РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Бургас, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204989 по описа за 2022 година
Образувано е по повод на подадена жалба от Н. В. К., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 22-3388-000136/09.09.2022 г., издадено от началник на сектор
в 05 РУ към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв.
Жалбоподателят счита, че e нарушена процедурата по установяване на
административното нарушение и съставяне на АУАН, както и че не е бил уведомен от
Гаранционния фонд или от сектор Пътна полиция - Бургас за служебно прекратяване на
регистрацията на собствения му лек автомобил. С оглед на това моли за отмяна на НП и за
присъждане на разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С.
К.... от БАК, който поддържа жалбата и излага доводи за отмяна на НП.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Видно от приложената по
делото разписка (л. 26 - гръб) НП е връчен на жалбоподателя на 19.12.2022 г., а жалбата е
подадена на 20.12.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
1
процесуално допустима.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2022 г., около 14:00 ч., в гр. Бургас, ж.к. ‚Л....., пред блок № ...., в посока към
блок № ..... жалбоподателят Н. К. управлявал собственият си лек автомобил А.... с рег. №
........., като бил спрян за извършване на проверка от служители на МВР. При проверката се
установило, че жалбоподателят управлява собствения си л.а. А...... с рег. № А ......., който не
е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена регистрация на
01.02.2022 г. Също така, жалбоподателят не представил контролен талон към СУМПС.
За установените нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН. Преписката била
изпратена на РП - Бургас, като с постановление от 01.09.2022 г. прокурор при БРП
постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били
върнати отново на МВР - Бургас. На 09.09.2022 г. било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но
заявява, че не е бил уведомен, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и е съобразено с
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установи, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, като регистрацията е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП. Също така по делото не се спори, че е налице служебно прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил на жалбоподателя на 01.02.2022 г., на основание
посочения законов текст, в резултат на уведомление от Гаранционния фонд до сектор Пътна
2
полиция ОД МВР - Бургас.
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказа субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било
квалифицирано като нарушение.
За да се ангажира отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност за процесното деяние.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях,
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да
стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата - по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от
Наредбата, задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от
съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. След като е извършено
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, уведомяване на собственика не е
било извършено. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че автомобилът е бил с прекратена регистрация поради липса на гражданска
отговорност, но за това действие не е бил уведомен жалбоподателят. Уведомяването на
собственика на автомобила е императивно задължение, което ако не е реализирано, то в
случая не е налице фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г., по т.д. № 3/2022 г. на ООС от НК на ВКС и I
и II колегии на ВАС.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което и НП в тази част следва да се отмени.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба въвежда задължение за водачите на МПС да носят
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него.
Видно от показанията на актосъставителя към момента на извършване на проверката
жалбоподателят не е представил контролен талон, тъй като не бил в него. Действително тези
констатации са били отразени в АУАН и в издаденото в последствие НП. Поради това
следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като
3
жалбоподателят е бил длъжен да го носи със себе си, когато управлява МПС, но въпреки
това не го сторил. За това нарушение законът е предвидил санкция в нормата на чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, която сочи, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. Санкцията е определена във фиксиран от
законодателя размер поради което не подлежи на преценка.
В тази част наказателното постановление се явява законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая, с оглед изхода на
делото, разноски се дължат и на двете страни, наполовина, т.е. съобразно броя на
нарушенията, които са потвърдени, респ. отменени.
По делото не е направено искане от страна на АНО за присъждане на разноски,
поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. В случая разноски следва да
бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя е 400 лв. С оглед изхода на делото следва в полза на
жалбоподателя да се присъдят половината разноски, а именно в размер от 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3388-000136/09.09.2022 г., издадено от
началник на сектор в 05 РУ към ОД МВР - Бургас, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Н. В. К.
са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-3388-000136/09.09.2022 г.,
издадено от началник на сектор в 05 РУ към ОД МВР - Бургас, В ЧАСТТА, в която за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя Н. В. К. му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.
4
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на жалбоподателя Н. В.
К., ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5