Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Нина Светославова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1737 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 2 ТЗ; чл. 649 ТЗ и
евентуален иск по чл. 135 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Ищецът твърди, че с решение от 28.08.2018 г. по т.д. №
1907/20187 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав дружеството „Е.ф.г.“ АД е обявено в
неплатежоспособност, определена е началната й дата – 31.12.2015 г., открито е
производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик на дружеството.
Решението е вписано в търговския регистър на 31.08.2018 г. Посочва, че като
синдик на дружеството установил, че непосредствено преди постановяване на
решението, с което е открито производство по несъстоятелност, изпълнителният
директор на дружеството е предприел редица действия и е сключил договори за
прехвърляне на вземания от „Е.ф.г.“ АД на трети лица, като по този начин на
практика е преградена възможността на дружеството да събере вземанията си и
същите да бъдат включени в масата на несъстоятелността. Твърди, че „В.и К.Д.“
АД /в неплатежоспособност/ има задължения в значителен размер към „Е.ф.г.“ АД.
На 24.10.2018 г. изпратил изрично уведомление до „В.и К.Д.“ АД, с която
приканил задълженията на това дружество да бъдат потвърдени и платени за
нуждите на производството по несъстоятелност. В отговор от 02.11.2018 г. бил
информиран, че по силата на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от изпълнителния
директор на „Е.ф.г.“ АД за сключен договор за цесия с „Ч.Т.Б.“ ЕАД, кредитор на
„В.и К.Д.“ АД е именно „Ч.Т.Б.“ ЕАД. По силата на цитирания договор за цесия,
размерът на вземането, придобито по договора за цесия от „Ч.Т.Б.“ АД е в размер
на 2 857 237,41 лева, от които към 02.11.2018 г. са била заплатени на
„Ч.Т.Б.“ ЕАД 700 000 лева, т.е. остатъкът е в размер на
2 157 237,41 лева. Посочва, че „В.и К.Д.“ АД било уведомено за
сключената цесия от 21.06.2018 г., по която страни са „Е.ф.г.“ АД, в качеството
на цедент и „Ч.Т.Б.“ ЕАД, в качеството на цесионер. Сочи, че цитираният договор
е сключен само месец преди постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на „Е.ф.г.“ АД – 28.08.2019 г. и само няколко
дни след провеждане на последното по делото открито съдебно заседание от
08.06.2018 г. по т.д. № 1907/2017 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, когато е било
обявено за решаване. Твърди, че съгласно уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Е.ф.г.“
АД прехвърля на „Ч.Т.Б.“ АД вземанията си от „В.и К.Д.“ АД в общ размер
2 857 237,41 лева, формирани, както следва: по фактура №
**********/31.01.2018 г. – 773 230,20 лева; по фактура №
**********/28.02.2018 г. – 712 990,32 лева; по фактура №
**********/31.03.2018 г. – 788 661,88 лева и по фактура №
**********/30.04.2018 г. – 582 355,01 лева. Вземанията по цитираните
фактури произтичат от споразумение за доставка и приемане на електроенергия от
31.07.2015 г., изменено и допълнено с допълнителни споразумения от 19.09.2016
г., 03.11.2016 г., 02.20.2017 г., 13.12.2017 г. и Меморандум от 24.11.2016 г.
Съгласно чл. 4 от договора за цесия от 21.06.2018 г. договорът за цесия не
предвижда реално плащане на цена от страна на „Ч.Т.Б.“ ЕАД към „Е.ф.г.“ АД
/ЕФГ/. Вместо това страните уговарят, че „събирането от цесионера, изцяло или
отчасти, на цедираното вземане се счита за автоматично погасяване на задълженията
на ЕФГ, като главницата на задълженията на ЕФГ намалява с такава част /суми/
каквато част /сума/ от главницата на цедираните вземания е събрал цесионерът.
При поискване от цедента цесионерът се задължава да потвърди писмено
/включително, но не само, чрез протокол за извършено плащане по смисъла на чл.
103 и 104 ЗЗД/ уреждането в съответния размер на задълженията на ЕФГ срещу
събрания размер на цедираните вземания“. Посочва, че установил, че с писмо с
изх. № 2079/21.08.2018 г. на „Е.ф.г.“ АД до „Ч.Т.Б.“ ЕАД, описаният по-горе
договор за цесия от 21.06.2018 г. не е породил правно действие. Писмо със
същото съдържане е изпратено и на 14.08.2018 г. На 21.08.2018 г. е изпратено писмо и до „В.и К.Д.“ АД, с копие
до министър Нанков и до изпълнителния директор на „Ч.Т.Б.“ ЕАД. Съгласно текста
на писмото, „В.и К.Д.“ АД е превело на „Ч.Т.Б.“ ЕАД сума в размер на
250 000 лева по договора от 21.06.2018 г. Отново е посочено, че предвид
направеното неоснователно плащане, задълженията все още се дължат и същите
следва да бъдат преведени на „Е.ф.г.“ АД. Счита, че в подкрепа на обстоятелството,
че договорът за цесия не е породил правно действие е и фактът, че „Ч.Т.Б.“ ЕАД
е предявило своето вземане в производството по несъстоятелност на ЕФГ, като
същото е било прието от синдика и одобрено от съда, в пълния размер от
2 857 237,41 лева. В същото време „В.и К.Д.“ АД към настоящия момент
не изпълнява задълженията си към ЕФГ, позовавайки се именно на сключения
договор за цесия от 21.06.2018 г. Счита, че със сключване на цитираната сделка
е ощетена масата на несъстоятелността на ЕФГ, тъй като цитираната сума дължима
от „В.и К.Д.“ АД служи за удовлетворяване на всички кредитори с приети вземания
в производството по несъстоятелност на ЕФГ. Предвид изложеното счита, че е
налице фактическият състав на чл. 135 ЗЗД, както и че „Ч.Т.Б.“ ЕАД се е
обогатило неоснователно със сумите, постъпили от „В.и К.Д.“ АД, като същите
следва да бъдат възстановени в масата на несъстоятелността на „Е.ф.г.“ АД.
Предвид изложеното иска да бъда прогласен за относително недействителен по
отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на „Е.ф.г.“ АД на договора, сключен на 21.06.2018 г. между „Е.ф.г.“
АД и „Ч.Т.Б.“ ЕАД, както и да се осъди „Ч.Т.Б.“ ЕАД да възстанови в масата на
несъстоятелността на ЕФГ сумите, получени от „В.и К.Д.“ АД във връзка с
договора за цесия. С молба от 11.10.2019 г. ищецът уточнява, че процесният
договор за цесия е сключен единствено с цел удовлетворяване на един кредитор за
сметка на всички останали. Посочва, че основанието на което се иска
прогласяване на договора за недействителен е чл. 649 ТЗ вр. чл. 647, ал. 1, т.
3 ТЗ вр. чл. 647, ал. 2 ТЗ, а при условията на евентуалност чл. 135 ЗЗД. С
допълнителна молба от 26.11.2019 г., във връзка с указания на съда, поддържа,
че процесната сделка е относително недействителна и няма действие спрямо
кредиторите на несъстоятелността. Посочва, че предявява следните искове при
условията на евентуалност – иск по чл. 649 ТЗ вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 647, ал. 2 ТЗ; иск по чл. 649 ТЗ вр. с чл. 135 ЗЗД и иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че по първия иск е налице очевидна нееквивалентност на престациите
по договора за цесия и даденото
значително надвишава полученото, доколкото няма реално плащане на сума по
договора от страна на „Ч.Т.Б.“ ЕАД. Уточнява, че размерът на предявения
осъдителен иск по чл. 649 ТЗ е 2 857 237,47 лева. С молба от
20.12.2019 г. ищецът уточнява, че към настоящия момент на „Ч.Т.Б.“ ЕАД е
заплатена сума в размер на 700 000 лева по процесния договор за цесия. Ето
защо предявява осъдителния иск за сумата 700 000 лева.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Ч.Т.Б.“ ЕАД счита,
че предявените искове са недопустими. Твърди, че синдикът няма активна
легитимация за установителния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Не оспорва
обстоятелството, че на 21.06.2018 г. между ЕФГ като цедент и „Ч.Т.Б.“ ЕАД като
цесионер е сключен договор за цесия. Посочва, че на 21.12.2017 г. /преди
сключване на договора за цесия/ ЕФГ е учредило особен залог по смисъла на ЗОЗ
върху цедираните вземания в полза на „А.К.“ ЕАД, вписан в Централния регистър
на особените залози по партидата на ЕФГ. Не оспорва, че по негова искова молба
срещу ЕФГ за плащане на 2 857 237,41 лева е образувано т.д. №
1515/2018 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, което към настоящия момент е прекратено,
тъй като въпросната сума представлява прието вземане на ЧЕЗ Трейд в
производството по несъстоятелност на ЕФГ. Твърди, че плащанията, извършени от
ВиК Добрич към ЧЕЗ Трейд, по цедираните вземания са 400 000 лева, а не 700 000
лева, както твърди ищецът. Разликата от 300 000 лева е по договор, сключен
между ВиК Добрич и ЧЕЗ Трейд на 15.08.2018 г. Посочва, че процесният договор за
цесия на 27.08.2018 г. е вписан в ЦРОЗ на основание чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ –
придобиване от трето лице на права върху заложеното имущество. Оспорва, че е
налице нееквивалентност на престацията по договора за цесия. Обстоятелството,
че прехвърлителният ефект по отношение на цедираните вземания настъпва към
датата на сключване на договора за цесия, а погасителният ефект по отношение на
задълженията за ЕФГ към ЧЕЗ Трейд настъпва, когато ЧЕЗ Трейд събери суми от ВиК
Добрич не означава значителна разлика между насрещните престации на ЕФГ на ЧЕЗ
Трейд. Посочва, че стойността на престацията е еквивалентна. Поддържа, че
предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е неоснователен, тъй като не е налице увреждане
на кредиторите на ЕФГ; не е налице намерение на длъжника ЕФГ за увреждане на
неговите кредитори и не е налице знание на ЧЕЗ Трейд, че се увреждат
кредиторите на ЕФГ. Излага съображения и относно неоснователността на иска по
чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Счита, че предвид неоснователността на обуславящите го
отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД и
обусловеният от тях осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ е също неоснователен.
Посочва, че поради неяснота относно особения залог, поради нужда от сигурност,
е предявило вземанията си от ЕФГ в пълния им размер в производството по
несъстоятелност, а не в размер, намален със сумите, събрани от ВиК Добрич, като
си е запазило възможността, ако в крайна сметка задържи такива суми, да поиска
от синдика или съда съответно намаляване на приетите вземания /кредиторът може
по всяко време да оттегли изцяло или отчасти направеното предявяване/. Предвид
изложеното иска да се оставят претенциите без разглеждане, евентуално да се
отхвърлят изцяло. Прави искане за привличане в процеса на трето лице помагач на
ответника „В.и к.Д.“ АД. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Е.ф.г.“ АД /в
несъстоятелност/, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не
подава отговор на исковата молба.
С допълнителна искова молба ищецът заявява, че
поддържа подадените искове изцяло, както и представените доказателства и
направените доказателствени искания. Счита, че са налице условията за
предявяване, както и е налице основателност на предявените искове при условията
на евентуалност по чл. 647, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ТЗ; чл. 135 ЗЗД и обусловените
от тях искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ, както и искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът „Ч.Т.Б.“ ЕАД поддържа всички изложение твърдения, основания и
аргументи по предявените искове.
Със становище от 23.10.2020 г. третото лице помагач,
конституирано на страната на ответника, „В.и к.Д.“ АД заявява, че не оспорва
обстоятелствата, посочени в определението като безспорни и ненуждаещи се от
доказване. Твърди, че бил надлежно уведомен за сключения на 21.06.2018 г.
процесен договор за цесия между „Е.ф.г.“ АД /в несъстоятелност/ и „Ч.Т.Б.“ ЕАД.
С цел уреждане на плащането по цедираните вземания, между ВиК Добрич и ЧЕЗ
Трейд било сключено споразумение от 10.08.2018 г. В изпълнение на това
споразумение, към момента ВиК Добрич е платило на ЧЕЗ Трейд общо 400 лева с
банкови преводи в периода от 14.08.2018 г. до 22.08.2018 г. Посочва, че бил
уведомен, че на 27.08.2018 г. в ЦРОЗ е бил вписан договорът за цесия, а на
28.08.2018 г. в ЦРОЗ е било вписано пристъпване към изпълнение на залог по реда
на ЗОЗ, като предметът на залога включва цедираните вземания. На основание чл.
44а, ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 ЗОЗ, след посочената дата ВиК Добрич се е
въздържало от плащания към ЧЕЗ Тред по цедираните вземания. Твърди, че
горницата над 400 000 лева до 700 000 лева представлява суми, платени
от ВиК Добрич на ЧЕЗ Трейд, но не по цедираните вземания, а по договор №
6626/15.08.2018 г. за покупко-продажба и доставка на активна електрическа
енергия по свободно договорени цени чрез търговските графици за доставка
съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и приложимите подзаконови нормативни актове и за участие на
ВиК Добрич в балансиращата група на ЧЕЗ Трейд, ведно с Анекс № 1 и Анекс № 2
към този договор.
С молба от 09.11.2020 г. встъпилото в процеса на
основание чл. 218 ГПК трето лице „А.К.“ ЕАД счита предявените искова за изцяло
основателни и доказани. На основание чл. 26 от Закона за задълженията и
договорите прави възражение за нищожност на процесния договор за цесия, сключен
на 21.06.2018 г. между „Е.ф.г.“ АД и „Ч.Т.Б.“ ЕАД поради противоречие на закона
– чл. 17, ал. 3 от Закона за особените залози.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а същото се установява
и от приложените към исковата молба доказателства и извършената от съда
служебна справка по партидата на ответника „Е.ф.г.“ АД, че с решение от
28.08.2018 г. по т.д. № 1907/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-2 състав е открито производство по несъстоятелност на „Е.ф.г.“
АД; обявена е неплатежоспособността на дружеството и е определена началната й
дата – 31.12.2015 г.
На 21.06.2018 г. между „Е.ф.г.“ АД
като цедент и „Ч.Т.Б.“ ЕАД като цесионер е сключен договор за цесия, с който
цедентът прехвърля на цесионера, а цесионерът придобива от цедента, цедираните
вземания, заедно с всяко едно и всички акцесорни права и принадлежности,
произтичащи от или свързани с цедираните вземания. Прехвърлянето и
придобиването на цедираните вземания се извършва в изпълнение на задълженията
на ЕФГ. Изрично в договора е записано, че цедентът има парични вземания от „В.и
к.Д.“ АД, които вземания са описани по основание, размер и документация в
Приложение 1 към договора; както и парични задължения към цесионера, описани по
основание, размер и документация в Приложение 1 към договора. В договора е
записано, че цедентът е изключителният собственик на цедираните вземания с
изключение на следния залог: особен залог по смисъла на ЗОЗ, учреден от цедента
в полза на „А.К.“ ЕАД върху всички настоящи и бъдещи вземания на цедента от
длъжника по споразумение от 31.07.2015 г. и Меморандум от 24.11.2016 г. за
доставка на електрическа енергия между цедента и длъжника, както това
споразумение и този меморандум са изменени и допълнени, който особен залог е
вписан в ЦРОЗ по партидата на цедента с № на вписването 2017122101851 –
първоначално вписване на договор за залог.
Видно е от Приложение 1 към договора
за цесия, че цедираните вземания са за неплатена цена на електрическа енергия,
доставена от цедента и получена от длъжника през м. януари – април 2018 г. чрез
поредица от отделни доставки. Правно основание на вземанията е договор –
споразумение за доставка и приемане на електроенергия между цедента и длъжника
от 31.07.2015 г., както е изменено и допълнено. Общият размер на вземанията е
2 857 237,41 лева и същите са фактурирани, както следва: фактура №
********** от 31.01.2018 г. с падеж 15.02.2018 г. за сумата 773 230,20
лева; фактура № ********** от 28.02.2018 г. с падеж 15.03.2018 г. за сумата
712 990,32 лева; фактура № ********** от 31.03.2018 г. с падеж 15.04.2018
г. за сумата 788 661,88 лева и фактура № ********** от 30.04.2018 г. с
падеж 15.05.2018 г. за сумата 582 355,01 лева.
С писмо от
14.08.2018 г. „Е.ф.г.“ АД е уведомило „В.и к.Д.“ ЕАД, че поради липса на
съгласие от страна на „А.К.“ ЕАД процесната цесия не е породила правно
действие.
Писмо от 21.08.2018 г. е изпратено от „Е.ф.г.“ АД и
до „Ч.Т.Б.“ ЕАД, като също съдържа изявление, че процесният договор за цесия не
е породил правно действие, поради неизпълнение на императивните изисквания на
Закона за особените залози.
Писмо с идентично съдържание, че договорът за цесия
не е породил действие и не трябва да се извършват плащания е изпратено от „Е.ф.г.“
АД и на 21.08.2018 г. до „ВиК Добрич“ АД, до Министерство на регионалното
развитие и благоустройство и до „Ч.Т.Б.“ ЕАД.
Във връзка с направено искане от синдика до „В.и к.Д.“
АД, с писмо от 01.11.2018 г., третото лице помагач е уведомило синдика на „Е.ф.г.“
АД за сключения договор за цесия; затова, че „А.К.“ ЕАД е предприел действия по
изпълнение на особения залог, учреден в негова полза от „Е.ф.г.“ АД, както и че
по договора за цесия е превело до настоящия момент на „Ч.Т.Б.“ ЕАД сумата
700 000 лева.
Установява се, че на 15.08.2018 г.
между „Ч.Т.Б.“ ЕАД и „В.и к.Д.“ ЕАД е сключен договор за доставка на ел.
енергия.
Не се спори, а същото се потвърждава
и от приложените документи от Централния регистър на особените залози, че към
28.08.2018 г. е налице вписване на особен залог в полза на „А.К.“ ЕАД и че към
посочената дата е вписано пристъпване към изпълнение от страна на дружеството.
Видно е от изготвения списък на
приети вземания в производството по несъстоятелност на „Е.ф.г.“ АД, че „Ч.Т.Б.“
ЕАД е предявило свето вземане в производството по несъстоятелност, като същото
е прието от синдика и одобрено от съда по чл. 692 ТЗ в размер на
2 857 237,41 лева, въпреки сключения договор за цесия.
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесния договор за цесия
от 21.06.2018 г. при „Ч.Т.Б.“ ЕАД е осчетоводено частично погасяване в размер
на 400 000 лева от „В.и к.Д.“ ЕАД на 23.08.2018 г. След осчетоводяване на
сумата от 400 000 лева салдото/непогасеният остатък от вземането по
договора за цесия е станал 2 457 237,1 лева, съгласно счетоводните
записвания на „Ч.Т.Б.“ АД. По предоставения счетоводни данни от „Ч.Т.Б.“ ЕАД се
констатира, че „В.и к.Д.“ ЕАД е извършвало плащания, освен по процесния договор
за цесия, но и за суми по фактури за доставка на ел. енергия и за депозит на
основание Анекс 1 от 22.08.2018 г. към договор за доставка на ел. енергия от
15.08.2018 г.
От изслушаното допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че плащанията
осчетоводени по фактура № 8444/31.01.2018 г. при „ВиК Добрич“ ЕАД са в общ
размер на 773 230,20 лева. Съгласно счетоводните записвани при „ВиК
Добрич“ ЕАД по счетоводна сметка 401 – „Доставчици“ по партидата на „Ч.Т.Б.“
ЕАД, задължението в размер на 773 230,20 лева по фактура № 8444/31.01.2018
г. е изцяло погасено към 31.12.2018 г. При извършените плащания от „ВиК Добрич“
ЕАД на „Ч.Т.Б.“ ЕАД, платецът е посочвал няколко различни основания. Общият
размер на всички плащания е 2 280 000 лева. При съобразяване
посочените основания в платежните документи и извлечение от сметка по
извършените плащания, установени от вещото лице са: плащания с посочено изрично
основание: фактура № 8444, са в общ размер на 700 000 лева; плащания с
посочено изрично основание: авансово плащане, са в общ размер на 650 000
лева и плащания с посочено изрично основание: номер на фактура, издадена по
договора за ел. енергия, са в общ размер на 930 000 лева. Стойността на
извършените две прихващания са 950 000 лева. Прихващанията представляват
усвояване на депозит/гаранция в общ размер на 950 000 лева получени от
„ВиК Добрич“ ЕАД. Получените суми са осчетоводени по счетоводна сметка 490 –
„Получени депозити“ по партида на „ВиК Добрич“ ЕАД, на основание приложение 1
към Анекс 1 към договора за ел. енергия от 15.08.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно изложените твърдения в исковата молба и
молбите, с които същата е уточнена, в процеса са предявени искове от синдика на
„Е.ф.г.“ АД срещу „Е.ф.г.“ АД /в несъстоятелност/ и „Ч.Т.Б.“ ЕД по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във вр. с
чл. 647, ал. 2 ТЗ; чл. 649 ТЗ и при условията на евентуалност по чл. 135 ЗЗД и
чл. 649 ТЗ, като осъдителните искове са за присъждане на сумата от 700 000
лева в полза на масата на несъстоятелността.
Исковете са предявени в установения в чл. 649, ал. 1 ТЗ
едногодишен преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност
на дружеството-ответник, което е станало с решение от 28.08.2018 г., а исковата
молба е подадена по пощата на 28.08.2019 г., поради което са допустими.
Изрично с определението от 25.08.2020 г., с което е
насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание, са изложени мотиви
защо в настоящото производство не следва да се разглежда иск по чл. 26 ЗЗД. На първо място
съдът намира, че молбата, с която се уточнява исковата молба, ищецът предявява
напълно нов иск, което е недопустимо да бъде направено на този етап от
производството. С уточнението на исковата молба ищецът може само до допълни
обстоятелства и заявения петитум, а не да предявява напълно нов иск, както в
случая е направено. На второ място настоящият съдебен състав прие, съгласно и
константната практика на ВКС – решение № 692 от 04.12.2006 г. по т.д. №
300/2006 г. на ВКС, І Т.О. и др., че синдикът не притежава активната
легитимация да предяви иск по чл. 26 ЗЗД. Това е така, тъй като правото на иск по чл. 26 ЗЗД принадлежи на страната, която е
участвала в сделката. Исковете по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ са специални
искове по отношение на общата разпоредба по чл. 26 ЗЗД за прогласяване на недействителността
на гражданско-правна сделка. Правото на синдика да предявява специалните искове
е регламентирано в чл. 649 ТЗ. За предявяването им законодателят е предоставил
на синдика специална процесуална легитимация, извън общата по чл. 658, ал. 1,
т. 1 ТЗ. Ответници по иска по чл. 647 ТЗ, при условията на задължително
другарство, са страните по сделката, т.е. „Е.ф.г.“ АД /в несъстоятелност/ и „Ч.Т.Б.“
ЕАД, защото в тяхната правна сфера ще рефлектират последиците на евентуалното
им уважаване. В обема на представителната власт на синдика по чл. 658, ал. 1,
т. 1 ТЗ е включено правото да предяви предявяване на искове по чл. 26 ЗЗД.
Материалната и процесуална легитимация принадлежи на страната, която е
участвала в сделката и на чиято нищожност се позовава. В случая това е
дружеството в несъстоятелност. Ответник по иска ще бъде другата страна по
сделката. Следователно касае се за различни по своята природа искове. В чл. 649 ТЗ е предвидена изрична възможност за синдика да предявява исковете от свое
име, като по отношение иска по чл. 26 ЗЗД искът се предявява от дружеството в
несъстоятелност.
По делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а за същите са и събрани
доказателства, че между ответниците е сключен договор за цесия на 21.06.2018 г.; че
съгласно чл. 2 от договора за цесия, прехвърлянето и придобиването на
цедираните вземания се извършва в изпълнение на задължения на „Е.ф.г.“ АД към „Ч.Т.Б.“
ЕАД, посочени по основание, размер и документация в Приложение 2 към договора
за цесия; че съгласно чл. 4 събирането на цедираните вземания води до
автоматично погасяване на съответна част от задълженията на първия ответник към
втория и че като длъжник по цедираните вземания, „В.и к.Д.“ АД е уведомено
писмено за договора за цесия. Прието е, че на 21.12.2017 г. „Е.ф.г.“ АД е
учредило особен залог по смисъла на ЗОЗ върху цедираните вземания в полза на „А.К.“
ЕАД, който е вписан в ЦРОЗ; че на 28.08.2018 г. с решение по т.д. № 1907/2017
г. на СГС, ТО, VІ-2 състав е открито производство по несъстоятелност на „Е.ф.г.“
АД, като е определена начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2015 г. и че по
искова молба на „Ч.Т.Б.“ ЕАД срещу „Е.ф.г.“ АД за плащане на
2 857 237,41 лева е образувано т.д. № 1515/2018 г. на СГС, ТО, VІ-9
състав, което към настоящия момент е прекратено, тъй като въпросната сума е
включена като прието вземане на „Ч.Т.Б.“ ЕАД в производството по
несъстоятелност на „Е.ф.г.“ АД.
Доказа се, че предмет на процесния договор за цесия,
сключен на 21.06.2018
г. между „Е.ф.г.“ АД и „Ч.Т.Б.“ ЕАД са вземания на „Е.ф.г.“ АД от „В.и к.Д.“
АД, заложени в полза на „А.К.“ ЕАД с договор за особен залог вписан в ЦРОЗ под
№ 2017122101851.
Спорен по делото е въпросът дали договорът за цесия от
21.06.2018 г. е действителна правна сделка, която валидно обвързва страните.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за
особените залози /обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ са
приети промени свързани с реда за разпореждане със заложеното имущество. В
случая вписването на особения залог от „А.К.“ ЕАД е от 2017 г., а процесният
договор за цесия от 21.06.2018 г., т.е. при действието на новите разпоредби.
В чл. 8, ал. 3 ЗОЗ е предвидено, че за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложения кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър. Според чл. 8, ал. 4 ЗОЗ, когато заложният кредитор не е дал съгласие по ал. 3, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положение на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен.
С цитираното по-горе изменение, с
глава четвърта, озаглавена „Особени случаи на залог“ и конкретно чл. 17 – Залог
на вземане, в чл. 17, ал. 3 ЗОЗ е предвидено, че залогодателят няма право да се
разпорежда, нито повторно да залага заложеното вземане без съгласието на
заложния кредитор. Следователно при залога за вземане е предвидена изрична
забрана за разпореждане, в случай, че не е дадено съгласие на заложния
кредитор. Специалната норма на чл. 17, ал. 3 ЗОЗ изключва приложението на чл. 8
ЗОЗ.
Волята на законодателя да постави
специално изискване към залога на вземане се извежда и от мотивите към
законопроекта на ЗИД на ЗОЗ /обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, в които са изложени съображения,
че залогът на вземане е най-рисковото обезпечение за кредитора със залог по
ЗОЗ, защото докато кредиторът пристъпи към изпълнение, залогодателят може да се
разпореди с вземането. Посочено е, че с предлаганото изменение на чл. 17, ал. 3
се предвижда забрана за залогодателя да се разпорежда със заложеното по този
закон вземане и да го залага повторно
без съгласието на заложния кредитор.
Нормата на чл. 17, ал. 3 ЗОЗ е
императивна. С цесията се извършва прехвърляне на вземане, тоест тя е
разпоредително действие. Ето защо, за да обвърже валидно страните, предвид
вписания особен залог, следва заложният кредитор да е дал предварително
съгласието си за прехвърляне на вземането. В разглеждания случай не се спори,
че „АЕЗ Козлодуй“ ЕАД не е дало съгласие. При липса на съгласие на заложния
кредитор за разпореждане с процесното вземане, договорът за цесия от 21.06.2018
г., сключен между „Е.ф.г.“ АД и „Ч.Т.Б.“ ЕАД, не е породил действие и е
нищожен, поради противоречие на закона. След като цесията е нищожна, същата не
е произвела материално-правно действие и не обвързва страните по нея.
В решение № 67 от 18.08.2020 г. по
т.д. № 465/2019 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че исковете по чл. 647 ТЗ са конститутивни, като чрез тях се търси
съдебна защита на преобразуващи субективни права. С уважаването им не се
установява абсолютна, с действие по отношение на всички и изначална нищожност
на атакуваните сделки и/или действия, а се предизвиква правна промяна,
изразяваща се в обявяване от съда на относителната недействителност на
разпоредителната сделка или действие, спрямо посочени в разпоредбата на чл.
649, ал. 5 ТЗ лица – синдика, длъжника и всички кредитори в производството по
несъстоятелност. Следователно обявяването на относителната недействителност на
сделката, каквото искане е предмет на разглеждане в настоящото производство по
иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и евентуално по чл. 135 ЗЗД, предполага наличие
на валидна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици
между страните, които са я сключили, но по силата на закона тази сделка няма
действие спрямо посочените по-горе лица, с влизане в сила на решението. С оглед
изложеното, валидността или липсата на порок нищожност на сделката е
предпоставка/условие за обявяването й за относително недействителна.
С предявения в процеса главен иск по
чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, е предвидена възможност да бъде обявена за недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сделка, при която
даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена от длъжника в
двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от
датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Преобразуващото
право обаче може да настъпи само по отношение на валидна правна сделка, тъй
като подлежат на отмяна само действителните сделки. Предвид нищожността на
атакуваната цесия от 21.06.2018 г., предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Изложените мотива са относими и към
предявения евентуален иск по чл. 135 ЗЗД, който също подлежи на отхвърляне.
Предявеният осъдителен иск по чл.
649, ал. 2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността на „Е.ф.г.“ АД със
сумата в размер на 700 000 лева е обусловен от иска по чл. 647, ал. 1, т.
3 ТЗ и с предвид неговото отхвърляне, то и осъдителният иск се явява
неоснователен.
По отношение на разноските: С оглед изхода
на спора право на разноски има ответникът „Ч.Т.Б.“ ЕАД, но от същия не са представени
доказателства за извършени разноски, поради което съдът не му присъжда.
Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ в
производството по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции
не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси
се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се
събират от масата на несъстоятелността. В случая от масата на несъстоятелността
на „Е.ф.г.“ АД /в несъстоятелност/ трябва да се бъде събрана в полза на
Софийски градски съд сума в размер на дължимата държавна такса по предявените
искове /иска за относителна недействителност на договора и за осъдителния/,
която възлиза на 142 289,50 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика на „Е.ф.г.“ АД срещу „Е.ф.г.“ АД, с ЕИК:*******, с адрес: ***,
и „Ч.Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*******, с
адрес: ***, пл. *******искове за обявяване на недействителен спрямо кредиторите
на несъстоятелността на „Е.ф.г.“ АД по чл. 649 ТЗ вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 вр. чл. 647, ал.
2 ТЗ и евентуално по чл. 135 ЗЗД на договор за цесия, сключена на 21.06.2018 г.
между „Е.ф.г.“ АД и „Ч.Т.Б.“ ЕАД, както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ
за присъждане в полза на масата на несъстоятелността на „Е.ф.г.“ АД на сумата в
размер на 700 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Е.ф.г.“ АД,
с ЕИК:*******, с адрес: ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 142 289,50 лева /сто четиридесет и две
хиляди двеста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/, която сума да се
събере от масата на несъстоятелността.
Решението е постановено при участие като
трети лица помагачи „В.и к.Д.“ АД и „А.К.“ ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: