РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Търговище , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20203500900068 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск от А. Г. Х., действаща чрез своята
майка и законен представител Л. Д. Е., чрез пълномощник адв. И.Й., с правно осн.чл. 226 ал.
1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че при ПТП на 21.11.2013г., причинено виновно от Г.П.,
като водач на л.а. „Смарт 3202, рег. № СА ***** РН, застрахован по застраховка „ГО“ със
срок на валидност 23.07.2013 г. - 22.07.2014 г., сключена с ответното дружество, е
причинена смъртта на Г. Х. Е., баща на малолетната ищца. Исковата претенция е за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи в лишаването на
ищцата да бъде издържана от своя баща до навършване на пълнолетие, в размера на месечна
издръжка от 350 лв., считано от датата на смъртта на наследодателя до датата на
навършване на пълнолетие на ищцата, ведно със законната лихва. Изложени са твърдения,
че от брутното възнаграждение, което баща й е получавал, е отделял по-голямата част за
двете си деца, като в определени моменти се налагало да отделя цялата си заплата, за да им
осигури всичко необходимо. Към момента на смъртта на баща си ищцата е била на 5
години. През целия период на нейното израстване до навършване на пълнолетие, тя ще има
нужда от средства не само за отглеждането й, а и свързани с обучение и извънкласни
занимания, спорт, разходи за почивки и други, като сумата, определена като наследствена
пенсия в размер на 150 лв. е крайно недостатъчна за посрещане на разходите й за издръжка,
такава, каквато баща й, с оглед неговите възможности и доходи й е осигурявал, като се има
предвид, че по данни на НСИ и КНСБ минимално необходимата издръжка за едно лице в
България възлиза на не по-малко от 500 лв. месечно. Сумата от 350 лв. месечно,
1
представляваща разликата между 500 лв. и определената наследствена пенсия от 150 лв.,
ищцата определя като размер на вредата, която търпи и ще продължава да търпи от загубата
на издръжка от своя баща, поради което ответникът, в качеството си на застраховател на
виновния водач, й дължи обезщетение за имуществени вреди в размера на исковите суми. В
исковата молба претенцията е разделена, както следва:
1.за сумата от 20 650 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - загуба
на издръжка за период от смъртта на родителя - 21.11.201З г. до датата на подаване на
исковата молба - 23.10.2018 г. / пред СРС/, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба - 23.10.2018г. до окончателното изплащане;
2.за сумата от 350 лв.-месечно обезщетение за имуществени вреди- загуба на
издръжка за период от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г. до датата на
навършване на пълнолетие на ищцата - 11.10.2026г., ведно със законната лихва върху
исковите суми, считано от 1-во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания,
до окончателното изплащане.
Производството по настоящото дело е образувано след като с решение №
76/24.06.2020 г., постановено по В.гр.дело № 47/2020 година по описа на ОС-Търговище е
ОБЕЗСИЛЕНО решение № 716/29.11.2019 г. по гр.д.№ 1168/2019 г. по описа на PC –
Търговище, В ЧАСТТА МУ, в която ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, с
ЕИК *********, гр. София е осъдено да заплати на малолетната А. Г. Х., ЕГН **********,
сумата в размер на 16 300.52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
загуба на издръжка за период от смъртта на родителя - 21.11.2013г. до датата на подаване на
исковата молба - 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба - 23.10.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ и чл.45 ЗЗД, както и ДА ЗАПЛАЩА сумата в размер 276.28 лв. месечно обезщетение
за имуществени вреди-загуба на издръжка за период от датата на подаване на исковата
молба - 23.10.2018г. до датата на навършване на пълнолетие на детето - 11.10.2026г., ведно
със законната лихва върху всяка от исковите суми, считано от 01-во число на всеки месец за
всяко едно от месечните плащания , до окончателното изплащане, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ във вр. чл.45 ЗЗД – на осн.чл. 270 ал. 3 изр. 2 от ГПК, като в тази му част е постановил
изпращане делото за разглеждане от компетентния съд – ОС-Търговище. В отхвърлителната
му част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
В отговора си ответното дружество е оспорило предявения иск с възражения, че
получаваната от ищцата наследствена пенсия е достатъчна да компенсира имуществените
вреди от смъртта на починалия наследодател; възражения за прекомерност на исковата
претенция, несъобразена с възможностите приживе на бащата, с възможностите на майката,
както и с необходимите нужди на детето, като се възразява, че определените от НСИ
разходи за издръжка следва да бъдат коригирани, съобразно установените конкретни
възможности за даване на издръжка и потребностите на лицето, в чийто патримониум
възниква правото на получава тази издръжка.
2
В допълнителната искова молба се прави уточнение на първоначалната ИМ- номерът
на застрахователната полица да се чете 03113001875018, погрешно посочена дата на ПТП –
да се чете 21.11.2013, а не 22.11.2013г., уточнява се мястото на настъпилото ПТП; датата на
настъпване пълнолетие на ищцата да се чете 11.10.2026 г., а не посочената - 18.01.2026 г.
В допълнителния отговор се поддържа становището по първоначалния отговор.
В проведеното о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа предявените
искове; ответникът не се явява, не се представлява.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приетата съдебна експертиза, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложените по гр.д. № 68388/2018г. по описа на СРС удостоверение за
сключен граждански брак, удостоверение за раждане и удостоверение за наследници: Г.Х.Е.
и Л.Д.А. имат родени две деца - С. Г.Х., род. на ********* и А. Г. Х. , род. на *********.
След смъртта на Г.Х. Е. на 21.11.201Зг. негови законни наследници са съпругата му и двете
им деца. Към датата на смъртта на баща си /21.11.201Зг./ А. е била на 5 години, към датата
на предявяване на иска/ 23.10.2018г. - пред СРС/ - навършени 10 години.
С присъда № 36/29.05.2015г., частично отменена с Решение № 171/13.11.2015г.,
постановено по ВНОХД № 187/2015г. по описа на АпС-В. Търново, потвърдено с решение
№ 57/04.04.2016г. по НД № 128/2016г. по описа на ВКС, подсъдимият Г.Г.П. от
гр.********* е признат за виновен в това, че на 21.11.2013г. около 11,00ч. на главен път 1-4
км. 157+050 между кръстовище с.Джулюница-ж.п.гара Джулюница и с.Кесарево-
гр.Стражица, при управление на л.а. „Смарт“ с рег.№ СА **** РН, нарушил правилата за
движение, като предизвикал ПТП, при което е причинил смъртта на Г.Х.Е. с ЕГН *********
от гр.********, настъпила на същия ден, както и телесни повреди на други лица, за което му
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, на осн. чл. 343,ал.4, вр.
ал.3,б.“б“, вр. ал.1,б.“б“ и б.“в“ вр. чл. 342,ал.1,пр.3 от НПК във вр. с чл. 20,ал.1 от ЗДвП вр.
чл. 36 и чл. 58а,ал.1 от НК във вр. с чл. 373,ал.2 от НПК.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че деликвентът Г.Г.П. е имал
сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за МПС с рег. № СА **** РН, марка и модел SMART FORFOUR, рама №
WME4540311В092192, по полица № 03113001875018 със срок на валидност от 23.07.2013г.
до 22.07.2014г.
Видно от удостоверение изх. № 1091/09.02.2018 г. на ГДО при МП /л.57 по гр.д. №
68388/2018г. на СРС/ за периода м. август- м.октомври 2013 г. полученото брутно месечно
възнаграждение е в размер 1235,83 лв. (нетно - 1028.26 лв.). Съгласно удостоверение рег.№
2595/08.04.2019 г. на ГДО при МП /л.35 по гр.д. № 1168/2019г. по описа на РСТ, за периода
01.09.2012г.-21. 11.201Зг. (15 месеца) бащата е получил трудово възнаграждение общо от
3
14 322.58 лв. Освен заплати в посочения период от 01.09.2012г. до 21.11.2013г. същият е
получил и командировъчни: в страната - 250 лв. /ср.месечно 16.66 лв./; в чужбина - 200 евро
/ср.месечно 26.07 лв./, както и левова равностойност за храна 780 лв. /ср.месечно 52 лв./.
От представения по приложеното гр.д. на РС-Търговище социален доклад на ДСП-
Търговище, изготвен на осн. чл.15 от ЗЗДетето, се установява, че след смъртта на бащата А.
и по-голямата й сестра живеят заедно с майка си в тристаен апартамент в гр.Търговище,
където са осигурени много добри материално-битови условия. Основни грижи за детето
полага майката.
От представените писмени доказателства по настоящото дело (л. 68-л.78) се
установява, че към датата на смъртта на бащата (за последните два месеца) майката е
получила 320 лв. месечно. Представени са доказателства за доходите на майката за периода
след 2013 г. до настоящия момент.
Видно от у-ние от ТП на НОИ Търговище изх. № 3042-25-67/22.04.2021 г. А.
получава наследствена пенсия в първоначален размер 133.05 лв.- до м. 06.2014 г., в размер
на 136.64 лв. месечно от м.07.2014г.; в размер на 142.86 лв. месечно от м.07.2016г., в размер
на 150лв. месечно от м.10.2017г., от м.07.2018-155.70 лв., съответно към настоящия момент
– 225лв.
От писмените доказателства, приложени и приобщени по делото, представени от
ищцата - удостоверения, служебни бележки и квитанции, се установява, че през уч.
2019/2020г. А. е ученичка в 5 клас във II СУ-гр.Търговище, посещава курсове по английски
език УЦ„Дедал“-Търговище, както и по-голямата й сестра и месечната такса през 2017г. и
2018г. е била по 15 лв. на дете, а от 2019г. е по 20 лв. на дете; участва в Школа по модерен
балет „ВЕГА“ при ЦМДИ-Търговище, с месечна такса 20 лв.
От заключението на приетата по делото съдебна икономическа експертиза, се
установява, че по данни на НСИ, средната месечна сума, необходима за едно лице за 2013 г.,
след приспадане на разходи за тютюневи изделия, алкохол, данъци, соц.осигуровки, е около
190 лв., за 2018 – 254 лв. Съгласно заключението, предвид данните на КНСБ
средномесечната издръжка на дете на възрастта на ищцата, към 2013 г. е в размер на 564.95
лв., към 2018 г. – 602.52 лв. , към настоящия момент 545 лв. Вещото лице е уточнило, че
единствено в изследванията и статистиката на КНСБ за 2020 г. е отчетена месечна издръжка
на дете до 13 г., а в останалите периоди изчислението е средно на едно лице в четиричленно
семейство, като в тази издръжка се включват разходи и за заведения за обществено хранене,
алкохол и цигари.
От разпита на св. Т., родственица на починалия (негова втора братовчедка), се
установява, че бащата е бил изключително грижовен родител, осигурявал е на децата си
всичко необходимо, участвал активно в отглеждането и възпитанието им, водил ги на
детска градина, много държал на образованието и и мечтаел да ги види студентки. Според
свидетелката бащата отделял по 500 лв. средно месечно за разходите на А., толкова отделял
4
и за другата си дъщеря. Поемал всички такси - за детската градина, за танците и където ходи
детето с групата от градината. Докато бащата бил жив, семейството ходело по 10 дни на
почивка на море през лятото, както и на екскурзии. Семейството на свидетелката и това на
ищцата били много близки, тъй като свидетелката имала дете на възрастта на А., често се
събирали, ходели заедно по екскурзии и почивки. Бащата поемал всички разходи на децата
за храна, за дрехи, за почивките им, за извънкласните им занимания; държал на
здравословното им хранене, да са добре облечени и им го осигурявал. А и в семейния
бюджет именно бащата бил този, който основно осигурявал средствата, тъй като заплатата
му била над средната за страната, майката имала ниски доходи, с които покривала основно
своите нужди. Като малка Ачелия често боледувала, което налагало майката да си взема
болнични, и това намалявало доходите й. Личните разходи на бащата били малки, тъй както
не пиел, не пушел, имал служебни дрехи и повече с тях ходел. Имали лозе, от което годишно
получавали доход от около 500 лв. А. продължавала и сега да ходи на курсове по английски
език, на балет, което е свързано с много разходи, не само за месечните такси, но и когато
имат изяви и участия в конкурси майката трябва да плаща пари за пътя, за нощувки в хотел,
за сценични облекла.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 143
ал. 2 от СК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, тъй като предмет на
застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за
виновно причиняване на вреди на трети лица, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. С оглед
функционалния характер на отговорността на застрахователя по този вид застраховка, ако са
налице елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на
увреждането, то са налице предпоставките и за ангажиране отговорността на застрахователя
по предявения срещу него пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите/,
като противоправността на извършеното деяние и вината на деликвента е установена с
влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 136/2015г. по описа на ОС-Велико Търново (чл. 300
от ГПК). Налице е било към датата на ПТП валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, установено е настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
От писмените и гласни доказателства се установява, че ищцата е ненавършило
пълнолетие лице, което действително е било издържано от своя баща и в резултат на
неговата смърт, при процесното ПТП, детето е загубило възможността да получава тази
5
издръжка.
При така установеното следва да се приеме, че ищцата има право на пряк иск против
застрахователя на деликвента за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му
отговорност по обезщетяване на имуществените вреди от процесното ПТП, изразяващи се в
загуба на издръжка от починалия родител. Съдебната практика последователно приема, че
такива имуществени вреди от загуба на издръжка представляват пропуснати ползи, които
подлежат на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно
получавана издръжка, при това когато загубата не може да бъде покрита от наследствената
пенсия, отпускана по реда на КСО. При определяне базата на изчисление, следва да се вземе
предвид осигуряваната от бащата издръжка не само за детето, но и за домакинството, за
семейството, за други деца, вкл. какви суми действително са били изразходвани от този
родител за детето/децата, като се съпостави приносът и на майката в осигуряването на суми
за издръжка на детето (тъй като и двамата родители безусловно дължат издръжка на
ненавършилите пълнолетие свои деца - чл. 143, ал.2 от СК) и след приспадане на
получаваната от детето наследствена пенсия по чл. 82 от КСО (в този смисъл е и съдебната
практика: Решение № 100/28.07.2011г. по т.д.№ 645/2010г. на ВКС, I т.о., Решение №
158/28.12.2011г. на ВКС, I т.о., Решение № 163/04.10.2016г. по т.д.№ 3456/2015г. на ВКС, I
т.о., както и т.8 на ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., Раздел III,т.1).
Липсата на издръжка, която починалият родител е осигурявал на детето си, по своя
характер е имуществена вреда занапред, тъй като със смъртта му, детето е лишено от тази
възможност. В ППВС № 4/23.12.1968 г. е предвидено,че близките , които са били издържани
от починалия им близък или са имали право да търсят издръжка, имат право на обезщетение
за понесените от тях вреди за лишаването им от възможността да получат издръжката,
доколкото те не се покриват от получаваната от тях наследствена пенсия.
Според т. 9 от ППВС № 4/30.10.1975 г. обезщетение за имуществени вреди се дължи
на лице, което е имало основание да получи издръжка от свой родител, ако той е починал
при непозволено увреждане. Безусловният характер на задължението за даване и
осигуряване на издръжка от родителя към ненавършилите пълнолетие деца (чл. 143 а 2 от
СК), определя имуществените вреди от липса на издръжка като сигурно имущество, което
би било предоставено на имащия право да бъде издържан.
По делото е безспорно установено, че ищцата – дете на починалия Г.Х.Е., след
неговата смърт получава наследствена пенсия, но и че починалият й баща е имал доход, с
който е осигурявал основно издръжката на семейството и специално посрещане на нуждите
и издръжката на двете си малолетни деца. Към момента на смъртта бащата е бил млад човек
(навършил 35 години) здрав, работоспособен, реализиращ доходи в размер над средния за
страната (828 лв. е средната брутна месечна работна заплата в България за четвъртото
тримесечие на 2013 г.), скромен в своите потребности, отдаден на семейството и децата си.
Месечният доход на бащата към датата на деликта е бил в размер на 1100-1200 лв. А на
майката –в размер към минималната работна заплата (310 лв. за 2013 г.).
6
Издръжката се формира като сбор от приноса на всеки от родителите, при
съобразяване конкретните нужди на детето, с оглед възрастта му. Съобразно установената
практика, съдът отчита сигурните доходи на родителите – такива, каквито са били към
смъртта на бащата. Установява се, че доходът на майката е бил в пъти по-нисък от този на
бащата, освен това не само тя, но и двамата родители са полагали непосредствените грижи
по отглеждането на децата. След смъртта на бащата родителските права над децата се
осъществяват от майката и тя е тази, която има задължението да осигурява месечната им
издръжка. С оглед нуждите за отглеждане, развитие, и обучение, съобразно възрастта на
ищцата, както и установените от доказателствата интереси и занимания на детето извън
училище, съдът намира, че общата средномесечната издръжка за детето следва да се
определи на 450 лв., от която сума бащата, ако беше жив, би следвало да поеме по-голяма
част от издръжката (3/4, съобразно установеното относно неговите доходи и възможности и
доходите на майката, както и разпределението на разходите в семейството). Безспорно е, че
при така събраните доказателства и съотношение доходи на дължащите издръжка – нужди
на лицето, имащо право на издръжка, получаваната от ищцата пенсия средно в размер на
150 лв. е недостатъчна да й осигури издръжката, давана от баща й. От необходимата за
детето издръжка, след приспадане на получаваната наследствена пенсия, майката следва да
поеме 1/4(тъй като тя занапред и до навършване пълнолетие на ищцата ще осъществява и
непосредствените грижи по нейното отглеждане и възпитание), при което предявеният иск
се явява основателен в размер на 220 лв. месечно обезщетение.
Според съда посочения в показанията на св. Топчу размер на заплащана от бащата
издръжка в размер на 500 лв. не се подкрепя от доказателствата по делото, и не може да
бъде възприет, предвид и установения месечен доход на бащата, обичайно необходимите
разноски за едно семейство с 2 деца, и съответно предоставяната издръжка и на другото
дете. Що се отнася до заключението на СИЕ – относно посочената сума за ежемесечна
издръжка в размер 564.95 лв. към датата на деликта, в заключението вещото лице изрично е
посочило, че посочената сума се отнася до издръжката на лице в 4-членно семейство, а не за
дете, и то на възрастта на ищцата; т.е. за такава издръжка домакинството следва да
разполага месечно с около 2260 лв.
Съгласно т. 11 от ППВС №4/1975 г. определянето дали обезщетението следва да бъде
присъдено еднократно или периодически е възложено от закона на съда, с оглед
конкретните особености на случая. С оглед на конкретните особености на случая съдът
преценява дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено наведнъж или за
периоди. С несъобразяването с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетението
не се присъжда нещо различно от това, което е поискано от ищеца, а следващия се законен
размер. В настоящия случай се касае за периодични месечни плащания, но съдът намира, че
следва да съобрази обстоятелството, че обезщетението до датата на исковата молба
(23.10.2018 г.) е претендирано ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, а
не и за минало време (от 2013 г. върху месечна сума). В самата искова молба ищцата е
разделила исковата претенция на два периода, като съобразно претенцията й за начина на
7
претенриданата искането за предвид и искането за присъждане на законната лихва върху
посочените суми съдът намира, че именно по този начин следва да бъде присъдено
обезщетението.
За периода от датата на смъртта на бащата до предявяване на иска, за претендираните
59 месеца (21.11.2013 г. – 23.10.2018 г.) следва да бъде й присъдено обезщетение в общ
размер на 12 980 лв. (по 220 лв. месечно), ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението. За периода
след датата на предявяване на иска и до навършване на пълнолетие - 11.10.2026 г. – следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 220 лв. месечно, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, считано от 21-во число на всеки месец за всяко едно от месечните
плащания.
Макар в производството, предвид депозирания отговор и допълнителен такъв,
въпреки дадените указания да заяви дали поддържа възраженията си в производството пред
ТРС за давност и за съпричиняване от страна на починалия (поради непоставен
обезопасителен колан- чл. 137а от ЗДвП) ответникът да не стори това, за пълнота на
изложението, следва да се посочи, че съдът намира и двете възражения за неоснователни.
По възражението за давност – съдът не споделя становището на ответника, че
вземането е погасено по давност. В тази насока съдебна практика е категорична, че правата
по договора за застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ се погасяват с 5-годишна
давност от датата на настъпването на застрахователното събитие, независимо от качеството
на правните субекти (т. 14 от ППВС № 7/1977 г. –което не е загубило сила; решение № 144/
26.01.2010г. по т.д. 532/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 53/10.08.2012г. на ВКС по т.д. №
455/2010 г., ІІ т.о. и др.). В случая застрахователното събитие е настъпило на 21.11.2013г.,
исковата молба е подадена пред СРС на 23.10.2018 г. – един месец преди изтичането на 5
годишната погасителна давност.
Недоказано, съобразно събраните по делото доказателства, е останало и
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия – поради непоставен обезопасителен колан. Установяването на съпричиняване е
в доказателствена тежест на ответника, за което същият не е ангажирал съответни
доказателства.
Поради изложените доводи искът се явява основателен за заплащане на обезщетение
в размер на по 220 лв. месечно, като в размера му до 276,28 лв. (доколкото в
отхвърлителната му част над 276.28 лв.- до 350 лв. решението на РСТ, като необжалвано, е
влязло в сила) искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид направените от страните разноски в настоящото
производство, както и по гр. № 1168/2019 г. и В гр.д. № 47/2020 г., отговорността за
8
разноски се разпределя както следва:
Ищцата е сторила разноски в размер на общо 4 099.99 лв.: – 400 лв.- за две СИЕ,
транспортни разходи 99.99 лв. и 3600 лв. заплатено адв. възнаграждение (предвид
представените доказателства по договор за правна помощ и заплащането им- л.83-86 от т.д.
68/2020г.; л.67-71 от гр.д.1168/2019 г.и представения списък на разноски). По В гр.д.№
47/2020 г.- страната не е направила разноски.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт в производството Заплатил е
разноски в размер на 524 лв. – д.такса по Вгд № 47/2020 г.на ТОС. На осн. чл. 78 ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25 ал. 2 от НЗПП съдът определя юриск.възнаграждение в размер на по 300 лв.
(за настоящото производство тд. 68/2020г. ответникът не е претендирал разноски) – общо
1124 лв. (524 + 300+300).
С оглед частичната основателност на иска, следва да бъдат присъдени заплатените от
страните разноски, съразмерно с уважената/отхвърлената част на иска – на осн. чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 от ГПК. Съобразно изхода на делото, основателно сторените от ищеца разноски са в
размер 2577.14 лв., а от ответника – 417.50 лв. По компенсация ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 2159.64 лв.
На осн.чл. 78 ал. 5 във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ТРС държавна такса върху уважената част от иска в размер на
1372,80 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********
гр.София, пл. “Позитано“, № 5, действащо чрез процесуален представител юриск. А.П., да
заплати на А. Г. Х. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Л. Д. Е. с
ЕГН **********, двете от гр. Търговище, кв. ********, бл. *****, вх. *****, ет. *****, ап.
*****, обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от загуба на издръжка от
бащата Г.Х.Е., починал вследствие на ПТП на 21.11.2013 г. на път ГП І-4 157км. в района
между кръстовището на с.Джулюница-жп гара Джулюница и с.Кесарево-гр.Стражица,
виновно причинено от водача на л.а.Смарт с рег.№ СА **** РН, със застрахована „ГО“ при
ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София ,
сумата от 12 980 лв.– обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати
ползи от загуба на издръжка от бащата Г.Х.Е., за периода от 21.11.2013 г. до 23.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.10.2018 г. до окончателното заплащане на
задължението, както и да заплаща сумата в размер на 220 лв. месечно обезщетение за
имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи от загуба на издръжка от бащата
Г.Х.Е., считано от датата на исковата молба - 23.10.2018 г. до навършване на пълнолетие на
9
ищцата А. Г. Х. на 11.10.2026 г., или до настъпването на причина за изменение или
прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва от 21-во число на съответния
месец - на осн.чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетяване имуществени вреди с правно осн.чл.
226 ал. 1 от КЗ(отм.) за разликата над 220 лв. месечно до пълния претендиран размер, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********
гр.София, пл. “Позитано“, № 5, да заплати на А. Г. Х. с ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Л. Д. Е. с ЕГН **********, двете от гр. *********е, кв. *******,
бл.*****, вх. *****, ет. *****, ап. ***** сумата 2159.64 лв. – разноски по компенсация,
съразмерно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********
гр.София, пл. “Позитано“, № 5, да заплати по сметка на ОС-Търговище сумата 1372,80 лв.,
държавна такса върху уважения размер на иска – на осн.чл. 78 ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 4
от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Апелативен съд-гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
10