Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №1975/2020год. и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Предявени са субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл.439 от ГПК.
Ищците Т.С.М., Д.М.М. и С.М.М. излагат в исковата молба, че са длъжници
по изпълнително дело № 2609/2019г. по описа на ЧСИ Б., като наследници на М.Й.М.,
починал на 17.01.2016г. Същият, няколко години преди смъртта си, действал като
ЕТ"М.-М.М." с ЕИК *******и в това качество
срещу него са издадени два изпълнителни листа на 01.07.2008г. по
гр.дело№17735/2008г. на Софийски районен съд, 44-ти състав и на
04.07.2008г. по гр.дело№ 14669/2008г. на
Софийски районен съд, 43-ти състав. По същите първоначално е образувано изп. дело № 742/2008г. по описа на ЧСИ Г. с рег. № 767 на
КЧСИ, с район на действие ОС Силистра. На 04.06.2019г. е постановено
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
което е отбелязано на гърба на двата изпълнителни листа, които са получени от взискателя "Банка Пиреос
България"АД и въз основа на тях е образувано изп.дело№
2609/2019г. на ЧСИ Б..
През
ноември 2019 г. е вписано преобразуване чрез вливане на "Банка Пиреос България" АД в "Ю.Б."АД, което
станало взискател по изпълнителното дело. Изложеното
обуславя пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените
искове. Считат, че вземането, за събирането на което е образувано изп.дело№2609/2019г. на ЧСИ Б., е погасено по давност, тъй
като е налице период от повече от 5 години, в които не са извършвани
изпълнителни действия. Поради това
погасителната давност е започнала да тече от 01.07.2008г. за вземането по първия изп.
лист и от 04.07.2008г. за вземането по втория изп. лист.
Последното изпълнително действие, предприето по двата изпълнителни листа е от
08.05.2012г., което е отбелязано изрично на гърба им. От тази дата започнала да
тече погасителна давност, която е изтекла към 19.06.2019г. - датата на
образуване на изп.дело№2609/2019г.
на ЧСИ Б..
Предвид гореизложеното ищците предявяват
искове
за постановяване на решение, с което
да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че
не дължат следните суми:
-по изпълнителен лист от 01.07.2008г. сумата от 120 000лева главница;
9141,67лева просрочени лихви за периода от 21.11.2007г. до 26.06.2008г., 1048,13лева
неустойка за периода от 21.10.2006г. до 26.06.2008г., 1200лева такса за
обслужване на кредита за периода от 12.12.2007г. до 26.06.2008г.; 2627,80лева
разноски по делото и 1453,90лева юрисконсултско
възнаграждение.
-по изпълнителен лист от 04.07.2008г. сумата от 75 695,21лева главница,
7034,41лева просрочени лихви за перидоа от
22.09.2007г. до 28.05.2008г., 972,52лева неустойка за периода от 21.10.2006г.
до 28.05.2008г., 1500лева такса по договор за кредит, 1704,04лева разноски по
делото и 1192,02лева юрисконсултско възнаграждение,
за събиране на които е образувано
изпълнително дело№ 20198380402609 на ЧСИ
М.Б.. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът "Ю.Б." АД, като универсален правоприемник на
"Банка Пиреос България" АД, в писмения си
отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Твърди, че между ЕТ "М.-М.М.",
представляван от М.Й.М., и "Банка Пиреос
България"АД през 2005г. са сключени два договора за кредит, по които
кредитополучателят на изпълнил задълженията си за връщане на получените суми,
съобразно договореното, поради което са предприети действия за принудителното им събиране. По заявления
на банката са образувани гр.дело№17735/2008г.
на Софийски районен съд, 44-ти състав и
гр.дело№ 14669/2008г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, по
които са издадени изпълнителни листове срещу длъжника, въз основа на които е
образувано изп.дело №20087670400742 по описа на ЧСИ Г.,
което е прекратено с постановление от 04.06.2019г.
По молба на банката от 19.06.2019г. и въз основа на посочените два
изпълнителни листа е образувано изп. дело№
20198380402609 на ЧСИ Б. срещу ищците, като наследници на кредитополучателя.
Излага съображения, че по първото изпълнително дело са извършени множество изп. действия, че след прекратяването му по молба на ответника
е образувано второто изп. дело срещу наследниците на М.М.. Счита, че предявените от Д.М. и С.М. искове са
недопустими поради липса на правен интерес, тъй като същите са подали заявление
по изпълнителното дело, с което са уведомили ЧСИ за вписан отказ от
наследството на М.М.. Счита, че от доказателствата по
изпълнителните дела се установява, че давността е прекъсвана многократно, с
предприемане на всеки изпълнителен способ и с извършване на всяко изп. действие от ЧСИ.
Твърди, че до приемането на ТР№2/26.06.2015г. на ОСГТК ВКС е в сила Постановление№3/1980г.
на ВС, съгласно което давност не тече при висящо изпълнително производство,
което се прилага до постановяване на ТР№2/26.06.2015г. Поради изложеното счита,
че нова погасителна давност е започнала да тече от 27.06.2015г. и е следвало да изтече на 27.06.2020г. , ако
не са предприети изпълнителни действия, каквито са извършени по изп.дело №2609/2019г. на ЧСИ М.Б..
Излага твърдения, че във връзка с подадено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 14669 / 2008г. на Софийски районен съд,
43-ти състав, е предявен иск по чл.422 от ГПК от банката, по който е образувано
гр. дело № 6207/2019г. на Софийски градски съд, което е прекратено с
определение от 16.01.2020г. на Софийски градски съд, след което заповедта за
изпълнение е влязла в сила. Счита, че
давността за погасяване на вземането по изп. лист,
издаден по ч. гр. Дело № 14669 / 2008г.
на Софийски районен съд, 43-ти състав, е започнала да тече от влизане в сила на
крайния съдебен акт, постановен в исковото производство.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема следното от фактическа и правна
страна:
От удостоверение за наследници, приложено към исковата молба,
се установява и между страните не е спорно, че
ищците са наследници по закон
на М.Й.М., като Т.М. е негова съпруга, а Д.М. и С. М.са негови синове,
поради което наследяват по 1/3 от останалото
след смъртта му наследство,
съобразно чл. 5,
ал.1 и чл. 9 ал.1 от ЗН.
Не е спорно, че с изп. лист от
01.07.2008г., издаден по ч. гр. Дело №17735 / 2008г.
на Софийски районен съд, 44-ти състав, е разпоредено
ЕТ "М.-М.М.", представляван от законният
представител М.Й.М., да заплати на "Банка Пиреос
България"АД сумата от сумата от 120 000лева главница; 9141,67лева
просрочени лихви за периода от 21.11.2007г. до 26.06.2008г., 1048,13лева
неустойка за периода от 21.10.2006г. до 26.06.2008г., 1200лева такса за
обслужване на кредита за периода от 12.12.2007г. до 26.06.2008г.; 2627,80лева
разноски по делото и 1453,90лева юрисконсултско
възнаграждение.
С
изп.лист от 04.07.2008г.,
издаден по ч.гр.дело№14669/2008г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, е осъден ЕТ
"М.-М.М.", представляван от законният
представител М.Й.М., да заплати на "Банка Пиреос
България"АД, сумата от 75 695,21лева главница, 7034,41лева просрочени
лихви за перидоа от 22.09.2007г. до 28.05.2008г.,
972,52лева неустойка за периода от 21.10.2006г. до 28.05.2008г., 1500лева такса
по договор за кредит, 1704,04лева разноски по делото и 1192,02лева юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на посочените изпълнителни листове, по молба на "Банка Пиреос България"АД от 15.07.2008г., е образувано изп. дело № 20087670400742 по описа на ЧСИ-Г., което е прекратено
с постановление от 04.06.2019г., в което са изложени мотиви, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години и наличие на предпоставките на чл.433,
ал.1 , т.8 от ГПК.
С молба от 19.06.2019г. "Банка Пиреос
България" АД поискала образуване на изп.дело
срещу ищците в настоящото производство, като наследници на М.Й.М., упражнявал
търговска дейност като ЕТ "М.-М.М.", въз
основа на горепосочените изпълнителни листове, върху които са извършени
отбелязвания за прекратяване на първото изп.дело на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. На гърба на изп.
лист от 01.07.2008г. се съдържа отбелязване, че
вземането на взискателя по този изпълнителен
лист е намалено чрез възлагане на взискателя на
недвижим имот вместо плащане на част от дължимата към него сума, с
постановление за възлагане на недвижим имот от 23.12.2010г., влязло в законна
сила, със сумата от 86 251,00лева. Отбелязано е, че изп. производство е прекратено на 04.06.2019г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, че ПДИ, заповед и ПЗ са връчени на длъжника на
09.10.2008г., последното извършено изп. действие е от
08.05.2012г. На гърба на изп. лист от 04.07.2008г. е отбелязано от ЧСИ Г., че изп. дело е прекратено на 04.06.2019г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, че ПДИ и Заповед и ПЗ
връчени на длъжника на 09.10.2008г., последно извършено изп.
действие на 08.05.2012г.
След направена служебна справка за наследниците на починалия длъжник, с
разпореждане от 05.08.2019г. е образувано изп.дело
срещу ищците и е разпоредено предприемане на изп.действия срещу тях-проучване на имущественото състояние
и налагане на запор върху вземанията им. Изпратени са покани за доброволно
изпълнение на длъжниците, както и запорни
съобщения до различни банки.
С молба от 08.08.2019г. длъжникът Д.М. е уведомил ЧСИ, че се е отказал от
наследството на М.М., като е подал молба на
03.03.2016г. и е вписан отказ под №405/18.03.2019г., във връзка с което е
представено съдебно удостоверение. С молба от 08.08.2019г. длъжникът С.М. е
уведомил ЧСИ, че се е отказал от наследството на М.М.,
като е подал молба на 14.11.2018г. и е вписан отказ под№1712/22.11.2018г., във
връзка с което е представено съдебно удостоверение. ЧСИ е разпоредил да се вдигнат наложените
запори върху вземания на посочените длъжници.
По изпълнителното дело липсва разпореждане за приключване на изпълнителното
производство по отношение на длъжниците, които са
представили доказателство за надлежно вписан отказ от наследство, съобразно чл.434 , ал.1 от ГПК, който предвижда, че по образуването, движението
и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се
произнася с постановление.
Липсата на изричен акт
на ЧСИ, с който да се приключи
изпълнителното производство по отношение на отказалите
се от наследството
на М.М. длъжници, обуславя правният им интерес от
предявяване на иск с правно основание
чл.124 от ГПК вр. с чл.439 от ГПК за установяване, че не дължат по 1/3 от процесните
суми, тъй като не отговарят
за задълженията на наследодателя си, поради заявени
откази от наследство, а са били конституирани като страни по
изпълнително дело, по което е бил
длъжник техния наследодател. В случая е налице правен интерес
да бъде установено
със сила на пресъдено
нещо по отношение
на ответника - взискател по изпълнително
дело, че поради направените откази от наследство,
не са правоприемници
на задължението предмет на изпълнителното
дело и не дължат сумите.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на издадените срещу наследодателя на
ищците изпълнителни листове е образувано първоначално изп.дело
№20087670400742 на ЧСИ Г., което е прекратено с постановление
от 04.06.2019г. На изпълнителните листове, по
които е образувано делото, е
удостоверено прекратяването и е посочено, че последното изп.
действие е извършено на 08.05.2012г.
По молба на ответника от 19.06.2019г. е образувано ново изпълнително дело №
2609/2016г. по описа на ЧСИ Б..
Спорно е между страните дали към датата на образуване на
второто изпълнително дело -19.06.2019г. вземането е погасено по давност, както
и към датата на исковата молба.
В тази връзка следва да се има предвид че за събиране на процесното
вземане са издадени два изпълнителни листа на 01.07.2008г. и на 04.07.2008г., от които дати вземанията, обективирани в тях, са изискуеми,
съобразно чл.114 от ЗЗД. Изпълнително дело №20087670400742 на ЧСИ Г. е образувано на 15.07.2008г. по
молба на "Банка Пиреос България"АД.
Съгласно ППВС №3/80г.
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на
вземанията, предмет на същото, и по
време на производството давност не тече. В обратния
смисъл е ТР 2/26.06.15 на ОСГТК на ВКС, според
което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече
нова давност – но тя не
се спира. С оглед практиката на ВКС, която се споделя
и от настоящия съдебен състав, отмяната на ППВС с ТР 2/26.06.15г. има
действие от датата на обявяване
на тълкувателното решение, като дадените
с него разрешения се прилагат считано
от тази дата,
вкл. и по висящите производства, и нямат обратно действие.
С оглед на това следва да
се приеме, че с образуване на изпълнителното дело е прекъснат давностния срок и по време на
изпълнителния процес такава не е текла,
но това положение
е налице до отмяната на ППВС № 3/80 с
тълкувателно решение, обявено на 26.06.15г. След тази дата
трябва да се приеме, че
давност тече, но тя се
прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение, след което започва да
тече нова давност.
В съдебната практика и
теория се приема, че ако в срок от две години взискателят
не предприеме действия в рамките на изпълнителното дело, т.е. взискателят остане пасивен, не поиска извършването на
изпълнителни действия изпълнителното производство се прекратява, по силата на
закона /в този смисъл проф. Ж. Сталев, БГПП, осмо изд. стр. 753, както и ТР
47/1967г. на ОС на ГК на ВС на НРБ, реш. №
578/2009г., І Г.О. на ВКС/. Приема се, че прекратяването настъпва с изтичането
на посочения двегодишен срок на бездействие, а изискването за постановление на
съдебния изпълнител по реда на чл. 330, ал. 2 от ГПК - 1952г. (отм.) е само за
изясняване и констатиране на вече настъпилите факти, т.е. постановлението на
съдебния изпълнител констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното дело,
а самото изпълнително дело не се прекратява с неговото постановление.
Установява се, че въз основа на издадените
срещу наследодателя на ищците изпълнителни листове
е образувано първоначално изп. дело
№20087670400742 на ЧСИ Г., което
е прекратено с постановление
от 04.06.2019г. На изпълнителните листове, по които е образувано делото, е удостоверено прекратяването и е посочено, че последното
изп. действие е извършено на 08.05.2012г. Страните не оспорват,
че последното изпълнително действие, извършено по първото
изпълнително дело е от 08.05.2012г., след което до датата
на постановлението от 04.06.2019г. не са извършвани изп. действия. Следователно,
към 09.05.2014г. са били налице предпоставките
за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК. След тази дата изпълнителното
дело е прекратено по силата на
закона, след което е започнал да тече нов
давностен срок за погасяване на
вземането по давност на основание чл.117, ал.1 от ГПК.
В решение№ 94/2010г. І
Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД намира приложение само когато вземането, предмет на
принудително удовлетворяване е установено със съдебно решение, нормата не подлежи
на разширително тълкуване, т.е. на съдебното решение,
характеризиращо се със сила на пресъдено нещо не се
приравняват установените с друг съдебен акт, в случая определение - спорни
вземания. С оглед изложеното съдът е приел, че ако по принцип едно вземане се
погасява с три годишна давност, този срок не се променя от това, че същото е
установено със съдебен акт, различен от съдебно решение и е предмет на
принудително събиране. В случая процесното вземане произтича от договор за кредит, поради
което давностният срок за погасяването му е петгодишен. Този срок е започнал да тече на 09.05.2014г.
и е изтекъл на 09.05.2019г.
Следователно, още към
датата на прекратяване на изпълнително дело №20087670400742
на ЧСИ Г. с постановление от 04.06.2019г. вземането е било погасено по
давност с изтичане на петгодишен давностен срок. Това
обстоятелство е налице към датата на образуване на изп.
дело № 2609/2016г. по описа на ЧСИ Б.-19.06.2019г.
и към датата на исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК отвтеникът дължи на ищците направените по делото разноски в
размер на 14966,30лева, от които 8966,30лева държавна такса и 6000,00лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т.С.М. с ЕГН **********, Д.М.М.
с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** срещу "Ю.Б."
АД с ЕИК *******субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл.439 от ГПК, че Т.С.М. с ЕГН **********, Д.М.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с
ЕГН ********** не дължат на "Ю.Б." АД с ЕИК *******следните суми:
-По изпълнителен лист от 01.07.2008г., издаден
по ч. гр. дело №17735 / 2008г. на Софийски районен съд, 44-ти състав сумата от
120 000лева главница; 9141,67лева просрочени лихви за периода от 21.11.2007г.
до 26.06.2008г., 1048,13лева неустойка за периода от 21.10.2006г. до
26.06.2008г., 1200лева такса за обслужване на кредита за периода от
12.12.2007г. до 26.06.2008г.; 2627,80лева разноски по делото и 1453,90лева юрисконсултско възнаграждение.
-По изпълнителен лист от 04.07.2008г., издаден
по ч.гр.дело№14669/2008г. на Софийски
районен съд, 43-ти състав, сумата от 75 695,21лева главница, 7034,41лева
просрочени лихви за перидоа от 22.09.2007г. до
28.05.2008г., 972,52лева неустойка за периода от 21.10.2006г. до 28.05.2008г.,
1500лева такса по договор за кредит, 1704,04лева разноски по делото и
1192,02лева юрисконсултско възнаграждение, за
събиране на които е образувано изпълнително дело№ 20198380402609 на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА "Ю.Б." АД с ЕИК *******на основание чл.78, ал.1
от ГПК да заплати на
Т.С.М. с ЕГН **********, Д.М.М.
с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** направените по делото разноски
в размер 14966,30лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: