се обоснове извод за реално осъществени доставки.

Предвид съображенията, изложени относно доставките по фактурите от „Спико“ ЕООД, липсата на плащане по издадените от „Юрокаб“ ЕООД фактури е допълнителна индиция за липса на реални доставки. От друга страна, независимо от установеното от вещото лице плащане по доставките от „Инвест Кар“ ЕООД и „Евроелектрик“ ЕООД, същото не е законово предвидена предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, още повече, че фактурите, издадени от „Евроелектрик“ ЕООД, са анулирани. При наличие на достатъчно доказателства за осъществяване на доставките от посочените като издател на фактурите лица в полза на жалбоподателя, плащането на данъчната основа по фактурите, заедно с данъка, може да послужи като потвърждение за реално изпълнени доставки, наред с останалите доказателства, но само по себе си плащането не е равнозначно на реално извършване на доставките. При констатации за липса на реални доставки на описаните във фактурите стоки, доказателствената тежест е за оспорващия, който със съответните допустими, относими и необходими доказателства следва да установи възможността на съответния доставчик да му достави фактурираните стоки, каквото доказване в настоящото производство не бе проведено.

Във връзка с анулираните фактури, издадени от „Евроелектрик“ ЕООД, съгласно представените протоколи за анулиране, с РА правилно са начислили лихви за периода на неправомерно ползване на данъчен кредит.

Недоказано е осъществяването на доставките и по фактурите, издадени от „П. Инвестпром“ ЕООД. По делото не са ангажирани доказателства за предаването на фактурираните от този доставчик табелки, а както бе отбелязано вече в настоящото изложение, наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване и на данни за извършено плащане по тях не води до извод за реални доставки. Представените в хода на ревизионното производство писмени обяснения и доказателства за наличие на материална и техническа обезпеченост на прекия доставчик не доказват правнорелевантния по делото факт, касаещ преминаването на владението от доставчика към получателя по фактурите. Тези доказателства установяват потенциалната възможност за осъществяване на доставката, но за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит от задължения данъчен субект е необходимо наличието и на доказателства за индивидуализация на родово определените вещи – предмет на доставката, в т.ч. транспортиране и съхранение, приемо-предаване, конкретизиране, каквито в случая не са представени от носещия доказателствената тежест жалбоподател. Обстоятелството, че стоки от вида на процесните се използват от „Кабелком Варна“ ЕООД в осъществяваната от него икономическа дейност, установено и от заключението по ССЕ, не обосновава извод, че става въпрос именно за табелките по издадените от „П. Инвестпром“ ЕООД фактури. Констатираната липса на доказателства, които да свидетелстват за преминаване на процесните стоки в патримониума на ревизираното лице, означава, че стоките не са индивидуализирани, не е установено отделянето им от рода и прехвърляне на правото на собственост върху тях, респективно настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС.

В представените при извършената насрещна проверка на „П. Инвестпром“ ЕООД приемо-предавателни протоколи не е упоменато лицето, приело стоките от името на „Кабелком Варна“, както и липсва дата и място на съставянето им. Протоколите по своята правна същност са частни документи, непритежаващи обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и предвид липсата на други доказателства за прехвърляне на правото на разпореждане със стоките /договори, стокови разписки, складови записи и др. подобни/, не са достатъчни за установяване реалното извършване на процесните доставки. Такова не се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Показанията на свидетелите К. и С. са твърде общи и също както и останалите доказателства по делото сочат единствено за наличие на съответната ресурсна и кадрова обезпеченост на прекия доставчик за осъществяване на доставките, както и за използването в дейността на жалбоподателя на стоки от вида на процесните, но не свидетелстват за реализиране на конкретните спорни доставки. Принципното наличие на търговски взаимоотношения между „П. Инвестпром“ ЕООД, чийто служител през процесните данъчни периоди е бил свидетелят, и дружеството-жалбоподател, без конкретизиране, че на посочените във фактурите дати е предадено описаното в тях количество табелки, не установява реалното изпълнение на доставките, за което е необходимо съставянето на писмени документи, каквито по твърдения на този свидетел са съставяни между страните, но не са представени по делото нито от доставчика, нито от получателя по фактурите. Представените в хода на съдебното производство снимки на табелки по никакъв начин не могат да се обвържат със стоките по процесните фактури, за да се приеме, че именно това са стоките – предмет на спорните доставки.

Предвид горните съображения, съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, поради което правилно в хода на ревизията не е признато право на приспадне на данъчен кредит по фактурите, издадени от „П. Инвестпром“ ЕООД.

С оглед изложените мотиви, съдът намира, че в случая липсват доставки на стоки, за които да е възникнало задължението за издаване на данъчна фактура и начисляване на ДДС, поради което за получателя по същите не възниква право на данъчен кредит, а начисленият данък се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В съответствие с материалния закон и на посочените правни основания органите по приходите правилно са отказали претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Спико“ ЕООД, „Инвест Кар“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД и „П. Инвестпром“ ЕООД фактури, поради което жалбата в тази част се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

2.      Относно фактурите, издадени от „Илком“ ЕООД, „Строймат Макс“ ЕООД и „Елконсулт 2003“ ЕАД, с предмет на доставка различни видове услуги /наем на офис, наем на склад, наем на МПС, телефони и консумативи, машино смяна, разходи по откриване на строителни обекти, техническа/.

Правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с изводи за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Тоест, за да е налице доставка на услуга, респ. възникнало данъчно събитие по смисъла на цитираната разпоредба, което от своя страна е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва услугата да е действително извършена и резултатът от нея да е получен от получателя по фактурата. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в връзка с това факти и обстоятелства, определящ за преценката, дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички, събрани по делото, доказателства.

Предмет на доставка по издадените от „Илком“ ЕООД фактури е наем на офис, на склад, на МПС, на телефони и консумативи, за които се твърди, че са префактурирани на „Кабелком Варна“ ЕООД. Не са ангажирани обаче доказателства, установяващи твърдяното префактуриране. От жалбоподателя и от прекия му доставчик се твърди, че всички разходи във връзка с посочените услуги са префактурирани въз основа на устна договорка за ползването на съответните вещи и консумативи от ревизираното лице, за което не са съставяни никакви документи. Действително ЗЗД не поставя изискване за писмена форма като такава за действителност на договора за наем, но в практиката се е наложило сключването на писмени договори за наем с цел тяхното доказване. В случая липсата на такива във връзка с фактурирания наем на офис и склад препятства установяването на поддържаната от жалбоподателя теза за възникнали между него и „Илком“ ЕООД наемни правоотношения, които да са основание за издаване на процесните фактури. От представените в хода на административния контрол доказателства от „Елпром“ АД се установява, че „Илком“ ЕООД е стопанисвало помещение с площ от 65 кв.м., предназначено за склад, находящо се на адрес гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 277, за периода от 01.04.2017 г. – 01.02.2019 г., за което е налице сключен договор за наем между страните. Отново по силата на договор за наем, сключен между „Елпром“ АД и „Кабелком Варна“ ЕООД, последното ползва същия склад, считано от 01.02.2019 г. до настоящия момент. Няма данни обаче складът да е използван от жалбоподателя и през периода, когато е бил отдаден на „Илком“ ЕООД. Показанията на свидетеля П., че „Кабелком Варна“ ЕООД е използвало 1/3 от помещението като административен офис на едноличния собственик г-н Б., ведно с консумативите – ток, вода и части от интернета, поради което сметките са разделяни между двете дружества в съотношение 1/3 към 2/3, като 1/3 е заплащана от „Кабелком“ ЕООД чрез префактуриране от „Илком“ ЕООД, не е подкрепено от доказателствата по делото. Напротив, при съпоставка на фактурираната стойност за наем на склад по процесните фактури със стойността на фактурите, издадени от „Елпром“ АД на „Илком“ ЕООД /л. 60-62 от делото/ се установява, че сумите съвпадат, т.е. префактуриран е целият размер на наема, а не 1/3 от него, както сочи свидетелят. С оглед горното и предвид липсата на договор за наем на помещението, както и на данни за префактурираните консумативи и за начина на калкулиране на цената на услугите, ведно с констатираната от заключението на ССЕ липса на плащане на цената по фактурите, съдът намира за недоказано реалното извършване на фактурираните от „Илком“ ЕООД доставки с предмет наем на склад, наема на офис, на телефони и консумативи, поради което правилно с обжалвания РА е отказано право на данъчен кредит във връзка с тях.

По идентични на гореизложените съображения правилно не е признато претендираното от жалбоподателя данъчно предимство и по фактурирания наем на офис, във връзка с които доставки отново липсва договор за наем, както и плащане на цената по фактурите. Освен това в т. 9, буква й) от представения на л. 630-632 от ревизионната преписка договор за наем на офис 1, находящ се в гр. Варна, ул. „///“ № 3, за който оспорващото дружество се домогва да докаже, че е отдаденият под наем обект, сключен на 04.01.2018 г. между Петя Б. Колева – наемодател, и „Илком“ ЕООД – наемател, изрично е записано, че наемателят няма право да преотдава имота. В противоречие с посочената договорна клауза са показанията на свидетеля П., че наетият от „Илком“ ЕООД офис е преотдаден на „Кабелком Варна“ ЕООД, поради което съдът не кредитира това гласно доказателства в тази негова част.

По отношение на доставките с предмет наем на МПС, представляващи част от предмета по фактура № 20…70/30.11.2018 г. /л. 307/, фактура № 10…49/28.12.2018 г. /л. 309/ и фактура № 10…50/31.01.2019 г. /л. 308/, издадени от „Илком“ ЕООД съдът счита за законосъобразно упражненото от „Кабелком Варна“ ЕООД данъчно предимство. Доставката е доказана от събраните по делото доказателства. Съгласно показанията на свидетеля П.фактурираните разходи са свързани с експлоатацията на товарен автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. № ***, използван за дейността на жалбоподателя. Съдържащото се в този информационен източник твърдение, че автомобилът е закупен на лизинг от „Мото-Пфое“ ЕООД, след което с тристранно споразумение същият е прехвърлен на „Кабелком Варна“ ЕООД, напълно кореспондира с представените по делото тристранно споразумение от 04.02.2019 г., сключено между „Мото-Пфое“ ЕООД – лизингодател, „Илком“ ЕООД – лизингополучател, и „Кабелком Варна“ ЕООД – правоприемник, съгласно което лизингополучателят, със съгласието на лизингодателя, прехвърля на правоприемника всички свои права и задължения, произтичащи от договор за лизинг от 09.03.2017 г. и поръчката към него, с предмет: автомобил, марка Ford, модел Tourneo Connect, както и с издадените от „Мото-Пфое“ ЕООД фактури. Използването на лекия автомобил „Форд Торнео Конект“ в независимата икономическа дейност на жалбоподателя се установява и от показанията на свидетеля С. – служител на „Кабелком Варна“ ЕООД през процесните данъчни периоди. Освен това, в РА, в частта по ЗКПО, изрично е посочено, че разходите по фактура № 20…70/30.11.2018 г. и фактура № 10…49/28.12.2018 г., издадени от „Илком“ ЕООД, свързани с наем на МПС „Фиат Брава“ с рег. № ***, общо в размер на 970,00 лева, са признати за данъчни цели, тъй като безспорно е установено, че въпросният автомобил се използва от ревизираното дружество. Тоест, реалността на доставката наем на МПС, представляваща част от предмета на тези фактури, не се оспорва от органите на приходната администрация.

С оглед горното, в частта, с която за д.п.м.11.2018 г., за д.п.м.12.2018 г. и за д.п.м.01.2019 г. са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит съответно по фактура № 20…70/30.11.2018 г., по фактура № 10…49/28.12.2018 г. и по фактура № 10…50/31.01.2019 г., издадени от „Илком“ ЕООД, в частта относно наем на МПС на стойност 485 лева по всяка фактура, в размер на 97,00 лева за всеки от посочените три данъчни периода, РА е незаконосъобразен и следва да се отмени.

По фактурите, издадени от „Строймат Макс“ ЕООД с предмет машино смяна, разходи по откриване на строителни обекти, и по фактурата от „Елконсулт 2003“ ЕООД, с предмет техническа, не се установи реалност на доставките.

Във връзка с фактурираните доставки от „Строймат Макс“ ЕООД не са ангажирани доказателства по отношение на обекта и възложителя на работата. По делото няма никакви данни за това кой е фактическият извършител на услугите и притежава ли доставчикът необходимата кадрова и ресурсна обезпеченост на извършване на доставките. По-голямата част от фактурите, издадени от „Строймат Макс“ ЕООД, не са заплатени, като към същите няма сключен писмен договор и издадени придружаващи документи, което е установено и от заключението по ССЕ. Вещото лице е посочило също така, че от дружеството – пряк доставчик, не е предоставена търговска документация във връзка с процесните фактури. Към фактурата от „Елконсулт 2003“ ЕООД е приложено  единствено възлагателно писмо от 10.11.2019 г., с което е възложено изготвянето на количествени сметки екзекутиви, протоколи за получени и върнати материали/за приемателна комисия на обекти на „БТК“ ЕАД, възложени от „Нетком“ ООД и „ССВ“ ЕАД. Не са представени обаче никакви технически документи, които да доказват, че същите са действително изготвени, нито са представени документи за предаване на същите на възложителя. В хода на съдебното производство е представено и възлагателно писмо от 01.09.2019 г. /л. 231 от делото/, с което „Кабелком Варна“ ЕООД възлага на „Елконсулт 2003“ ЕООД да подготви техническа документация за издаване на конкретно посочени в писмото обекти, находящи се в гр. Варна, гр. Добрич и гр. Шумен, в срок до 31.12.2019 година. Към това писмо също няма приложени никакви писмени доказателства за извършване на възложените услуги, нито има данни за изпълнителите и тяхната компетентност. Твърдението в писмените обяснения на доставчика при извършената му в хода на ревизията насрещна проверка, че фактурираната услуга е извършена от В.П. /част техническа/ и от Д.Д. /част аналитична/, не е подкрепено с необходимите писмени доказателства, установяващи възможността на лицата за извършването на услугата и нейното действително осъществяване. В показанията си, дадени в процесуалното качество на свидетел по делото, В.П. посочва, че във връзка с фактурираната услуга не са съставяни писмени документи, а същата е извършена само вербално, което не кореспондира с процесуалните очаквания на данъчните органи и на съда за доказване реалността на доставката. Извършеното плащане по фактурите не води до извод за реалност на доставките по тях при липса на категорични доказателства за действителното осъществяване на услугите. Тук изцяло важат изложените по-горе съображения във връзка с плащането на цената п фактурите, издадени от „Инвест Кар“ ЕООД и „Евроелектрик“ ЕООД, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Доставката на услуги представлява фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност, и извършването им би могло да се докаже със счетоводни документи, пътни листове, описи, доказателства за материалната, техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците. Такива обаче не са представени в хода на настоящото производство. Притежаването на данъчни фактури и тяхното счетоводно отразяване само по себе си не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. Наличието им не означава, че разходът е извършен така, както е документиран. Фактурата е частен документ, който не носи подпис на представител на данъчната администрация, и тежестта да докаже истинността й лежи върху данъчния субект, който иска да се ползва от нея.

Доколкото в случая приходните органи оспорват реалното извършване на услугите по процесните фактури, издадени от „Строймат Макс“ ЕООД и от „Елконсулт 2003“ ЕООД, оспорващият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване действителното получаване на стоките. С това доказване страната не се е справила именно с оглед липсата на достоверни доказателства за извършване на спорните услуги. Това обосновава верността на направените по-горе изводи. С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедителността на главното доказване на претендиращия право на приспадане на данъчен кредит ревизиран субект. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи правните последици на юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване.

3.      Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет – гориво „бензин“ за периода 01.02.2019 г. – 31.12.2019 година.

Фактурите, във връзка с доставките по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, са издадени от различни доставчици и са подробно описани по данъчен период, номер и дата на фактурата, доставчик , количество, стойност /данъчна основа/ и ДДС в табличен вид на стр. 8-12 от РД /л. 462-гръб-460/. По отношение на горивото – бензин, използвано във връзка с експлоатацията на лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ***, отчитан по сч. сметка 601 „Разходи за материали“, в хода на ревизията е установено, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 от ЗДДС. Съгласно цитираната правна норма правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 18, изречение първо от ДР на ЗДДС, „лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Именно такъв е притежаваният от „Кабелком Варна“ ЕООД автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ***, което обстоятелство не е спорно между участниците в съдебния процес и се установява от данните в приложеното на л. 197 от ревизионната преписка свидетелство за регистрация част 1. Не се спори и, че автомобилът не попада в изключенията по изречение второ на посочената допълнителна разпоредба на ЗДДС, тъй като същият не е предназначен за превоз на товари, нито има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При това положение, и предвид изричното правило на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, изключващо правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на горивото, предназначено за експлоатацията на лек автомобил, регламентираното в чл. 68 от ЗДДС данъчно предимство правилно не е признато с оспорения РА. Следва да бъде отбелязано, че в тази част не са релевирани никакви възражения в жалбата, а при извършената служебна проверка в качеството си на съд по същество /вж. чл. 160, ал. 1 от ДОПК/ настоящият съдебен състави констатира процесуална и материална законосъобразност на РА.

По ЗКПО:

С РА е извършена корекция на декларираните от „Кабелком Варна“ ЕООД в ГДД за 2018 година счетоводни разходи, като не за данъчни цели не са признати отчетените разходи за наем на склад, наем на офис, телефон и консумативи по фактура № 20…70/30.11.2018 г. и фактура № 10…49/28.12.2018 г., издадени от „Илком“ ЕООД. С тези разходи е преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя в посока увеличение, на основание чл. 16, ал. 1 и ал 2, т. 4 от ЗКПО. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. По силата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Предвид направените в частта по ЗДДС констатации за липса на доказателства, безспорно установяващи реалност на извършените доставки на услуги – наем на склад, наем на офис, телефон и консумативи, по издадените от „Илком“ ЕООД фактура № 20…70/30.11.2018 г. и фактура № 10…49/28.12.2018 г., съдът намира за правилно извършеното преобразуване на финансовия счетоводен резултат на жалбоподателя с отчетените разходи във връзка с тези доставки. В случая е установено, че разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не е установено по безспорен начин, че разходите по посочените фактури, с които е увеличен финансовият резултат, са действително извършени и че са свързани с реално осъществени доставки. Налага се извод за законосъобразно определяне с РА на задълженията на „Кабелком Варна“ ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО, обуславящо неоснователност на жалбата в тази част.

Предвид всичко изложено дотук съдът намира, че РА в частта, с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 97,00 лева – главница, и 18,78 лева – лихви, и за д.п.12.2018 г. в размер на 97,00 лева – главница, и 17,94 лева – лихви, е незаконосъобразен и следва да се отмени. В останалата част РА е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания, и като съобрази изложеното в предходния абзац, съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски. В конкретния случай общият размер на задълженията по ревизионния акт в обжалваната част е 49 383,84 лева /главница и лихви/. С настоящото решение РА е отменен в частта, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения в общ размер над 49 153,12 лева /главница и лихви/, тоест за 230,72 лева /главница и лихви/. От страна на жалбоподателя се претендират доказани разноски в размер на 5 730,00 лева, в т.ч. 50,00 лева – заплатена държавна такса за разглеждане на делото, 680,00 лева – заплатени депозити за вещо лице, и 5 000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Дължимите разноски за жалбоподателя /адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса/ съобразно така уважената част от жалбата /за сумата от 230,72 лева/ са в размер на 26,17 лева. С оглед незначителния размер на уважената част от жалбата, респ. пренебрежимо малкия размер на изчислените върху тази част разноски, възражението на ответната страна срещу размера на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар е неоснователно. Дължимите разноски за ответната страна /юрисконсултско възнаграждение/ съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 49 153,12 лева/, изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 2 002,12 лева. От изложеното следва, че по компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП разноски в размер на 1 975,35 лева.

Воден от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000320001396-091-001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 322/08.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 97,00 лева – главница, и 18,78 лева – лихви, и за д.п.12.2018 г. в размер на 97,00 лева – главница, и 17,94 лева – лихви.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, срещу Ревизионен акт № Р-03000320001396-091-001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 322/08.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 4 314,28 лева – главница, и 835,36 лева – лихви, за д.п.12.2018 г. в размер на 2 562,58 лева – главница, и 474,12 лева – лихви, за д.п.м.01.2019 г. в размер на 1 749,93 лева – главница, и 308,69 лева – лихви, за д.п.м.02.2019 г. в размер на 1 677,06 лева – главница, и 288,18 лева – лихви, за д.п.м.03.2019 г. в размер на 5 130,60 лева – главница, и 824,69 лева – лихви, за д.п.м.04.2019 г. в размер на 9,85 лева – главница, и 135,42 лева – лихви, за д.п.м.05.2019 г. в размер на 102,80 лева – главница, и 33,84 лева – лихви, за д.п.м.06.2019 г. в размер на 2 845,90 лева – главница, и 388,46 лева – лихви, за д.п.м.07.2019 г. в размер на 2 123,18 лева – главница, и 327,10 лева – лихви, за д.п.м.08.2019 г. в размер на 2 116,40 лева – главница, и 264,92 лева – лихви, за д.п.м.09.2019 г. в размер на 10,00 лева – главница, и 175,69 лева – лихви, за д.п.м.10.2019 г. в размер на 1 059,70 лева – главница, и 105,86 лева – лихви, за д.п.м.11.2019 г. в размер на 5 288,51 лева – главница, и 489,59 лева – лихви, за д.п.м.12.2019 г. в размер на 2 103,32 лева – главница, и 203,35 лева – лихви, и за д.п.м.01.2020 г. в размер на 12 009,41 лева – главница, и 946,41 лева – лихви, и допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. в размер на 154,82 лева – главница, и 93,10 лева – лихви.

 

ОСЪЖДА „Кабелком Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, да заплати в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 975,35 лева /хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: