Р Е Ш Е Н И Е №545
14.10.2016г. гр.Кюстендил
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, пети
състав
на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
секретар: Г.М.
като разгледа докладваното от съдия ДЖОНЕВА
Гр.д.№1513 описа за 2013г. на
РС-Кюстендил
И, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на Част
“Трета” – “Особени искови производства”
глава “Двадесет и девета” – “Съдебна
делба” от ГПК.
Делото е било образувано по исковата молба на Б.П.П. с ЕГН ********** ***,
против В.П.Б. с ЕГН ********** *** и В.П.П. с ЕГН ********** ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание
чл.30 ал.1 от Закона за наследството ЗН) за възстановяване на
накърнена запазена част на П. от наследството, оставено му от неговата майка Ф.
Б. П. починала на 14.03.2008г., и от неговия баща П. Б.П., починал на
30.05.2010г., посредством намаляване до размера, необходим за допълване на
запазената му част от двете наследства на извършено от наследодателите Ф. и П.
П. в полза на В.П.Б., дарение на недвижим имот, представляващ втори етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за
което дарение е бил съставен нотариален акт №116 том ІІІ дело №432/2006г. по
описа на нотариус Б. А., с рег.№325 на НК и с район на действие РС-Кюстендил;
- иск с правно основание
чл.69 ал.1 от ЗН за извършване на съдебна делба между Б.П.П. и В.П.Б. на
горепосочения останал в наследство от техните родители Ф. и П. П. недвижим
имот, представляващ втори етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при права – 2/9 ид.ч.
за Б.П. и 7/9 ид.ч. за В.Б., както и
- иск с правно основание
чл.69 ал.1 от ЗН за извършване на съдебна делба между Б.П.П., В.П.Б.
и В.П.П. на останали в наследство от техните родители Ф. и П. П.
недвижими имоти, изградени до северната имотна граница в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, представляващи: гараж със застроена площ от около 18 кв.м., ведно с построена
отчасти върху него баня с тоалетна,
с площ от 10 кв.м.; лятна кухня, със
застроена площ от около 16 кв.м.; складово
помещение, със застроена площ от около 10 кв.м.; складово помещение, със застроена площ от около 14 кв.м.; стопанска постройка за отглеждане на животни,
със застроена площ от около 10 кв.м. и външна
тоалетна, със застроена площ от около 2 кв.м., при права – 1/3 ид.ч. за Б.П.;
1/3 ид.ч. за В.Б. и 1/3 ид.ч. за В.П..
Ответникът В.Б. е подал
в срок писмен отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта, а
евентуално – основателността на иска за намаляване на дарение, на иска за делба
на втория жилищен етаж и на този за делба на постройките от допълващо
застрояване, с изключение на стопанската постройка за отглеждане на животни и
външната тоалетна. Твърди, че първият иск е погасен по давност и, че запазената
част на първоначалния ищец от наследствата на Ф. и П. П. не е била накърнена, с
оглед факта, че същият е бил надарен от своите родители и е придобил
собствеността върху 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от масивната жилищна
сграда. По отношение на иска за делба на гаража, лятната кухня и складовите
помещения В.Б. възразява същите да са принадлежали на двамата наследодатели и
съответно – да са съсобствени между техните низходящи, като при това изтъква,
че тези постройки принадлежат изключително на него и на съпругата му И.С.Я.,
при условията на съпружеска имуществена общност, доколкото са били изградени от
двамата по време на техния брак, след като В.Б. през време на брака е закупил
от своите родители правото на строеж върху държавната земя, представляваща УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, с нотариален акт №29, том ІІ дело
№471/1988г. по описа на нотариус при РС-Кюстендил.
По искане, направено от
В.Б. в срока по чл.341 ал.2 от ГПК, в делбената маса, са включени и следните
имоти, находящи се в близост до южната имотна граница на УПИ-VI, имот пл.№80, откъм УПИ-VII, имот пл.№82, в кв.13 по
плана на с.Пиперков чифлик, а именно: гараж,
със застроена площ от 15 кв.м.; складово
помещение, с обща площ от около 9 кв.м. и селскостопанска постройка за отглеждане на животни, със застроена
площ от 12 кв.м. За тези постройки се твърди, че са били изградени в посочения
УПИ, общинска собственост, приживе от родителите на страните, въз основа на
отстъпено им право на строеж и се претендира да бъдат поделени при права- по
1/3 ид.ч. за Б.П., В.Б. и В.П..
В същия срок В.Б. е
направил искане да се извърши делба и на съсобствен между него и Б.П., по
силата на дарение от техните родители, извършено с нотариален акт №161, том VIІІ дело №2286/1975г. по описа на Кюстендилски
районен съдия, недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв.м., изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при права – по 1/2
ид.ч. за всеки от тях.
В.Б., излагайки твърдения, че 1/2 ид.ч. от горния имот – първи жилищен
етаж от сградата - е бил прехвърлен чрез дарение от Б.П. на внука му С.Е.М. с
ЕГН **********, предявява против Б.П.П. и С.Е.М. с ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител – В.Б.П., двамата с постоянен адрес:***
р-н Т. ж.к.„Г. Д. “ №**, вх.***, ет.***, ап.***, инцидентен установителен иск (вж.л.46 от делото и
уточнението в съдебно заседание, проведено на 13.10.2013г. на л.84 от делото) с
правно основание чл.76 от Закона за наследството за обявяване за относително
недействително по отношение на него разпореждането, извършено от Б.П.П. в полза на
С.Е.М., действащ чрез законния си представител, с 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж на двуетажната
масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13 по плана на с.Пиперков
чифлик, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
оформено в нотариален акт за дарение
на недвижим имот с №43, том III дело №353/2009г. по описа на нотариус Боян Алексов, с рег.№325 по
Регистъра на НК. Исковата претенция се основава на твърдения, че имотът е
наследствен, а към момента на прехвърлителната сделка същият не е бил поставен
в дял на прехвърлителя.
Ответниците
по този иск, чрез пълномощника си адв,Р.А. ***, са заявили, че го оспорват.
В случай, че искът по чл.76 от ЗН
бъде отхвърлен, В.Б. е направил искане делбата на имота – първи жилищен етаж –
да бъде извършена между него и приобретателя по сделката - С.Е.М., действащ
чрез своята майка и законен представител В.Б.П., при равни права.
Ответницата
В.П. не е подала отговор на исковата молба, нито на молбата за включване на
допълнителни имоти в делбената маса. В съдебно заседание, проведено на
28.04.2014г. (вж.протокола на л.43 от делото) П. е заявила, че няма претенции
към делбените имоти и е оспорила верността на твърдението на В.Б., че
постройките по северната граница на имота са били строени от него и съпругата
му.
В срока по чл.212 от ГПК Б.П. е
предявил срещу В.Б. инцидентен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2
пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че сделката, обективирана в нотариален
акт №29, том ІІ дело №471/1988г. по описа на нотариус при
РС-Кюстендил, с която П. Б.П. и Ф. Б. П. са продали на В.Б. 1/3 ид.ч. от
отстъпеното им право на строеж върху държавна земя на имот пл.сн.№80, парцел VI в кв.13 по
плана на с.Пиперков чифлик, е нищожна, като сключена при изначална липса на
предмет, изразяваща се в това, че прехвърлителите не са притежавали правото,
което са продали. Последното разбиране се аргументира с твърдения, че
П. и Ф. П. не са притежавали собствеността върху парцела; не им е било учредено
и право на строеж, а ако е било учредено такова, то не е имало за предмет
изграждане на сградите, намиращи се до северната имотна граница, а дори и да е
било за тях – то се е погасило по давност, поради неупражняването му в срока по
чл.67 ал.1 от ЗС.
В.Б. е подал писмен отговор
на исковата молба по инцидентния установителен иск, в който изразява становище
за неговата недопустимост, с довод, че в първоначалната искова молба не е бил
предявен иск за делба на правото на строеж. В случай, че този довод не бъде
споделен, се застъпва позиция за неоснователност на исковата претенция, поради
факта, че прехвърлителите по договора по силата на отстъпено им от ИК на
Жилински СОНС – гр.Кюстендил право на строеж върху имота в пълен обем,
включително и за изграждане на жилищна и други сгради, са били носители на
същото и са могли възмездно да се разпоредят в полза на трето лице.
С
определение на съда от 23.06.2015г. като ответник по горния иск с правно
основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД е конституирана съпругата на В.Б., имаща
качеството на задължителен необходим другар в процеса, а именно – И.С.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***. Същата след сключване на брака носи фамилното име на своя съпруг
– Б..
В
писмения отговор, подаден от И.Б. в срока по чл.131 от ГПК, също се възразява
срещу допустимостта на претенцията, като се поддържа и липса на правен интерес
от предявяването й. Искът се счита и за неоснователен, като от една страна се
разглежда липсата на твърдяното от Б.П. основание, което да може да обуслови
нищожност на договора, а от друга се изтъкват подробни аргументи, че
прехвърлителите са били носители на правото, с което са се разпоредили.
В хода на производството по делото ищецът Б.П. е починал и като страни в
производството са конституирани неговите правоприемници – С.Б.М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** и В.Б.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** р-н Т.,
ж.к.„**** “ №***, вх.***, ет.***, ап.***.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
Б.П.П., В.П.Б. и В.П.П. са низходящи от първа степен на Ф. Б. П. и П. Б.П.,
двамата бивши жители на с.Пиперков чифлик, общ.Кюстендил, починали съответно на
14.03.2008г. и на 30.05.2010г.
С договор от 28.07.1969г., сключен между ИК на Жилински
СОНС-гр.Кюстендил и П. П., на основание решение №127 с протокол
№44/17.06.1969г. на ИК (вж.л.68-71 от делото) на П. е било отстъпено правото на
строеж върху държавна земя – урегулирано място от 890 кв.м., съставляващо
парцел VII-121 за жилищно строителство в
кв.13 по плана на с.Пиперков чифлик за построяване на жилищна и други сгради,
съобразно одобрен план. Съгласно т.2 от договора, строителят (в каквото
качество П. е подписал договора) е бил задължен да застрои отстъпеното място по
одобрен план в двугодишен срок от датата на сключване на договора, като е било
предвидено, че при незапочване на строежа и непоискване на продължение на срока
за още една година, даденото място се отнема, без да се връща броената сума,
като по същия начин се постъпва и в случай, когато срокът е продължен, а
строителят и в продължения срок не е започнал строежа.
С решение №290 по протокол №90/22.06.1971г. ИК на
Кюстендилски градски народен съвет е продължил срока за застрояване на
гореописания парцел, отстъпен с право на строеж на П. П., с 6 месеца, считано
от 22.06.1971г. (вж.л.119 от делото).
Не е спорно, че в рамките на дадения срок в поземления
имот е било реализирано право на строеж на двуетажна жилищна сграда. От
заключение с вх.№23025/20.11.2014г. на вещо лице, специалист архитект А.А., се
установява, че двуетажната масивна жилищна сграда е била построена, въз основа
на архитектурен проект, одобрен на името на П. Б. по д№285/27.05.1970г. и
преутвърден на 07.06.1971г. При строителството са били допуснати някои
отклонения от предвижданията по плана, в това число и не са били изпълнени
предвидените тоалетна с преддверие на първия етаж и баня на втория. В резултат,
на двата етажа няма изградени бани и тоалетни. От заключението на в.л.инж.З.В.,
което е с вх.№23104/21.11.2014г., е видно, че застроената площ на сградата е
85.00 кв.м.
Между страните няма спор, че на северозападната имотна
граница П. и Ф. П. са изградили външна тоалетна, която, според в.л.В. е със
застроена площ от 2 кв.м., изпълнена е с тухлена зидария, едноскатен покрив –
дървена конструкция, покрита с керемиди и е с кована дървена врата. В
заключението е посочено, че постройката е била изградена през 1971г.
На същата имотна граница е била направена и стопанска
постройка за животни, с площ от 10 кв.м., представляваща кокошарник и
свинарник. Същата е изградена от непечени тухли, а покривът представлява
дървена конструкция с покритие от ламарина. Страните не спорят, че тази
стопанска постройка е била направена също от общите наследодатели.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот с №161, том VIІІ дело №2286/1975г. по описа на Кюстендилски
районен съдия, П. П. и съпругата му Ф. П. са дарили на синовете си Б.П. и В.Б.
първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в парцел VII, имот пл.сн.№121 в кв.13 по плана на с.Пиперков
чифлик, състоящ се от 936 кв.м., урегулиран, както и 1/2 ид.ч. от всички общи
части на масивната двуетажна жилищна постройка (вж.л.5 от делото).
С нотариален акт
за дарение на недвижим имот на низходящ с №116 том ІІІ дело
№432/2006г. по описа на нотариус Боян Алексов, с рег.№325 на НК и с район на
действие РС-Кюстендил (заверен препис е приложен на л.6 от делото), П.И Ф.П. са
дарили на сина си В.П.Б. собствеността върху втория етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда, изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13 по плана на
с.Пиперков чифлик, одобрен със заповед №1118/11.08.1987г. на кмета на Община
Кюстендил, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
От отбелязване в
находящата се на л.8 от делото скица с №140/25.03.2013г., издадена от Община
Кюстендил се установява, че УПИ VII - 121 в кв.13 по отменения план на
с.Пиперков чифлик е УПИ VI
- 80 в кв.13 по действащия план на с.Пиперков чифлик.
На 30.06.1985г. В.П.Б.
сключил граждански брак с И.С.Я. (вж. удостоверение за сключен граждански брак
на л.19).
На 17.05.1988г., с
нотариален акт №29 том ІІ дело №471/1988г. по описа на нотариус при
РС-Кюстендил, П. П. и Ф. П. продали на сина си В.Б. 1/3 ид.ч. от отстъпеното им
право на строеж върху държавна земя на имот пл.сн.№80, парцел VI в кв.13 по плана на
с.Пиперков чифлик за сумата от 300.00 лева, с уговорка, че правото на строеж се
изразява в построяването на лятна кухня, гараж, стопански постройки и други
подобрения, необходими за семейството, които подобрения и строежи да се
извършат от и за сметка на купувача, което право той да упражни съобразно
условията на договора и утвърден строителен план.
От заключението на
арх.А.А. се установява, че понастоящем в поземления имот има изградени сгради
от допълващото застрояване, разположени от една страна по дължината на
северозападната имотна граница към УПИ V-78, а от друга – по дължината на
югоизточната имотна граница към УПИ VII – 82. По
дължината на северозападната граница, освен външната тоалетна, кокошарника и
свинарника, вече споменати по-горе като реализирани постройки в имота, са
изградени още и гараж, баня с коридорче пред нея, лятна кухня, три складови
помещения, дървен навес и навес за дърва. По дължината на югоизточната имотна
граница са построени гараж и складово помещение.
В регистрите за
извеждане на одобрени инвестиционни проекти, водени при Община Кюстендил,
според вещото лице, липсват данни за издадени строителни книжа за допълващо
застрояване в УПИ VI
- 80 в кв.13 по плана на с.Пиперков чифлик, като същевременно няма данни и за
подавани заявления за издаване на разрешения за строеж в този имот за подобен
вид строежи. Експертът отбелязва и е видно от приложената на л.8 от делото
скица, че в действащия план на с.Пиперков чифлик, одобрен със Заповед
1118/11.08.1987г. на кмета на Община Кюстендил, изпълнените на място постройки
от допълващо застрояване не са нанесени, с изключение само на една, находяща се
на северозападната имотна граница. Позовавайки се на обстоятелството, че
регулационният план е бил изготвен въз основа на кадастралния план от 1977г.,
вещото лице прави извод, че към 1977г. постройките от допълващото застрояване не
са били изградени (с изключение на нанесената).
Видно от констатациите
на вещото лице-арх. А., а и от представените по делото заверени преписи на
издадени от гл.архитект на Община Кюстендил три броя удостоверения за
търпимост, за постройките по югоизточната и по северозападната имотни граници
са били издадени подобни удостоверения.
По заявление на Б.П. е
било издадено удостоверение за търпимост на строеж, представляващ масивен гараж
с размери 3.50 м/8.00 м, изграден откъм имотната граница с УПИ VII – 82,
който, според представена от заявителя нотариално заверена декларация, е бил
построен през 1980г. Вещото лице, вземайки предвид посочените в удостоверението
размери на строежа, прави извод, че същото касае както гаража, така и складовото
помещение зад него.
За постройките по
северозападната граница на имота са били издадени две удостоверения за
търпимост – от 31.05.2013г. и от 13.03.2014г. И двете са били издадени по
заявления на В.Б., като първото касае сграда от допълващото застрояване – гараж
със складово помещение, а второто – гараж и второстепенни постройки на
допълващото застрояване (летни кухни, постройки за отоплителни материали и
др.). Към заявлението, по което е било издадено първото удостоверение за
търпимост (л.114), е била приложена нотариално заверена декларация от
29.03.2013г., според която сградите са били изградени през 1976г., а към
заявлението, обусловило издаване на второто удостоверение за търпимост (л.116) В.Б.
е декларирал, че постройките са били изградени през 1989г.
Вещото лице арх.А.
сочи, че при запознаване с документи, имащи отношение към изграждането на
постройките в имота, й е била представена декларация с рег.№18/27.05.1982г., с
която П. П. и В. К. декларират общото си съгласие да изградят на общата граница
между собствените им парцели гаражи, летни кухни и мазета. Вземайки предвид
записванията в разписната книга на с.Пиперков чифлик, вещото лице е
констатирало, че В. К. е с отстъпено право на строеж в УПИ
V-78,
т.е. в имота, намиращ се северозападно от процесния.
Относно сочената от
вещото лице декларация, разпитаната по делото свидетелка Т.Б. (вж.показания на
л.225 от делото) твърди, че й е известно от В. К., че документът е бил съставен
след като вече строежите на описаните там постройки са били започнали, с цел да
се избегне административно-наказателна отговорност за извършващите ги. Данни за
предприети действия от страна на административно-наказващия орган не се
събраха, а от издадено от отдел „Обслужване на данъкоплатци“ към Община
Кюстендил удостоверение се установи, че В.Б. е декларирал придобиването на
правото на собственост върху гараж, с година на построяване – 1984г. (вж.л.235
от делото).
По делото са били
допуснати гласни доказателствени средства и е извършен разпит на свидетели. В
показанията на свидетелите Т.Б., В.И. и П. М. се съдържат данни за това, че Б.П.
и съпругата му С.М. през 1980г.-1981г. са построили гараж и барака от едната
страна на двора, а през 1982г. родителите П. и Ф. П. са направили заставените
постройки от другата страна, към момент, в който В.Б. все още не е бил женен.
От друга страна, свидетелите Д. С., М.Т. и С. Т. твърдят, че В.Б., след като е
сключил брак, е строил гаража и стопанските постройки от северната страна.
Свидетелят И.Г. сочи, че постройките от тази страна на имота са били изградени
от В.Б. през 1980г.
Както от показанията на
част от горните свидетели, така и от заключенията на вещите лица арх.А. и инж.В.
се установява, че в поземления имот в близост до южната граница с УПИ VII – 82
са изградени: масивен гараж с пристройка, представляваща складово помещение,
със застроена площ от общо 28 кв.м. и селскостопанска постройка за отглеждане
на животни (свинарник) за отглеждане на животни, със застроена площ от 12
кв.м.
Според заключение с
вх.№23104/21.011.2014г. на в.л.инж.З.В., пазарната стойност на всички изградени
в имота постройки и на двата жилищни етажа, определена след извършване на оглед
и замервания, при прилагане на метода на вещната стойност и на метода на
пазарните аналози, при коефициенти на тежест, съответно: 30 % и 70 %, а за
външната баня с тоалетна и за двете селскостопански постройки за отглеждане на
животни – на метода на ликвидационната стойност, е следната: за първи жилищен
етаж, със застроена площ (ЗП) от 85 кв.м. – 13 095 лева; за втори жилищен
етаж, ЗП 85 кв.м. – 23 558 лева; за гараж с пристройка (север), ЗП 18
кв.м. – 3 094 лева; за лятна кухня, ЗП 16 кв.м. – 1 538 лева; за две
селскостопански постройки (север) с обща ЗП 24 кв.м. – 2 320 лева; за
външна тоалетна, ЗП 2 кв.м. – 36 лева; за баня с тоалетна, ЗП 10 кв.м. –
3 500 лева; за селскостопанска постройка за отглеждане на животни по
северозападната граница, ЗП 10 кв.м. – 60 лева; за гараж с пристройка (юг), ЗП
28 кв.м. – 4 560 лева и за селскостопанска постройка за отглеждане на
животни (свинарник) по югоизточната граница, ЗП 12 кв.м. – 72 лева.
На въпроси относно
стойността на всички постройки в имота към датите на откриване на двете
наследства – месец март 2008г. и месец май 2010г.– отговори дава вещото лице
инж.Л.В. в заключение с вх.№10117/28.04.2016г., прилагайки метода на
възстановителната (вещна) стойност. Според заключението, към месец март 2008г.
стойностите на етажите и на постройките в имота са следните: за първи жилищен
етаж, ЗП 85 кв.м. – 21 540 лева; за втори жилищен етаж, ЗП 85 кв.м. – 30 630
лева; за гараж с пристройка (север), ЗП 18 кв.м. – 3 680 лева; за лятна
кухня, ЗП 16 кв.м.– 2 310 лева; за две селскостопански постройки (север) с
обща ЗП 24 кв.м. – 2 830 лева; за външна тоалетна, ЗП 2 кв.м. – 110 лева;
за баня с тоалетна, ЗП 10 кв.м. – 4 040 лева; за селскостопанска постройка
за отглеждане на животни по северозападната граница, ЗП 10 кв.м. – 200 лева; за
гараж с пристройка (юг), ЗП 28 кв.м. – 5 120 лева и за селскостопанска
постройка за отглеждане на животни (свинарник) по югоизточната граница, ЗП 12 кв.м.
– 170 лева. Обща стойност 70 630 лева.
Вещото лице дава
следните оценки към месец май 2010г.: за първи жилищен етаж, ЗП 85 кв.м. – 19
230 лева; за втори жилищен етаж, ЗП 85 кв.м. – 27 695 лева; за гараж с
пристройка (север), ЗП 18 кв.м. – 3 350 лева; за лятна кухня, ЗП 16 кв.м.–
2 100 лева; за две селскостопански постройки (север) с обща ЗП 24 кв.м. –
2 600 лева; за външна тоалетна, ЗП 2 кв.м. – 98 лева; за баня с тоалетна,
ЗП 10 кв.м. – 3 220 лева; за селскостопанска постройка за отглеждане на животни
по северозападната граница, ЗП 10 кв.м. – 170 лева; за гараж с пристройка (юг),
ЗП 28 кв.м.– 4 650 лева и за селскостопанска постройка за отглеждане на животни
(свинарник) по югоизточната граница, ЗП 12 кв.м. – 147 лева. Обща стойност
63 260 лева.
По повод възражение от
страна на ответника В.Б. за извършвани от негова страна подобрения на втория
жилищен етаж, след смъртта на двамата наследодатели, в резултат на които се е
увеличила стойността на имота, са събирани допълнителни доказателства. Според свидетелите
В. З. и И. Д., през 2011г. В Б. е направил ремонт на втория жилищен етаж от
сградата, в който фактически живее, като в три стаи е поставил гипсо-картон, в
две от тях са направени шпакловка и боядисване, а след това е сменил дограмата,
поставяйки PVC
на всички прозорци.
В заключение с
вх.№19403/07.09.2016г. в.л.инж.В. е посочил стойности на подобренията към
датите на откриване на двете наследства, след като е извършил оглед и
измервания на място. Според експерта, подобренията биха имали следния
стойностен израз: топлоизолация на стени и таван с минерална вата гипсо-картон,
шпакловка и латекс, 70 кв.м. – 2 310 лева към март 2008г. и 2 100
лева към месец май 2010г.; топлоизолация на стени и таван с минерална вата и
гипсо-картон, 31 кв.м. – 784 лева към месец март 2008г. и 706 лева към месец
май 2010г.; шпакловка и латекс на стени и таван, 52 кв.м. – 392 лева към месец
март 2008г. и 353 лева към месец май 2010г.; циклене и лакиране на дюшеме 54
кв.м. – 373 лева към месец март 2008г. и 336 лева към месец май 2010г.;
демонтиране на прозорец до 2 кв.м. с каса – 3 броя, 16 лева към месец март
2008г. и 15 лева към месец май 2010г.; демонтиране на прозорец над 2 кв.м. с
каса– 3 броя, 21 лева към месец март 2008г. и 19 лева към месец май 2010г.;
доставка и монтаж на дограма
PVC-бяла, петкамерна, с четирисезонни стъкла 16.47 кв.м. – 4 858 лева
към месец март 2008г. и 4 372 лева към месец май 2010г. Или, обща стойност
на описаните подобрения към март 2008г. – 8 754 лева, а към май 2010г. –
7 901 лева.
В същото заключение
вещото лице е посочило, че след извършен оглед е установило, че северозападното
помещение на първия жилищен етаж, което по проект е било предвидено за кухня и
санитарен възел, реално е с размери 3.15м/3.00м и се използва като складово
помещение (мазе). Същото, както е било посочено и в заключението на в.л.инж.З.В.,
е с неизмазани тухлени стени, под – земна основа; таван – стоманобетонова
плоча; дограма – малък PVC
прозорец и дървена плътна врата. Вещото лице е посочило, че това обстоятелство,
водещо до съобразяване на необходимите разходи за ремонт, както и фактът, че
първият жилищен етаж е в режим на съсобственост, са били отчетени от него при
изготвяне на първото заключение (заключение с вх.№10117/28.04.2016г.) при
изчисляване стойността на двата етажа: за първия етаж – 450 лв./кв.м. към месец
март 2008г. и 420 лв./кв.м. към месец май 2010г., а за втория – 640 лв./кв.м.
към месец март 2008г. и 605 лв./кв.м. към месец май 2010г. В този смисъл вещото
лице поддържа дадените оценки за първия жилищен етаж при първоначалната
експертиза.
При така установените по
делото факти, се налагат следните правни изводи:
1. Относно иска по чл.30
ал.1 от ЗН:
Ищецът Б.П., а понастоящем неговите правоприемници,
конституирани като ищци – С.М. и В.П., претендират да упражнят правото на Б.П.
да възстанови запазената част от наследството, оставено от неговата майка Ф. П.
и от неговия баща П. П., накърнена, чрез извършено от двамата наследодатели в
полза на ответника В.Б. дарение.
Подлежащите на изясняване по делото въпроси са
следните: 1) Бил ли е Б.П. наследник с
право на запазена част?; 2) Каква е запазената част на Б.П. от наследството,
оставено от неговата майка и от това, оставено от баща му?; 3) Накърнена ли е
запазената му част от двете наследства с извършеното приживе от наследодателите
дарение в полза на ответника В.Б., като се отчете и извършеното в полза на Б.П.
дарение на 1/2 ид.ч. от друг имот? и 4) Искът предявен ли е в рамките на
установения от закона давностен срок?
Според чл.28 от ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или
чрез дарение да накърнява онова, което представлява тяхна запзазена част от
наследството. Частта от наследството, вън от запазената, представлява
разполагаема част на наследодателя, с която той приживе може да се разпорежда
по начин, който намери за добре. Първоначалният ищец Б.П. е син на Ф. и П. П.,
т.е. техен низходящ от първа степен,
поради което е наследник с право на запазена част от наследството на същите.
Наследникът, който счита, че запазената му част е
накърнена, чрез дарение, може да упражни своето субективно потестативно право
да иска възстановяването й, чрез иск спрямо надареното лице.
Съгласно чл.29 ал.3 изр.2 и изр.3 от ЗН, когато
наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна
на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно
дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е
равна на 1/6 от наследството. Тъй като към Ф. П. е оставила за свои наследници
съпруг и трима низходящи, то разполагаемата й част е била 1/6 ид.ч., а запазената
част от наследството на всеки от четиримата наследници – по 5/24 ид.ч. Такава е
била и запазената част, която низходящия Б.П. е имал от наследството на своята
майка.
Според нормата на чл.29 ал.1 пр.2 от ЗН, запазената
част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и
повече деца или низходящи от тях, е 2/3 от имуществото на наследодателя (по
равно за всеки от тях). Останалата 1/3 е разполагаемата част на наследодателя.
Или: запазената част на Б.П. от наследството на неговия баща П. П. е 2/9 ид.ч.
За да може да се определят конкретно параметрите на
запазена и разполагаема част, на основание чл.31 от ЗН, следва да се образува
една маса от всички имоти (движими и недвижими), които са принадлежали на наследодателите
към момента на тяхната смърт, както и вземанията на същите (относно последното
срвн. в т.см. “Българско наследствено право”, автор Х. Т., 1993г., стр.94). Към
тази маса следва да се прибавят и даренията, извършени от наследодателите, с изключение
на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти
и по време на подаряването – за движимите вещи. От така образуваната маса
следва да се приспадне увеличението на наследството, ако има такова, за което
чрез действията си, приживе на наследодателите, е спомогнал някой от
наследниците.
Тъй като се касае за две наследства, в които
запазените части на Б.П. са били различни, на база на установените по делото
факти ще следва да се определи имуществената маса, притежавана от всеки от
наследодателите към момента на неговата смърт, след което да се добавят
установените дарения. По делото не се въведоха твърдения за притежавани движими
вещи и наличие на вземания. След като бъде определена масата по чл.31 от ЗН, ще
се прецени дали Б.П., като наследник с право на запазена част, е получил
пълният й размер, налага ли се допълване на същата, чрез намаляване на
дарението, извършено в полза на неговия брат В.Б. и какво е правното значение
на извършеното в полза на Б.П. дарение, при приложение на нормата на чл.30 ал.1
от ЗН, която гласи: „Наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания
или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове.“.
Какви имоти са притежавали Ф.П., починала на
14.03.2008г., и П.П., починал на 30.05.2010г., към момента на тяхната смърт?
Всъщност, за да бъде даден отговор на този въпрос ще
следва да се анализират голяма част от доводите и възраженията на страните във
връзка с останалите кумулативно съединени с настоящия искове. Спори се между
част от страните по делото дали постройките в имота – гаражи, лятна кухня,
тоалетна, баня с тоалетна, стопански постройки и т.н. са принадлежали на общите
им наследодатели или са представлявали индивидуална собственост на някои от
тях, съответно – кога е възникнала тази собственост. Тъй като първият и вторият
жилищен етаж са били предмет на дарения, несъмнено същите не са били част от
патримониума на двамата наследодатели, макар да следва да се включат в масата
по чл.31 от ЗН.
Установи се по делото, че поземленият имот, в който
всички процесни постройки са били изградени - УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, не е бил собственост на наследодателите, не
принадлежи и на техните наследници. Към 1969г. този имот е бил държавна
собственост и върху него на П.П. е било отстъпено право на строеж. Понастоящем
имотът би следвало да бъде частна общинска собственост, съгласно §42 от ЗИД на
ЗОС, ДВ бр.96 /1999г., изм. бр.36/2006г.
Според договора за отстъпване на право на строеж,
същото е имало за предмет построяване на жилищна и други сгради, със задължение
за П. да застрои имота в 2-годишен срок от сключването на договора –
28.07.1969г., който срок е бил продължен до 22.12.1971г.
Съгласно чл.67 от ЗС, в ред.с ДВ бр.92 от 1951г. и
преди изменението с ДВ бр.87 от 1974 г., правото да се построи сграда върху
чужда земя (чл.63, ал.1) се погасява в полза на собственика на земята по
давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. С ДВ бр.87 от 1974г. е
създадена нова ал.2, изключваща приложението на ал.1 относно държавни имоти и
предвиждаща ред за отнемане на отстъпеното право на строеж, при неупражняването
му в посочения срок - когато гражданинът, на когото е отстъпено право да построи
жилище или вила върху държавна или общинска урегулирана земя, не извърши
строежа в срок от 5 години от отстъпване правото на строеж, това право може да
бъде отнето по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет. В този случай се връща платената цена за правото на строеж.
Въведеното със закон изключение, в сила от
01.12.1974г., е неотносимо към настоящия случай, тъй като не е представлявало
действащо право нито към момента, от който договорът за отстъпване на право на
строеж е започнал да действа, и срокът за упражняване на правото да тече –
28.07.1969г., нито в рамките на следващите пет години.
От една страна по делото е от значение дали за
изграждане на всички постройки от допълващото застрояване е било отстъпвано право
на строеж. От друга – ако е било отстъпено, дали то е било реализирано в
определения срок или не, в резултат на което да се е погасило по давност, с
неупражняването му. Също така, ще следва да се обсъди и въпросът кога
постройките от северозападната и югоизточната имотна граница са били изградени
и кому принадлежи собствеността върху тях, от гледна точка и на възраженията на
ответника В.Б., че част от сградите са негова собственост, като реализирани, в
резултат на закупено право на строеж.
Относно факта, че външната тоалетна, със ЗП от 2 кв.м.
и селскостопанската постройка за отглеждане на животни, със ЗП от 10 кв.м.,
находящи се по северозападната имотна граница, са били изградени от двамата
наследодатели, между страните няма спор. Същевременно, липсват каквито и да
било конкретни данни за момента на тяхното изграждане.
По отношение на гаража с пристройка, със ЗП от 28
кв.м. и селскостопанската постройка за отглеждане на животни, със ЗП от 10
кв.м., находящи се по югоизточната имотна граница, се събраха доказателства, че
са били реализирани около 1980г. Ищцовата страна не твърди да е имала учредено
право на строеж, макар да се домогва да докаже, че тези постройки й
принадлежат.
За всички останали сгради от допълващото застрояване
по северозападната имотна граница – гараж, лятна кухня, баня с тоалетна,
селскостопански постройки и т.н., ответникът В.Б. твърди, че не са принадлежали
на неговите наследодатели; били са изградени от него и съпругата му, при
упражняване на закупено през 1988г. право
на строеж и се притежават от него и И.Б., в режим на СИО.
По делото се представи нотариален акт за
покупко-продажба на отстъпено право на строеж от 17.05.1988г., с който П.И Ф.П.
продават на сина си В.Б. 1/3 ид.ч. от отстъпеното им право на строеж върху
държавна земя, за построяване на лятна кухня, гараж, стопански постройки и
други подобрения. Действителността на сделката е предмет на отделен иск, а, за
да се изясни какви имоти са притежавали наследодателите на страните в контекста
на чл.31 от ЗН, следва да се обсъди дали въпросните постройки са били тяхна
собственост, собственост на сина им В. и съпругата му или по силата на
приращението са станали собственост на собственика на поземления имот.
На П.И Ф.П. е било отстъпено надлежно, съгласно чл.15
(отм.) от ЗС правото на строеж върху поземления държавен имот, в това число и
за изграждане на постройки от допълващото застрояване, предвид формулировката в
договора относно правото на построяване и на други сгради.
Преценявайки доказателствата по делото, съдът счита,
че В.Б. не доказа да е изградил горните постройки, при упражняване на продадено
му право на строеж от неговите родители, тъй като най-малкото не доказа по
несъмнен начин строежите да са били извършени след сключване на представения от
него договор от 17.05.1988г., съответно – не доказа конкретно някои от тях да
са били извършени след посочената дата. Събраните доказателства са
противоречиви. Повечето свидетели сочат като година на изграждане – 1982г., при
това общо за постройките от северозападната страна на имота. Макар някои от
свидетелите да сочат, че към момента на построяване ответникът вече е бил
женен, съдът не кредитира тези показания, тъй като самият ответник по повод искане
за издаване на удостоверение за търпимост е декларирал пред Община Кюстендил
като година на изграждане – 1976г. За нуждите на данъчното облагане Б. е
декларирал като година на изграждане 1984г. и едва след завеждане на делото е
подал нова декларация, в която е посочил година на изграждане на гаража и
второстепенните постройки – 1989г.
Предвид всичко посочено, съдът не може да обоснове
категоричен извод за момента на изграждане на постройките от допълващото
застрояване, чиито собственик Б. претендира да е, поради което безпредметно е
да се разсъждава дали П.И Ф.П. са били носители на правото, което са
прехвърлили с договора от 1988г.
Отговор следва да намери въпросът – след като не е
ясно кога постройките са били изградени, а за тези откъм южната граница е ясно,
че са били изградени около 1980г., то правото на строеж не е ли било погасено и
реализирането на строежите какви правни последици е породило.
В т.2 на Тълкувателно
решение №1 от 4.05.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г., ОСГК е прието, че
5-годишният срок по чл.67 от ЗС, в
който се погасява правото на строеж в полза на собственика на земята, е
давностен. Макар при давностните срокове да се погасява самото субективно
право, а не правото на иск, в редица решения на ВКС се сочи, че срокът изрично
е посочен в закона като давностен, за да може в отношенията между собственика
на земята и титуляра на правото на строеж да намерят приложение разпоредбите,
уреждащи института на погасителната давност - чл.110 – 120 от ЗЗД. За
придобивната давност чл.84 от ЗС изрично
препраща към тази уредба и се приема за логично и за погасителната давност за
правото на строеж да се прилагат същите правила.
От определянето на срока по чл.67 ал.1 от ЗС
като давностен следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на
правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността - чл.120 от ЗЗД.
Собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на
строеж вече е реализирано - чл.118 от ЗЗД.
Противното би създало предпоставка за злоупотреба с право /В този смисъл е
решение №86/11.08.2010г. по гр.д.№3576/2008г., I г.о., постановено по чл.290 от ГПК/. С
упражняване на правото на строеж то се трансформира в право на собственост и не
може да се установява погасяване на право, което вече не съществува в този вид.
Според чл.67 от ЗС, правото на строеж се погасява в полза на собственика на
терена, но след като това право е реализирано не може да се установява
погасяването му отделно от собствеността върху реализирания вече обект. Нормата
не следва да се тълкува в смисъл, че по отношение собственика на терена правото
на строеж се погасява автоматично и започва да действа принципа на
приращението, защото давността не се прилага служебно.
Съдебната практика приема, че е без значение кой е
реализирал правото на строеж, тъй като принципа на приращението по чл.92 от ЗС действа
само ако не е установено друго, а ЗС, уреждайки възможността собствеността
върху постройката да е отделна от собствеността върху земята (чл.63 от ЗС) не е
придал правно значение на това кой фактически извършва строителството, с оглед
възникване на вещни права. Последното има значение само за облигационните
отношения между фактическия строител и носителя на вещни права. След отделянето
му от правото на собственост, правото на строеж има самостоятелно съществуване
отделно от правото на собственост и то е противопоставимо и на собственика на
земята, докато той не направи възражение за погасяване по давност (която не се
прилага служебно съгласно чл.120 от ЗЗД), или
след като е трансформирано в право на собственост.
Изложеното сочи на извод, че след като собственикът на
терена – държавата, а после – общината, не е направил възражение за погасяване
по давност на правото на строеж и то преди реализирането му, с изграждането на
постройките, макар и след договорения срок, респ. след срока по чл.67 от ЗС,
правото на строеж, което П.И Ф.П. са имали се е трансформирало в право на
собственост върху изградените сгради от допълващото застрояване.
При горните доводи, съдът приема, че двамата наследодатели
към момента на своята смърт са притежавали следните недвижими имоти:
гараж с пристройка (север), ЗП 18
кв.м., лятна кухня, ЗП 16 кв.м.; две селскостопански постройки (север) с обща
ЗП 24 кв.м., външна тоалетна, ЗП 2 кв.м.; баня с тоалетна, ЗП 10 кв.м.,
селскостопанска постройка за отглеждане на животни по северозападната граница,
ЗП 10 кв.м., гараж с пристройка (юг), ЗП 28 кв.м. и селскостопанска постройка
за отглеждане на животни (свинарник) по югоизточната граница, ЗП 12 кв.м. всеки
от наследодателите е притежавал по 1/2 ид.ч. от описаните имоти.
От основното заключение на вещото лице инж.Л.В. се
установява, че към датата на смъртта на Ф.П., горното имущество е било на
стойност 18 460 лева, а за притежаваната от нея 1/2 ид.ч. – 9 280
лева.
За формиране на масата по чл.31 от ЗН към
притежаваното имущество следва да се добавят и даренията, с изключение на
обичайните такива по стойност за недвижимите имоти към момента на откриване на
наследството. Ф.П. е дарила по 1/2 ид.ч. и от двата жилищни етажа, която
стойност следва да се добави към масата.
Относно пазарната стойност на първия жилищен етаж към
месец март 2008г. съдът изцяло възприема заключенията на вещото лице инж.Л.В.,
като счита изводите на експерта за аргументирани и не намира основания да се
съмнява в тяхната правилност. Вещото лице дава оценка в размер на 21 540
лева, при отчитане на конкретните специфики на жилището – съсобствен характер и
недовършено зимнично помещение, наместо жилищно такова. Стойността на това
дарение, която трябва да се добави към масата по чл.31 от ЗН е 10 770
лева.
Относно стойността на дарения втори жилищен етаж към
месец март 2008г. съдът също възприема изводите на в.л.инж.Л.В. в приетите две
заключения, като с оглед установените по делото факти за извършени след смъртта
на наследодателите подобрения, счита, че от дадената първоначална оценка в
размер общо на 30 630 лева следва да се приспадне стойността, с която се е
увеличила цената на имота в следствие на доказаните подобрения. В показанията
на разпитаните свидетели В.Зл. и И. Д. се съдържат данни за всички оценени
подобрения, с изключение на циклене и лакиране на дюшеме, което вещото лице е
остойностило на 373 лева, които съдът счита, че не следва да се приспадат от
общата цена. Така, подлежащата на приспадане сума от дадената първоначална
оценка ще възлиза на 8 381 лева, а стойността на цялото дарение към
момента на откриване на наследството – 22 249 лева. Дарената от Ф.П. 1/2
ид.ч. е в размер на 11 124.50 лева и същата следва да се включи в
наследствената маса.
При така възприетите стойности на имуществата, масата
по чл.31 от ЗН относно наследодателката Ф.П. е на обща стойност 31 174.50
лева.
Запазената част на Б.П. от наследството на неговата
майка, както вече се посочи, е била 5/24 ид.ч., или 6 494.69 лева.
Разполагаемата част на наследодателката е била 1/6 ид.ч. В стойностно отношение
това ще рече, че Ф.П. не е могла да се разпорежда със завещания или дарения,
без да накърни запазената част на наследниците си по закон (в случая такива от
първи ред и съпруг) с вещи или права върху вещи, парични влогове и т.н. на
стойност над 5 195.75 лева.
В полза на Б.П. е било направено дарение на 1/2 ид.ч.
от първия жилищен етаж, а подареното имущество е било на стойност 5 385
лева ( 1/2 ид.ч. от 10 770 лева – стойността на дарената от Ф.П. 1/2 ид.ч.
от собствеността върху имота). На основание чл.30 ал.1 от ЗН, стойността на
това дарение следва да се прихване. Остатъкът възлиза на 1 109.69 лева.
По съображения, които в голямата им част вече се
изложиха, постройките от допълващото застрояване, са принадлежали на
наследодателката в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) със съпруга й, а след смъртта й са
преминали в патримониума на тримата низходящи и съпруг, при права за всеки от
низходящите – 1/8 ид.ч. Или Б.П. е получил като наследство по закон имущество
на стойност 1 160.00 лева (1/8 от 9 280 лева). Тази сума надвишава
стойността, необходима за допълване на запазената му част, поради което
последната се оказва, че не е накърнена с извършеното в полза на В.Б. дарение.
Исковата претенция в тази част е неоснователна и
възражението за изтекла давност не е потребно да бъде обсъждано.
Масата по чл.31
от ЗН относно наследодателя П.П., остойностена към момента на неговата смърт –
месец май 2010г., включва: 1/2 ид.ч. от стойността на постройките от
допълващото застрояване, оценена от вещото лице на общо 16 335 лева, а
половината – 8 167.50 лева; 1/2 ид.ч. от цената на дарения първи жилищен
етаж (чиято оценка съдът кредитира по вече изложените съображения) –
9 615.00 лева и 1/2 ид.ч. от цената на дарения втори жилищен етаж, след
приспадане на доказаните подобрения (за които също се изложиха доводи по-горе)
– 10 065 лева. Така, масата е на стойност 27 847.50 лева.
Разполагаемата част на наследодателя е била 1/3 ид.ч.
– 9 282.50 лева, а запазената част на низходящите, в това число и на Б.П.
– 2/9 ид.ч. или 6 188.33 лева.
От тази сума следва да се приспадне извършеното
дарение в полза на Б.П. от страна на неговия баща, на практика - на 1/4 ид.ч.
от първия жилищен етаж, което дарение е на стойност 4 807.50 лева. Явява
се остатък в размер на 1 380.83 лева.
Б.П. е получил дял от постройките в имота, останали в
наследство от неговия баща – 5/24 ид.ч., които са на стойност 8 167.50
лева, а делът му възлиза на 1 701.56 лева. Тази сума надхвърля остатъка за
допълване на запазената му част, поради което същата се явява накърнена.
Исковата претенция е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
2. Искът за делба на втори жилищен етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13 по плана на
с.Пиперков чифлик, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, е неоснователен и следва да се
отхвърли, поради следното:
С оглед възприетата от съда теза относно
основателността на претенцията за възстановяване на запазена част и за
намаляване на извършеното в полза на В.Б. дарение на втория жилищен етаж,
логично се налага изводът, че дарението следва да бъде зачетено, то е породило
целените правни последици, които легитимират ответника Б. като титуляр на
правото на собственост върху обекта. Имотът няма съсобствен характер и не
подлежи на делба.
Искът за делба на този имот следва да се отхвърли.
3. Относно претенцията за делба на постройки от
допълващото застрояване, изградени до северната имотна граница на УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13 по плана на
с.Пиперков чифлик и тези, изградени до южната такава (включени в делбената маса
по искане на ответника В.Б.):
Искът има за предмет подялба на: гараж със застроена
площ от около 18 кв.м., построена отчасти върху него баня с тоалетна, с площ от
10 кв.м.; лятна кухня, със застроена площ от около 16 кв.м.; складово
помещение, със застроена площ от около 10 кв.м.; складово помещение, със
застроена площ от около 14 кв.м.; стопанска постройка за отглеждане на животни,
със застроена площ от около 10 кв.м. и външна тоалетна с площ от 2 кв.м.
В делбената маса са включени и гараж,
със застроена площ от 15 кв.м.; складово помещение, с обща площ от около 9
кв.м. и селскостопанска постройка за отглеждане на животни, със застроена площ
от 12 кв.м., изградени по южната имотна граница на парцела.
От всички изброени обекти единствено гаражите от двете
срещуположни страни на имота представляват такива, които имат самостоятелен
характер. Същите следва да бъдат допуснати до делба между наследниците на
Фронка и Пене Пейчеви при равни права.
Тъй като за определяне на масата по чл.31 от ЗН бе
потребно да се прецени какви имоти са притежавали наследодателите към момента
на своята смърт се наложи спорните въпроси относно горните постройки да бъдат
обсъдени при разглеждане на иска по чл.30 ал.1 от ЗН. Безпредметно е същите да
бъдат преповтаряни, поради което съдът препраща към горните мотиви. Същите
следва да бъдат доразвити, предвид несамостоятеления характер на постройките от
допълващо застрояване, извън гаража от северната страна и този от южната,
който, както се установи е с пристройка, които два обекта с изграждането им са
станали собственост на Ф. и П. П., а след тяхната смърт – на техните трима
низходящи, при равни права – по 1/3 ид.ч. След смъртта на Б.П. неговият дял е
бил наследен по равно от съпругата му С.М. и от дъщеря му В.П.. Така делбата на
гаражите следва да бъде допусната между посочените две лица, при права от общо
1/3 ид.ч., В.Б., при права от 1/3 ид.ч. и В.П., при същите права. Изявлението
на последната, направено в съдебно заседание, в смисъл, че същата няма
претенции към наследствените й имоти не може да бъде зачетено, доколкото не е
намерило отражение в някаква юридическа форма, изключваща притежаваните права.
Банята с тоалетна е построена върху гаража и от
заключението на вещото лице арх.А.А. стана ясно, че същата е изградена на
нивото на междинната стълбищна площадка между двата етажа. Същата не е
самостоятелен обект по строителните правила и норми, но доколкото е
функционално свързана с всеки от двата етажа на жилищната сграда, приложение би
следвало да намери нормата на чл.97 от ЗС - тази пристройка /обект/ се
присъединява към жилищната сграда, като част към главна вещ и следва режима на
последната, при задължение на собственика на главната вещ да обезщети
собственика на присъединената. Следователно, банята с тоалетна ще подлежи на
съдебна делба, ако и доколкото се допусне делбата на първия жилищен етаж, за
което ще се изложат доводи по-долу.
Останалите постройки – лятна кухня, складови
помещения, постройки за отглеждане на животни и външна тоалетна не могат да
бъдат допуснати до делба между лица, вън от собствениците на жилищната сграда,
доколкото същите имат обслужващо предназначение. За да се извърши разпореждане
с подобен вид имоти, не е задължително същите да се описват изрично при
разпореждане с обекта, който обслужват, поради което Б.П. прехвърляйки на своя
внук 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от двуетажната МЖС се е разпоредил и с
правата, които е притежавал върху въпросите имоти. Тези права, според съда, са
възлизали на 1/4 ид.ч., с оглед наличието на два етажа в жилищната сграда, на
1/2 ид.ч. от единия от които Б.П. е бил собственик.
Относно наличието на предпоставки за подялба,
съсобствениците и техните права върху несамостоятелните постройки, съдът ще се
произнесе при разглеждане на иска за делба на първия жилищен етаж.
4. Искът по чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД е неоснователен,
поради следното:
Ищците твърдят, че сделката, обективирана в нотариален
акт №29, том ІІ дело №471/1988г. по описа на нотариус при
РС-Кюстендил, с която П. Б.П. и Ф. Б. П. са продали на В.Б. 1/3 ид.ч. от
отстъпеното им право на строеж върху държавна земя на имот пл.сн.№80, парцел VI в кв.13 по
плана на с.Пиперков чифлик, е нищожна, като сключена при изначална липса на
предмет, изразяваща се в това, че прехвърлителите не са притежавали правото,
което са продали.
Според чл.26 ал.2 изр.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при
които липсват съгласие, предписана от закона форма, основание, както и
привидните договори.
Предметът на сделката се
определя от волеизявленията на страните по нея и същият може да бъде вещ,
нематериално благо, човешки действия или бездействия, права и/или правни
задължения. За да породи правно действие, волеизявлението трябва да се отнася
до възможен предмет по време на сключването й. Съответно – уговарянето на
невъзможен предмет при сключването е пречка да се породят правни последици.
Невъзможността на предмета може да е фактическа или правна, но такава не е
налице при разпореждане с право, което прехвърлителят не притежава. Така, в
постоянната си практика ВКС приема, че продажбата на чужда вещ не е нищожна,
поради липса на предмет, въпреки че не поражда вещен ефект. Разпореждането с
право, което не принадлежи на прехвърлителя не е договор с невъзможен предмет и
не е нищожно правно действие. Отделен е въпросът дали приобретателя може да
придобие правата, които праводателят му не притежава.
В този смисъл и доколкото
основните доводи, с които се аргументира претенцията са свързани с твърдения,
че П.И Ф.П. не са притежавали правото, с което са се разпоредили в полза на В.Б.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
5. Относно предявените от В.Б. иск за делба на първия
жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик и инцидентен установителен иск по чл.76 от ЗН:
Установи се, че първият
жилищен етаж от сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, е бил
дарен на Б.П. и В.Б., при равни права, от техните родители, през 1975г. Събраха
се доказателства и в посока, че през 2009г. Б.П. е дарил своята 1/2 ид.ч. на
внука си С.Е.М. - нотариален акт
за дарение на недвижим имот с №43, том III дело №353/2009г. по описа на нотариус Боян Алексов, с рег.№325 по
Регистъра на НК.
Ответникът В.Б. е направил искане този
имот да бъде поделен, като оспорвайки действителността на сделката с иска по
чл.76 от ЗН, счита, че делбата следва да се допусне между него и Б.П.,
понастоящем – наследниците му по закон, а евентуално, в случай, че искът не
бъде уважен – между него и приобретателя по договора.
Според чл.76 от ЗН,
актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са
недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Съгласно т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г., ОСГК, актът
на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ
(права върху вещи) е относително недействителен, а правото да се иска
прогласяване на относителната недействителност по чл.76 от ЗН може да се
упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез
възражение, като в делбения процес сънаследниците, които не са извършили
разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят правото си до
приключване на устните състезания в първата фаза. Тълкувателното решение сочи,
че под страх от нищожност на делбата, при релевиране на относителната
недействителност на акт на разпореждане, като главна страна в процеса следва да
участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и
приобретателят по сделката по заявения иск по чл.76 от ЗН.
Именно при съблюдаване
на дадените с ТР разяснения, в настоящото производство е предявен
установителният иск по чл.76 от ЗН.
С посоченото по-горе
Тълкувателно решение са обявени за изгубили сила някои от разрешенията, дадени
в Тълкувателно решение №72 от 09.IV.1986г. по гр.д.№36/85г. на ОСГК на ВС.
Посоченото не важи обаче, че т.2 предл.1 от последното ТР, а именно, че чл.76
от ЗН няма приложение при съсобственост, която не е възникнала от наследяване.
В настоящия случай,
съсобствеността върху първия жилищен етаж е възникнала в резултат на правна
сделка – дарение, оформено в нотариален акт №161, том VIІІ дело №2286/1975г. по описа на Кюстендилски
районен съдия, което очертава неприложимостта на нормата на чл.76 от ЗН, а
оттук – и неоснователността на иска за прогласяване на относителна
недействителност на акта на разпореждане на съсобственика.
Доколкото първият жилищен
етаж има съсобствен характер и принадлежи на В.Б. и на С.М., предвид наличието
на заявена делбена претенция, същият следва да бъде допуснат до делба между
двамата, при равни права– по 1/2 ид.ч.
Постройките от допълващото
застрояване, които имат несамостоятелен характер – лятна кухня, селскостопански
постройки, селскостопански постройки за отглеждане на животни и външна
тоалетна, които обслужват жилищната сграда, както и функционално присъединената
към сградата баня с тоалетна, изградена върху гаража откъм северната имотна
граница, също следва да се допуснат до делба между собствениците на етажи от
сградата – В.Б. и С.М., при права 3/4 ид.ч. за Б. и 1/4 ид.ч. за М.. Това са и
правата, които съделителите имат в общите части на сградата.
По разноските:
На основание чл.9 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, ищците ще следва да заплатят по
сметка на РС-Кюстендил държавна такса в размер на 100.00 лева за отхвърления
иск за делба на втори жилищен етаж. Съдът констатира, че не е внесена
първоначална държавна такса и по иска по чл.30 от ЗН, за който, на основание
чл.69 ал.1 т.2 във вр. с чл.71 ал.2 и чл.1 от Тарифата, се дължи държавна такса
в размер на 50.00 лева. С оглед изхода по този иск, плащането следва да се
възложи на ищците.
С оглед неоснователността
на иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД, заплатената от ищцовата страна държавна такса
(вж.л.62 от делото), остава за негова сметка.
Ответникът В.Б. ще следва
да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 50.00 лева за
отхвърления установителен иск по чл.76 от ЗН.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С.Б.М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** и В.Б.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** р-н Т.,
ж.к.„**** “ №***, вх.***, ет.***, ап.***, в качеството им на правоприемници на
починалия в хода на производството по делото ищец Б.П.П. с ЕГН **********, б.ж.
на с.П.иперков чифлик общ.Кюстендил, против В.П.Б. с ЕГН ********** ***, иск
с правно основание чл.30 ал.1 от Закона за наследството за възстановяване
на накърнена запазена част на П. от наследството, оставено му от неговата майка
Ф. Б. П., починала на 14.03.2008г., и от неговия баща П. Б.П., починал на
30.05.2010г., посредством намаляване до размера, необходим за допълване на
запазената му част от двете наследства на извършено от наследодателите Ф. и П.
П. в полза на В.П.Б., дарение на недвижим имот, представляващ втори етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13 по плана на
с.Пиперков чифлик, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, за което дарение е бил съставен
нотариален акт №116 том ІІІ дело №432/2006г. по описа на нотариус Боян Алексов,
с рег.№325 на НК и с район на действие РС-Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С.Б.М., с посочени ЕГН и
адрес, и В.Б.П., с посочени ЕГН и адрес, в качеството им на правоприемници на
починалия в хода на производството по делото ищец Б.П.П., с посочени ЕГН и
адрес, против В.П.Б. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание
чл.69 ал.1 от ЗН за извършване на съдебна делба на останал в наследство от Ф.
и П.П. недвижим имот, представляващ втори
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при права – 2/9 ид.ч.
за Б.П. и 7/9 ид.ч. за В.Б..
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С.Б.М., с посочени ЕГН и
адрес, и В.Б.П., с посочени ЕГН и адрес, в качеството им на правоприемници на
починалия в хода на производството по делото ищец Б.П.П., с посочени ЕГН и
адрес, против В.П.Б. с ЕГН ********** *** и И.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***,
иск
с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че
сделката, обективирана в нотариален акт №29, том ІІ дело
№471/1988г. по описа на нотариус при РС-Кюстендил, с която П. Б.П. и Ф. Б. П.
са продали на В.Б. 1/3 ид.ч. от отстъпеното им право на строеж върху държавна
земя на имот пл.сн.№80, парцел VI в кв.13 по плана на с.Пиперков чифлик, е
нищожна, като сключена при изначална липса на предмет.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от В.П.Б., с посочени ЕГН
и адрес, против С.Б.М., с посочени ЕГН и адрес, и В.Б.П., с посочени ЕГН и
адрес, в качеството им на правоприемници на починалия в хода на производството
по делото ищец Б.П.П., с посочени ЕГН и адрес, и С.Е.М. с
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител – В.Б.П.,
двамата с постоянен адрес:*** р-н Т., ж.к.„/**** “ №***, вх***, ет.***, ап.***,
инцидентен установителен иск с правно основание чл.76 от Закона за
наследството за обявяване за относително недействително по отношение на В.Б.
разпореждането, извършено от Б.П.П. в полза на С.Е.М., действащ чрез законния
си представител, с 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж на двуетажната масивна
жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., изградена в УПИ-VI, имот
пл.№80, в кв.13 по плана на с.Пиперков чифлик, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, оформено в
нотариален акт за дарение на недвижим имот с №43, том III дело №353/2009г. по описа на нотариус Боян Алексов, с рег.№325 по
Регистъра на НК.
ДОПУСКА да се извърши
съдебна делба между С.Б.М., В.Б.П., В.П.Б., тримата с посочени по-горе
ЕГН и адреси, и В.П.П. с ЕГН ********** ***, по отношение на следните останали
в наследство от Ф. и П. П. недвижими имоти, а именно гараж
със застроена площ от около 18 кв.м., изграден до северната
имотна граница в УПИ-VI,
имот пл.№80, в кв.13 по плана на с.Пиперков чифлик, както и гараж, със застроена площ от около 15
кв.м., находящ се в близост до южната имотна граница на УПИ-VI, имот пл.№80, откъм УПИ-VII, имот пл.№82, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, при права: 1/3 ид.ч. общо за С.Б.М. и В.Б.П.;
1/3 ид.ч. за В.П.Б. и 1/3 ид.ч. за В.П.П..
ДОПУСКА да се извърши
съдебна делба между С.Е.М. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка
и законен представител – В.Б.П., двамата с постоянен адрес:*** р-н Т., ж.к.„***
“ №***, вх.**, ет.***, ап.*** и В.П.Б. с ЕГН ********** *** по отношение на
следните съсобствени недвижими имоти: първи
жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 85 кв.м., изградена в УПИ-VI, имот пл.№80, в кв.13
по плана на с.Пиперков чифлик, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при права – по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, както и
на постройки от допълващото застрояване, изградени в същия УПИ, както следва: в
близост до северната имотна граница -
баня с тоалетна, с площ от 10 кв.м.,
построена отчасти върху намиращ се от същата страна гараж; лятна кухня, със застроена площ от около 16 кв.м.; складово помещение, със застроена площ
от около 10 кв.м.; складово помещение,
със застроена площ от около 14 кв.м.; стопанска
постройка за отглеждане на животни, със застроена площ от около 10 кв.м., външна тоалетна, със застроена площ от
около 2 кв.м. и такива в близост до южната имотна граница – складово помещение, със застроена площ
от около 9 кв.м., представляващо пристройка към гараж и стопанска постройка за отглеждане на животни, със застроена площ от
около 12 кв.м., при права – 1/4 ид.ч. за
С.М. и 3/4 ид.ч. за В.Б..
ОСЪЖДА С.Б.М., с посочени ЕГН и адрес, и В.Б.П., с
посочени ЕГН и адрес, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Кюстендил, държавна такса за отхвърлените искове в размер общо на
150.00 лева (сто и петдесет лева).
ОСЪЖДА В.П.Б., с посочени ЕГН и адрес, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Кюстендил, държавна такса за
отхвърления иск в размер на 50.00 лева (петдесет лева).
УКАЗВА на страните, че в 6-месечн срок от влизане на
решението в сила следва да отбележат същото в Службата по вписванията при КРС.
Решението
може да се ожалва пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в 2 – седмичен срок,
считано от датата на получаване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: