Решение по дело №321/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 215
Дата: 26 февруари 2023 г.
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20224520100321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Русе, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520100321 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата Д. И. Г. чрез процесуалния си представител твърди, че на
30.06.2019г. около 17.00 часа при пътуване в гр. Русе по бул. “Липник” в
посока център пострадала при ПТП, настъпило между лек автомобил “Пежо
Партнер” с рег. **********, в който пътувала като пътник на задната дясна
седалка и лек автомобил “Форд Фокус” с рег. **********. Виновен за
произшествието е водачът на л.а. “Форд Фокус” с рег. ********** П А П,
който при минаване покрай сградата на Сектор “Пътна полиция” нарушил
правилата за движение спрямо спрелия за проверка от органите на ПП и
паркиран в дясната лента на платното за движение л.а. “Пежо Партнер” и го
ударил отзад. От силата на удара лекият автомобил се отместил няколко
метра напред, главата й се ударила в предната седалка, след което тялото й се
отместило назад и гърбът й бил силно притиснат от задната седалка, към
която багажникът бил долепен. Вследствие камшичния удар получила болки
във врата, болки по хода на горния десен крайник, болки в гърба и кръста,
главоболие и световъртеж, кръвонасядане с размер 3/5 см. На 03.07.2019г.
била прегледана от лекар в отделение “Съдебна медицина” при УМБАЛ
“Канев” АД и било установено охлузване в тилната област, кръвонасядания
на шията, на лявото рамо, на дясната лопатъчна и кръстцовата област.
1
Усещала силни болки по цялото тяло, дискомфорт, силен стрес и уплаха,
описани подробно. Тъй като след инцидента не се възстановила и продължила
да изпитва болки и ограничена подвижност в областта на врата, провела
амбулаторно лечение, направила рентгенография на прешлени, а в периода
04.01-08.01.2022г. провела болнично лечение в УМБАЛ “Медика Русе” ООД,
а след това и домашно лечение до 16.01.2022г. Поставената й диагноза
“Увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел и
радикулопатия” е усложнение, което е в причинна връзка с уврежданията,
получени при ПТП на 30.06.2019г. Автомобилът, управляван от виновния
водач П А П, е бил застрахован за риска “Гражданска отговорност” при
ответника и към датата на произшествието е имал валидна застраховка.
Счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от нея
неимуществени вреди е 35000 лв. Моли съдът да осъди ответника да й
заплати обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за причинените й неимуществени
вреди при ПТП на 30.06.2019г. в размер на 5000 лв, частично предявени от
35000 лв, заедно със законната лихва от 30.06.2019г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски в производството.
Ответникът ЗД “БУЛ ИНС” АД гр. София, представляван от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез процесуалния си
представител оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
пътното произшествие, настъпило на 30.06.2019г., оспорва изложените в
исковата молба твърдения за преживените от ищцата болки и страдания,
причинени й при ПТП на 30.06.2019г., както и наличието на причинно-
следствена връзка с описаните увреждания. Оспорва твърдението ищцата да
има преки травми от произшествието, които да подлежат на обезщетяване.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която не е използвала предпазен колан към момента на
настъпване на ПТП. Заявява, че претендираната от ищцата парична сума за
обезщетяване на неимуществените вреди е прекомерна - по-адекватна е сума
от около 500 до 1000 лв. Претенцията за лихва за забава срещу застраховател
от датата на ПТП е неоснователна и не е съобразена с чл.380 КЗ и с чл.497 КЗ.
По делото са представени писмени доказателства, приложена е адм.
нак. преписка №108800-10620/08.06.2022г., разпитани са свидетели,
назначени са автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза и
2
допълнителна комплексна съдебномедецинска експертиза, чиито заключения
са приложени в писмен вид по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От представения по делото Протокол за ПТП №1732177/30.06.2019г. се
установява, че на 30.06.2019г. в 18.15 часа в гр. Русе, на бул. “Липник” до
№133, при управление на собствения лек автомобил марка “Форд Фокус” с
рег. **********, водачът П А П причинил пътнотранспортно произшествие,
като не контролирал непрекъснато управляваното МПС, отклонил
вниманието си и блъснал спрения за проверка лек автомобил марка “Пежо
Партнер“, рег. **********. Протоколът за ПТП има доказателствено значение
за обстоятелствата, при които е настъпило транспортното произшествие.
На водача П А П е съставен АУАН №19-1085-002337 от 30.06.2019г.,
който му е връчен на същата дата и е подписан от него без възражение. С
влязло в сила на 11.10.2019г., като необжалвано, Наказателно постановление
№19-1085-002337/03.09.2019г. виновният водач е санкциониран за нарушение
на чл.20, ал.1 ЗДвП с глоба 20 лв.
По делото е разпитан в качество на свидетел К. И. Г., съпруг на ищцата
и собственик на лек автомобил “Пежо Партнер“ с рег. **********, който е
присъствал на местопроизшествието. Според свидетеля, на 30.06.2019г. със
семейството си се прибирали от село Бабово за гр. Русе. Автомобилът
управлявала дъщеря му И., той пътувал на предна дясна седалка, на задната
дясна седалка се намирала съпругата му и до нея внуците им. Движейки се по
бул. “Липник” в гр. Русе, били спрени за проверка от органи на Пътна
полиция, които установили, че фаровете на автомобила не светят. Водачът
излязъл от автомобила, като той я последвал, за да обясни за фаровете, че са
автоматични. Влязъл в спор с полицаите, по време на който внезапно се чул
голям “трясък” и друг автомобил блъснал отзад техния, спрян плътно в дясно
на пътното платно и той се изместил 5-6 метра напред. В резултат на удара
всичките ламарини на багажника му “влезли в задните гуми”, но с помощ от
полицаите съпругата и внуците му били изведени навън. Всички били много
изплашени, децата викали. Съпругата му се оплакала от болки по гърба,
лявата ръка, в главата и врата, където забелязъл, че има охлузване. Тя му
обяснила, че в момента на удара първо се е ударила в предната седалка, после
– назад в задната седалка. Била в шок. След катастрофата била
3
освидетелствана в Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ “Канев” АД, а
по-късно била прегледана от лекар-невролог, който я насочил към болнично
лечение. Влязла в болница за лечение, където след различни изследвания й
поставили диагноза “увреждане на шиен прешлен”. Въпреки проведеното
лечение на съпругата му, продължавали болките й в областта на врата, лявата
й ръка била с ограничени движения, двете й ръце изтръпвали нощем,
чувствала се зле. Изпитвала и все още изпитва страх да се вози в автомобил.
Свидетелят заявява, че по време на пътуването е била с поставен предпазен
колан.
Свидетелката И. К. Я., дъщеря на ищцата, заявява, че на 30.06.2019г. е
управлявала лек автомобил “Пежо Партнер” с рег. **********, когато при
движение по бул. “Липник” била спряна от органи на КАТ за рутинна
проверка. Полицаят й поискал документите, повикал я извън автомобила и й
казал, че няма фарове. Баща й, свидетелят Г. също излязъл от автомобила. По
време на обясненията относно фаровете, възникнал спор, след което
изведнъж, неочаквано, чула звук от удар и видяла, че кола се е “забила” в
техния автомобил. Настанала суматоха, полицаят успял да отвори предната
дясна врата на увреденото МПС, от където излязла майка й, пътуваща на
задната седалка. Била уплашена и като цяло състоянието й не било добро от
получения “камшичен” удар. Оплакала се от главоболие, болки в областта на
врата, на гърба и плешките. Изпитвала голямо физическо неразположение и
три дни била на легло, имала кръвонасядания и синини в областта на врата и
на тялото между врата и гърба, от болки не можела да спи нощем, имала
кошмари вследствие на преживения стрес. Личният лекар й предписал
обезболяващи лекарства, но тъй като болките не стихвали, посетила съдебен
лекар, който й издал СМУ. Няколко дни след катастрофата се появила
подутина отзад на врата, движенията й в областта на главата били
ограничени, получила изтръпване в лявата плешка и в лявата ръка, не можела
да спи от болки. Постъпила на лечение в УМБАЛ “Медика, Неврологично
отделение”, където било установено увреждане на прешлените вследствие
камшичния удар при катастрофата. В момента движенията в областта на
врата, гърба и плешките, лявата ръка и рамо са ограничени, не са отшумели
напълно, въпреки приемането на медиК.ти. С домакинските задължения се
справя трудно, притесненията й от произшествието продължават, както и при
пътуване в автомобил. Според свидетелката майка й е била с поставен колан
4
преди катастрофата.
Показанията на свидетелите, който възпроизвеждат лични и
непосредствени впечатления от събитието и от състоянието на ищцата след
произшествието, са конкретни, убедителни и съдът ги възприема.
Механизмът на произшествието е установен и от заключението на
автотехническата експертиза, прието от съда и потвърдено и допълнено устно
от вещото лице инж. Ж. Русинов Г. в съдебно заседание на 26.01.2023г.,
според което на 30.06.2019г. на бул. “Липник”, в района на КАТ - Русе,
настъпило ПТП. Автомобил “Пежо Партнер”, управляван от И. К. Я., бил
спрян за проверка в дясната част на платното за движение. Настъпил удар
между задната част на този автомобил и предната част на движещия се в
посока към Центъра на гр. Русе л.а. “Форд Фокус” с рег. **********,
управляван от П А П. Пострадала е пътничката Д. И. Г., която е била на
задната седалка в автомобил “Пежо Партнер” – получила е увреждания на
междупрешленните дискове в шийния отдел и радикулопатия. Увредени са и
двата автомобила. Според експертизата, в началото на удара е възникнала
инерционна сила, насочена към центъра на удара. Телата на пътуващите в
автомобил “Пежо Партнер” са се преместили към този център – от предната
към задната му част. След удара този автомобил е започнал да се движи
равнозакъснително напред и телата на пътуващите са започнали да се
преместват напред. Ударът е бил с кратка продължителност и силата от него е
нараснала бързо до максималната големина. Телата на пътуващите са били
притиснати към облегалките на автомобила и назад в части, извън тях.
Травмите на пострадалата Д. Г. са от удар на горната задна част на тялото й в
елементи от облегалката на задната дясна седалка в автомобил “Пежо
Партнер“. Вещото лице заключава, че ползването на предпазен колан от
пострадалата в конкретната ситуация не би повлияло върху вида и тежестта
на уврежданията й от удара в задната част на автомобил “Пежо Партнер“ от
л.а. “Форд Фокус”. Устно, вещото лице пояснява, че коланът в автомобила е
направен да предпазва тялото да не отива напред, а в случая тялото на
пострадалата се е притиснало назад към облегалката. Поради това
предпазният колан, дори и ако е бил поставен и захванат в ключалката, не се е
притискал към тялото й и не е оставил следи. Описаният удар в писменото
заключение е бил “камшичен” – за много кратко време ударната сила е
нараснала и тялото на ищцата се е притиснало назад към облегалката.
5
Автомобилът марка “Пежо Партнер“ с рег. ********** и с номер за
идентификация VF3GJRHYB95075027, фабрично е с предпазни колани.
Заключението е прието от съда без възражения от страните.
При тези данни съдът приема, че виновен за пътнотранспортното
произшествие на 30.06.2019г. е водачът на л.а. “Форд Фокус” с рег.
********** -П А П, който е нарушил 20, ал.1 ЗДвП, тъй като не е
контролирал управлваното от него МПС и не е бил в състояние да спре
своевременно пред възникналото препятствие. Поради това той е създал
причина за злополуката, при която е пострадала ищцата Д. Г..
От приложените Съдебномедицинско удостоверение
№8172/03.07.2019г. (л.34), представената медицинска документация, в т.ч.
амбулаторни листи, Епикриза на Д. И. Г., издадена от УМБАЛ “Медика,
Неврологично отделение”-Русе и от заключението на съдебномедицинската
експертиза, потвърдено устно от вещото лице д-р И. Христов С. в съдебно
заседание на 06.10.2022г. се установява, че при злополуката на 30.06.2019г.
ищцата е получила охлузване в тилна област, кръвонасядания на шията, ляво
рамо, дясна лопатъчна област и в кръстцова област, които увреждания са
резултат на твърди тъпи предмети и по давност могат да са получени при
ПТП на 30.06.2019г. Обективно установените увреждания са в областта на
гърба и врата и са получени след удар в задната част на автомобила, при
който тялото на пострадалата е било притиснато към детайли на задната
седалка. По медико-биологичен признак тези увреждания се преценяват като
болка и страдание. Възстановителният период на посочените травматични
увреждания е около две-три седмици. След травмата, при прегледите и
изследванията през 2021г. са установени дегенеративни промени в областта
на шийния отдел на гръбначния стълб, но няма данни за травматични
увреждания на дисковете и прешлените. При изследванията през 2022г. в
здравно заведение са установени и промени в диска на ниво С5 и С6, за които
травмата при ПТП се явява неблагоприятен фактор на установените
впоследствие дегенеративни промени и може да бъде отключващ фактор на
тяхното влошаване. В Епикриза по ИЗ №127/2022г., издадена от УМБАЛ
“Медика, Неврологично отделение” на Д. И. Г. е отразена диагноза
“Увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия” и според вещото лице, посочените увреждания са хронични и
6
не подлежат на възстановяване. Към момента не е налична документация за
състоянието на пострадалата. Според заключението, предпазният колан в
конкретния случай не е можел да ограничи или предотврати получените
увреждания при ПТП на 30.06.2019г.
По искане на процесуалния представител на ищцата с определение в
съдебно заседание на 06.10.2022г. съдът е допуснал допълнителна комплексна
медицинска експертиза.
От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза,
потвърдено и допълнено устно в съдебно заседание на 29.11.2022г. от вещите
лица д-р И. С., специалист по съдебна медицина и д-р О. Г. И., специалист по
неврохирургия, е видно, че установените при прегледите и изследванията
през 2021г. дегенеративни промени в областта на шийния отдел на
гръбначния стълб на ищцата не са в причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания при пътното произшествие на 30.06.2019г.
Обективно установените травматични увреждания в областта на гърба и врата
(кръвонасядания и охлузване) могат да бъдат получени при ПТП на
30.06.2019г., като след удара в задната част на автомобила тялото на ищцата е
било притиснато към детайли на задната седалка, а след спирането на
автомобила, тялото й се е придвижило към предната седалка. По отношение
на тези травматични увреждания е налице пълно възстановяване на ишцата.
Установените дегенеративни заболявания нямат връзка с получената травма
при ПТП на 30.06.2019г. Същите са хронични и не подлежат на пълно
възстановяване. Относно подутината в преходната област между врата и
гръдната част на гръбначния стълб, вещите лица заключават, че тя не се
дължи на травматична увреда. Дължи се на индивидуална особеност в
преходната област, често срещана при хората след определена възраст,
свързана с естеството на трудовата дейност или с установената остеохондроза
(ошипяване) на С6,7. В устното заключение д-р И. допълва, че и след
направения на ищцата преглед са категорични, че дегенеративните
заболявания на ищцата не са свързани с травмата на шията. Болки,
главоболие, световъртеж ищцата би могла да има, но в периода след
травмата, след това тези оплаквания се свързват с дегенеративните промени.
Заключението е прието от съда без възражение от страните.
Установено е, че собственикът на лек автомобил марка “Форд Фокус”,
7
рег. **********, П А П е сключил договор за застраховка “Гражданска
отговорност” с ответника, полица №BG/02/118002417600, със срок на
действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г. (л.156), респ. валиден към датата на
ПТП – 30.06.2019г. Следователно, налице е настъпило застрахователно
събитие, поради което застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди - чл.477 КЗ.
Предвид изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона,
дадено в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС.
Относно размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението,
съдът взе предвид, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на
ищцата са причинени болка и страдание (лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 НК). Претърпяла е сериозни физически болки и страдания при
злополуката, стрес и уплаха, както и много неудобства в периода на
възстановяването. От болки не е могла да спи нощем, имала е кошмари
вследствие на преживения стрес. Изпитвала е голямо физическо
неразположение и три дни била на легло и не е могла да се справя с
домакинските си задължения. Била депресирана. Много време след
катастрофата е изпитвала е страх да се вози в семейния автомобил, а когато се
е возила в него като пътник, е била напрегната и притеснена. Преживяла е
голям страх и за двете си внучета, които са се намирали в автомобила на
задната седалка с нея. Всички тези преживявания от правна страна
съставляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по
справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Съдът намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на
ищцата са необходими общо 5000 лв. Искът е предявен като частичен – 5000
лв от 35000 лв, поради което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за сумата 5000
от 5000 лв общо, заедно със законната лихва от деня на поискването -
16.12.2021г. За разликата до предявения общ размер 35000 лв искът е
неоснователен.
8
Законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи от
застрахователя от деня на поискването - в случая от датата на молбата за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди до ответника (л.23-25),
тъй като застрахователят носи отговорност за законна лихва на собствено
основание и за него не е приложимо правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Поради това искът за присъждане на законна лихва за периода от
30.06.2019г. до 15.12.2021г. следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по делото на
ищцата в размер на 1050 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата
адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 800 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, ул. “Джеймс Баучер” №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, ЕИК ********* да заплати
на Д. И. Г. от гр. ********* ЕГН **********, сумата 5000 лв обезщетение за
неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, причинени при ПТП на 30.06.2019г.,
заедно със законната лихва, считано от 16.12.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ същия иск в частта за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за периода от 30.06.2019г. до 15.12.2021г.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД да заплати на Д. И. Г. сумата 1050 лв
разноски по делото, а на адвокат Б. К. С., ЕГН **********, от Русенска
адвокатска колегия, адрес гр. Русе, ул. “Църковна независимост” №3, ет.2,
офис 5 да заплати 800 лв адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9