№ 378
гр. Пещера, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20255240100048 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Т. Т. срещу НЕК ЕАД -
Предприятие „Язовири и каскади“ - за признаване за незаконосъобразна на издадена от
изпълнителния директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД Заповед № ЧР-01-
81/06.01.2025г., за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, и нейната отмяна.
Твърденията на ищеца са, че заема длъжност „торкретист, сондьор“ в Ремонтна база-
Батак към предприятие „Язовири и каскади“ на „Национална електрическа компания ЕАД“,
като в това му качество е наказан дисциплинарно със „забележка“, със Заповед № ЧР-01-
81/06.01.2025г., издадена от ИД на НЕК ЕАД – за извършено нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал.1, т.9 от КТ във вр. с т.11.2.8 от Правилника за вътрешния трудов
ред на дружеството. Заповедта се описва като незаконосъобразна. Сочи се, че тя не е
мотивирана съобразно изискването на чл. 195, ал.1 КТ, тъй като в нея липсва ясно описание
на нарушението, включително дата на извършването му, като в тази връзка – на наказаният
са били формално изискани обяснения по случая, без той да може да разбере за какво.
Твърди се, че заповедта е издадена въз основа на невръчени на служителя документи, с
чието съдържание той не е запознат; а също - че му е връчена след изтичане на срока по чл.
194, ал.1 КТ – с доводи, че по същия случай има подаден сигнал до Районна прокуратура –
Пазарджик от дата 09.05.2024г. Поддържа се, че от страна на ищеца не е извършено
дисциплинарно нарушение и такова не е доказано. Предвид изложеното се иска съдът да
постанови решение, с което да отмени Заповед № ЧР-01-81/06.01.2025г., издадена от ИД на
НЕК ЕАД като незаконосъобразна. Претендират се и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответната страна счита претенцията и
доводите на ищеца за неоснователни. Според ответника ищецът е негов служител на
длъжност „торкретист-сондьор“, но в Ремонтна база-Сестримо към предприятие „Язовири и
1
каскади“ на „Национална електрическа компания ЕАД“. Твърди се, че в доклад от
19.11.2024г. на директора на Дирекция „Административна“ в НЕК ЕАД били констатирани
несъответствия в количествата изразходвано и заредено гориво на пет служебни моторни
превозни средства на дружеството, едно от които – поверено за управление на ищеца. В тази
връзка се поддържа, че на 10.12.2024г. е поискано обяснение от Д. Т. относно „ден“ в който
има информация за заредени 38 литра гориво, а според анализираните справки са налични
едва 6 литра. При съображения, че служителят не отговорил на поставените в изисканото
обяснение въпроси, се сочи, че спрямо него е издадена процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, връчена му при условията на отказ... От страна на ответника се
отрича заповедта да е мотивирана посредством препращане към доклада от 19.11.2024г., за
който се твърди и че не съдържа информация – различна от писмото, с което са изискани
обяснения по реда на чл. 193 от КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от
представения трудов договор № 219981/01.07.2020г. и допълнителните споразумения към
него, се установява, че страните са в трудово правоотношение, като ищецът заема
длъжността „торкретист, сондьор“ в ремонтна база към предприятие „Язовири и каскади“ на
„Национална електрическа компания“ ЕАД. Съгласно приложеното по делото Разпореждане
№ 46/07.11.1991г. на Министерски съвет (т.15 – л.131), и приложените устави на
дружеството (чл. 30, ал.3) – след преобразуване, по смисъла на чл. 123, т.1 от КТ – именно
НЕК ЕАД е придобило качеството на работодател на ищеца.
От Доклад с № ЦУ-05-3466/19.11.2024г. по описа на ответното дружество (л.65) се
установява, че още на 19.11.2024г. на ИД на НЕК ЕАД е било докладвано от Директора на
Дирекция „Административна“ в дружеството – за установено несъответствие при
зареждането с гориво (извършено неясно кога) на служебни автомобили, изразяващо се в
частично зареждане не само в резервоарите на колите, но и в туби. Сред автомобилите е
посочен и такъв с рег. № РА9138АН, за който се твърди, че на така и непосочената дата на
зареждането му (с 6 литра от общо отчетени по справка на бензиностанцията 20 литра), е
бил управляван от ищеца.
От представените Заповеди с № ЯРБ-ЗРД-36/28.06.2023г. и № ЯРБ-ЗРД-
56/17.05.2024г. на ръководител ПП РБ „Батак“ при НЕК ЕАД (л.73, 74), се установява, че
именно на ищецът е било служебно поверено да управлява автомобила с рег. № РА9138АН,
със задължение да спазва Вътрешните правила за транспортно обслужване на НЕК ЕАД.
От съдържанието на атакуваната от ищеца Заповед № ЧР-01-81/06.01.2025г. на
неговия работодател се установява, че в нея, като мотиви - буквално е пренесено
съдържанието на доклада с № ЦУ-05-3466/19.11.2024г.
Съгласно разясненията, дадени с Решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г.
2
на ВКС, ІV г.о.; Решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор за законността на наложеното
дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е
упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника/служител.
В трайно установена съдебна практика на ВКС (Решение № 335/7.06.2024 г. по гр. д.
№ 4502/2023 г. на ВКС, 4 г.о., Решение по г. д. № 1835/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение №
436/1.12.2015т. по г. д. № 2666/2015 г. на IV г. о.; Решение № 213/8.10.2015 г. по г. д. №
7372/2014 г. на III г. о.) се приема, че заповедта следва да бъде ясно мотивирана по начин -
че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е наложено наказанието и работникът
или служителят да има възможност да разбере причината, поради която се налага
дисциплинарното наказание, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да
заключи дали налагането на наказанието е законосъобразно. Разяснено е още, че когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а
спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява
откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само
като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода
на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие (неизпълнение на
възложени трудови функции), е продължавало за определен период, вкл. и до откриването
му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на
момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на
откриването му съвпадат. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е въведено с оглед възможността да се прецени изискването за
еднократност на наказанието (въведено в чл. 189, ал. 2 от КТ), да се съобразят сроковете по
чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказания работник или служител да се защити
ефективно.
Абстрактното описание в атакуваната заповед на това, че в поверения за управление
на ищеца автомобил по данни от системата били заредени с 14 литра (20л. - 6л.) по-малко от
отчетеното по справка от бензиностанцията, само по себе си не представлява ясно
посочване на нарушение, а дори и на нарушител, както това се изисква съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ. Нито е ясно посочено, дали именно Д. Т. е извършвал
(или не е контролирал) зареждане, нито – да го е направил посредством отсипване на част от
предназначеното за колата гориво в туба – в нарушение на отбелязаната в заповедта „т.11.2.8
от Правилник за вътрешния трудов ред на НЕК ЕАД“ (доказателства за каквото вътрешно
правило така и не са ангажирани). Още повече – в заповедта или доклада, към който тя
препраща (отново в несъответствие с изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ) изобщо не е
посочена дата на извършване на формално констатираните от работодателя обстоятелства.
С оглед непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на
3
времето на извършване на нарушенията - не може да се направи и преценка за спазване
изискването на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ, защото предвидените в
същата обяснения, които работодателят е задължен да изиска от служителя преди налагане
на наказанието, следва да са относно конкретизираните в заповедта нарушения с
индивидуализиращите ги белези и време на извършването им (така Решение № 802 от
10.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2002 г., III г. о.). Парадоксално – в приложените от
ответника доказателства (писмо № ЦУ-11.00.41-1/10.07.2024г. по описа на НЕК ЕАД - л.70)
се откриват данни, относно дата на маркираното в заповедта несъответствие при зареждане
на гориво, но изначалното неизпълнение на императивната разпоредба на чл. 195, ал.1 КТ не
може да се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и
представяне на доказателства за установяването им.
Освен гореизложеното, което само по себе си е достатъчно за уважаване на иска, от
представения по делото сигнал с № ЦУ-11.00.41/09.05.2024г. по описа на НЕК ЕАД до РП-
Пазарджик става ясно, че така и неописаните надлежно като нарушение обстоятелства са
били известни на работодателя още към дата 09.05.2024г., а заповедта за дисциплинарно
наказание е издадена на 06.01.2025г. – много по-късно от предвидените в разпоредбата на
чл. 194, ал.1 КТ – до 2 месеца от откриване на нарушението.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски, а с оглед изрично
заявената претенция на ищеца за присъждането на такива (л.115), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на последния следва да му се заплати сумата от 1000 лева за адвокатско
възнаграждение, чието плащане е удостоверено с приложения по делото договор за правна
защита и съдействие (л.7).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Пещера дължимата държавна такса по предявения иск в размер на
50 лева, определена съгласно чл. 3 Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното на Д. Т. Т. с ЕГН ********** със Заповед № ЧР-01-
81/06.01.2025г. на Изпълнителния директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД,
дисциплинарно наказание „забележка“ - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Национална електрическа компания“
ЕАД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.
„Триадица“ № 8, да заплати на Д. Т. Т. с ЕГН **********, сумата от 1000/хиляда/ лева,
представляваща направени от него разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Национална електрическа компания“
ЕАД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.
4
„Триадица“ № 8, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Пещера сумата
от 50,00 лева, представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00
лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното
събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5