№ 95
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260 019 от 25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 92/2019 г.
от Окръжен съд Перник, ответникът – Софийски градски съд е осъден да
заплати:
1. На Д. К. Ш., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода на
процеса ищец К. А. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 2б., ал. 1 от
ЗОДОВ във вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, сумата от 1 750.00 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева, представляваща ½ част от общо определеното
обезщетение от 3500 лева за претърпени неимуществени вреди от
нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001 г. от
СГС в разумен срок, като е отхвърлил иска, за разликата над уважения до
пълния му предявен размер от 5000 лева.
2. На К. К. Ш., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода на
процеса ищец К. А. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 2б., ал. 1 от
1
ЗОДОВ във вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, сумата от 1 750.00 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева, представляваща ½ част от общо определеното
обезщетение от 3500 лева за претърпени неимуществени вреди от
нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001 г. от
СГС в разумен срок, като е отхвърлил иска, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 5 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Софийски градски съд да заплати:
- на Д. К. Ш., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода на
процеса ищец К. А. Ш., ЕГН ********** деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 176.75 /сто седемдесет и шест лева
и седемдесет и пет стотинки) лева;
- на К. К. Ш., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода на
процеса ищец К. А. Ш., ЕГН ********** деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 176.75 /сто седемдесет и шест лева
и седемдесет и пет стотинки) лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ищеца Д. К. Ш., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода
на процеса ищец К. А. Ш., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата
от 1 053.78 /хиляда петдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ лева;
- ищеца К. К. Ш., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода
на процеса ищец К. А. Ш., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата
от 1 053.78 /хиляда петдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ лева;
С допълнително решение № 260 032 от 08.11.2021 г. постановено по
гр.д. № 92/2019 г., по реда на чл. 250 от ГПК от Окръжен съд Перник е
отхвърлил:
1. Предявените от Д. К. Ш., ЕГН **********, като наследник на
починалия в хода на процеса ищец К. А. Ш., ЕГН ********** против
2
Софийски градски съд искове с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ във
вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, имащи за предмет присъждане на:
- сумата от 3 578.33 лв., представляваща 1/2 част от претендирано
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 7 156.66 лева от
нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001 г. от
СГС в разумен срок, изразяваща се в разликата между цената на
компенсаторните записи, която е могъл да получи при евентуалната им
продажба през месец октомври 2005 г., а именно сумата от 49 671.46 лв. и
действително получената сума при продажбата им на 27.03.2014 г., в размер
на сумата от 42 514.80 лв.
- сумата от 13 723.67 лв., която е ½ част от общо претендирано
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 27 447.34 лева,
произтичаща от нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. №
2989/2001 г. от СГС в разумен срок, представляваща пропусната полза в
размер на законната лихва върху сумата от 49 671.46 лв., която бил получил
при продажбата на компенсаторните записи месец октомври 2005 г. и тази
сума е било възможно да се вложи на влог в банка от 30.09.2005 г. до
30.09.2009 г.;
2. Предявените от К. К. Ш., ЕГН **********, като наследник на
починалия в хода на процеса ищец К. А. Ш., ЕГН ********** против
Софийски градски съд, искове с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ във
вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, имащи за предмет присъждане на:
- сумата от 3 578.33 лв., представляваща 1/2 част от претендирано
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 7 156.66 лева от
нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001 г. от
СГС в разумен срок, изразяваща се в разликата между цената на
компенсаторните записи, която е могъл да получи при евентуалната им
продажба през месец октомври 2005 г., а именно сумата от 49 671.46 лв. и
действително получената сума при продажбата им на 27.03.2014 г., в размер
на сумата от 42 514.80 лв.
- сумата от 13 723.67 лв., която е ½ част от общо претендирано
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 27 447.34 лева,
произтичаща от нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. №
3
2989/2001 г. от СГС в разумен срок, представляваща пропусната полза в
размер на законната лихва върху сумата от 49 671.46 лв., която бил получил
при продажбата на компенсаторните записи месец октомври 2005 г. и тази
сума е било възможно да се вложи на влог в банка от 30.09.2005 г. до
30.09.2009 г.;
Първоинстанционният съд с допълнителното решение е осъдил:
- ищеца Д. К. Ш., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата
от 200 лева;
- ищеца К. К. Ш., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата
от 200 лева;
Решение № 260 019 от 25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 92/2019 г.
от Окръжен съд Перник се обжалва от ответника – Софийски градски съд в
частта, в която е осъден поотделно да заплати на Д. К. Ш., ЕГН ********** и
на К. К. Ш., ЕГН **********, като наследници на починалия в хода на
процеса ищец К. А. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 2б., ал. 1 от
ЗОДОВ във вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, сумата от 1 750.00 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева, представляваща ½ част от общо определеното
обезщетение от 3500 лева за претърпени неимуществени вреди от
нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001 г. от
СГС в разумен срок.
Жалбоподателят поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Поддържа, че предметът на адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС,
предвидената в закона процедура и множеството жалбоподатели са
предопределили тази продължителност на съдебното производство.
Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да отхвърли изцяло предявения иск.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
4
Решение № 260 019 от 25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 92/2019 г.
от Окръжен съд Перник се обжалва с обща жалба от ищците Д. К. Ш., ЕГН
********** и К. К. Ш., ЕГН **********, конституирани като наследници на
починалия в хода на процеса първоначален ищец К. А. Ш., ЕГН ********** в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ
във вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, имащ за предмет обзщетяване на
неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /2 х 1 750.00
лв./ размер от 3 500 лева до пълния предявен размер от 10 000лева.
Жалбоподателите /ищците/ поддържат, че решението в атакуваната част
е неправилно, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния
закон.
Подържат, че първоинстанционният съд при определяне на размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се е отклонил от
критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните
обстоятелства по делото. Констатираната от Инспектората при ВСС
продължителност на съдебното производсто, нахвърляща разбиранията за
разумен срок обосновава уважаване на иска в пълния предявен размер от
10 000 лева.
Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
ввместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, за разликата над уважения до пълния
предявен размер.
Претендират присъждане на направените деловодни разноски.
Допълнителното решение № 260 032 от 08.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 92/2019 г., по реда на чл. 250 от ГПК от Окръжен съд Перник се
обжалва с обща жалба от Д. К. Ш., ЕГН ********** и К. К. Ш., ЕГН
**********, конституирани като наследници на починалия в хода на процеса
ищец К. А. Ш., ЕГН **********. С допълнителното решение са изцяло
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ
във вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, имащи за предмет присъждане на:
- обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 7 156.66
лева от нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001
5
г. от СГС в разумен срок, изразяваща се в разликата между цената на
компенсаторните записи, която е могъл да получи при евентуалната им
продажба през месец октомври 2005 г., а именно сумата от 49 671.46 лв. и
действително получената сума при продажбата им на 27.03.2014 г., в размер
на сумата от 42 514.80 лв.
- обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 27 447.34
лева от нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001
г. от СГС в разумен срок, представляваща законната лихва върху сумата от
49 671.46 лв. при евентуална продажбата на компенсаторните записи пред
месец октомври 2005 г. и влагането на тази сума в банка от 30.09.2005 г. до
30.09.2009 г.;
Жалбоподателите поддържат, че допълнителното решение е
неправилно, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния
закон.
Поддържат, че претърпените от наследодателя им имуществени вреди
са пряка и непосредствена последица от допуснатото разглеждане на делото в
срок, който надхвърля разумния срок и тези вреди подлежат на пълно
обезщетение.
Молят въззивния съд да отмени изцяло допълнителното решение и
вместо това да осъди ответника да заплати посочените обезщетения за
имуществени вреди в пълния предявен размер.
Молят да се възложи в тежест на ответника отговорността за
разноските, направени от тях в двете съдебни инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валидни и допустими съдебни
актове, подлежащи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – К. А. Ш., ЕГН ********** е предявил против Софийски
6
градски съд искове с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл.6,
§ 1 от ЕКЗПЧОС, имащи за предмет присъждане на:
- сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушеното право на разглеждане и решаване на
производството по адм.д. № 2989/2001 г. от СГС в разумен срок;
- обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 7 156.66
лева от нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001
г. от СГС в разумен срок, представляваща разликата между цената на
компенсаторните записи, която е могъл да получи при евентуалната им
продажба през месец октомври 2005 г., а именно сумата от 49 671.46 лв. и
действително получената сума при продажбата им на 27.03.2014 г., в размер
на сумата от 42 514.80 лв.
- обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 27 447.34
лева от нарушеното право на разглеждане и решаване на адм.д. № 2989/2001
г. от СГС в разумен срок, представляваща законната лихва при евентуална
продажбата на компенсаторните записи месец октомвро 2005 г., за сумата от
49 671.46 лв. и влагане на тази сума в банка от 30.09.2005 г. до 30.09.2009 г.;
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е един
от подалите заявлението до Областния управител на Област София, всички в
качеството им на наследници на А. Ш., които са поискали реституиране на
подробно посочените в заявлението недвижими имоти, а в случай, че им бъде
отказано реституиране на някои от имотите, са поискали да бъдат обезщетени
с жилищни компенсаторни записи, по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ.
По повод подаденото заявление е постановен отказ от Областния
управител на Област София, срещу която заповед са подали жалба № 97/767
от 26.10.2001 г. Жалбата, ведно с административната преписка били
изпратени на Софийски градски съд и било образувано адм.д. № 2989/2001 г.
Софийски градски съд с определение от 21.02.2002 г. прекратил
производството по адм.д. № 2989/2001 г. по описа на същия съд.
Определението е било атакувано с частна жалба до Върховния
административен съд (ВАС) и отменено с определение от 18.07.2002 г.,
постановено по адм. д. № 5116/2002 г. от ВАС.
7
Делото е върнато на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, подготвящи крайния съдебен акт.
Дело е било насрочено и разглеждано в открито съдебно заседание на
04.12.2002 г. и обявено за решаване.
Поради промяна в статута на съдиите участващи в заседанието, в което
е завършено разглеждането на спора и невъзможността да бъде постановено
решение от същия персонален състав, с определение от 09.01.2004 г. е
отменено определението за даване ход на съдебните прения и същото е
внесено в ново открито съдебно заседание за 28.04.2004 г., в което заседание
отново е даден ход на съдебните прения.
Софийски градски съд с определение от 17.08.2004 г. е отменил
определението за даване на ход на съдебните прения и дал указания на
жалбоподателите за отстраняване на констатирани в жалбата нередовности, а
след тяхното отстраняване с разпореждане от 23.11.2004 г. отново е внесъл
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.03.2005 г.
На 21.03.2005 г. е проведено съдебното заседание и е постановено
решение на 18.07.2005 г. по адм.д. № 2989/2001 г. от СГС.
Съдът с решението си е отменил заповедта на Областния управител на
Област София, като е уважил искането на заявителите за обезщетяване по
реда на ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи за имотите, описани в
заявлението. Отхвърлено е искането за реално възстановяване собствеността
върху земята на парцелите.
Решението на Софийски градски съд е обжалвано и оставено в сила с
решение от 13.03.2006 г., постановено по адм.д № 10458/2005 г. от състав на
ВАС, с което е приключила първата фаза на производството по чл.6, ал.5 от
ЗОСОИ.
Делото е върнато в СГС на 15.03.2006 г. и на 04.07.2006 г. е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.04.2007 г.
На 01.02.2007 г. делото е пренасрочено за 28.03.2007 г., когато е
проведено съдебно заседание и за извършване на допусната съдебно-
техническа експертиза е отложено за 21.11.2007 г., в което съдебно заседание
експертизата е приета, а на жалбоподателите е дадена възможност да
представят нотариално заверени декларации за своите квоти във връзка с
8
определяне на съответния размер от оценката.
Делото е отложено за разглеждане в открито съдебно заседание за
09.06.2008 г., на което съдът е приел клетвена декларация, в която е
констатирал несъотвествие в квотите на страните, поради което е дал
възможност на жалбоподателите да представят нова декларация с верните
квотите в съсобствеността.
Делото е насрочено за 20.10.2008 г., кокато е проведено последното по
делото съдебно заседание, в което съдебният състав е дал ход на съдебните
прения.
С решение от 22.10.2008 г., постановено по адм.д. № 2989/2001 г. от
СГС е определено дължимото обезщетение по ЗОСОИ на заявителите с
компенсаторни записи.
Против решението е подадена касационна жалба на 27.11.2008 г., по
която е образувано адм.д. № 926/2009 г. по описа на ВАС, който с решение от
30.09.2009 г. е оставил в сила решението от 22.10.2008 г., постановено по
адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС.
С постановяването на това решение е приключила втората фаза на
производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ.
Подадано е заявление до Инспектората при ВСС, който извършил
проверка и издал Констативен протокол, в който приел, че производството по
адм.д. № 2989/2001 г. на СГС е продължило 7 години, 9 месеца и 3 дни, от
които първата фаза на производството пред СГС е с продължителност от 3
години и 10 месеца, а производството пред ВАС е с продължителност от 4
месеца и 13 дни.
Производството във втората фаза пред СГС е продължило
приблизително 2 години и 10 месеца, а пред ВАС втората фаза е била с
продължителност от 8 месеца и 14 дни, като съгласно практиката на ЕСПЧ по
подобен вид дела, в общата продължителност на съдебното производство
следвало да бъде включена и административната процедура, поради което
общата продължителност на процедурата е от 10 години, 10 месеца и 13 дни.
Налице е общ период на забава на производството от около четири
години.
С писмо изходящо от Директора на Дирекция "Процесуално
9
представителство на Република България пред Европейския съд по правата на
човека при Министерство на правосъдието“ е уведомен, че заявлението му е
разгледано от Инспектората при ВСС и въз основа на Констативния протокол
е било определено обезщетение в размер на сумата от 1 080 лева.
Предложено му е сключване на споразумение, което не е приел.
Ищецът твърди още, че:
- производството по адм.д. по описа на СГС е можело да приключи на
30.09.2005 г. и да не надхвърля разумния срок с четири годни до 30.09.2009 г.,
поради което за претърпените притеснения, безсънни нощи, неспокойство,
непрекъснато ходене по дела, получени заболявания, срещи с адвокати и
други неприятни за него емоции, повлияли негативно на неговото
здравословно и емоционално състояние се дължи обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 10 000 лева, която е предмет на
първия съединен иск;
- компенсаторните записи е можел да продаде на месец октомври 2005
г. /70858 х 0.701 лв./ за сумата от 49 671.46 лв., а ги е продал на 27.03.2014 г.
за сумата от 42 514.80 лева, т.е. с по-малко от 7 156.66 лва, което
представлява имуществена вреда и е предмет на втория съединен иск;
- ако сумата от 49 671.46 лева е била вложена на влог в банка, за
периода от 30.09.2005 г. до 30.09.2009 г. би му донесла печалба, в размер на
законната лихва от 27 447.34 лева, която сума е предмет на третия иск.
Поискал е да се осъди ответика да заплати посочените обезщетения и
деловодни разноски.
В хода на производството пред първата инстанция К. А. Ш., ЕГН
********** е починал и съдът, на основание чл. 227 от ГПК е конституирал
по така предявените искове наговите наследници по закон - Д. К. Ш., ЕГН
********** и К. К. Ш., ЕГН **********.
Ответникът – Софийски градски съд подал отговор на исковата молба
/л. 60 по гр.д. № 92/2019 г. по описа на ОС Перник/, с който оспорил
основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че:
10
- производството по административнто дело № 2989/2001 г. по описа на
СГС с посочената продължителност е била предопределена от специалния
предмет на спора, изискващ производството пред първата съдебна инстанция
да се осъществи в две фази. Броят на жалбоподателите и тяхното отпадане
със замяна с други по естествени причини също е повлияло на
продължителността на съдебното производство, което не надхвърля
критериите за разумен срок по смисъла на чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС и
съдебната практика на ЕСПЧ.
- оспорил наличието на пряка причинна връзка между осъществилото се
административно производство и посочените от първоначалния ищец
заболявания и негативни емоции, т.е. неимуществени вреди.
- оспорил наличието на пряка причинна връзка между осъществилото се
административно производство и неговата продължителност с посочените от
първоначалния ищец имуществени вреди, още повече, че представляват
пропуснати ползи, за които не се представят доказателства.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че
първоначалният ищец К. А. Ш., ЕГН ********** е един от подалите
заявлението до Областния управител на Област София, всички в качеството
им на наследници на А. Ш.. Със заявлението са поискали реституиране на
подробно посочените от тях недвижими имоти, а в случай на пълен или
11
частичен отказ са поискали да бъдат обезщетени със специални жилищни
компенсаторни записи, по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ.
По образуваната административна преписка е постановен отказ от
Областния управител на Област София, срещу която заповед са подали жалба
вх. № 97/767 от 26.10.2001 г.
Жалбата, ведно с административната преписка са били изпратени на
Софийски градски съд и е било образувано адм.д. № 2989/2001 г. по описа на
същия съд.
Софийски градски съд с определение от 21.02.2002 г. прекратил
производството по адм.д. № 2989/2001 г. по описа на същия съд.
Определението е било атакувано с частна жалба до Върховния
административен съд (ВАС) и отменено с определение от 18.07.2002 г.,
постановено по адм.д. № 5116/2002 г. от ВАС, като делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия, подготвящи крайния
съдебен акт.
Делото е било насрочено и разглеждано в открито съдебно заседание на
04.12.2002 г. и обявено за решаване.
Поради промяна в статута на съдиите участващи в заседанието, в което
е завършено разглеждането на спора и невъзможността да бъде постановено
решение от същия персонален състав, с определение от 09.01.2004 г. е
отменено определението за даване ход на съдебните прения и същото е
внесено в открито съдебно заседание за 28.04.2004 г., в което заседание
отново е даден ход на съдебните прения.
Софийски градски съд с определение от 17.08.2004 г. е отменил
определението за даване ход на съдебните прения и дал указания на
жалбоподателите да отстранят констатирани в жалбата нередовности, а след
тяхното отстраняване с разпореждане от 23.11.2004 г. отново е внесъл делото
за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.03.2005 г.
На 21.03.2005 г. е проведено съдебното заседание и на 18.07.2005 г. е
постановено решение по адм.д. № 2989/2001 г. от СГС.
Съдът с решението си е отменил заповедта на Областния управител на
Област София, като е уважил искането на заявителите за обезщетяване по
12
реда на ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи за имотите, описани в
заявлението. Отхвърлено е искането за реално възстановяване собствеността
върху земята на парцелите.
Решението на Софийски градски съд е обжалвано и оставено в сила с
решение от 13.03.2006 г., постановено по адм.д № 10458/2005 г. от състав на
ВАС, с което е приключила първата фаза на производството по чл. 6, ал. 5 от
ЗОСОИ.
Делото е върнато в СГС на 15.03.2006 г. и на 04.07.2006 г. е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.04.2007 г.
На 01.02.2007 г. делото е пренасрочено за 28.03.2007 г., когато е
проведено съдебно заседание и за извършване на допусната съдебно-
техническа експертиза е отложено за 21.11.2007 г., в което съдебно заседание
експертизата е приета, а на жалбоподателите е дадена възможност да
представят нотариално заверени декларации за своите квоти във връзка с
определяне на съответния размер от оценката.
Делото е отложено за разглеждане в открито съдебно заседание за
09.06.2008 г., на което съдът е приел клетвена декларация, в която е
констатирал несъотвествие в квотите на страните, поради което е дал
възможност на жалбоподателите да представят нова декларация с верните
квотите в съсобствеността.
Делото е насрочено за 20.10.2008 г., когато е проведено последното по
делото съдебно заседание.
С решение от 22.10.2008 г., постановено по адм.д. № 2989/2001 г. от
СГС е определено дължимото обезщетение по ЗОСОИ на заявителите с
компенсаторни записи.
Срещу решението е подадена касационна жалба на 27.11.2008 г., по
която е образувано адм.д. № 926/2009 г. по описа на ВАС, който с решение от
30.09.2009 г. е оставил в сила решението от 22.10.2008 г., постановено по
адм.д. № 2989/2001 г. по описа на СГС.
С постановяването на това решение е приключила втората фаза на
производството по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ.
Подадано е заявление до Инспектората при ВСС, който извършил
проверка и издал Констативен протокол /л. 46 от п-вото пред ОС Перник/, в
13
който приел, че производството по адм.д. № 2989/2001 г. на СГС е
продължило 7 години, 9 месеца и 3 дни, от които първата фаза на
производството пред СГС е с продължителност от 3 години и 10 месеца, а
производството пред ВАС е с продължителност от 4 месеца и 13 дни.
Производството във втората фаза пред СГС е продължило
приблизително 2 години и 10 месеца, а пред ВАС втората фаза е била с
продължителност от 8 месеца и 14 дни, като съгласно практиката на ЕСПЧ по
подобен вид дела, в общата продължителност на съдебното производство
следвало да бъде включена и административната процедура, поради което
общата продължителност на процедурата е от 10 години, 10 месеца и 13 дни.
Формиран е извод, че е налице период на забава на производството,
надхвърлящ разумния срок за решаване на делото с около четири години.
Ищецът с писмо на Директора на Дирекция "Процесуално
представителство на Република България пред Европейския съд по правата на
човека при Министерство на правосъдието“ /л. 52 от п -вото пред ОС Перник/
е уведомен, че заявлението му е разгледано от Инспектората при ВСС и въз
основа на Констативния протокол му е определено обезщетение в размер на
сумата от 1080 лева.
Предложено е сключване на споразумение, което предложение не е
прието от ищеца.
Административнтоо производство е приключило на 30.09.2009 г., а
първоначалният ищец е продал издадените му като обезщетение
компенсаторни записи по ЗОСОИ - 70858 броя на 27.03.2014 г., за сумата от
42 514.80 лева.
Компенсаторни записи по ЗОСОИ са един от регламентираните
компенсаторни инструменти и продажбата им се извършва на регулиран
пазар на ценни книжа при условията и по реда на Закона за пазарите на
финансови инструменти.
Ищецът /конституираните след смъртта му наследници/ не са провели
главно и пълно доказване, че тези записи безусловно ще се продадат на
регулирания пазар на датата 30.09.2005 г. за сумата от 49 671.46 лева.
Записите не са продадени и на датата 30.09.2009 г., а след повече от
14
четири години на 27.03.2014 г., поради което твърдяната пропусната полза -
разликата от предполагаемата продажба с посочена продажна цена 49 671.46
лева и реално осъществената продажба за 42 514.80 лева, в размер на сумата
от 7 156.66 лева не е доказана по несъмнен начин, т.е. не е доказано
неосъщественото увеличаване на имуществото на ищеца вследствие на
нарушеното право на разглеждане на административното дело в разумен срок.
Претенцията на първоначалния ищец, предмет на третия иск за
обезщетяване на имуществените вреди, представляващи пропусната полза в
размер на законната лихва върху сумата от 49 671.46 лева, за периода от
30.09.2005 г. до 30.09.2009 г. също не е доказана по несъмнен начин.
Това е така, защото тази сума не е била налична в патримониума на
ищеца и към датата 30.09.2009 г., а освен това, тази сума вложена в търговска
банка на влог – срочен или безрочен не може да донесе лихва в размер,
съизмерим със законната лихва, която е десет пункта над основния лихвен
процент, установен за страната.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищците и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
наличието на предпоставките, при които може да се осъществи отговорността
на ответника – Софийски градски съд за нарушеното право на ищеца за
разглеждане и решаване на административното дело в разумен срок, съгласно
чл. 6, параграф 1 от КЗПЧОС, както и до размера на обезщетението за
претърпените от първоначалния ищец неимуществени и имуществени вреди.
Държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи,
които не са извършени в разумен срок на основание специалната норма на чл.
2б. от ЗОДОВ, като обезщетенията за тях съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ се
претендират само по този закон и реда на ГПК.
Отговорността е деликтна.
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС са посочени примерно в
закона - чл. 2б., ал. 2 от ЗОДОВ – решение № 66 от 02.04.2015 г. по гр. д. №
15
5813/2014 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
По първият иск с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ, имащ за
предмет обезщетяване на неимуществените вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б. от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6,
параграф 1 от КЗПЧОС.
Разпоредбата на чл. 6, параграф 1 от посочената Конвенция, към която
препраща чл. 2б. от ЗОДОВ установява неотменимото право на всяко лице
при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него да има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство
не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
В разглеждания случай първоначалният ищец е предявил иск след като
е приключило административното производство, което от инициирането му
пред административния орган /18.11.1998 г./ и след обжалване на
административния акт е завършило с влязло в сила решение, постановено от
СГС на 30.09.2009 г., т.е. продължило е десет години, десет месеца и
тринадесет дни.
16
С Констативен протокол, издаден по надлежния ред от Инспектората
при ВСС е установено нарушеното право на ищеца на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, параграф 1 от КЗПЧОС.
Разумният срок е надхвърлен с около четири години, поради което на
увреденото лице е предложено обезщетение за неимуществени вреди, в
размер на сумата от 1 080 лева.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- специфичните особености на административното производство;
- периода от време, считано от сезирането до издаването на
административния акт /заповед/ от административния орган;
- специфичните особености на /двете фази/ съдебното производство по
обжалване на административния акт;
- броя на заявителите, инициирали административното и съдебното
производство и промяната на персоналния състав след настъпилите
естествени събития;
- допуснати грешки от заявителите /жалбоподателите/ при деклариране
на техните квоти;
- периода от време, надхвърлящ разумния срок за завършване на
съдебното производство;
- отрицателните емоции и притеснения на първоначалния ищец,
настъпили в резултат на надхвърлянето на разумния срок за решаване на
делото с около четири години;
- възрастта на ищеца и неговото обществено положение;
- обществено- икономическите условия в страната.
Настоящият състав при посочените обстоятелства и отсъствието на
доказателства, които да установяват пряката причинна връзка между
нарушеното право на разглеждане на делото в разумен срок и влошаването на
здравословното състояние на ищеца намира, че пълното обезщетение за
17
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 3 500 лева, до който
размер искът е основателен и подлежи на отхвърляне, за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева.
По вторият и третият иск с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ,
имащи за предмет обезщетяване на имуществените вреди, представляващи
пропуснати ползи:
Настоящият състав намира всеки един от така предявените искове,
имащи за предмет обезщетяване на имуществените вреди – пропуснати ползи
за неоснователен и като такъв подлежащ на отхвърляне.
Това е така, защото първоначалният ищец и конституираните на негово
място низходящи не проведоха пълно и главно доказване на фактите за
реално пропуснати ползи – за неосъществено сигурно увеличаване на
имуществото на ищеца с разликата между вероятната продажна цена на
компенсаторните записи през месец октомври 2005 г. и осъществената
продажба на 27.03.2014 г., възлизаща на сумата от 7 156.66 лева.
Първоначалният ищец и конституираните на негово място низходящи
не проведоха пълно и главно доказване на фактите за реално пропуснати
ползи – за неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на ищеца,
съизмерима със законната лихва върху сумата от 49 671.46 лева, за периода
от 30.09.2005 г. до 30.09.2009 г.
Настоящият състав изложи по - горе съображения, че отсъстват
доказателства за това, че ако първоначалният ищец е извършил продажба на
компенсаторните записи на датата 30.09.2005 г. със сигурност е щял да
придобие сумата от 49 671.46 лева, а освен това дори и да я могъл да
осъществи тази продажба и да вложи тази сума безсрочно или срочно в
търговка банка не би получил претендираната сума – законна лихва, в размер
на сумата от 27 447. 34 лева, като цена на вложените пари.
В заключение:
18
Ищецът трябва да се установи със сигурност пряката причинна връзка
между нарушеното право на разглеждане на делото в разумен срок и
пропуснатите ползи, каквато сигурност не се доказа по делото – Тълкувателно
решение № 3 от 13.01.2023 г., постановено по тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГТК
на ВКС на Р. България.
С оглед на изложеното всяка една от подадените жалби е
неоснователна, поради което следва да се потвърдят изцяло първоначалното и
допълнителното решение.
Настоящият състав не споделя практиката на първоинстанционния съд
при смърт на първоначалният ищец и конституиране на неговите низходящи,
когато са повече от един, всеки един от първоначално предявените
/съединени/ искове по размер да се разчленява съобразно идеалната част от
правото на наследяване на конституираните ищци. Това е така, защото
последните встъпват във вече възникналото процесуално правоотношение,
инициирано с исковата молба, субекти на което са били техният наследодател
и съдът. Конституираните по реда на чл. 227 от ГПК заместват своя
наследодател в процесуалното правоотношение и имат правото да получат
защитата по чл. 2 от ГПК в този обем, който е поискал първоначалния ищец.
По разноските:
С оглед изхода на спора /неоснователността на жалбите/ и
непромененото съотношение на уважена/отхвърлена част на исковете -
предмет на делото всяка една от страните следва да понесе направените от
нея разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260 019 от 25.03.2021 г.,
19
постановено по гр.д. № 92/2019 г. от Окръжен съд Перник.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло допълнително решение № 260 032 от
08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 92/2019 г., по реда на чл. 250 от ГПК от
Окръжен съд Перник
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20