Присъда по дело №260/2023 на Районен съд - Добрич
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 17 март 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.) |
| Съдия: | Данчо Йорданов Димитров |
| Дело: | 20233230200260 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 март 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
към присъда № 12/17.03.2023 г. по н.о.х.д. № 260 по описа на Добричкия
районен съд за 2023 г.
На 10.03.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство № 179/2023г.
по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу Г.Я.Т. от гр. Добрич,
ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 343б, ал. 3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Г.Я.Т., на
02.03.2023г., в град Добрич, по бул. „*****“, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „*****”, модел „*****“ с рег. № *****, след
употреба на наркотични вещества - кокаин (СОС) и тетрахидроканабинол
(ТНС, марихуана, канабис, коноп).
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за
определяне на наказание лишаване от свобода за срок от една година, като
същото на основание чл. 58а, ал. 1 от НК бъде намалено с 1/3 до осем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от
три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Пледира се и за налагане на
наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. Относно наказанието
лишаване от право да управлява моторно превозно средство се излагат
доводи, че подсъдимият е неправоспособен водач, тъй като не е придобил
1
това право, поради което и няма основание това наказание да му бъде
наложено.
Защитникът на подсъдимия пледира, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието лишаване от
свобода следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК в размер на шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Пледира се на основание
чл. 55, ал. 3 от НК, съдът да не налага наказанието глоба, предвидено наред с
наказанието лишаване от свобода.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият Т.
заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият Т. заявява, че съжалява.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 02.03.2023 г., служителите на Първо РУ на МВР - Добрич,
свидетелите М.Д.Ц. и А.И.П. били назначени съвместно в наряд на
територията, обслужвана от районното управление в състав на автопатрул, за
времето от 08:00 часа до 20:00 часа на същата дата. Около 12:20 часа на
02.03.2023 г. полицейските служители били спрели с патрулния автомобил в
близост до спирка „*****“ по бул. „*****“ в град Добрич, в посока ж.к.
„*****“, където осъществявали контрол по спазване на правилата за
движение по пътищата. В изпълнение на служебните си задължения,
свидетелят М.Ц. подал сигнал със стоп-палка и спрял за проверка лек
автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****. При проверката,
свидетелите М.Ц. и А.П. установили, че автомобилът се управлява от
подсъдимия Г.Я.Т. от гр. Б.. У полицейските служители възникнало
съмнение, че е възможно водачът да е под въздействие на наркотични
вещества, поради което придружили подсъдимия до сградата на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич. Там свидетелят В.Б.С. (младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич)
извършил проверка на подсъдимия Т. за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Drager DrugTest 5000” с инвентарен № ARМЕ – 0036,
като устройството отчело положителен резултат за употреба на наркотични
вещества – кокаин (СОС) и тетрахидроканабинол (ТНС, марихуана, канабис,
коноп). Извършената проверка и резултатът от нея били обективирани в
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 02.03.2023 г. с рег. № 851р1911/06.03.2023 г. Свидетелят ****
издал на подсъдимия Т. талон за изследване № 101024 от 02.03.2023 г. и той
бил придружен от свидетелите М.Ц. и А.П. до Спешно отделение при
„Многопрофилна болница за активно лечение Добрич“ АД - гр. Добрич. Там
подсъдимият Т. отказал да се подложи на медицинско изследване, който
отказ бил обективиран в Протокол № 58 от 02.03.2023 г. за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
2
наркотични вещества или техни аналози. Подсъдимият Г.Я.Т. бил съпроводен
до сградата на Първо РУ на МВР - Добрич, където бил задържан за срок до 24
часа със Заповед по Закона за Министерство на вътрешните работи.
Свидетелят В.С. съставил на подсъдимия Т. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA, № ***** от 02.03.2023 г. При
съставянето на акта, който е бил електронно генериран, подсъдимият заявил,
че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам
възражения“ (цитат).
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за разпит
на обвиняемия Г.Я.Т. от 03.03.2023 г.; Справка УИС от 06.03.2023 г.; Справка
за съдимост на Г.Я.Т. от 07.03.2023 г.; Протокол за разпит на свидетеля
М.Д.Ц. от 02.03.2023 г.; Протокол за разпит на свидетеля А.И.П. от 02.03.2023
г.; Протокол за разпит на свидетеля В.Б.С. от 06.03.2023 г.; Талон за
изследване № 101024; Лист за преглед на пациент в КНБ/СО от 02.03.2023 г.;
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози №
58/02.03.2023 г.; АУАН Серия GA № *****/02.03.2023 г.; Разпечатка от
техническо средство „Drager Drug Test 5000“ от 02.03.2023 г.; Справка за
собственост на МПС от 06.01.2021 г.; Справка за нарушител/водач; Протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 02.03.2023 г.; Декларация са семейно и материално положение и
имотно състояние от дата 17.03.2023 г.; Удостоверение за раждане на А.Г.Т.,
дата на раждане 20.10.2022 г., майка А.Ш.И., баща Г.Я.Т..
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Г.Я.Т. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 02.03.2023
г., в град Добрич, по бул. „*****“, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „*****”, модел „*****“ с рег. № *****, след употреба на
наркотични вещества – кокаин (СОС) и тетрахидроканабинол (ТНС,
марихуана, канабис, коноп).
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал
посоченото моторно превозно средство.
Както вече бе посочено, на подсъдимия Т. е бил издаден талон за
изследване № 101024, който му е бил връчен в 13:45 часа на 02.03.2023 г.,
като същият е бил придружен до Спешно отделение при „МБАЛ Добрич“ АД
град Добрич, където отказал да се подложи на медицинско изследване, който
3
отказ бил обективиран в Протокол № 58 от 02.03.2023 г. за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. При това положение и с оглед
отказа на подсъдимия Т. да даде проби за химическо изследване, от правно
значение е единствено резултата от теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, извършен с техническо средство
„Drager DrugTest 5000” с инвентарен № ARМЕ – 0036. В настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.),
съгласно която, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване. Видно от разпечатка от фискалната
памет на техническото средство „Drager DrugTest 5000” с инвентарен №
ARМЕ – 0036, на 02.03.2023 г. в 13:24:36 ч. с техническото средство е
извършен тест № 484, като е отчетен положителен резултат за употреба на
наркотични вещества - кокаин (СОС) и канабис (ТНС).
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
установяване употребата на наркотични вещества - кокаин (СОС) и канабис
(ТНС) е съобразно специалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Кокаинът (СОС) и канабисът (ТНС) са поставени под контрол в Списък
І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
следствие е както фактът на употреба от страна на подсъдимия на
наркотичните вещества – кокаин (СОС) и канабис (ТНС), така и фактът на
управление на моторното превозно средство.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на
формалните, поради което извършването му е възможно само при наличие на
пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва съзнаване от страна
на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението, а именно - това, че управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотично/и вещество/а. Липсата на знание за които и да е
4
от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла
за извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК. Т.е., за да е съставомерно деянието по чл.
343б, ал. 3 от НК, деецът следва да съзнава, че поема управлението на
моторното превозно средство, след като е употребил наркотично/и
вещество/а.
От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди
от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.
В настоящия случай, съдът намира, че подсъдимият Т. е поел управлението на
моторното превозно средство с ясното съзнание, че е употребил наркотични
вещества – кокаин (СОС) и канабис (ТНС), което обстоятелство се
потвърждава както от приложената по делото разпечатка от фискалната памет
на техническото средство „Drager DrugTest 5000” с инвентарен № ARМЕ –
0036, така и от направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно
заседание.
При така извършения доказателствен анализ и с оглед възприетото от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието на
подсъдимия Г.Я.Т. е съставомерно и от субективна страна, като същото е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия Г.Я.Т., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Г.Я.Т. е роден на ****** ЕГН **********.
Деянието е извършено при баланс на отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства.
Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете наличието на
други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които
подсъдимият е бил наказван по административен ред, обстоятелството, че
същият е неправоспособен водач, както и обстоятелството, че подсъдимият е
управлявал моторното превозно средство сред употреба не на едно
наркотично вещество, а на два вида наркотични вещества – кокаин (СОС) и
канабис (ТНС).
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени и факта,
че е осъществено деяние – управление на моторно превозно средство след
употреба на наркотично вещество, придобило през последните години
изключително широко разпространение в обществото ни.
5
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от
подсъдимия Г.Я.Т. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена
опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на
деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените
транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги,
получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези
престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за
това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна
обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът
съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е
употребил алкохол и/или наркотични вещества, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване/въздействието на
наркотичните вещества при осъществяване на една дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението
– водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано – подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на
обществена опасност.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, проявеното критично отношение към
извършеното, както и липсата на образувани други наказателни производства
срещу подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че Т. съдейства за разкриване на обективната истина, както на
съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете
като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия Г.Я.Т. деяние
са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда
и петстотин лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.).
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година, ръководейки се от
6
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл.
55 от НК.
Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от
определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както
тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност
на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – осем месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Т. да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание съответства на тежестта
на самото престъпно деяние. С оглед достатъчно високия минимален размер
на съответното наказание (една година), съдът намира, че наказание
7
лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, съобразно чл.
58а, ал. 1 от НК, би било несъразмерно тежко, отчитайки, че престъплението
е извършено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. При тези данни съдът намира, че определеното наказание в
размер на осем месеца лишаване от свобода ще изиграе своята роля за
постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
В нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК съобразно редакцията, действала към
момента на извършване на престъплението (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г. в
сила от 30.09.2015 г.), законодателят е предвидил кумулативно наред с
наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
При определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал. 2 от НК
съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че в
своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
В настоящия случай с оглед обстоятелството, че подсъдимият Г. Т. вече
е бил наказван по административен ред за други нарушения на правилата за
движение по пътищата, както и, че същият е управлявал моторното превозно
средство без да е придобил това право, съдът счита, че персоналната
превенция на наказателната репресия по отношение на подсъдимия Т., не би
могла да бъде постигната без налагане на наказание глоба, т.е. разпоредбата
на чл. 55, ал. 3 от НК не следва да намери приложение. Разпоредбата на чл.
55, ал. 3 от НК не би могла да намери приложение и с оглед обстоятелството,
че основното наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия не е
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Отчитайки тези обстоятелства, високата степен на обществена опасност
на деянието, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца,
съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния, предвиден от законодателя
размер, а именно – 500 лева, който размер съдът намира за съобразен и със
семейното и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, подсъдимият Г.Я.Т. не е
придобил право да управлява моторно превозно средство от която и да е
категория (неправоспособен водач), поради което разпоредбата на чл. 343г
във вр. чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не би могла да намери
приложение.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
8
обществото.
С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. тест-касета от „Drager DrugTest 5000“ да остане по
делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
(Данчо Димитров)
9