М О Т И В И
Към присъда по НОХД №
170/2011 г. по описа на КРС
По отношение на
подсъдимият К.П.А. е повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт за това, че на
18.11.2010 г. в с. Х.Д., обл. П., е отнел чужди движими вещи – 1 бр. медна
пръскачка, комплект, годна за използване по предназначение и 1 бр. метален лост
Ф 40 мм, с дължина 1 метър
- всичко на обща стойност 85,00 лв. от владението на М.Н.Н., ЕГН-**********,***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено при условията на повторност, след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда № 26/06.04.2009г. по НОХД № 147/09
г. на Районен съд гр. Карлово за друго такова престъпление - престъпление по
чл. 195, ал.1, т.7, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 28, ал.1 от НК.
Районна прокуратура гр.
Карлово, представлявана от прокурора П. Радева поддържа така повдигнатото
обвинение и внесен обвинителен акт. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият А., редовно
призован, явява се лично и с адв. П.М.-***- служебен защитник. Разбира, в какво
е обвинен и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Прави искане
за разглеждане на делото по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК като признава
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тях.
Граждански иск по делото
не е предявен.
Частен обвинител не е
конституиран.
След преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с императивната разпоредба на
чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Няколко дни, преди
18.11.2010 г. подсъдимият А. минал покрай домът на пострадалия Н.,***, П.
област и видял, че медна пръскачка и лост били облегнати на оградата.
На 18.11.2010 г. подсъдимият
отново минал покрай същия дом, видял, че
вещите отново се намират там, пресегнал
се през оградата и взел лоста и пръскачката, като ги отнесъл в изоставената
сграда, където трябвало да смачка пръскачката, за да може да я предаде в пункт
за изкупуване на метали
На същата дата свидетелите К.Д. и К.Х. –
служители на РУ "Полиция" - Карлово, изпълнявали служебните си
задължения в с. Х.Д., обл. П.. Получили
сигнал, че се извършва кражба на тухли от изоставена сграда, в района на ЖП
гара Х.Д.. Двамата веднага отишли на местото за да проверят сигнала. Още при
пристигането си чули шум от чукане с твърд предмет. Влезнали да проверят и
заварили там подсъдимият К.А.. Същият с помощта на метален лост, удрял върху
една лозарска медна пръскачка, за да я деформира. Полицейските служители
установили, че не се извършва кражба на тухли.
Попитали подсъдимият от къде е взел
пръскачката, която вече бил деформирал, и последният им отговорил, че е взел
лоста и пръскачката от един двор в с. Х.Д.. Още същият ден, завел полицаите на мястото, от където бил
отнел вещите.
Било установено, че
това е имот на свидетелят М.Н. ***.
След проведен разговор
със свидетелката В.Д. - лице живеещо на съпружески начала с пострадалия Н., същата
заявила, че от двора им липсва лозарска медна пръскачка. Н. бил уведомен от нея
да се яви в канцеларията, ползвана от служителите на полицията.
С протокол за
доброволно предаване /л.12/ подсъдимият А. предал на органите на РУ
"Полиция" - Карлово 1 бр. медна пръскачка – деформирана и 1 бр.
метален лост, с дължина 1 метър.
Посочените по-горе вещи
били веднага разпознати от свидетеля Н.. Той заявил, че лоста държал в двора си до пръскачката.
Видно от заключението
на съдебно-стоковата експертиза по делото стойността на медната лозарска
пръскачка е 70,00 лв., а на металния лост - 15 лв. , или всички вещи на обща
стойност 85,00лв.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият А. до момента е осъждан три пъти:
1. С присъда по НОХД №
181/2005 г. на Районен съд гр. Карлово, влязла в законна сила на 29.05.2006 г.,
за извършено в края на месец октомври 2004 г. престъпление по чл. 195, ал.1,
т.3 и т.5, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 63, ал.1 т.3 от НК, му е наложено
наказание „Обществено порицание”. От влизане на тази присъда в сила е изтекъл
изискуемият 5 годишен срок по чл. 30, ал.1 от НК.
2. С определение по НОХД № 111/2008 г. на
Районен съд гр. Карлово, влязло в законна сила на 07.07.2008 г. за извършено на
03.03.2008 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.7, във вр.с чл.
194, ал.1, във вр.с чл. 63, ал.1 т.3, във вр.с чл. 28, ал.1 от НК, му е
наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца. На
основание чл. 69, ал.1, вр.с чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание
е отложено за срок от 3 години.
3. С присъда по НОХД №
147/2009 г. на Районен съд гр. Карлово, влязла в законна сила на 12.11.2010 г.
за извършено за времето от 14.12.2008 г.
до 03.01.2009 г., престъпление по чл. 195, ал.1 т.3, пр.1 и 2, т.5 и т.7, във
вр. с чл. 194, ал.1, във вр.с чл.28, ал.1, вр.с чл. 26, ал.1 от НК, му е
наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, при
първоначален общ режим.
На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е
постановил осъденият да изтърпи изцяло наказанието от 3 месеца "Лишаване
от свобода" по НОХД № 111/2008г. на Районен съд гр. Карлово.
Последните две присъди
обуславят квалификацията „повторност” на процесното деяние.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства. Показанията на свидетелите Христов, Димитров, Н. и Делкова съдът
кредитира изцяло, същите са обективни, безпристрастно депозирани и
съответстващи на установената от съда фактическа обстановка. Съдът ползва при
постановяване на присъдата си обясненията на подсъдимия А., депозирани пред
разследващия орган, като изцяло съответстващи на установената от съда
фактическа обстановка. Не са налице съществени противоречия между отделните
доказателствени източници, които да налагат нарочен коментар.
Като обективна и безпристрастна
настоящия състав на КРС преценява изготвената в досъдебното производство
съдебно –експертиза. Вещото лице разполага с необходимите познания, отговорило
е пълно и изчерпателно на поставените му въпроси и съдът дава вяра на депозираното
заключение изцяло.
Съдът при постановяване на присъдата
си ползва и писмените доказателства по делото – свидетелства за съдимост,
преписи от бюлетини за съдимост, справка за изтърпян размер наказание, протокол
за доброволно предаване, експертна справка, характеристична справка, които са
събрани в предвидения от НПК ред, относими са към предмета на доказване и са в
пряка връзка с останалите събрани доказателства по делото.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение прави
следните изводи от правна страна:
От обективна страна осъществяването на
изпълнителното деяние на престъплението кражба се установява, от показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия, обсъдени при анализа на
доказателствата. Така, от обясненията на А. и от показанията на свидетелите е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е отнел инкриминираните вещи от
дома на пострадалия – св. Н. и е осъществил фактическа власт върху тях. С посечените действия подсъдимият е
осъществил двата отделни акта на престъплението кражба.
Установен е по несъмнен начин в
производството по делото, от приложеното свидетелство за съдимост и преписи от
бюлетини за съдимост, квалифициращият признак деянието да е извършено пи
условията на повторност. К. А. извършил деянието, след като е бил осъждан за
кражба с влязла в законна сила
на 12.11.2010 г. присъда по НОХД 147/2009 г. на КРС. С нея му е наложено
наказание – лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение не е
отложено по реда на чл. 66 НК. Към датата на деянието тази присъда не е била
изпълнена, и срокът по чл. 30 НК не е започнал да тече.
При така установената и
приета по делото фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал.1, т.7, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 28, ал.1 от НК, тъй като
на 18.11.2010 г. в с. Х.Д., обл. П., е отнел чужди движими вещи – 1 бр. медна
пръскачка, комплект, годна за използване по предназначение и 1 бр. метален лост
Ф 40 мм, с дължина 1 метър
- всичко на обща стойност 85,00 лв. от владението на М.Н.Н., ЕГН-**********,***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено при условията на повторност, след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда № 26/06.04.2009г. по НОХД № 147/09
г. на Районен съд гр. Карлово за друго такова престъпление, поради което следва
да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Деянието е извършено от
А. при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимият А.
престъплението по чл. 195, ал.1, т.7, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 28,
ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода от една до
десет години.
Съдът, като взе
предвид, че престъплението, извършено от А. е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7
от НК, умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност, както и
личността на дееца, който е осъждан три пъти за престъпления против
собствеността и за него е налице траен престъпен умисъл към извършване на този
род престъпления, намира, че на А. следва да бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и 6 месеца /18 месеца /.
Така определеното по
вид и размер наказание се явява съответно на високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, за когото като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъдат отчетени оказаното съдействие при разкриване на
обективната истина по делото и ниската стойност на отнетите вещи.
С оглед приложението на
диференцираната процедура на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, по която се провежда
настоящото производство, при определяне на наказанието съдът следва да приложи
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58 А от НК. Определеното
от съда наказание по отношение на подсъдимият А. следва да бъде редуцирано с
1/3 и на същият следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок
от една година /12 месеца/, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
С така определеното по
вид и размер наказание, съдът намира, че ще бъдат изпълнение индивидуалната и
генерална превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия А., за
да спазва в бъдеще установения правов ред.
На основание чл.189
ал.3 от НПК и с оглед установената вина на подсъдимия съдът остави в негова
тежест направените по делото разноски в размер на 30 лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Т.