Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26
08.10.2019г., гр. Дряново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично заседание на 11.09.2019г.,
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 84/ 2019г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното :
Производство по
реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Жалбоподателят К.Н.К. обжалва електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, серия К № 2133970, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен,
тъй като липсвали данни за издателя му. На следващо място не била посочена и
датата на издаване, което било от значение за преценка и изчисляване на
давностни и преклузивни срокове. Посочва, че съставеният електронен фиш не
отговарял на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, респективно на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, а именно не било описано в достатъчна конкретика твърдяното
нарушение, както и обстоятелствата и начина, по които било констатирано. Не
ставало ясно дали нарушение било заснето със стационарна или мобилна камера. В
обжалвания фиш липсвало каквото и да било описание на нарушението, поради което
не ставало ясно какво нарушение било извършено. Моли съда да отмени като
незаконосъобразен издадения електронен фиш.
В съдебно заседание на 11.09.2019г. жалбоподателят,
редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Габрово,
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
и взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и доказателствата
по делото намира за установено следното:
Електронният фиш е обжалван от санкционираното лице в
предвидения в чл. 189, ал. 8 от ЗДП срок. Поради което
следва да се приеме, че депозираната жалба е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните.
На 06.05.2018 г. в 15,24 часа с автоматизирано техническо
средство - радар № TFR1-M-625 било заснето движение на МПС “Форд Фокус” с регистрационен
номер *** със скорост 86 км./ч. при максимално разрешена за движение скорост 60
км./ ч. и е посочено превишаване от 26 км./ч. Изготвен е клип № 7383.
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш,
серия К, № 2133970, в който като нарушител е вписан жалбоподателят. В
описателната част на електронния фиш е записано, че на 06.05.2018г. в 15,24 ч.
на ПП-5, км. 118+979 м., в посока гр. Габрово е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 625. За дата
и час на нарушението са вписани показанията на автоматизираното техническо
средство, като същото е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Поради
което на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 лева.
Видно от приложения Протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M № 1-15-17 от 13.12.2017 г. техническото средство
е преминало последваща проверка. От приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4853/ 24.02.2010г. е видно, че мобилната система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835
със срок на валидност до 24.02.2020г., като включва датата на заснемане на
процесното нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложения
снимков материал от заснет клип № 7383 с техническо средство радар № 625. Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените снимки с техническо средство и система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставляват веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова са приобщени по делото.
По делото е представен протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система TFR-M № 625 на дата
06.05.2018г. В него изрично е отбелязано като място за контрол ПП-5, 118 км.+ 979
м. – с. Соколово. Посочено е, че ограничението на скоростта от 60 км./ч. в
контролирания участък е въведено с пътен знак. Посока за задействие –
приближаващ. Време на използване – от 14,40 ч. до 16,00 ч.
По делото е изискана
справка рег. № 258000-2037/ 20.08.2019г. от РУ Дряново, в която се посочва, че
електронен фиш, серия К, № 2133970 е издаден на 25.06.2018г.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км./ч., които за пътно превозно
средство от категория В за населеното място е 50 км. ч., извън населено място -
90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., скоростен път - 120 км./ч. По
силата на разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за
превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30
km/h водачът се наказва с глоба 100 лв.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за контрол. Съгласно §6, т. 65 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП това е уред за контрол, работещ самостоятелно или свързано,
одобрен по реда за Закона за измерванията, който установява и автоматично
заснема нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и е прикрепен
към превозно средство или временно разположен на участък от пътя. По настоящето
дело безспорно е използвана мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M-625, коята
се явява допустимо средство за контрол на нарушенията по ЗДвП. Представени са удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и протокол за последващ контрол, от които
се установява, че използваната мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M-625 е одобрен
и технически изправен уред за установяване на скорост на движение и
видеозаснемане. Поради което възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно
с какъв вид АТСС е заснето нарушението е неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че вместо електронен
фиш е следвало да се състави АУАН и НП. Съдът взе предвид, че условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи
съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП. Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. е след постановяване на
цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1/2014 на ВАС. В чл. 11, ал.
2 същата изрично изключва приложението на електронния фиш само в случаите,
когато нарушението е установено с мобилна АТТС по време на движение. В
останалите случаи на установени с мобилна АТТС нарушения, следва да бъде
издаден електронен фиш, като в посочената наредба са описани правилата, които
следва да бъдат спазени от контролните органи, както и действията които следва
да бъдат предприети от тях, при осъществявания контрол с такава система. Видно
от приложените по делото писмени доказателства в настоящия случай задължителните
предписания на закона са изпълнени.
Съдът намира, че са спазени процесуалните правила за
издаване на обжалвания електронен фиш, като е използван одобрения образец от
министъра на вътрешните работи. Същият съдържа законоустановените реквизити
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката и начините за доброволното й заплащане. Датата на издаване на
фиша и индивидуализиращите данни за органа и конкретния служител, който го е
издал не са сред задължителните реквизити, поради което липсата на тези данни в
обжалвания електронен фиш не съставлява нарушение на процесуалните правила за
неговото издаване. Ето защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
фишът е незаконосъобразен поради пороци на неговите реквизити.
За пълнота на изложението относно твърдяната
невъзможност за проверка на сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН следва да се
посочи, че съгласно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП електронният фиш е
приравнен на наказателно постановление. Не съществува норма, която да
приравнява елкроронния фиш на акт за установяване на
административно нарушение. До същия извод се стига и при прочита на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която макар и да се
намира в Трета, раздел II от ЗАНН „Образуване на административнонаказателно
производство“ е изключение от правилото за съставяне на АУАН и сочи
възможността, дадена на санкционния орган да предприеме директно действия по
наказването на извършителя на административно
нарушение. Приложима е абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е
изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на 06.05.2018г. до
настоящия момент не са изминали четири години и половина.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано
правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като
на жалбоподателя е наложено определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба в размер на 100 лв. Извършеното редуциране на
физически измерената скорост от 86 км./ ч. с 3 км./ч. до приетата за
установената във фиша 83 км./ ч. е в интерес на жалбоподателя, тъй като
изключва възможните неблагоприятни последици от допустимата грешка на измерване
при работа с техническото средство.
Правилно нарушението е било квалифицирано по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП. Съгласно цитираната норма когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак. В
настоящия случай предвид изричното вписване във фиша, че скоростта на движение
в контролирания с техническото средство пътен участък е различна и максималната
допустима скорост в случая е 60 км./ч., съдът приема, че правилно нарушението е
било определено като такова по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че електронният
фиш е законосъобразно издаден, поради което следва да бъде потвърден. Не се
установиха твърдяните в жалбата противоречия с материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К, № 2133970, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на К.Н.К.,
ЕГН **********, постоянен адрес *** е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване от
страните в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд
Габрово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: