РЕШЕНИЕ
№
гр. С., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - С., първи състав, в публичното заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Николай
Василев
при секретаря Паулина
Велкова, като разгледа докладваното гр. дело № 219 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 97 от 02.10.2017 г., допълнено
с решение № 88 от 22.02.2018 г., постановени по гр. д. № 219/2016 г. по описа
на Районен съд - С., е допуснато извършване на съдебна делба на следните
недвижими вещи: 1. източната триетажна жилищна сграда – близнак, построена в
УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С., състояща се от първи етаж със
застроена площ от 73 кв.м., втори етаж със застроена площ от 73 кв.м. и трети
етаж със застроена площ от 73 кв.м.; 2. стопанска сграда – лятна кухня,
построена в южната част на УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С. с площ oт
30 кв. м. между съделителите М.В.А., К.В.А. и П.С.А. при следните квоти – ½
ид.ч. за М.В.А. по отношение на лятната кухня и първия етаж от сградата;
½ ид. ч. за К.В.А. по отношение на лятната кухня и първия етаж от
сградата; 1/6 ид. ч. за М.В.А. по отношение на втори етаж от сградата; 1/6 ид.
ч. за М.В.А. по отношение на трети етаж от сградата; 5/6 ид. ч. общо за К.В.А.
и П.С.А. по отношение на втория етаж от сградата; 5/6 ид. ч. общо за К.В.А. и П.С.А.
по отношение на третия етаж от сградата.
По отношение на имотите /включително и на тяхната площ/,
съделителите и техните квоти в съсобствеността съдът е обвързан от това
решение.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението, с което делбата е допусната, съделителят М.В.А. е предявил искане за
сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС срещу съделителите К.В.А. и П.С.А.
за сумата от 5965 лева, представляващи съответната на частта от съсобствеността
сума на извършени от него подобрения в имот стопанска сграда – лятна кухня,
изразяващи се в ремонт на покрив.
От своя страна в същото заседание съделителите К.В.А. и П.С.А.
са предявили искане за сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС срещу
съделителя М.В.А. за сумата от 4000 лева, представляващи съответната на частта
от съсобствеността сума на извършени от тях подобрения в имот източна триетажна
къща-близнак, изразяващи се в ремонт на покрива.
Нормативната цел на втората фаза на делбеното
производство, е всеки един от съделителите или съвместно по колена, по
възможност, да получи в натура своя дял – арг. чл. 69, ал. 2 от ЗН, като се
отчетат интересите на всички съделители, включително и да се решат всички
съществуващи между тях спорове или да не се пораждат нови спорове.
По начина на
извършване на делбата:
Определените
в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна
делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези
по чл. 349 от ГПК; теглене на жребий по чл. 352 от ГПК; разпределение по чл.
353 от ГПК и извършване на публична продан по чл. 348 от ГПК. Когато броят на
допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите,
действа принципът, заложен в чл. 69, ал. 2 от ЗН, според който всеки от
съделителите следва да получи реален дял в натура. В настоящия случай до делба са
допуснати две сгради - източната
триетажна жилищна сграда – близнак и стопанска сграда – лятна кухня, построени
в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С..
Съгласно
чл. 72, ал. 1 от ЗН при съставяне на дяловете не се допуска разделянето на
нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара,
и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар. В разпоредбата на
чл. 19, ал. 1, т. 1 -5 от ЗУТ също са предвидени определени минимални
изисквания за лице и повърхност на урегулираните поземлени имоти в градовете и
селата. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ в градовете УПИ за ниско жилищно
застрояване, свободно или свързано в два имота, следва да имат лице най-малко
14 метра и 300 кв.м. повърхност. При делба реално обособените части не могат да
бъдат с размери по-малки от минимално определените, намалени най-много с 1/5.
Съгласно
заключението на вещото лице Ч.Я. по допуснатата съдебно-техническа експертиза
/л.139-143 от делото/, която настоящият състав кредитира като компетентно
изготвена, процесната триетажна сграда се състои от два етажа и един тавански
етаж. Входът за достъп е един, разположен на източната фасада. От този вход
започва стълбищна площадка за достъп до втория и до таванския етаж. Лятната
кухня се състои от входно антре и две отделни стаи. Вещото лице е посочило, че
жилищната сграда е триетажна и има възможност да се обособят две самостоятелни
жилища за всеки от съделителите – едно за ищеца и едно за ответниците. Необходимо
е да се обособи едно общо пространство от 7 кв.м. с цел осигуряване на достъп
до стълбищата за втория и третия етаж. Това обособяване не налага никакви
преустройства. Вещото лице е дало заключение, че предвид малката площ
едноетажната второстепенна постройка – лятна кухня е неподеляема и следва да се
включи в някой от дяловете.
Вещото
лице е представило един вариант за разделяне на имотите. Според този вариант
в дял 1 се включва целият първи етаж – самостоятелно жилище от източната
триетажна жилищна сграда - близнак, построена в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по
плана на гр. С., включително и ½ ид.ч. от коридор за достъп към първия
етаж от към източната фасада на сградата, а левовата стойност е 19 912 лева. В
дял 2, се включват целият втори етаж и целият трети /тавански/ етаж от източната
триетажна жилищна сграда - близнак, построена в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по
плана на гр. С., включително ½ ид.ч. от коридор за достъп към първия
етаж от към източната фасада на сградата; стопанска сграда – лятна кухня, построена
в източната част на УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С., а левовата им
равностойност е 44 580 лева. За уравняване на дяловете следва дял втори да
заплати на дял първи сумата от 264,67 лева.
Съдът счита, че делбата следва да бъде извършена чрез
поставяне имотите по реда на чл. 353 от ГПК, като не се съставя разделителен
протокол. При разпределяне на допуснатите до делба имоти от съда по реда на чл.
353 от ГПК не се съставя разделителен протокол /т.5, буква “а” от ППВС
№7/28.11.1973г./.
В настоящия случай дяловете на съделителите са ½
ид.ч. за М.В.А. по отношение на лятната кухня и първия етаж от сградата;
½ ид. ч. за К.В.А. по отношение на лятната кухня и първия етаж от
сградата; 1/6 ид. ч. за М.В.А. по отношение на втори етаж от сградата; 1/6 ид.
ч. за М.В.А. по отношение на трети етаж от сградата; 5/6 ид. ч. общо за К.В.А. и
П.С.А. по отношение на втория етаж от сградата; 5/6 ид. ч. общо за К.В.А. и П.С.А.
по отношение на третия етаж от сградата. Настоящият състав счита, че
съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий по чл. 352 от ГПК не
е подходящ способ за извършване на делбата. За да се прецени, че тегленето на
жребий е подходящ способ за извършването на делбата следва да са налице няколко
предпоставки – 1/ от допуснатите до делба имоти да могат да се образуват
достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял;
2/ квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата да
са равни; 3/ да не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност на
извършването на делбата посредством този способ или да правят извършването на
делбата посредством теглене на жребий много неудобно. Също така съгласно
практиката на ВКС тегленето на жребий е винаги невъзможно когато не съществува
възможност всеки съделител да получи реален дял, т.е. че е недопустимо по този
ред група съделители да получат общ дял, тъй като законът не установява правила
за начина, по който ще бъде извършено теглене на жребие от група лица /в този
смисъл Решение №116/11.05.2012г. по гр.д.№1032/2011г. на ІІ ГО на ВКС/. Жребият
е невъзможен, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят
при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял
от всеки съделител. В случая съдът намира, че тегленето на жребии е изключително
неудобно с оглед дяловете на съделителите, тъй като същите са различни по
отношение на различните етажи от сградата. Освен това всеки от съделителите
обитава съответен етаж от къщата и това представлява обстоятелство, което съдъъ
отчита. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките за извършването на делбата чрез разпределение на имотите по чл.
353 от ГПК – от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове
за да може всяка група съделители да получи реален дял, а извършването на
делбата чрез теглене на жребие е много неудобно.
При разпределянето по чл. 353 от ГПК съдът се ръководи от
предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като
по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители, да се
разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и
предназначението им /така решение № 100/27.07.2015 г. по гр.д. № 6463/2014 г.
на Първо ГО на ВКС. В същия смисъл е и решение № 91/20.06.2017 г. по гр.д.№
4198/2016 г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието също така, че съдът е длъжен
да вземе предвид възможността от допуснатия до делба имот да бъдат обособени
реални дялове, включващи имоти от един и същи вид и предназначение. В настоящия
случай съдът взе предвид и заявеното от съделителите в съдебно заседание, както
и обстоятелството, че съделителят М.А. обитава първия етаж от триетажната къща,
а останалите съделители обитават другите два етажа.
Видно от заключението на вещото лице по техническа
експертиза на вещото лице Я. всеки от съделителите ще получи в дял реални части
и от допуснатите
до делба имоти. Необходимото
уравняване на дяловете е в рамките на допустимото. Ето защо съдът счита, че
следва да разпредели имотите по реда на чл. 353 от ГПК като взе предвид
заключението на вещото лице Я. по съдебно-техническата експертиза. Съдът не
счита, че следва да се обсъжда възможността, при която в дял на съделителя М.А.
се предоставя както целият първи етаж от къщата, така и лятната кухня, тъй като
по този начин би се стигнало до необходимост от заплащане на по-висока сума за
уравняване на дяловете каквато не е целта на делбеното производство.
По тези съображения дял
първи, който включва целият първи етаж – самостоятелно жилище от източната
триетажна жилищна сграда - близнак, построена в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по
плана на гр. С., включително и ½ ид.ч. от коридор за достъп към първия
етаж от към източната фасада на сградата, на обща стойност 19 912 лева следва да се
възложи на съделителя М.В.А.. Дял втори,
който включва целият втори етаж и целият трети /тавански/ етаж от източната
триетажна жилищна сграда - близнак, построена в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по
плана на гр. С., включително ½ ид.ч. от коридор за достъп към първия
етаж от към източната фасада на сградата; стопанска сграда – лятна кухня,
построена в източната част на УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С. на
обща стойност 44 580 лева следва да
се възложи на съделителите К.В.А. и П.С.А..
За уравняване на дяловете съделителките К.В.А. и П.С.А. следва
да заплатят на съделителя М.В.А. сумата от 264,67 лева.
По искането за сметки на съделителя М.В.А.:
Ищецът М.В.А. е посочил, че ремонтните дейности са били извършени със
знанието и съгласието на останалите съсобственици и затова съдът счита, че претенцията
следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съгласно посочената разпоредба
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си.
Ищецът твърди, че е
извършил ремонтни дейности, в резултат на които е увеличил стойността на имота.
Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т.е.
направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ - ППВС № 6/74
г., т.6. Необходимо е да се отчете дали
вследствие действията на съделителя се е достигнало до увеличаване на ползата,
използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са
целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае
запазването им. Подобренията следва да са направени с оглед конкретното
предназначение на вещта. Ако с тяхното извършване това предназначение се
променя, разноските не са полезни, освен ако останалите съсобственици са
съгласни с промененото предназначение.
Според заключението на вещото лице по съдебно
техническата експертиза твърдените от ищеца
строително-монтажни работи на покрива на лятната кухня действително са били
извършени. Вещото лице е установило извършването на ремонтни дейности и
изграждането на нов двускатен покрив с нова конструкция и нови керемиди. Вещото
лице е изчислило, че общата стойност на извършените ремонтни дейности е 4511,64
лева с ДДС като с тяхното извършване стойността на сградата се е увеличила със
сумата от 2386 лева.
Вложените средства и материали са довели до увеличаване
на стойността на имота и същевременно са трайни и не могат да бъдат отделени
без съществено увреждане на имота /т. 6 и т. 8 от Постановление № 6 от
27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Ето защо същите представляват
подобрения на процесния имот. По силата на приращението посочените подобрения
увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от
тях има в съсобствеността. Поради това
съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другите
съсобственици само сумата от действително направените разходи, която се припада
на техните дялове. За сумата, която се следва на неговия дял той не може да
претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Ответникът
К.В.А. притежава ½ ид.ч. от лятната кухня и следователно припадащата се
част от извършените разходи е в размер на 2255,82
лева, до която сума следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен до
сумата от 5965 лева.
По
искането за сметки на съделителите К.В.А. и П.С.А.:
Съделителите не са посочили ремонтните дейности да са
били извършени без знанието и съгласието на другия съсобственик или при
неговото изрично противопоставяне и затова съдът счита, че претенцията следва
да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съгласно посочената разпоредба всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си.
Според заключението на вещото лице по съдебно
техническата експертиза твърдените от ищците
строително-монтажни работи изразяващи се в цялостен ремонт на покрива на жилищната
триетажна сграда действително са били извършени, което се установява и от
разпитаните по делото свидетели. Вещото лице е установило извършването на
ремонтни дейности на двускатен покрив. На южния скат са подменени керемиди, а
на северния е изграден изцяло от бетонови керемиди и са поставени нови капаци
по билата на покрива. Ремонтирани са комините, като са измазани с нови шапки и
са обшити с ламарина. Вещото лице е изчислило, че общата стойност на
извършените ремонтни дейности е 4063,16 лева с ДДС като с тяхното извършване
стойността на сградата се е увеличила със сумата от 2253 лева.
Вложените средства и материали са довели до увеличаване
на стойността на имота и същевременно са трайни и не могат да бъдат отделени
без съществено увреждане на имота /т. 6 и т. 8 от Постановление № 6 от
27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Ето защо същите представляват
подобрения на процесния имот. По силата на приращението посочените подобрения
увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от
тях има в съсобствеността. Поради това
съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другите
съсобственици само сумата от действително направените разходи, която се припада
на техните дялове. За сумата, която се следва на неговия дял той не може да
претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Съделителят
М.В.А. притежава ½ ид.ч. от първия етаж от сградата и 1/6 ид.ч от втория
и от третия етаж от сградата. Съделителя К.В.А. притежава ½ ид.ч. от
първия етаж от сградата и 5/6 ид. ч. общо с П.С.А. от втория етаж и третия етаж
от сградата и следователно припадащата се част от извършените разходи е в
размер на 1128,65 лева, до която
сума следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен до сумата от 4000 лева.
За да определи това съотношение съдът използва разясненията дадени от вещото
лице Г. на л. 252 от делото относно квотите на съделителите и съотношението им
към етажите на сградата.
При постановяване на решението си съдът изведе своите
изводи въз основа на заключението по техническата експертиза на вещото лице Ч.Я.,
тъй като счита, че вещото лице е отговорило достатъчно ясно и в пълнота на
поставените въпроси. Относно поделяемостта на процесните имоти това заключение
напълно кореспондира и със заключението на вещото лице Г.. Съдът не ползва
оценката на процесните имоти предоставена от вещото лице Г. доколкото счита, че
тази оценка в известна степен е завишена и не отговаря на действителното
състояние на имотите.
По
разноските:
Производството за съдебна делба е уредено от закона като
особено исково производство, чрез което се реализира потестативното право на
делба не само на ищеца, но на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното
участие в процеса е задължително, като всеки от съсобствениците има
едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на
съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване на съдебната делба
ползват всички съсобственици. Ето защо съгласно чл. 355, ал. 1 от ГПК страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид
съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за
ликвидиране на съсобствеността - заплатените от страните такси и възнаграждения
за вещи лица.
В случая дяловете на страните са ½ ид.ч. за М.В.А.
по отношение на лятната кухня и първия етаж от сградата; ½ ид. ч. за К.В.А.
по отношение на лятната кухня и първия етаж от сградата; 1/6 ид. ч. за М.В.А.
по отношение на втори етаж от сградата; 1/6 ид. ч. за М.В.А. по отношение на
трети етаж от сградата; 5/6 ид. ч. общо за К.В.А. и П.С.А. по отношение на
втория етаж от сградата; 5/6 ид. ч. общо за К.В.А. и П.С.А. по отношение на
третия етаж от сградата. Както стана ясно общата стойност на допуснатите до
делба имоти е в размер на 64492 лева. Стойността на дела на М.В.А. е 20 176,66
лева, а стойността на дела на К.В.А. и П.С.А. е 44315,34 лева. Дължимата
държавна такса за дела на М.В.А. е в размер на 807,06 лева, а дължимата
държавна такса за дела на К.В.А. и П.С.А. е в размер на 1772,61 лева /4 на сто
върху стойността на всеки дял – арг. чл. 8 от Тарифата за таксите, които се
събират от съдилищата по ГПК/. Ето защо М.В.А. следва да заплати сумата от 807,06 лева за държавна такса по
делбеното производство. Той трябва да заплати и сумата от 148,37 лева, представляваща съответната част от сумата от 238,60
лева, представляваща дължимата държавна такса по претенцията му по сметки, като
горницата до пълния размер на държавната такса, а именно сумата от 90,23 лева следва да бъде заплатена от К.В.А.
и П.С.А. с оглед уважената част от иска.
К.В.А. и П.С.А. от своя страна следва да заплатят сумата 1772,61 лева за държавна такса по
делбеното производство. Те трябва да заплатят и сумата от 114,86 лева, представляваща съответната част от сумата от 160 лева,
представляваща дължимата държавна такса по претенцията им по сметки, като
горницата до пълния размер на държавната такса, а именно сумата от 45,14 лева следва да бъде заплатена от М.В.А.
с оглед уважената част от иска.
В хода на производството са направени разноски за
депозити за вещи лица, които са заплатени от страните съобразно техните дялове.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на съделителя М.В.А., ЕГН: **********, адрес ***, на основание чл. 353, ал. 1 от ГПК, следните имоти: целият първи етаж – самостоятелно жилище от източната
триетажна жилищна сграда - близнак, построена в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по
плана на гр. С. със застроена площ от 73 кв.м., включително и ½ ид.ч. от
коридор за достъп към първия етаж от към източната фасада на сградата, на обща
стойност 19 912 лева.
ПОСТАВЯ
В ОБЩ ДЯЛ на съделителите К.В.А., ЕГН ********** и П.С.А., ЕГН ********** ***, следните
имоти: целият втори етаж със застроена площ от 73 кв.м. и целият трети
/тавански/ етаж със застроена площ от 73 кв.м. от източната триетажна жилищна
сграда - близнак, построена в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С.,
включително ½ ид.ч. от коридор за достъп към първия етаж от към
източната фасада на сградата; стопанска сграда – лятна кухня, построена в
източната част на УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С. с площ от 30 кв.м.,
на обща стойност 44 580 лева, при следните квоти 1/2 ид. ч. за К.В.А.
и 1/2 ид. ч. за П.С.А..
ОСЪЖДА
съделителите К.В.А.,
ЕГН ********** и П.С.А., ЕГН **********
***, да заплатят на М.В.А., ЕГН: **********,
адрес ***, сумата от 267,67 лева за уравняване на дяловете.
ОСЪЖДА
съделителя К.В.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на М.В.А., ЕГН: **********, адрес ***, на основание чл. 30, ал. 3 от
ЗС, сумата от 2255,82 лева,
представляваща сторени подобрения в имот стопанска сграда – лятна кухня, изразяващи
се в ремонт на покрив, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 2255,82 лева до пълния предявен размер от 5965
лева.
ОСЪЖДА
съделителя М.В.А.,
ЕГН: **********, адрес ***, да заплати на съделителите К.В.А., ЕГН ********** и П.С.А.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата от 1128,65 лева, представляваща сторени
подобрения в имот източна триетажна къща-близнак, изразяващи се в ремонт на
покрива, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 1128,65 лева до пълния предявен размер от 4000 лева.
ОСЪЖДА М.В.А., ЕГН: **********,
адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд – С., сумата от 807,06 лева – държавна такса по делбеното производство, сумата от 148,37 лева – държавна такса по претенцията му по сметки и сумата от 45,14 лева – държавна такса по
претенцията по сметки на съделителите
К.А. и П.А..
ОСЪЖДА
К.В.А., ЕГН ********** и П.С.А., ЕГН ********** ***, да заплатят
по сметка на Районен съд – С., сумата 1772,61
лева – държавна такса по
делбеното производство, сумата от 114,86
лева – държавна такса по
претенцията им по сметки и сумата от 90,23
лева – държавна такса по претенцията по сметки на съделителя М.В.А..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: