О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 2780/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С определение
№188 от 25.01.2021г. по настоящето дело е оставена без
разглеждане жалба на Д.Б.П. ***, депозирана чрез адв. Н. и адв. Г.срещу
мълчалив отказ по заявление с вх. № СД 01-110/30.11.2020 г. на кмета на община
Провадия за издаване на удостоверение за липса на АОС и заверка на молба –
декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка,
производството по делото е прекратено и е осъдена Община Провадия да заплати на
Д.Б.П. сумата в размер на 210 /двеста и десет/ лева разноски по делото.
Постъпила е молба с.д.№1887/04.02.2021г. от кмета на
община Провадия с отправено искане за изменение на определение №188 от 25.01.2021г., постановено по адм.дело №2780/2020г. в частта за
разноските, като се отхвърли искането на жалбоподателката за присъждането на
разноски.
В срока насрещна страна оспорва искането за изменение
на определението в частта за разноските.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Молбата с обективирано искане за изменение на определението в
частта за разноските е предявена на 04.02.2021 г. в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
В случая съдът намира, че с оглед на изричното произнасяне по
искането за разноски в диспозитива на съдебното определение, се иска именно
изменение на определението в частта за разноските, а молбата е подадена от
надлежна страна в установения от закона срок. В този смисъл молбата за изменение на определението
в частта за разноските, като подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от надлежна
страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството е образувано по жалба на Д.Б.П. ***,
депозирана чрез адв. Н. и адв. Г.срещу мълчалив отказ по заявление с вх. № СД
01-110/30.11.2020 г. на кмета на община Провадия за издаване на удостоверение
за липса на АОС и заверка на молба – декларация за снабдяване с нотариален акт
по обстоятелствена проверка. Жалбата е подадена на 15.12.2020г. по пощата и е
образувано настоящото адм.дело №2780/2020г. на 17.12.2020г. С молба с.д.
№16338/31.12.2020г. ответната страна е представила административната преписка
по заявление с вх. № СД 01-110/30.11.2020 г. С молба с.д.№225/07.01.2021г.
жалбоподателката в срок отстранява констатираните от съда нередовности и
представя доказателства за платена по сметка на Административен съд-Варна
държавна такса в размер на 10 лева.
С молба с.д.№655/14.01.2021г. от
ответника е приложено удостоверение за наличие или липса на съставен акт за
общинска собственост по заявление с вх.№ СД 01-110/30.11.2020 г. подадено от Д.Б.П..
С депозира молба с.д. №1168/22.01.2021г.,
жалбоподателката, чрез пълномощниците
адв. Н. и адв. Г.заявява, че доколкото не е налице правен интерес от
оспорване, не поддържа жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
адм.дело и отправя искане за прекратяване на производството по делото с
присъждане на сторените по делото разноски съобразно приложен списък.
Жалбоподателката е имала правен интерес от оспорването
на мълчалив отказ при подаването на жалбата си на 15.12.2021 г., но с оглед удовлетворено
искане по заявлението правният й интерес е отпаднал в хода на съдебното
производство. Производството по адм. д. № 2780/2020 г. по
описа на Административен съд-Варна, е прекратено поради отпаднал правен интерес
и оттеглена в този смисъл жалба, а не поради изначална липса на такъв. В чл. 143 АПК, озаглавен „Отговорност за разноски”, в
редакцията към датата на постановяване на определението, преди изм. – ДВ, бр. 15 от 2021 г. тази
конкретна хипотеза не бе уредена. Поради това на основание чл. 144 АПК субсидиарно намират приложение
разпоредбите на чл. 78 ГПК „Присъждане на разноски”. В чл. 78, ал. 4 ГПК е регламентирано правото на
ответника на разноски и при прекратяване на делото. Безспорно се приема в
съдебната практика обаче, че тази разпоредба не е абсолютно правило за всички
случаи на прекратяване на делото, а основанието за това следва да се преценява
във връзка с чл.
78, ал. 2 ГПК, според
който само ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, т. е. само в
този случай той има право на разноски, вкл. и при прекратяване на делото. По
аргумент за противното, в случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото, същият следва да понесе направените от ищеца разноски и такива не му
се следват. Според определение
№ 626 от 20.08.2012 г. по
ч. гр. д. № 275/2010 г. на ІV Г. О. на ВКС в случаите на отказ от иска, което
процесуално действие е предприето от жалбоподателя поради новонастъпили след
предявяването му независещи от него, погасяващи заявеното за защита спорно
право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент,
изведен от чл.
78, ал. 2 ГПК.
Конкретният
случай, в който интересът от оспорване отпада в хода на съдебното производство
поради това, че е издаден акт с исканото съдържание, който удовлетворява
искането на жалбоподателя, е сходен с уредения в чл. 142, ал. 2 АПК случай на прекратяване на делото,
поради оттегляне на оспорения административен акт от административния орган по
реда на чл.
156 АПК, в който
подателят на жалбата има право на разноски.
По така
изложените съображения молбата на кмета на община Провадия за изменение на
постановеното определение №188 от 25.01.2021г.
по настоящото дело в частта му за разноските следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим от
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искане обективирано в молба с.д.№1887/04.02.2021г. от кмета на община Провадия за
изменение на определение
№188 от 25.01.2021г.,
постановено по адм.дело №2780/2020г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: