Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                          гр. Сливница, 10. 01. 2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 818 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН от Л.Д. Ш. и М.Л. Ш.а срещу К.А.С., с който се иска провъзгласяване на нищожността на направения от ответницата отказ от наследството, оставено от И. Д. З..

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязло в сила съдебно решение по, с което е уважен предявен от ищеца Л. Ш. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД срещу наследодателката на ответницата И. Д. З., се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело № 20189250400378/19 г. по описа на ЧСИ Радост Чолакова. Ищцата М. Ш.а също е завела гр. д. срещу И. З.с № 471/18 г. по описа на РС – Сливница. Тъй като в хода на производствата ответинцата е починала, те са спрени и като страна по делото са били конститиуирани наследниците й – Г. А. М и К.А.С., на които са дадени указания за депозиране на писмен отговор. По изпълнителното производство ответницата К.С., е подала пред ЧСИ съдебно удостоверение за направен отказ от наследството на И. З..

В хода на изпълнителното производство е установено, че по силата на наследствено правоприемство починалата И. З.и нейните наследници (които са й лели) са били собственици на дворно място с жилищна сграда, намиращи се в с. Миланово, общ. Своге, върху който имот е наложена възбрана от ЧСИ. Твърди се в исковата молба, че ответницата К. С. е направила отказ от наследство, след като е получила поканата за доброволно изпълнение. Ищците считат, че доколкото съсобсвеността върху имота е възникнала по силата на наследствено правоприемство между наследодателката И. З.и нейните лели, то отказът от наследство, е направен след като наследството върху посочения имот е прието, което се е случило преди да почине И. З.. Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на иска само срещи ответницата К.С., тъй като само тя е направила отказ от наследство.

Ищците изтъкват, че последващия отказ от наследство след смъртта на наследодателката И. З.се явява нищожен, поради това, че ответницата К.С. е приела наследството, като считат че приемането на наследството преди отказа е дефинитивен акт, и не може да бъде отменено, и освен това - лишава от възможност наследникът да се откаже от приемането.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен с твърдения, че след смъртта на наследодателят й не е извършила никакви фактически и правни действия, от които може да се направи извод, че е приела наследството преди вписване на заявлението й за отказ от наследство и последният е валиден. Оспорва обстоятелството, че ищците са кредитори на починалата И. З., както и обстоятелството, че е съсобственик на имота в с. Миланово, общ. Своге. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител адв. Г. от САК поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен отказът от наследство, направен от ответницата.

В съдебно заседание ответницата чрез адв. И. от САК оспорва иска. Моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверение с изх. № 71165/19.07.2019 г. по гр.д. № 40717/2019 г. по описа на СРС се установява, че ответницата К.А.С. е подала заявление с вх. № 2018511/16.07.2019 г, с което  се отказва от наследството на И. Д. З., починала на 01.10.2018 г. и този отказ е вписан в особената книга на съда под № 1185/19.07.2019 г.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

 Предявеният иск е с правно основание чл. чл.124, ал.4 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН.

Отказът от наследство като едностранна сделка, на основание чл. 44 ЗЗД, е изричен, формален и дефинитивен акт, който поражда действие, съгласно чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН от момента на вписването му в особената книга на районния съд. Кредиторът, който претендира, че наследник на починал негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. Чл. 48, изр. първо ЗН изрично постановява, че наследството /правата, но и задълженията/ се придобива с приемането му. От това следва, че фактическият състав, който поражда отговорността на наследника на починалия длъжник, включва освен юридическите факти, от които е възникнало кредиторовото вземане към наследодателя длъжник, но и юридическите факти, от които е възникнало правото на наследяване на наследника на починалия длъжник, както и факта на упражняването на правото на наследяване. Ищците са тези, които пълно и главно следва да докажат благоприятния за тях положителен факт на приемането на наследството и останалите елементи от фактическият състав, който поражда отговорността на наследника на починалия длъжник.

В конкретната хипотеза ищците твърдят, че са кредитори на наследодателя на ответницата, за парично вземане, предявено по съдебен ред, по висящо гражданско дело; че ответницата е вписала отказ от наследството на наследодателя; че този отказ е нищожен, тъй като преди вписването му ответницата е извършила фактически действия по приемане наследството на наследодателя й и, че кредиторите имат интерес да искат прогласяване недействителност на отказа от наследство, за да осигурят пасивната легитимация на ответницата по делото за паричното им вземане, в качеството й на наследник на длъжника и приемник на задълженията му до размера на наследствената й част.

Въпреки дадените от съда указания относно подлежащите на доказване факти и разпределението на тежестта на доказване, от страна на ищците не бяха ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин, че е изпълнен фактическия състав, който поражда отговорността на ответницата като наследник на починалия длъжник, поради което съдът намира, че искът следва да бъде оставен без уважение.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат  присъдени направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Воден от горното, съдът

                                                                                                                                                      

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения Л.Д. Ш., с ЕГН ********** и М.Л. Ш.а, с ЕГН **********,***, представлявани от адв. Г. от САК, срещу К.А.С., с ЕГН ********** с адрес ***, представлявана от адв. И. от САК иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН за провъзгласяване нищожността на направения от ответницата отказ от наследството, оставено от И. Д. З., починала на 01.10.2018 г., вписан № 1185/19.07.2019 г. в особената книга на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Л.Д. Ш., с ЕГН ********** и М.Л. Ш., с ЕГН **********,*** да заплатят на К.А.С., с ЕГН ********** с адрес ***, направените от нея разноски по делото в размер на 600 (шестотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия: