Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

07.11.2022 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 16.12.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

692

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И.В.“ № 3, представлявано от Л.Л.Н.– управител и И.Г. В. - прокурист, чрез пълномощника инж. М.Р.Б.– Директор на Поделение пътнически превози – С. към “БДЖ-Пътнически Превози” ЕООД, е предявило иск против Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 141/2020 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №148/22.05.2020 г. за сумата от 1 072.00 лв. (хиляда седемдесет и два лева и 00 ст.) главница; сумата от 18.76 лв. /осемнадесет лева и 76 ст./ - лихва за забава за периода 06.12.2019 г. до 06.02.2020 г., ведно със законната лихва, начиная от 11.02.2020 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното погасяване на задължението. Претендират се разноски по заповедното и разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК вр. чл. 235 КТ.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 141/2020 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2019 г. между страните е сключен договор, на основание чл. 235 КТ, за обучение в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност. По силата на този договор – т. 5 и т. 6 от същия, ищецът се е задължил да заплати такса за обучение на курсиста – ответника в размер на 571 лв., а така също и месечна издръжка на обучаемия – ответника, в размер на минималната работна заплата за страната. Видно от платежното нареждане на стр. 8 от делото на ответника е заплатена сума в размер на 501 лв. Видно от фактурата на стр. 11 от делото ищеца е заплатил и такса на ППП С. за обучение на курсистите. Горното не се оспорва от ответната страна. Твърди се още, че ответника не е завършил курса за придобиване на курса за професионална квалификация по негова вина, като след приключване на теоретичната част на обучението, ответника не е допуснат до практика, тъй като е имал слаби оценки. Твърди се още, че с писмо № 93-04-572/29.11.2019 г., приложено на лист 16 от делото, ищеца е поканил ответника  в 7-дневен срок от получаването му да възстанови сумата от 1072 лв. по банков път на ищеца или да ги внесе в касата на ППП С., тъй като е трябвало да се яви на поправителен изпит за да бъде допуснат до практика, но той не го е сторил. Представен е и доклад, на лист 15 от делото, относно неизпълнение на условията по сключен договор за придобиване на професионална квалификация, от който е видно, че ответника след приключване на теоретичната част не е бил допуснат до производствена практика, поради слаби оценки  и не се е явил на поправителни изпити.

От ответната страна не се оспорва обстоятелството, че ответника не е завършил теоретичната част от курса успешно и твърди, че следва да бъде освободен от възстановяване на претендираната сума, тъй като не му е осигурено завършено обучение. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 12 от договора, тъй като незавършването на обучението не може да бъде вменено във вина на ответника, като единственото твърдение за това е, че ответника не е бил уведомен за предстоящи поправителни сесии.

В т. 12 от договора е посочено, че ако обучаемият не завърши в срок обучението по причини зависещи от „БДЖ – ПП“ ЕООД или по обективни причини „БДЖ – ПП“ ЕООД осигурява завършване на обучението за своя сметка и освобождава писмено обучаемия от отговорност за това, а в т. 14 от договора е посочено, че ако обучаемия по своя вина, поради слаб успех изобщо не завърши обучението, включително и на една поправителна сесия, той възстановява всички направени разходи за това /стойност на курса, изплатени издръжка, разходи за допълнителни възнаграждения на обучаващото го лице и др./.

По силата на валидно сключения между страните договор за придобиване на квалификация ищецът се е задължил да поеме разходите за обучение на ответника, а ответникът – да завърши обучението. В чл. 4 от договора изрично е предвидено, че курсът завършва с полагането на квалификационни изпити и изпити за правоспособност по теория и практика. В разглеждания случай от събраните доказателства се изяснява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е осигурил възможност ответникът да посещава предвидените занятия по теория и практика и е заплатил поетите съгласно чл. 5 от договора разходи, което не се и оспорва от ответника. От своя страна, ответникът не е изпълнил договорното му задължение да завърши курса на обучение, като положи изпитите по теория и практика. Поради това съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на задължението на ответника да завърши организираното обучение. Несъстоятелно е и възражението на ответника, че не се е явил на поправителни сесии, тъй като не бил уведомен от ищеца за времето на провеждането им. В тази насока съдът намира за необходимо да изясни, че договорът не вменява задължение за ищеца да уведомява курсистите за времето на провеждане на изпити. Напротив, договорът възлага в тежест на обучаемия да завърши обучението, като от това следва, че е необходимо последният да положи необходимите усилия за това – вкл. да следи за датите на учебните занятия и провежданите изпити. Тук е мястото да се изясни, че договорът предвижда разходите за обучение да се възстановяват, ако ответникът не завърши обучението и на поправителна сесия. Предвид всичко изложено, съдът намира, че той не е положил дължимата грижа да завърши обучението за придобиване на квалификация, поради което на основание чл. 14 от договора следва да възстанови на ищеца направените от него разходи.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ и чл. 235 КТ се изяснява, че с договора за повишаване на квалификацията или за преквалификация, сключен между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението, може да се урежда отговорността при незавършване на обучението. Следователно този въпрос е предоставен на договорната свобода на страните, поради което във всеки конкретен случай договорът следва да се тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД, като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В настоящата хипотеза ясно е посочено, че при незавършване на обучението ответникът следва да възстанови изцяло направените разходи за това (стойност на курса, изплатено възнаграждение, разходи за допълнителни възнаграждения на обучаващото го лице и др.).

Предвид горното, следва да бъде поставено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1072 лв., представляваща разходи за обучение за курс за придобиване на професионална квалификация "Кондуктор и маневрен стрелочник" и правоспособност „Кондуктор“ и „Маневрен стрелочник“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2020 г. Законна лихва се дължи от датата на подаване на заявлението, тъй като депозираната по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК искова молба се смята предявена от този момент.

По отношение иска за мораторна лихва в размер на 18.76 лв. за периода от 06.12.2019 г. до 06.02.2020 г.:

Вземането на ищеца за главница в конкретния случай е безсрочно, и лихва за забава се дължи след покана до длъжника. Няма доказателства по делото писмото, приложено на л. 16 от делото, да е получено от ответника – лично, или по друг начин, за да се приеме, че от получаването му вземането е изискуемо. В този случай за покана следва да се приеме датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.02.2020 г., от която дата се дължи законна лихва върху главницата. Този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.  

Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, направении в заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. а юрисконсултско възнаграждение не е присъдено. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 50 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 ал. 1 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. за исковото производство. С оглед уважената част от иска направените от ищеца разноски в исковото производство възлизат на 196.70 лв. Съобразно отхвърлената част от иска разноските на ответника са в размер на 12.25 лв. В тези размери следва де се присъдят разноски на страните по делото.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на “БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И.В.“ № 3, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 141/20 г. на МзРС Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 148/2020 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №148/22.05.2020 г. за сумата от 1 072.00 лв. (хиляда седемдесет и два лева и 00 ст.) главница, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 10.02.2020 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното погасяване на задължението, като ОТХЪВЪРЛЯ  иска за сумата от 18.76 лв. - лихва за забава за периода 06.12.2019 г. до 06.02.2020 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И.В.“ № 3, разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 141/2020 г. на МзРС в размер 25.00 лв. деловодни разноски за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И.В.“ № 3, разноски в исковото производство в размер 196.70 лв. по компенсация, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА “БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И.В.“ № 3, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, разноски по компенсация, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 12.25 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                

                                                                Районен съдия: