Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.07.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на
петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Радиана
Андреева, като разгледа докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ В.Н.Ч.Х.Д № 602 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 8 от 20.03.2019 г.,
постановена по НЧХД № 580/2019 г. по описа на Районен съд – гр. С., първи
съдебен състав, подсъдимият Е.А.С. е признат за невиновен за това, че на 08.08.2018 г., в село Г. О., община С., е блъскал на земята и
е ритал В.Д.С. и е оправдан в извършването на престъпление по чл. 130 от НК.
С присъдата подсъдимият е
признат за невиновен за това, че на 08.08.2018 г., в
село Г. О., община С., е казал нещо унизително за честта и достойнството на В.Д.С.
и е оправдан в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен и
предявеният от В.Д.С. против Е.А.С. осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.08.2018 г. до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 319 от НПК е
депозирана въззивна жалба от В.Д.С. – частен тъжител
и граждански ищец, подадена чрез повереника ѝ адв. Д.Х..
В жалбата се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна като постановена при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че при постановяване на присъдата
съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства. Освен това се
посочва, че съдът неправилно не е допуснал поисканите от тъжителката
доказателства – записи на камери на съседна къща, предупредителни протоколи на
РУ – гр. С. по преписка № 338000-4491 от 10.08.2018 г., досъдебни производства
срещу подсъдимия по пр.пр. № 1008/2019 г. и 997/2019
г., записи на обаждания на тъжителката до тел. 112 и протоколите за оглед от РУ
– гр. С..
В допълнителното изложение към
жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице института на
неизбежна отбрана. Посочва се, че тъжителката не е нападнала подсъдимия по
никакъв начин, а ако е имало такова нападение, то същото е било провокирано от
подсъдимия чрез неправомерно влизане в имота на частната тъжителка. Излагат се
аргументи, че неправилно първоинстанционният съд не е
допуснал поисканите записи от обаждането до тел. 112, както и че те са
необходими за разкриване на обективната истина. Освен това тъжителката твърди,
че инкримираните деяние се установяват и от
показанията на свидетеля Станков, който е пряк очевидец, както и от
представеното по делото медицинско удостоверение. Счита, че за разкриване на
действително случилото се е необходимо да се изискат записите от охранителните
камери на съседната къща.
В срока по чл. 322, ал. 1 от НПК е постъпило писмено възражение на въззивната
жалба от подсъдимия Е.А.С., подадено чрез защитниците му адв.
К. и адв. О., с което се оспорва въззивната
жалба. Счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Излага
доводи, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърдените от
тъжителката обстоятелства.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд адв. Х.
- повереник на частната тъжителка В.С., поддържа въззивната жалба.
Защитникът на подсъдимия Е.С. –
адв. К., поддържа оспорва въззивната
жалба, поддържа подаденото становище.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От фактическа страна:
За установяването на
обективната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е положил необходимите процесуални усилия. Разпитани са посочените от
страните по делото свидетели при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност. Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен самостоятелен анализ,
настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.А.С. е роден на ***
***. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
с ЕГН: ********** и адрес ***.
Частната тъжителка В.С.
притежавала къща с двор, находяща се в с. Г. о.,
община С.. Съседната къща била собственост на племенника на частната тъжителка
– свидетелят Т. С. Г..
Подсъдимият Е.С. имал устна
уговорка със свидетеля Гроздев да извърши ремонт на къщата му в с. Г. о. като
положи външна изолация. За целта от западната страна на къщата на свидетеля Г. и
в близост до оградата на къщата на частната тъжителка В.С. била изградена
метална конструкция – скеле, с помощта на което да бъде полагана изолацията.
На 08.08.2018
г. подсъдимият се намирал в имота на свидетеля Г. в с. Г. о. и полагал външна
изолация на къщата. Подсъдимият се бил качил на скелето, а негов помощник бил
свидетелят В. Е. Б., който му подавал материали през прозореца на къщата.
Около 16:30 часа частната
тъжителка В.С. се прибрала и видяла подсъдимия и изграденото до оградата на
къщата ѝ скеле. Подсъдимият я поздравил с добър ден, а частната тъжителка
му отвърнала с думите „Ще видим колко ще е добър деня!“, след което влязла в
къщата. Малко след това частната тъжителка излязла от къщата, приближила се до
скелето и започнала да удря по него с кирка. Подсъдимият я помолил да спре, тъй
като имало опасност цялото скеле да се разглоби и той да падне от него.
Подсъдимият успял да слезе от скелето и
да излезе на улицата, а частната тъжителка го последвала. Частната тъжителка замахнала с кирката и ударила автомобила на подсъдимия. Тя
отново се опитала да го удари, но той успял да вземе кирката от ръцете ѝ.
През това време свидетелят Б. бил в горната страна на къщата и наблюдавал
случващото се през прозореца. Частната тъжителка се обадила и на сина си –
свидетелят С., който от своя страна се обадил на свидетеля Г. и го предупредил
да махне скелето. Междувременно по подаден сигнал на място пристигнали
полицейски служители от РУ – С., които съставили предупредителни протоколи на
подсъдимия и частната тъжителка. След пристигането на полицаите подсъдимия се
прибрал и инцидента приключил.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: гласни доказателства - показанията на
свидетелите Е. С. /л. 39-40 от първоинст. дело/, М. Г.
М. /л. 41-42 от първоинст.
дело/, В. Е. Б. /л. 42-43 от първоинст. дело/, Т. С. Г. /л.43 от първоинст.
дело/, обясненията на подсъдимия Е.С.; писмени
доказателства – медицинско свидетелство от 09.08.2018 г., амбулаторен лист
№ 005260 от 15.10.2018 г., нотариален акт за копие от прокурорска преписка №
997/2018 г. по описа на Районна прокуратура – С., ДП № 6/2019 г. по описа на РУ
- С..
По своето съдържание и
информация, която предоставят свидетелските показания по делото могат да се
обособят в две основни групи. От една страна са показанията на свидетелите М. Г.
М., В. Е. Б. и Т. С. Г., които разколебават обвинителната теза. От друга страна
обаче са показанията на свидетеля Е. С., които в определена степен подкрепят
обвинението, повдигнато с частната тъжба.
Възприетата фактическа
обстановка се установява в най-голяма пълнота от показанията на свидетелите М. Г.
М., В. Е. Б. и Т. С. Г.. Показанията на тези свидетели са логични,
непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да
бъдат кредитирани от настоящият съдебен състав в цялост. Всички тези свидетели са
абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, поради което няма основание
показанията им да останат извън фактическите констатации на съда.
Свидетелите В. Б. и М. М. са очевидци
на деянието. Свидетелите подробно излагат показания относно обстоятелствата за
времето и мястото на деянието, както и информация за самоличността на
извършителя. Свидетелите са възприели пряко и непосредствено подсъдимия и от
показанията им се установява обстоятелството, че той е извършвал ремонт в
къщата на свидетеля Г., когато частната тъжителка се е прибрала. От показанията
на свидетелите става ясно, че частната тъжителка е започнала да удря по скелето
с кирка, а подсъдимият е щял да падне от него. Свидетелите са категорични, че
подсъдимият нито е отправял обиди към частната тъжителка, нито я е удрял или
блъскал. В тази им част показанията са последователни и логични и взаимно се
подкрепят и допълват.
Съдът кредитира показанията и
на свидетеля Т. С. Г.. Свидетелят е племенник на частната тъжителка, но въпреки
това съдът не счита, че свидетелят се явява заинтересован от изхода на делото.
Неговите показания са последователни и логични, а и се подкрепят напълно от
останалите доказателства по делото, в това число и от показанията на
свидетелите М. и Б.. От показанията на този свидетел се установява, че е
сключил устна уговорка с подсъдимия да извърши ремонт на къщата му в с. Г. о. като
положи външна дограма, както и че за целта са изградили стоманено скеле до
западната стена на къщата.
При анализа на показанията на
свидетеля Е. С., съдът съобрази, че свидетелят е син на частната тъжителка,
поради което е възможна вероятната му заинтересованост от изхода на делото и
поддържане на нейната обвинителна теза. Въпреки подробността на неговите
показания настоящият състав не им дава вяра и счита същите за вероятно
неистинни. На първо място свидетелят не е бил пряк очевидец на случилото се, а
предава обстоятелства казани му от частната тъжителка. Освен това неговите
показания се опровергават в пълна степен от показанията на останалите свидетели
по делото, на които съдът даде вяра като последователни и логични. Ето защо
съдът не изведе своите фактически изводи от показанията на този свидетел.
Съдът взе предвид и обясненията
на подсъдимия при изграждане на фактическите си изводи. Съдът съобрази, че от
една страна същите представляват доказателствено
средство, но от друга страна са и средство за защита. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, тъй като те се подкрепят напълно от останалите
доказателства по делото. От обясненията му се потвърждават изложеното от
останалите свидетели, че е имал уговорка със свидетеля Г. да направи външна
изолация на къщата му, както и че на инкриминираната дата е бил в имота и е
вършел работата за която са се разбрали. Подсъдимият отрича да е обиждал
частната тъжителка или да я удрял и блъска, а тези му твърдения се подкрепят от
показанията на свидетелите М. и Б..
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът
кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като намира че същите
кореспондират на гласните доказателства по делото.
От правна страна:
При така установената от съда фактическа обстановка, от
правна страна следва да се приеме, че подсъдимият не е извършил престъплението
по чл. 146, ал. 1 от НК, за което е обвинен с частната тъжба – обида, както и
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което също е обвинен с частната
тъжба – лека телесна повреда.
Относно обвинението за престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК
Съгласно
повдигнатото с частната тъжба обвинение на 08.08.2018
г., в село Г. о., община С., е казал нещо унизително за честта и достойнството
на В.Д.С..
Това престъпление
засяга обществените отношения, които са свързани с честта и достойнството на
личността на пострадалото лице.
Предмет на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е пострадалият, т.е. лицето, което
деецът обижда. От обективна страна изпълнителното деяние при обидата, се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго. Престъплението е довършено с възприемането от засегнатия на
обидната проява, тоест обидата трябва да бъде отправена в присъствието на
лицето към което е насочена.
При преценката за
обидната форма на извършеното или казаното трябва да се изхожда не просто от
субективното възприятие на засегнатия, а от един обективен критерий -
общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към
другите членове на обществото. За да е налице обида, следва да бъдат казани в
присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му,
които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и цинични.
В настоящия случай от
доказателствата по делото не се установи подсъдимият да е отправял обидни думи
или изрази в присъствието на частната тъжителка.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че правилно
подсъдимият е бил признат за невиновен в извършването напрестъплението
по чл. 146, ал. 1 от НК.
Относно обвинението за престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК
Съгласно повдигнатото с частната тъжба
обвинение на 08.08.2018 г., в село Г. о., община С.,
подсъдимият е блъскал на земята и е ритал В.Д.С. и с това ѝ е причинил
разстройство на здравето, различно от случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Това престъпление засяга обществените
отношения осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и телесната му
неприкосновеност като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и
нормално функциониране на човешкия организъм.
От обективна страна изпълнителното деяние може да бъде осъществено чрез многобройни
начини, но по същество се изразява в увреждане на здравето на човека. Последното
може да бъде причинено както чрез действия, чиито проявни
форми не се поддават на каквато и да било класификация, така и чрез
бездействие. И в двата случая обаче става въпрос за въздействие върху организма
на другиго, което може да предизвика изменение в анатомичната цялост на
организма или да доведе до промяна в неговото функциониране. За да е налице
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е необходимо да се установи,
че подсъдимото лице е причинило такова разстройство на здравето на
пострадалата, при което са налице анатомични или функционални смущения, които
са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно
или временно опасно за живота /такова извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.
В случая от
събрания по делото доказателствен материал не се
установи подсъдимия да е причинил каквото и да разстройство на здравето на
частната тъжителка. Не се установи от показанията на свидетелите подсъдимия да
е удрял или блъскал частната тъжителка, каквито твърдения са изложени в
частната тъжба. От представените по делото медицински документи не се и
установява на частната тъжителка да е причинено разстройство на здравето.
Единствено в амбулаторния лист е посочено, че частната тъжителка има оплаквания
от болка и ограничени движения в дясното рамо, но не е отразено да са
установени каквито и да били травматични увреждания. Доколкото повдигнатото
обвинение е за причиняване на разстройство на здравето, а не за причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето, то съдът счита, че същото се
явява недоказано и подсъдимият правилно е бил оправдан за това престъпление.
По предявения граждански иск:
Частната тъжителка В.С. е предявила осъдителен граждански
иск в наказателния процес срещу подсъдимия за заплащане на сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от престъпното
деяние. Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението, за
което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност. Гражданският ищец е
пострадалата от престъплението поради което е легитимирана да иска обезщетение.
Искът е бил предявен в срока по чл. 77, ал. 3 от НПК и ищцата е конституирана
надлежно от първата инстанция.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно за да бъде уважена
исковата претенция следва по делото да се установи наличието на следните
предпоставки, които се явяват елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че подсъдимият е извършил процесното деяние; 2/ вредата, а именно, че ищците са
претърпели твърдените неимуществени вреди в претендирания
размер; 3/ противоправността на деянието и 4/
причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилата смърт на пострадалия, от което неговите близки
са претърпели неимуществени вреди. Вината се предполага до доказване на
противното.
Доколкото съдът
достигна до извод, че подсъдимият не е извършил престъпленията за които е
обвинен с частната тъжба, то липсва една от предпоставките за уважаване на
предявения граждански иск, а именно противоправно и
виновно поведение. Не се установи и наличието на вреда. Ето защо предявеният
иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Въз основа на гореизложените съображения и при
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна или изменяване, поради което и постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК‚ С. окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 8 от 20.03.2019 г., постановена по НЧХД № 580/2019 г. по описа на Районен съд
– гр. С., първи съдебен състав.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.