ПРОТОКОЛ
№ 301
гр. Пловдив, 04.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Милена Б. Рангелова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Димитър Анг. Ангелов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. РА.а Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600323 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7, 8 и 9 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Г. К., упълномощен
защитник на обв. Б. С. Б., срещу определението по ЧНД № 1392/2024 г. по
описа на ОС - Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ спрямо обвиняемия.
Жалбоподателят и обвиняем Б. С. Б. се явява лично, доведен от
Ареста – П., и със защитника си адв.Г. К., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за
даване ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.К.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Нямам отводи. Нямам доказателствени
1
искания.
С оглед липсата на искания по този ред съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, атакувал съм
първоинстанционния съдебен акт като основните ми аргументи както пред
първата инстанция, така и пред вас са следните - че от събраните
доказателства до настоящия момент, в който е била взета най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, може да бъде направено
предположение, но не и обосновано, че клиентът ми има отношение към
въпросния случай.
Основно тезата на прокуратурата се базира на гласни
доказателства, а именно показанията на двама свидетели по делото, единият
от които е полицейски служител от служба „БОП“, и приятелката на един от
обвиняемите, че на инкриминираната дата клиентът ми е предал чанта на този
друг обвиняем, а впоследствие в гр. П. е открит сак и забележете, в този санк
е открит килограм наркотично вещество.
На практика при подробно запознаване с материалите по делото и
най-вече с огледния протокол се вижда, че когато е извършено претърсване и
изземване в автомобила, управляван от К. П. К. - друг обвиняем по делото,
никъде в огледния протокол не е констатирано и не е описано, че въпросното
наркотично вещество е намерено в една платнена спортна чанта, за каквато
твърдят свидетелите.
Значи за мен единственото обективно доказателство в конкретния
случай е този огледен протокол при извършването на тези процесуално-
следствени действия, а именно оглед, претърсване и изземване. При това
процесуално действие, което е извършено в присъствието на поемни лица, не
е констатирано наркотичното вещество да е открито в такава чанта, за каквато
говорят свидетелите – единият свидетел е приятелката на К., а другият
свидетел – Ш. - служител на служба „БОП“. Искам да кажа оглед в колата на
К. – така е озаглавено: „оглед, претърсване и изземване“, одобрено е от съда,
но при подробно запознаване ще видите, че наркотичното вещество в
найлонов плик е намерено в сака, а не в такава чанта, за която се говори.
Отделно от всичко, независимо че една от свидетелките, а именно
приятелката на К. разпознава клиента ми като лицето, което е предало това в
платнена чанта, както съм посочил и пред първата инстанция, нейните
показания влизат в сериозно противоречие с обясненията на приятеля й К. –
обвиняем по делото, относно това колко пъти са ходили в гр. С., с кого са се
срещали. В обясненията си обвиняемият К. твърди, че е ходил три пъти, като
последният път е взел с него приятелката си, докато в показанията си тя
твърди нещо различно.
При извършено претърсване в дома на клиента ми не са открити
2
никакви наркотични вещества, да не говорим, че при това обвинение – така,
както е повдигнато, липсват събрани каквито и да е доказателства, че дори и
да е имало предаване на 18 юни в гр. С.на такава чанта на другия обвиняем К.
К., липсват каквито и да е доказателства, че той е знаел какво съдържа
въпросната чанта. Говоря за субективния елемент на престъплението, за което
на Б. е повдигнато обвинение. И считам, че всички тези доказателства, взети в
съвкупност, така сериозно внасят съмнение относно това дали клиентът ми е
извършил престъплението, за което е обвинен.
Сега, няма никакъв спор, че обвинението е тежко, тежко
умишлено престъпление, че се наказва с наказание „лишаване от свобода“ и
то, в доста сериозен размер. При това положение няма и никакво съмнение,
че в конкретния случай, както е посочил първоинстанционният съд, са налице
предпоставките на чл. 63, ал. 2 НПК, но пак казвам, в конкретния случай аз
считам, че от събраните доказателства по делото не може да бъде изведено
обосновано, както изисква законът, предположение, че той е съпричастен към
това престъпление.
Солидаризирам се изцяло със становището на първата инстанция,
която е приела, че в конкретния случай доказателствата по делото сочат, че с
по-лека мярка не може да се направи обосновано предположение, че той ще
се укрие. Единственият аргумент, на базата на който първоинстанционният
съд е взел мярката, е този, че с по-лека мярка за неотклонение той може да
извърши друго престъпление, и то, позовавайки се на разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от НПК.
В тази връзка, уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да
отмените първоинстанционния съдебен акт и да определите по-лека мярка за
неотклонение, различна от най-тежката „Задържане под стража“.
Считам, че с мярка „Домашен арест“, респективно парична
„Гаранция“ в конкретния случай биха се реализирали и изпълнили целите на
чл. 57 от НПК и това по никакъв начин няма да попречи за по-нататъшното
развитие на наказателното производство. В този смисъл ще ви моля да се
произнесете.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. /за лична защита/: Поддържам казаното от
защитника ми. Моля за по-лека мярка, ако може парична „Гаранция“ или
„Домашен арест“. Изплащам апартамент. Имам ипотека.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува
определение, с което обвиняемият Б. е задържан под стража.
Аргументите, които изложи колегата, са подробно обсъдени пред
първата инстанция. Той набляга предимно на доказателствата – на
веществените доказателства и на устните такива. Според мен устните
доказателства, а именно разпит на двамата свидетели, както е приел и
първоинстанционният съд, ведно с веществените такива изграждат и
подкрепят обоснованото предположение, което се изисква в случая и което е
3
другата предпоставка, освен тежкото умишлено престъпление, за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът подробно е обсъдил тези възражения, като е посочил
конкретно фотоалбума и снимка № 9. След отварянето на сака е снимано и се
вижда именно такъв спортен черен сак с въженца, които са като презрамки и
съответстват на описанието, дадено от двамата свидетели и на снимка № 10
се вижда чантата, предадена от същия, и тези веществени доказателства,
които са обективирани, сочат, че става въпрос за същата чанта, в която е
открит инкриминираният наркотик.
По отношение наличието на опасност да се укрие, от материалите
по делото е видно, че той е осъден за аналогично престъпление и е изтърпял
такова наказание през 2020 г., което не му е попречило отново да извърши
такова, и то с много по-висока степен на обществена опасност, поради което
съдът е преценил с основание да вземе мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ на другото основание, предвидено в закона, а именно заради
опасността да извърши престъпление.
Касае се за едно сериозно количество наркотик, което е в
порядъка над 1 килограм, с доста сериозно активно вещество – над 42%
активно вещество и със стойност, доста голяма по пазарни цени – над 200 000
лв.
Предвид изложеното считам, че определението е обосновано и
законосъобразно и моля да бъде потвърдено от вас.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Б. Б.: По
отношение на укриването искам да кажа, че аз не съм се укривал. Даже съм
говорил с тези двамата от П., със полицая С., който ме е търсил в нас на
адреса. Когато разбрах, че ме е търсил, му позвъних по телефона, за да го
попитам защо ме е търсил и той оттам ми даде телефона на Й. Т. от П., който
е разследващият полицай по това дело. Обадих му се по телефона, каза, че в
понеделник е в отпуска и ми даде телефона на И. З., който също е разследващ
полицай, т.е. препрати ме към друг разследващ полицай, при когото се явих.
Искам да кажа, че доброволно се предадох. По отношение риска от
престъпление - не смятам, че ще извърша друго престъпление. Аз не съм
извършвал престъпления, откакто съм излязъл от Затвора - П.. На 31.07.2020г.
излязох от затвора. Имам си работа на трудов договор. Събирам банкови
задължения. Имам твърда заплата, процент и бонус.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.15 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
4
основателно.
Споделя се становището на окръжния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от събрани по реда на НПК гласни,
писмени и веществени доказателствени материали, и химическата експертиза
обосновава предположение за причастност на жалбоподателя към
инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 354а,
ал. 2 НК.
Правилно е било отхвърлено оспорването на разискваното
предположение. Споделим е отговорът на възражението на защитата, че
възприетата от наблюдавалия срещата между обвиняемите Б. и К. св. Ш.
черна платнена торба, дадена на първия от втория и занесена в ползвания от
него автомобил, не била открита при претърсването на този автомобил.
Коректна е констатацията на първия съд, че платнената торба (в която е
открит пакетът кокаин) е отразена на фотос от фотоалбума, представляващ
приложение към протокола за претърсване и изземване на открития във
въпросния автомобил черен сак. Съвсем очевидно е, че торбата е била
прибрана в сака, за който спътницата на обв. К. св. В. казва, че не е ваден от
задната седалка в нито един момент. Фотоалбумът представлява годен
доказателствен източник, така че липсата на изрично описание на торбата в
протокола за претърсване и изземване не е в състояние да дестабилизира
обвинителната постановка.
Правилно е открит синхрона между показанията на споменатия
свидетел и обясненията на обв. К., който признава, че е получил платнената
торба от лице с описанието на обв. Б. на посоченото място. Коректно са
интерпретирани показанията на св. В. пред съдия като гласно доказателствено
средство, което подкрепя твърденията на св. Ш. и съответстващите им
обяснения на обв. К. за срещата с обв. Б.. Нейните показания са
забележително детайлни и звучат обективно и убедително. По-нататък ПлОС
е бил прав да се позове и на стореното от св. В. разпознаване на обв. Б. като
лицето, което е предало черната платнена торба. Не е вярно, че не е спазено
изискването за предварителен разпит относно признаците, с които е можело
да бъде разпознат. Видно от разпита на В. на л. 44 и сл. НПК подобни
въпроси са й зададени, а отговорът й, съдържащ достатъчно
индивидуализиращи лицето признаци, е надлежно протоколиран. Споделимо
е наблюдението, че жалбоподателят й е представен за разпознаване по снимки
с други три лица, като е спазено и изискването за физическа прилика, видно
от приложения на л. 49 ДП фотоалбум.
Правилно е наблегнато на организацията на пътуването на К. и В.,
чиято главна цел очевидно е била инкриминираната.
Оспорването на субективния елемент – знанието от страна на Б. за
това какво има в торбата, е голословно при положение че последният не дава
обяснения. Освен това въпросното знание следва от апокрифния начин на
предаване на вещта, синхронно описан в разпитите на очевидците.
5
Изложените доказателствени преценки ясно сочат обоснованост
на изискуемото подозрение за извършване на вмененото на жалбоподателя Б.
престъпление.
Соченото от адв. К. разминаване между показанията на св. В. и
обясненията на обв. К. относно броя на предходните срещи между последния
и обв. Б. касае несъставомерни събития, случили се преди инкриминирания
момент, така че не могат да резултират в отхвърляне на предположението за
извършване на посегателството на 18.06.2024г. от страна на обв. Б. (и на обв.
К.).
Споделими са и разсъжденията на първата инстанция за реална
опасност от извършване на престъпление, ако жалбоподатлят не се задържа
под стража. Заради предходното осъждане на Б. престъплението е
квалифицирано във връзка с чл. 29 НК, което пък обосновава презумпцията
по чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК за въпросната опасност. От доказателствата по
делото не само не се установява противното, но и опасността от извършване
на престъпление следва на самостоятелно основание. Става дума за това, че и
предходното престъпление на Б. е с квалификация по чл. 354а НК, което
говори за създаден навик да посяга на обществените отношения, свързани с
наркотиците. Може да се каже, че жалбоподателят е превърнал този вид
посегателства в източник на постоянни доходи, което създава висока
вероятност да продъжи да снабдява изградената клиентска мрежа. Опасността
от укриване има слаб интензитет заради предприетото от Б. доброволно
предаване (след като научил, че е търсен). Същевременно предвидената в чл.
354а, ал. 2 вр. чл. 29 НК висока санкция, преценена в аспекта на завишената
тежест на разпространението на струващ близо 200 000 лева кокаин, има
потенциал да подтикне действия по укриване, както правилно е отбелязала
първата инстанция.
Данните за постоянна работа и местоживеене на обвиняемия,
които безсъмнено са обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК, не могат да
обосноват уважаване на искането, тъй като не могат да изключат
коментираните опасности.
С оглед горните съображения ПАС е на становище, че
обжалваната мярка за неотклонение е взета при коректно мотивиране на
законовите предпоставки за това, като са съобразени всички обстоятелства по
делото в аспекта на целите по чл. 57 НПК. Поради това жалбата се оказа
неоснователна и ще бъде отхвърлена, а първоинстанционното определение
ще бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1004/28.06.2024 г. по ЧНД №
1392/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което по отношение на
6
обв. Б. С. Б. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.24 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7