Р Е Ш Е Н И
Е
№ 175
гр. Велико Търново, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря С.Ф.и участието на прокурора от ВТОП Св. И., разгледа
докладваното от председателя касационно НАХД № 10155/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е
по касационна жалба, подадена от С.А.Г. ***, чрез *** П.С. против Решение № 251/05.05.2021 г. по АНД № 1816/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 20-0319-000528 от
14.09.2020 г. на Началник РУ – Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново, с
което на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Касаторът оспорва
решението като неправилно с мотив, че необосновано съдът е кредитирал
показанията на актосъставителя, свидетеля на акта и
един от очевидците, вместо показанията на свидетелите, които се возели в
автомобила и които единствени могат да установят целта на движението му и причината
за това автомобилът да се движи нетипично. Конкретно по отношение на
показанията на свидетеля очевидец (Г.Г.) касаторът счита,
че съдът не е следвало да кредитира изобщо показанията му, защото те не били
написани собственоръчно, а от актосъставителя, под
диктовка на свидетеля, като последният само ги подписал, което от своя страна
мотивира касатора да счита, че АНО е оказал влияние и намеса при формиране на показанията.
По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на
районния съд и постановяване на ново, по същество, решение, с което да се
отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – Районно управление Полски Тръмбеш при
ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Посочва, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че съставът на административното нарушение е осъществен от обективна
страна. Намира, че съставът е изпълнен и от субективна страна, като в тази насока
приема мотивите, изложени в мотивите на обжалваното решение. Предлага решението
да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното
производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и
правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С.А.Г. ***
като водач на МПС - лек автомобил „БМВ320Д“ с peг. № Р2329КК,
собственост на трето лице, движейки се в гр. Полски Тръмбеш от ул. Неофит Рилски
в посока към улица Черешово топче, навлиза в кръстовището образуващо се с ул.
Александър Стамболийски, като не използва пътя по неговото предназначение - за
превоз на пътници и товари, а извършвайки демонстративни маневри, изразяващи се
в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните
му задвижващи колела и поднасяне му в дясно и в ляво по посока на движението по
ул. Ал. Стамболийски в посока гр. Русе, с което създава непосредствена опасност
останалите участници в движението.
Описаните
действия на С.А.Г. били възприети от служителите на ответника А.Е.и Ц.Г.– автоконтрольр, към него момент даващи наряд по изпълнение
на ППД. Възприемайки описаните действия на касатора, полицейските служители
последвали управлявания от него автомобил и го спрели след около 200 метра,
като вторият съставил АУАН за извършено нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, който връчил на шофьора на място. В акта няма вписани
възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Тъй като инцидентът се случил по обед, на оживено място -
пред Хранителен магазин, непосредствено след това двамата служители издирили на
мястото на нарушението и други свидетели – очевидци, като писмени показания за
случилото се дали прираствалите на мястото други двама очевидци – Васил Станчев
и Г.Г..
Въз основа
на установеното в АУАН, от ответника по касация е
издадено процесното НП, с което
на С.А.Г. *** за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Наказателното
постановление е било връчено на санкционираното лице на 23.09.2020 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока
по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените
писмени доказателства, вкл. тези представени от АНО след допълнително изискване
в хода на съдебното следствие, и показанията на свидетелите А.Е.– очевидец,
служител на ответинка и Ц.Г.– актосъставител
и Г.Г. - очевидец. В производството пред РС – Велико
Търново санкционираното лице е оспорило от фактическа страна констатациите
относно установения начин на управление на МПС, като е навело твърдения, че
поради рядкото използване на автомобилът, който е мощен, и непознатата
обстановка, всъщност водачът форсирал колата, защото дала назад, след като
спрял на кръстовище с наклон, след което навлязъл в насрещното и изправил
колата рязко, като целта му била да овладее колата и да избегне ПТП, а не да
шофира демонстративно, не по предназначение. Въз основа на изяснените по делото
обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен извод за
неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че извършеното
от Г. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на
нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и
санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН
формални изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия
орган квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по
индивидуализация на наложените наказания. С тези мотиви съдът е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното
от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е
неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В
производството пред ВТРС от Г. не са били оборени
фактическите установявания в административнонаказателното
производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на
обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Решението на
районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил
като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон.
Неоснователни
са възраженията на касатора за недоказаност на деянието, тъй като в
производството пред районния били кредитирани необосновано показанията на актосъставителя и колегата му свидетел на акта, както и
показанията на друг очевидец – св. Г.Г.. Съдът
мотивирано е посочил защо приема тези показания – същите са ясни, логични,
последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи си. В тази връзка
следва да се посочи, че св. Г.Г. е абсолютно
независим свидетел – очевидец, който се намирал в непосредствена близост до кръстовището
на инцидента, който възпроизвел случилото се както в писмени показания пред
контролните органи, така и пред съда. Писмените показания на свидетеля не са
компрометирани от факта, че същите са записани от актосъставителя
под диктовката на свидетеля, след като последният лично е подписал тези
показания, очевидно без забележки по съдържанието им. Ирелевантно
за достоверността на съдържащите се в обясненията св. Ганчев факти е
обстоятелството, че същите не са написани лично от него, тъй като такова
задължение не е вменено в закона. Тези писмени обяснения са били предоставени
за запознаване, прочитане, респективно и подписани от свидетеля и същите се
поддържат изцяло пред виззивния съд.
В никакъв
случай не може да се откаже на който и да е очевидец възможността да установи
релевантни факти, вкл. за начина на движение за колата, като не може да се приеме,
че единствено пътниците в колата могат да правят изводи за целта на движението
и причините наложили нетипичното маневриране. А принципно това са изводи
(логически съждения), не показания за факти, които изводи дължи само съдът, а не
свидетелите, вкл. пътниците в колата. В тази връзка не е без значение и
правилно е преценен факта, че пътуващите в автомобила с касатора са негови
близки приятели като такива пристрастни.
От друга
страна, както актосъставителят и свидетелят на акта,
кака и разпитаният от съда очевидец сочат, че колата е форсирана силно преди да
навлезе в кръстовището, и водачът е извършил демонстративни маневри, изразяващи
се в умишлено в това форсиране на двигателя, приплъзване
на задните му задвижващи колела и поднасяне му в дясно и в ляво, като времето е
било ясно, сухо, нямало е други коли и участници в движенето, които да наложат подобно
маневриране.
На края, ако
е оспорвал механизма на влизане и поведение в самото кръстовище и ситуацията по
овладяване на автомобила, касаторът е могъл да изиска записите от камерата на
полицейския автомобил, от които би се установило по несъмнен начин начина на
управление на МПС, която видеоинформация би следвало да се съхранява 30 дни.
В конкретния
казус обаче, правилно въззивната инстанция е приела за установено
административното нарушение на въз основа на показанията на разпитаните
свидетели – както служители на ОД на МВР – В. Търново, така и на очевидци – клиенти
на заведението в близост, до магазина, възприели непосредствено целия инцидент.
След като всички тези свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на
управлявания от касатора автомобил – с форсиране на двигателя, превъртане на
задните задвижващи колела на автомобила и поднасяне надясно и наляво по посока
на движението му, включително и при навлизане и преминаване на кръстовището,
създавайки опасност за останалите участници в движението, няма основание
настоящата инстанция да ревизира изводите на съда както относно
доказателствената стойност на тези показания, така и относно същината на
съдържанието им. Цитираните показания на свидетелите са безпротиворечиви,
дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от
съда, при липса на оборващи ги доказателства.
При така
установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че става
въпрос за случайно деяние, поради непознаването на пътя и колата. Поначало
непознаването на конкретната пътна обстановка не предполага рязко форсиране на
двигателя на управляваното МПС с произтичащата от това вероятност за загуба на
контрол над автомобила, поради което е изключена възможността описаното в АУАН
движение на автомобила в посока наляво и надясно да е по непредпазливост или да
се дължи на особеностите на износената пътна настилка. Но дори и да се приеме,
че водачът първоначално е загубил контрол върху управляваното от него МПС, това
обяснение е нелогично при описаното неколкокретно
завиване и за това правилен е изводът, че става въпрос за умишлено и съзнателно
опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки с
превъртане на задните колела. Този начин на управление на МПС не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение по оживени улици в градовете
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително
на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
Извършена е
правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното
нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
визираните в жалбата на касатора пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 251/05.05.2021 г. по АНД № 1816/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.