Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 20.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 279/2019г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 318/21.10.2019г., постановено по н.а.х.д.
№ 787/2019г., Ловешки районен съд, осми състав е изменил Наказателно
постановление (НП) № НЯСС-124/12.07.2019г. на Зам.-председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на Община
Ловеч с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“
№22, представлявана от кмета К.Д.М., за неизпълнение на предписание по чл.190а,
ал.2 във връзка с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите (ЗВ), е наложено административно
наказание на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от същия член от
ЗВ – имуществена санкция в размер на 5000 лв., като е намалил размера на
имуществената санкция от 5000 лв. на 1000 лв.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Община Ловеч, страна
по н.а.х.д. № 787/2019г. по описа на ЛРС.
В касационната жалба се твърди, че оспореното
решение е неправилно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Твърди
се, че въззивният съд не е отчел правилно приложението на чл.34 от ЗАНН, тъй
като при дадени предписания и срок за изпълнението им, срокът по чл.34 от ЗАНН
започва да тече от деня, следващ деня на крайния срок, като в този случай АУАН
е съставен извън тримесечния срок от откриване на нарушителя. В тази връзка се
излага, че предписанията са дадени на конкретен субект и при неизпълнението им
именно той е нарушителят, поради което не сме в хипотезата на неизвестен
извършител. Твърди се и приложимост на чл.28 от ЗАНН към процесното деяние. Иска
се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отмяна изцяло на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба
на заявените в нея основания, излага и съображения по същество на спора.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради съставяне
на АУАН след изтичане на давностния тримесечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при
спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, районният съд приел за установено, че на 22.05.2018г. в
изпълнение на Заповед №РД-07-60/02.05.2018г. на областен управител на област
Ловеч, назначената със тази заповед комисия е извършила проверка и е съставила
Протокол №10/22.05.2018г., с който на Община Ловеч, собственик на язовир „Пръдля”,
находящ се в ПИ №000387 в землището на село Славяни, общ. Ловеч, актуван с АОС
№50411/25.07.1997г. е дадено предписание: Да почисти от храстовидната и
дървесна растителност въздушния откос, със срок на изпълнение 30.11.2018г.
На 30.01.2019г. служители на ДАМТН извършили
проверка на язовир „Пръдля“, за което бил съставен констативен протокол от
08.02.2019г., в който било отразено, че не е изпълнено даденото предписание с
Констативен протокол № 10/22.05.2018г., а именно да се почисти от храстовидната
и дървесна растителност въздушния откос. На 18.04.2019г. срещу Община Ловеч бил
съставен АУАН № 03-004 от същата дата за това, че при извършена проверка на 30.01.2019г.
на язовир „Пръдля“, находящ се в ПИ №000387 в землището на село Славяни, общ.
Ловеч, собственост на Община Ловеч съгласно Акт за общинска собственост №50411/25.07.1997г.,
бил съставен констативен протокол, в който било установено, че не е изпълнено
предписанието, дадено с Констативен протокол № 10/22.05.2018г., а именно да се почисти
от храстовидната и дървесна растителност въздушния откос на язовира със срок на
изпълнение 30.11.2018г. Актосъставителят приел, че с горното Община Ловеч е
нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ. Актът бил връчен на упълномощен
заместник-кмет на Община Ловеч на 18.05.2019г., който го подписал. Въз основа
на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна АУАН и НП са издадени в законоустановените
срокове и притежават изискуемите по закон реквизити, при спазване на
процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на
жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като се обосновал подробно за
изводите си. При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд
приел, че при издаване и връчване на АУАН и НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до извода, че
нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното
нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната отговорност
на Община Ловеч на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ. С
мотиви, че при определяне размера на санкцията органът не се е съобразил с
изискванията на чл.27, ал. от ЗАНН и не е представил доказателства за
повторност на нарушението, съдът е намалил размера на имуществената санкция на
законовия минимум.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за основателни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и
допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.
Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба
на чл.190а, ал.2 от Закона за водите гласи, че собствениците на язовирни стени
и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по
чл.138а, ал.3, т.5.
Съгласно чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ (също в
приложимата редакция), по която е санкциониран настоящия ответник, наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2.
Предвид цитираните законови разпоредби и
събраните по делото доказателства касационната инстанция намира, че изводите на
въззивния съд за доказаност на извършеното нарушение са правилни.
Незаконосъобразен е обаче изводът на районния
съд, че при съставянето на АУАН е спазен тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Едно от основните условия за провеждане на
административно-наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34
от ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни
да следят служебно за това (виж Постановление № 10/28. IX. 1973г., на Пленума
на ВС). В разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН законодателят е предвидил, че
административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН. Съгласно
чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство,
ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба
предвижда два самостоятелни давностни срока за административно-наказателно
преследване. Нормата не предоставя на административния орган възможност да
избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие. След като
нарушителят е известен, то АУАН следва да бъде съставен в продължение на три
месеца от откриването му. Вторият срок започва да тече от извършване на
нарушението. Нарушението, вменено на касатора, се състои в неизпълнение на
задължително предписание, дадено с КП №10/22.05.2018г. Нарушението датира от 01.12.2018г.,
тъй като в дадения му срок до 30.11.2018г. вкл., Община Ловеч не е изпълнила
влязлото в сила предписание. След като до датата, посочена в предписанието като
крайна, не са изпълнени дадените с него предписания, то от следващия ден
задълженото за изпълнението им лице, в случая Община Ловеч, е в нарушение,
именно поради осъществяване на бездействие от нейна страна да изпълни
задължението, възникнало от даденото му предписание. В случая се касае за форма
на изпълнително деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до
извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта. От
този момент, ако няма изпълнение, общината вече е в нарушение.
В случая нарушението се счита за извършено на 01.12.2018г.,
тъй като в дадения срок – до 30.11.2018г., Община Ловеч не е изпълнила даденото
предписание. След като до крайната дата не са изпълнени дадените указания, то
от следващия ден задълженото за изпълнението им лице е в нарушение. АУАН е
издаден на 18.04.2019г. – далеч след
изтичане на тримесечния срок (изтекъл на 28.02.2019г., предвид неговата начална
дата 01.12.2018г.)
Сроковете са регламентирани в закона – чл.34 от ЗАНН, и задължават органите, реализиращи административнонаказателната
отговорност на правните субекти, да извършват необходимите действия по
установяване на нарушенията, съставяне на АУАН и издаване на НП в кратък период
от време, за да се постигне целта на закона – защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. Да се остави на преценката на
административнонаказващия орган да определя неограничено във времето кога да
извърши проверка и да се счита, че едва от тази дата са открити нарушителят и
нарушението, не съответства на целта на закона, въвел изрични срокове по чл.34
от ЗАНН. Задължението на административно-наказващите органи в разумни срокове
да извършват последващи проверки идва от изричните срокове, предвидени по чл.34
от ЗАНН. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд Ловеч.
В случая е налице и още един довод в подкрепа на
горните изводи. Видно от Протокол №10/22.05.2018г., като член на
междуведомствената комисия, назначена от областния управител, е участвал и инж.
Е.Д., който е служител на ДАМТН и актосъставител в настоящото производство.
Следователно на административнонаказващия орган и неговите служители безспорно
е било известно както даденото на Община Ловеч предписание, така и крайния срок
за изпълнението му – 30.11.2018г.
При безспорно установени извършител на
нарушението и дата на извършване на нарушението неприложим е едногодишният срок
от извършване на нарушението. Предвид това имуществената отговорност на Община
Ловеч е незаконосъобразно ангажирана, тъй като давностният срок, предвиден
в чл.34, ал.1, предл.1 от ЗАНН, е
изтекъл на 28.02.2019г. и след тази дата административнонаказателно
производство не е следвало да се образува, защото давността погасява
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
При това положение районният съд незаконосъобразно е изменил горепосоченото НП
по отношение на размера на имуществената санкция и неправилно е приложил
закона, вместо да отмени изцяло наказателното постановление. В чл.34 от ЗАНН са
предвидени две самостоятелни и независещи една от друга хипотези. Наличието на
която и да било от тях е пречка за образуване на административнонаказателно
производство, при условието на другата. След като АУАН не е издаден в предвидения
в разпоредбата тримесечен срок, административнонаказателно производство не може
да се образува, независимо от това дали е изтекла една година от извършване на
нарушението или не.
По изложените съображения настоящият състав
намира решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и
допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Тъй
като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на
допълнителни доказателства, след отмяната на обжалваното решение касационната
инстанция следва да постанови решение по същество, като отмени изцяло като
незаконосъобразно наказателното постановление.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.
второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 318 от 21.10.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 787/2019г. по описа на Ловешки районен съд, и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ изцяло като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 124 от 12.07.2019г. на Зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор гр. София, с което на Община Ловеч с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №22, представлявана
от кмета К.Д.М., за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във връзка с
чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, е наложено административно наказание на
основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от същия член на Закона за
водите – имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.