№ 471
гр. Пазарджик, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20235220201443 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „Луи Айер“ № 132, ет.2, ап.11, против Електронен фиш Серия К ********
издаден от на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във
вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.
В бланкетната жалба се излагат оплаквания за наличие на
незаконосъобразност на ЕФ, поради допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник,
чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано
становище, с което прави искане за уважаване на жалбата и отмяна на
издадения ЕФ като незаконосъобразен. Пълномощникът претендира
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което представя договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските.
1
За въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована, не
се явява представител в с.з. и не е депозирала писмено становище по
същество.
Районният съд провери основателността на жалбата, взе предвид
становището на пълномощника на въззивника и съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 26.06.2022 г., в
11,04 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока
на движение от гр. Пловдив към гр. София, е управлявал л.а. **************,
като се е движил с превишена скорост от 180 км/час, при максимално
допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство №
00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 180 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 40 км/час, но от това превишение били извадени
3%, т.е. 5,4 км/час закръглено на 6 км/час, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със
скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 34 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният бил връчен
на жалбоподателя на 24.04.2023 г. (л.11), който в законоустановения 14-
дневен срок, на 26.04.2023 г. депозирал писмена декларация по (чл.189 ал.5 от
ЗДвП, Приложение 6, в която декларирал че на процесната дата е предоставил
въпросния лек автомобил за ползване на Р.М.Ш. поданик на В., като към
декларацията приложил и валидно СУМПС, издадено от британските власти.
След получаване на документите АНО извършил справка в АИС ГК на МВР,
при която установил, че Р.М.к бил напуснал територията на РБ на 25.06.2022
г., а нарушението било извършено на 26.06.2022 г., като по този начин
декларариното от собственика на автомобила не било вярно, тъй като на
датата на нарушението чуждият гражданин не бил на територията на
страната. Поради тази причина било отказано приемането на декларацията и
било възложено снемане на писмени обяснения по случая от К.. Сведението
било изпратено на адреса на жалбоподателя, но се върнало от връчителя
2
невръчено като „непотърсено“. На 22.09.2023 г. били снети писмени
обяснения по случая от собственика на автомобила К., в който той отново
потвърдил изложеното в подадената декларация.
Жалбата против издадения ЕФ е депозирана лично от санкционираното
лице чрез АНО до съда по пощата на 21.09.2023 г., видно от пощенското
клеймо на плика (л.4), като с оглед неангажирани от страна на АНО
доказателства, че на собственика на автомобила е връчено уведомление за
отказ от анулиране на ЕФ (като по преписката дори не са налице данни, че
такъв отказ е постановен) и на коя дата, съдът приема че подадената въззивна
жалба е в законоустановения срок по чл.189 ал.8 изр.2 предл.2 от ЗДвП,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред компетентния съд, поради
което и съдът я намира за ДОПУСТИМА.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство-
снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Атакуваният ЕФ е изправен от гледна точка на своето съдържание като
реквизити и издателя си.
Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет със
стационарната радарна система е собственост на Г. А. К., което обстоятелство
категорично се установява от приетата по делото като писмено доказателство
Справка за собственост и регистрация на ПС (л.5).
Жалбоподателят обаче възразява, че АНО неоснователното не е зачел
подадената от него декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която е декларирал,
че друго лице е управлявало автомобила на процесните дата, час и място.
В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш.
Собственикът на процесния автомобил е бил установен, след заснемане
на нарушението, а именно жалбоподателя Г. А. К.. Последният след
3
получаване на ЕФ, лично е подал декларация в хипотезата на чл.189 ал.5 от
ЗДвП в законоустановения срок. Декларацията е получена в ОД на МВР-
Пазарджик, но не била възприета от органа, оправомощен да издава ЕФ.
Както се посочи, била извършена справка в АИС „Граничен контрол“, при
която се установило, че посоченото в декларацията лице Р.М.к, гражданин на
В., било напуснало пределите на Р България в деня, предхождащ деня на
заснемане на нарушението. Затова било възложено снемане на обяснения от
собственика на автомобила. Изпратеното до жалбоподателя уведомление за
горното не му било връчено, като изпратеното по пощата писмо се върнало с
отбелязване от връчителя, че не било потърсено от адресата. Така
жалбоподателят бил лишен от възможността да възрази срещу направените
констатации от АНО, да ангажира допълнителни доказателства и др. под.
Независимо от констатираното, АНО обаче не е отчел, че разпоредбата
на чл.189 ал.5 от ЗДвП разписва, че собственикът на МПС предоставя
декларация, в която да са отразени визираните в нормата обстоятелства.
Предоставянето означа да се осигури възможността адресатът на даваната
информация да я получи в случая, в предвидената форма- като декларация от
АНО. В закона не е разписана процедура АНО да проверява истинността на
вписаните в декларацията данни. И това е така, тъй като лицето, което подава
декларацията под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, която
носи за неверни данни и ако е налице съмнение в истинността на тези
обстоятелства, то няма никаква пречка да бъде сигнализиран съответният
орган да извърши проверка по случая и да предприеме последващите се
действия.
Вместо да откаже да приеме декларацията с мотиви, че отразеното в нея
не отговоря на истината, органът, издал атакувания ЕФ е бил длъжен да я
приеме с приложеното към нея копие на СУМПС за лицето, на което се сочи,
че е било предоставено управлението, както и предоставените като
доказателство за последното обстоятелство копия на документи и въз основа
на тези документи да приложи предвидената в закона процедура по чл.189
ал.5 изр. 3-то и 4-то от ЗДвП, а именно да анулира издадения ЕФ на
собственика на МПС и да издаде такъв против лицето, за което той е
декларирал и потвърдил, че е предоставил управлението на МПС.
Респективно, ако е преценил че не са налице условия за анулиране на ЕФ да
4
постанови отказ от анулиране, за което да уведоми надлежно лицето, на
което е бил издаден ЕФ.
Вместо това административният орган е запазил действието и
валидността на издадения против Г. К.- собственик на процесното МПС, ЕФ,
без обаче да спази надлежната процедура.
Освен това нарушение, водещо до незаконосъобразност на издадения
ЕФ, съдът счита че е налице още едно основание за неговата
незаконосъобразност.
Както се посочи, АНО, а и по делото се събраха доказателства за това, е
установил, че посоченото в декларацията лице е напуснало страната в деня,
предхождащ нарушението. Видно от приетата по делото справка за пътуване
на лице-чужд гражданин, издадена от ОДМВР- Пазарджик, става ясно, че
действително Р.М.к е напуснал пределите на Р България на 25.06.2022 г., след
което има регистрирано следващо влизане в РБ на 14.08.2022 г. Прави
впечатление, че всички отразени пътувания на лицето- влизане и излизане в и
от страната са на ГКПП- Аерогара София, където граничният контрол за
всички лица- български и чужди граждани е задължителен. Тази справка
обаче не отразява излизанията и влизанията в страната през други ГКПП,
което е възможно и отразяването на пътуванията на лицата е на принципа на
риска, а не задължително. При това положение цитираната справка не може
да даде пълна информация за пътуванията на Р.М.к, още повече че по делото
се представи от пълномощника на въззивника копие и от кипърска лична
карта, която притежава, а в справката е отбелязан единствено британският
паспорт на лицето като личен документ.
Имайки предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че
неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, чрез налагане на глоба в предвидения от закона размер.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е
направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди
обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
5
защита и съдействие и списък на разноските (л.43-44), от които се установява,
че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева
жалбоподателят Г. К. е заплатил в брой на адв. И.А.Н. от САК. При това
положение, съдът счита, че искането следва да бъде удовлетворено в цялост,
като ОД на МВР Пазарджик (органът издал ЕФ), следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2
т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № ********, издаден от на ОД на
МВР- Пазарджик, с който на Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „Луи Айер“ № 132, ет.2, ап.11, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.4 във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- Пазарджик,
представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К., с ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „Луи Айер“ № 132, ет.2, ап.11, разноски в размер на 480
(четиристотин и осемдесет) лева за заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6