РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Враца, 11.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022г. /осемнадесети януари две хиляди двадесет
и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАНД № 615 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на В.Х.И. *** против Решение № 8/20.07.2021 г., постановено по АНД № 267/2021 г. на Районен съд - Мездра, с което
е потвърден ЕФ за налагане на глоба серия К № 4570679 от 06.03.2021 г. на ОД на
МВР-Враца.
С касационната жалба се твърди, че оспореното
решение е немотивирано, поради което се счита за незаконосъобразно. Изложени са
доводи, че решението е неправилно, недопустимо и нищожно, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му
изцяло и постановяване на друго - за отмяна на ЕФ. Съображения за това са
изложени в представени по делото писмени бележки и мотиви към касационната
жалба.
Ответникът - ОД
на МВР – Враца, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата
е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение № 8/20.07.2021
г., постановено по АНД № 267/2021 г. на
Районен съд Мездра, с което е потвърден
ЕФ за налагане на глоба серия К № 4570679 от 06.03.2021 г. на ОД на МВР-Враца,
с който на В.Х.И. ***, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът е приел, че са спазени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Изложени са мотиви,
че Електронен фиш серия К № 4570679 от 06.03.2021 г. е издаден в съответствие с
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, съдържа всички
лимитативно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване
на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство или действителния му
ползвател; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът
на глобата.
Счел е, че В.Х.И. не
е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение на
управляваното от него пътно превозно средство да не превишава разрешената за
пътния участък скорост от 90 км/ч, а се
е движел със 103 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство.
Въззивният съд е
изложил подробни аргументи по наведените от жалбоподателя възражения, като е
приел същите за неоснователни. Детайлно се е мотивирал защо счита, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на
атакувания фиш, изследвал е материално-правната законосъобразност на акта и
субективната страна на нарушението, като е обосновал извод за правилен и
законосъобразен ЕФНГ.
Оспореното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Относно правилността
на решението, настоящият състав на касационния съд, намира, че
първоинстанционния съд е постановил съдебния акт при напълно изяснена
фактическа обстановка, поради което същата не следва да бъде преповтаряна и в
настоящия съдебен акт.
Административен съд -
Враца споделя и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.
С оглед
задълбоченият анализ на относимата нормативна уредба и детайлно изложените в
обжалваното решение на
Районен съд – Мездра аргументи, обосноваващи изводи
за потвърждаване на ЕФНГ, настоящата инстанция препраща към мотивите на
районният съд, на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК.
Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на съдебния си акт
възивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон.
Касационната жалба е
напълно неоснователна и съдържа абсолютно бланкетни доводи за
незаконосъобразност на решението, като са изредени всички възможни пороци –
неправилност, недопустимост, нищожност, постановяване на решението при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, непълнота на
доказателствата и липса на законосъобразни мотиви.
Съдът е проявил
процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства,
които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички изложени в жалбата
възражения на оспорващия и са формирани изключително подробни мотиви за
несъстоятелността на същите, които мотиви се подкрепят изцяло от
доказателствата по делото и касационната инстанция може да препрати към тях. В
съответствие със събраните доказателства съдът правилно е приел, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обуславят неговата отмяна, както и че ЕФ отговаря на всички изисквания за форма
и съдържание и е издаден в съответствие
с процедурата, предвидена в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Правилно е прието, че
визираното в ЕФ нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е доказано и безспорно установено
от събраните по делото доказателства. Като е управлявал на въпросната
дата и час МПС със скорост от 103 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 км/ч/,
надвишаваща с 13 км/ч позволената от ЗДвП за движение в извън населено място от
90 км/ч, касаторът е реализирал състав
на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което и правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
В представени писмени
бележки се твърди, че протоколът за използване на АТСС е с дата 08.03.2021 г.,
което не кореспондира с посочената в ЕФ на извършване на нарушението –
06.03.2021 г. е датата, на която началникът на звеното е проверил протокола.
Също в писмените
бележки се застъпва архаичното разбиране за приложимост на ТР № 1 от 26.02.2016
г. по ТД № 1/2013 ОСК на ВАС, относно стационарните и мобилните системи за
видеоконтрол, твърдейки, че е недопустимо издаването на ЕФ в случаите, когато
нарушението е установено с мобилна камера. Превратно тълкува разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед на изложеното възраженията на касатора са неоснователни.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. По съществото на спора районният съд е приел, че с
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е
наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за безспорно
доказано, извършено от наказаното лице и при посочените обстоятелства
нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният
акт е потвърден.
Същият е постановен
от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния и процесуалния закон и следва да остане в сила. Касационната жалба следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 8/20.07.2021 г., постановено по АНД № 267/2021 г. на
Районен съд Мездра, с което
е потвърден ЕФ за налагане на глоба серия К №
4570679 от 06.03.2021 г. на ОД
на МВР-Враца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.