№ 297
гр. Разград , 01.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
Гражданско дело № 20213330100100 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦА уведомен, не се явява. За същия адв. Н. от преди.
ОТВЕТНИЦИТЕ уведомени от тях се явява А.Ю. Х.. За двамата адв. М.
от преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ се явява.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молба № 2591/05.04.21 г.от представителят на ищеца с
приложен фискален бон, както и ппсихологично изследване с молба от
13.04.21 г.
ДОКЛАДВА получения от РРП с писмо от 29.04.21 г. 1 бр. компакт
диск.
1
АДВ. Н.: Днес представих молба с приложен снимков материал.
АДВ. М.: По днес представените доказателства ни е необходимо време
да се запознаем и ще заявим становище след изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ намира, че по представените с молба от ищеца от 01.06.21 г.
писмени доказателства ще се произнесе след изслушване на вещото лице и
даване възможност на ответната страна за становище.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА 1 бр. диск и психологично изследване.
ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице.
АДВ. Н.: Моля преди изслушването на вещото лице да изгледаме диска.
СЪДЪТ възпроизведе съдържанието на 1 бр. приложен диск в
присъствието на страните.
АДВ. Н.: Съгласни сме днес да се изслуша вещото лице въпреки, че
заключението не е в срок.
АДВ. М.: Ние също даваме съгласие днес да се изслуша вещото лице.
СЪДЪТ предвид съгласието на страните пристъпи към изслушване на
вещото лице.
СНЕ самоличността на вещото лице
Т. А. К. – 45 г., омъжена, неосъждана, б.р.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се разясни отговорността по чл.291 НК за даване
на невярно заключение обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението. Няма индикации за
посттравматично стресово разстройство, но създалия се инцидент
предизвиква в първите ден-два –три остра стресова реакция, която
2
впоследствие има характеристиките на адаптационно тревожно разстройство,
т.нар. адапционна реакция, която трае в рамките на 6-7 месеца, но предвид
здравословното състояние и възрастта на ищеца се създават улесняващи за
възникване на негативни чувства с по - засилен интензитет, белезите на това
разстройство продължават малко повече от обичайното. При наличието на
такива симптоми базовите функции на личността не се променят. Създават се
промени в поведението, което е отдръпнато и затворено и преживявания от
негативен спектър -засилена тревожност и усещане за застрашеност за
здравето и живота. Освидетелстваното лице разполага с подкрепяща семейна
среда, което благоприятства преработването на подобни страхови чувства.
Освен промени свързани със здравословното състояние няма и други
последствия на психично емоционална основа.
АДВ. Н.: Лицето яви ли се при Вас на преглед м. април и имахте
предвид психологическото изследване което сте направили. Във
заключението ви на л.6 сте казали в случая същите все още са със засилен
интензитет като преживяване в освидетелстваното лице. На 29.08. 20 г. е
станал побоя, а прегледа е на 07.04.21 г. и са минали почти 8 месеца, което
означава, че при всички случаи са повече от половин година? На л.7 сте
посочили, че е възможно да има последици след събитието понякога и повече.
При продължителност повече от 1 година симптомите се вписват в картината
на посттравматичното стресово разстройство. Възможно ли е да продължи и
повече от 1-2 години?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: На този въпрос с категоричност може да се отговори
след като мине 1 година. Взела съм, че има по-голяма продължителност на
събитието и съм съобразила възрастта и здравословното състояние на лицето
и самото стресогенно събитие, т.е. в регистъра на посттравматично стресово
разстройство биват обсъждани стресови събития със силно застрашаващо
значение от типа на бедствие , катастрофа, пожар, т.е. където има пряк риск
от загуба на живота и в случая самото събитие се преживява като
застрашаващо, тъй като е с влошено здравословно състояние. Непосредствено
след събитието е посетил болница, има манипулация, има чувства
съответстващи на страхови преживявания за здравето и живота, но те не са с
такъв засилен интензитет, като тези от катастрофа и бедствие и съм извела, че
3
не се касае за симптоми за посттравматично стресово разстройство и тези
преживявания са обективни и са свързани с личностновите особености,
поради което съм извела, че се касае за депресионно тревожно разстройство.
АДВ. Н.: Вие видяхте реакцията на пострадалия и сте посочили от кои
свидетелски показания е видно заканата „ще те убия“. При всяко идване в
Реп. България в рамките на такъв времеви период при среща с въпросното
лице ще изпитва страх? След като знаете, че лицето страда от параноидна
шизофрения и когато дойде в България пострадалия възможно ли е след 1
година да изпитва страх?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да, възможно е. Като всяко едно събитие свързано
със случая го връща в травматичната ситуация - както е съдебното делото,
изследването беше проведено след заседанието и всички тези ситуации
връщат лицето и засилват преживяванията на страх и тревожност. Вече
зависи от ресурсите на личността да се справи с преработването. Донякъде
изхода на делото също би могло да окаже поправителен ефект чисто от
морална гледна точка.
АДВ. Н.: Заявеното от Вас на л.7 може ли да се включи в заключението?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В обсъждането е разширеното представяне на
въпросите, а в заключението е конкретно отговорите на поставените въпроси
доколкото е възможно.
АДВ. Н.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
АДВ. М.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се изплати внесения депозит.
4
АДВ. М.: Този снимков материал не представлява за нас интерес, тъй
като видяхме записа и той е по-ясен и може да бъде изключен като
доказателства по делото. Не е основателно искането за изменение на размера
и не е предявен по правилата на ГПК.
СЪДЪТ запита ищцовата страна по каква причина сега представя този
снимков материал
АДВ. Н.: Не винаги може да се включва видеозаписа. На снимките се
вижда дори кога е направен материала. Там съм направила и съответното
увеличение и може да се разбере, че единия от тях е бащата. Изчакахме да се
види записа.
СЪДЪТ намира, че не е налице хипотезата на чл.147 ГПК по отношение
на представения снимков материал, преклудирано е искането. Това не е нито
ново доказателство за такова обстоятелство, нито ново възникнало, за да
бъдат представени доказателства едва в това съдебно заседание.
По отношение искането за изменяване размера на претенцията съдът
намира същото за допустимо съобразно разпоредбата на чл.214 ГПК до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищеца може да
измени размера на предявения иск, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ размера на претенцията, който да се счита предявен в размер
на 5000 лв. представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди.
НЕ ПРИЕМА приложените към молба искане от 01.04.21 г. снимков
материал.
АДВ. Н.: Моля да бъде разпитан свидетеля, който е стоял на масата пред
магазина заедно с ответника и са наблюдавали това което е ставало и
ответника не е отишъл и не се е намесил.
АДВ. М.: Това искане е недопустимо и следва да се отхвърли.
Процесуалния представител на ищците преди да зададе въпрос се опитва да
5
даде на съда конкретни отговори от тези евентуално допуснати свидетели.
Твърди се, че доверителят ми стоял и бил наблюдавал как сина му вътре
стоял и безчинствал вътре и това е недопустимо по ГПК и от страна на
представителя на ищците. Моля да отмените определението с което преди
малко допуснахте изменението на иска за причинени неим. вреди. Няма да
соча други доказателства.
АДВ. Н.: Не го поискахме по-рано, защото във възражението е заявено,
че не е могъл ответника да се намеси в инцидента. На видеото се вижда, че
седят и наблюдават. По средата с бялата коса е именно ответника. Сега
видяхме записа и видяхме, че е имал възможност да му помогне, но го е
гледал и се е смял.
СЪДЪТ намира, че и в случая не е изправен пред хипотезата на чл.147
ГПК предвид заявеното и от процесуалния представител на ищеца искания
свидетел е във връзка с обстоятелства, които същите са наведени в отговора
и съответно е могъл да представи и поиска такива доказателства в първото
съдебно заседание, поради което към настоящия момент искането е
преклудирано, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ УВАЖАВА искането за допускане на свидетел във връзка с
посочените от ищеца обстоятелства.
АДВ. Н.: Няма да соча други доказателства. Документите по молбата с
разноските, са свързани с пътуванията на ищеца.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
6
АДВ. Н.: С оглед големия обем на доказателства и като се има предвид
събраните днес моля съда да ми даде възможност за писмена защита. Във
връзка с разноските има не посочени – свидетелката Ф., има разноски с
жалбата до РРП. Ако лицето оспори разноските аз нося оригиналите.
АДВ. М.: Моля да отхвърлите предявения иск срещу доверителите ми и
да ни присъдите разноските, за което представям списък. Иска е недоказан и
неоснователен. На 29.08.20 г. ищеца е предизвикал сина на доверителят ми в
магазин в гр. Цар Калоян. Не е вярно, че го е поздравил и имал
добронамерено отношение. Имал едно подигравателно отношение към него.
Касае се за психично болно лице страдащо от шизофрения. При първите
думи, които възприема е излязъл обиден от магазина и по-късно настъпва
реакция към отвращение към ищеца и се връща и му нанася само 2 удара с
ръката си. Никъде не се вижда да тече кръв от главата на пострадалия. По-
късно вещото лице заявява, че е констатирало порезна рана, на която има два
шефа. Синът на доверителят ми виждайки записа не е имал какъвто и да е
режещ предмет. Ищците правят опит да ни внушат нещо, което синът им не е
извършил. По отношение на психологичната експертиза вещото лице каза, че
не може да даде категоричен отговор за продължителността за тези
преживени душевни разстройства. От самия снимков материал се вижда, че
самия ищец след получаване на ударите преминава към една защитна реакция
и навлиза след получаване на ударите преминава в една защитна реакция в
нападение спрямо синът на доверителят ми, който е нанесъл ударите и не е
изпитал такъв стрес и страх до какъвто ищеца се опитва да се домогне да
внуши на съда. Касае се за психично болно лице шизофрения, с което лице
ищеца се е подиграл и е получил, предизвикал е неговата реакция и е
получил онова, което не е редно да получава, но един психично болен човек
реагира по един непредвидим начин. След това ответника влиза в магазина и
предотвратява разрастването на по-голям скандал и считам, че той е
контролирал сина си, бил е с него до входа, изчакал го е да напазарува и не
може да носи отговорност след като едно лице бива предизвикано, не може да
черпи права от поведението. Всички тези твърдения, които се изнасят от
ищците са недоказани и следва да се оставят без уважени и моля да
отхвърлите изцяло иска и да ни присъдите разноските.
7
АДВ. Н.: Според мене е неуважение към съда да се твърди нещо, което
е явно. Магазинерката го бърше, жена му също. Самия ответник е заявил, че
от 5 месеца сина му не взема лекарства и е зависим от наркотици. На
снимката се вижда как се смее.
СЪДЪТ дава възможност на ищеца да представи писмена защита в
едноседмичен срок.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 01.07.2021 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10.50 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8