Определение по дело №1726/2019 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№   2228                             18.11.2019г.                          град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II –ро гражданско отделение, първи въззивен състав, на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                        Председател: Мариана Карастанчева

                                                                               Членове: 1. Пламена Върбанова                                        

                             2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1726 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото първоначално е образувано пред БОС като в.гр.д. № 1055/2019г. за разглеждане на постъпила въззивна жалба от О.С.М. ЕГН ********** и Х.И.М., ЕГН **********, двамата с адрес *** чрез адв. Р.С. против Решение № 121 от 05.06.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по описа на РС Айтос.

С Определение № 1499/09.08.2019г. по в.гр.д. № 1055/2019г. по описа на БОС производството по делото е прекратено и делото е върнато на РС Айтос за поправка на очевидна фактическа грешка. С Решение № 207/09.10.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по описа на АРС съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение относно изписването на номера на процесния имот с арабски и римски цифри.

С Решение № 121 от 05.06.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по описа на РС Айтос, поправено с Решение № 207/09.10.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по описа на АРС първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на двамата ответници О.С.М. и Х.И.М., че ищцата А.М.И. е собственик на недвижим имот УПИ II-438, квартал 21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен, обл. Бургас, поради което на основание чл. 108 от ЗС е осъдил ответниците да предат на ищцата владението върху нейната собственост, представляваща 13 кв.м. от посечения урегулиран поземлен имот, разположени на север от чупката на ищцовия парцел (с посока от север към юг) и на юг до УПИ XIII-435. Осъдил е  ответниците да премахнат незаконно изградената в режим на СИО ограда, находяща се от запад на съседния УПИ I-437 в кв.21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен, приобщаваща описание 13 кв.м. от собствения на ищцата УПИ II-438 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен към площта на съседния УПИ I-437 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен.

Въззивната жалба срещу решението е постъпила в срок като жалбоподателите го намират за неправилно и необосновано. Считат, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, от които се установявало, че през последните 50 години оградата между двата съседни имота не била променяна и съществувала в този вид. Съгласно заключението на вещото лице по разписен списък към плана от 1957г. имот с пл. № 533 бил записан на дядото на ответника – М. Халилов Карамусов. Оградата била изградена на имотни граници и имота се владеел повече от 70 години – първоначално от дядото на жалбоподателя, неговия баща, а сега и от него самия. О.М. придобил собственост върху имота по силата на нотариален акт за дарение № 71/13.12.1993г. и продължавал да го владее в имотните граници. Сочи, че регулацията не била приложена и съществуващата ограда между двата имота била отразена в плана от 1957г. и заснета по действащия план от 1988г. Процесните 13 кв.м. не били завзети и се владеели от жалбоподателите. Намира, че необосновано е прието, че по силата на ЗПИНМ придаваемите части ставали собственост по силата на плана, което не отговаряло на факта, че съгласно заключението на вещото лице към 1957г. процесните 13 кв.м. не били придадени към имота на ищцата II-438. С плана от 1988г. било предвидено придаване на процесните 13 кв.м. от имот 533 към УПИ II-438, но не било направено. Счита, че не е приложена регулацията от 1957г. и от 1988г., оградата била по имотните граници, които съгласно пар. 8 ПЗР на ЗУТ следвало да се считат за регулационни. Оспорва извода, че ищцата е станала собственик на процесните 13 кв.м. и моли решението на РС Айтос да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Не се правят доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от А.М.И. чрез адв. И.Ц. БАК с адрес ***. Твърди, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно. Сочи, че А.И. е собственик на УПИ II-438, кв. 21 по плана на с. Планиница с площ от 710 кв.м. съгласно нотариален акт от 19.12.2014г., което би било недопустимо, ако не били уредени регулационните сметки съгласно пар. 6, ал. 5 ПР на ЗУТ. Отделно имотът бил придобит през 1993г. от нейния праводател с площ на парцела от 710 кв.м. без неуредени регулационни сметки. Бил налице валиден и неоспорен акт за собственост, който включвал процесните 13 кв.м. Твърди, че от датата на придобиване на правото на собственост и до момента парцела, сега УПИ, се владеел от въззвиваемата, а преди това от нейния праводател като площта била завзета от въззивниците въпреки нейното противопоставяне. Оспорва твърдението, че имотът е завладян по давност предвид разпоредбата на чл. 200 вр. чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ (отм). Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди решението на РС Айтос. Не се правят доказателствени искания. Претендира разноски.

Първоинстанционният съд е разгледал обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.

Съдът при преценка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба намира следното:

Предвид обстоятелството, че представеното пред първоинстанционият съд л. 57 пълномощно за адв. С. е до приключване на гр.д. № 991/2018г. АРС в срок до датата на съдебно заседание жалбоподателите следва да представят пълномощно за адвокат Р.С., с което да потвърдят подаването на въззивна жалба от адвоката и евентуално да го упълномощят за представителство пред въззивна инстанция.

По делото липсват доказателства за представителна власт и на адв. И.Ц., поради което в до датата на съдебно заседание да  ответницата следва да представи пълномощно за адв. И.Ц. за подаване на отговор на въззивна жалба и евентуално за представителство пред въззивна инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, съдът

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба от О.С.М. ЕГН ********** и Х.И.М., ЕГН **********, двамата с адрес *** чрез адв. Р.С. против Решение № 121 от 05.06.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по описа на РС Айтос, поправено с Решение № 207/09.10.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по описа на АРС, съобразно настоящото определение.  

УКАЗВА на О.С.М. и Х.И.М., двамата с адрес ***, чрез адв. Р.С. в срок до датата на съдебно заседание да представят пълномощно за адвокат Р.С., с което да потвърдят подаването на въззивна жалба от адвоката и евентуално да го упълномощят за представителство пред въззивна инстанция.

УКАЗВА на О.С.М. и Х.И.М., двамата с адрес ***, чрез адв. Р.С., че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната.

УКАЗВА на А.М.И. чрез адв. И.Ц. в срок до датата на съдебно заседание да представи пълномощно за адв. И.Ц. за подаване на отговор на въззивна жалба и евентуално за представителство пред въззивна инстанция.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2.мл.с.