Определение по дело №532/2023 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                               .        В.Търново 13.09.2023г

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, осми състав  в закрито заседание  на тринадесети  септември две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                         

                                                                      

разгледа докладваното от съдия Костова адм.д 532 /2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

           Производство по чл. 203, ал. 3 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ-.

           Образувано е по искова молба на Д.Х.Г. чрез адв. К.Т. *** против Община гр. Елена ул.И.Макариополски №24 " за обезщетение за причинени неимуществени вреди представляващи тежки психически изживявания в негативна светлина, което е довело до чувство на пълно недоверие в държавността,морални болки и страдания, повишени нива на тревожност страх, безпокойство, натрапчиви мисли, емоционален дисбаланс и отритнатост в следствие на издаване на удостоверение за наследници, като приема, че е налице бездействие от страна на оператор на лични данни по тяхното запазване , с което е допуснато нарушение на чл. 32§1 б „б“ от GDPR и чл. 59 от ЗЗЛД..  Цената на превявения иск е 3000 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в АСВТ.

            Твърдението от ищеца факти са следните: По изп. д. 581/21г на ЧСИ И.Цанкова въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. 552/21г. на ВТРС като длъжник е посочен Петър Савов Узунов, който е починал. По искане на кредитната институция , ЧСИ се е снабдил с Удостоверение за наследници, издадено Кемтство с. Константин, Община Елена, в което ищецът е посочен като наследник от втора степен по права линия. В следствие на това принудителните действия по горепосоченото изп.д. са насочени срещу имуществото на ищеца. Последният намира, че не е спазен редът за издаване на удостоверение за наследници, тъй като първо е издадено същото, а едва след това е подадено заявление. Ищецът е посочил в исковата си молба, че по този начин намира, че е нарушен чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД ,чл. 45, ал.1, т. 6 от с.з.чл.66, ал.1  и ал.2 от с.з. чл. 67 и чл. 68 от с.з. За горното нарушение, изразяващо се в неопазване на личните данни на ищеца,не е обработил личните данни по начин, по който да се гарантира тяхната сигурност, като се приложат подходящи технологии и организационни мерки, не е извършил оценка на въздействието на предвидените операции по обработката на лични данни,  е подаден сигнал до КЗЛД с рег.№ ПП-01-714/17.10.2022г., по който е извършена проверка и са изискани писмени доказателства от ответника. В резултат на горното съществено нарушение на правото на ищеца за опазване на неговите лични данни са му били причинени неимуществени вреди, представляващи тежки психически изживявания в негативна светлина, което е довело до чувство на пълно недоверие в държавността,морални болки и страдания, повишени нива на тревожност страх, безпокойство, натрапчиви мисли, емоционален дисбаланс и отритнатост. Размерът на същите съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД ищецът определя на 3000 лева.

                Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. С разпоредбата на чл. 204, ал. 1 – 2 АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна по съответния ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Само в този случай, при липсата на тази предпоставка съдът може да прекрати делото без да разглежда исковата молба по същество на спора. Тъй като се претендират вреди, като резултат от незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностно лице при ответника, а не в резултат на незаконосъобразен административен акт съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. От начина, по който е формулирана правната норма, може да се направи извод, че в този случай не се поставя, като условие за допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане за установяване незаконосъобразността на бездействията на администрацията При предявяване на искове за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на органи или длъжностни лица, административният съд установява незаконосъобразността на действието/бездействието в рамките на исковото производство (чл. 204, ал. 4 АПК). Това означава, че съдът не разглежда самостоятелно искане за установяване или за отмяна на незаконосъобразното действие/бездействие, а се произнася по съответствието на действието или бездействието със закона в мотивите на съдебния акт. В такива случаи съдът формира воля по същество само по отношение на иска, с който е сезиран, като отхвърля или уважава претенцията за вреди.

              Съгласно твърденията в исковата молба, може да се предположи,че се касае и за производство по реда на чл. 203, ал.2 от АПК във вр. с чл.1, ал.2аот ЗОДОВ,  доколкото се посочва нарушение на ЗЗЛД , с който е транспонирана  Директива ЕС/2016/680.

             Следва да се отбележи, че правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушаването му. СЕС приема в своите решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът (виж решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. C-6/90 и C-9/90, т. 35, решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pеcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, т. 31, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37 и т. 40).Приложимите процесуални правила се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при условие все пак да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността) - виж решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 38. Материалноправните предпоставки обаче се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са тези, посочени в първоинстанционното решение - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37).Задължението на държавата членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправянето на вредите (виж в този смисъл решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pecheur и Factortame, C-46/93 и C-48, т. 32, решение от 1 юни 1999 г. по дело Konle, C-302/97, т. 62, решение от 4 юли 2000 г. по дело Haim, C-424/97, т. 27, решение от 30 септември 2003 г. по дело Kobler, C-224/01, т. 31, решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 46).

             С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че следва да остави исковата молба без движение, като даде възможност на ищеца , с оглед на гореизложеното да посочи дали претендира обезщетение от незаконосъобразно бездействие, и в какво се изразява то, или от съществено нарушение на правото на ЕС като с оглед горните указния на съда, посочи нарушената материално- правната норма от правото на ЕС.

             Водим от горното и на основани чл. 129, ал.1  от ГПК във вр. с чл.144 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

            ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба на Д.Х.Г. чрез адв. К.Т. *** против Община гр. Елена ул.И.Макариополски №24 " за обезщетение за причинени неимуществени вреди от ответника в размер на 3000 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

           УКАЗВА  на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани горепосочените нередовности на същата като посочи дали претендира обезщетение от незаконосъобразно бездействие, и в какво се изразява то, или от съществено нарушение на правото на ЕС като с оглед горните указния на съда, посочи нарушената материално- правната норма от правото на ЕС.

:        УКАЗВА  на ищеца, че в случай на неизпълнение на горното разпореждане на съда в указания от него срок, исковата молба на основание чл. 129, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК ще му бъде върната.

 

                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :