№ 21578
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110111411 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. А. Д., ЕГН: ********** срещу
„***************“ ЕАД, ЕИК *********, която е редовна и предявените с нея искове са
допустими. Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на парично вземане за сумата от 5 271,53 лева - главница за доставена и
незаплатена електрическа енергия, както и мораторна лихва върху тази сума за периода от
2008 г. до 13.02.2025 г. в размер на 8 359,61 лв. за обект с адрес: гр. ******************, с
клиентски № ************.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.09.2025 г. – 09.40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
1
Предявени са искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на парично вземане за сумата от 5 271,53 лева, представляваща главница за
доставена и незаплатена електрическа енергия, както и мораторна лихва върху тази сума за
периода от януари 2008 г. до 13.02.2025 г. в размер на 8 359,61 лв. за обект с адрес: гр.
******************, с клиентски № ************. Ищцата твърди, че е собственик на
процесния имот, който е обект на доставка на електроенергия от страна на ответника.
Имотът е с трайно прекъснато електроснабдяване, като „***************“ ЕАД твърди
пред ищцата, че е налице задължение за главница в размер на 5271,53 лева – стойност на
консумирана ел. енергия в периода 2008-2013 г., както и за лихва върху тази сума в размер
на 8359,61 лв., начислена за периода 2008 г. до 13.02.2025 г. Ищцата посочва, че е възразила
извънсъдебно, че задълженията са погасени по давност, но ответното дружество
отговорило, че давността не се прилага служебно и за да отпише от партидата старите
задължения, следва да бъде предоставено съдебно решение за недължимост на сумите. По
тази причина ответникът отказва да приеме заявлението на ищцата за откриване на нова
партида, тъй като по съществуващата за клиентски номер ************ има неплатени
задължения.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че не е отказал на
ищцата да подаде заявление за откриване на партида. Посочва, че по жалба на ищцата до
Комисията за енергийно и водно регулиране, се е развило административно производство,
по което има влязло в сила Решение № Ж-276/20.03.2025 г., с което претенциите са
отхвърлени като неоснователни. Потвърждава, че в електронния му архив са налице данни
за сключен договор за продажба на електрическа енергия за битово ползване за процесния
имот с А. М. – предишен собственик. Ответникът получил писмо от ищцата на 23.12.2024 г.,
с което за първи път бил информиран, че А. М. е починал през 2000 г. и че тя е негов
наследник. Ищцата била призната за собственик с нотариален акт за давностно владение от
2024 г., поради което ответникът счита, че тя е била ползвател на имота и на ел. енергия в
него и преди това. В писмото си до ответника ищцата описала, че имотът е разрушен и
доставка на ел. енергия в него не е имало в продължение на 10 г., поради което според него е
необходимо проучване на условията за новото му присъединяване към мрежата и заплащане
на съответните такси.
Ответникът счита, че съгласно чл. 120 ЗЗД погасителната давност не се прилага
служебно, а може да се предяви единствено като възражение срещу иск или действия по
принудително изпълнение. Навежда аргументи, че при изтичане на погасителната давност
вземането не се погасява изцяло, а се трансформира в естествено, като се препятства
единствено възможността то да бъде принудително изпълнено. Твърди, че в случая давност
не е текла на основание чл. 14, ал. 1 , т. 3 от Общите условия, тъй като ищцата е
препятствала събирането на вземанията. Сочи, че сумата от 5271,53 лева е за реално
потребена електроенергия и стойността е коректно изчислена, поради което тя е дължима
заедно с твърдяните мораторни лихви от датата на забавата.
2
По разпределението на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска, т.е. че ответното дружество е
начислило на ищеца процесните суми за съответния период и претендира същите от него.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуване на валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през
процесния период за имота, чийто собственик е ищеца, по който договор за посочения
период е доставяна електрическа енергия, чиято стойност възлиза на процесната сума, както
и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните факти: съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба
на електрическа енергия през процесния период за имота; ищцата е собственик на имота към
момента на предявяване на иска; по договора е доставяна и начислена електрическа енергия
за посочения период, чиято стойност възлиза на процесната сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и ответникът
следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по
делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
3
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4