Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,18.05.2015 год., гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,граждански състав,на двадесет и
трети април през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
и секретар Е.П.
,като разгледа докладваното от районния съдия ИЛИНОВА гр. дело №842 по
описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано под № 842/2015 г. след като
решението постановено по първоначално образуваното по исковата молба гр.д. №
2474/2013 г. по описа на РС П., е било обезсилено с решение на Окръжен съд П. по В.гр.д. №
12/2015 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС.
В
исковата си молба против Д.С.Ю. ищецът Д.
Д.И. твърди, че баща му Д. А. И.
страдал от тежко онкологично заболяване , в резултат на което починал на 04.11.2012 г. Твърди, че болестта
му протичала бързо и болезнено. За да облекчат болката лекарите му предписвали
морфин.,който се използвал от него постоянно, а последните месеци преди смъртта си го вземал през около
час и половина.
Освен ,че облекчавал състоянието му морфинът действал
и на психическото му състояние. Ставал изнервен. В края на месец октомври 2012
г. здравословното му състояние силно се влошило и на 22.10.2012 г. бил приет в
специализирано медицинско заведение за лечение на онкологични заболявания МБАЛ
„Ц.О.Х."ООД гр.П.. На четвъртия ден от приема му - 25.10.2012 г. го
изписали от болницата.
Ищецът твърди, че преди смъртта му той и майка му
живеели с баща му в апартамент, находящ се в гр.П., ул."Р.А." №19, ет.8 – собственост на болния му баща. В същото жилище
живеела и майката на баща му и негова баба. Тъй като между нея и майка му
отношенията не били добри, когато баща му бил приеман в болница, те с майка му
напускали жилището,поради постоянните скандали, предизвиквани от баба му.
На 22.10.2012 г., когато баща му бил приет в болницата
в П., те с майка му напуснали апартамента. Когато разбрали, че изписват баща му
от болницата в П. се опитали да се приберат, но не били допуснати от бабата на
ищеца в жилището. Казала, че баща му си има гледачка и за тях няма място там.
За последно майка му говорила с баща му на 30.10.2012 г. От разговора
установила, че той не е на себе си, говорил объркано. По време на разговора й
казал, че трябва да затваря и е затворил телефона. Преди да прекъсне
разговорът, майка му чула женски гласове, които на висок тон наредили на баща
му веднага да затвори телефона. След това мобилният телефон бил изключен.
Следващите опити на майка му да се свърже останали безуспешни. Видял баща си на
погребението. Видът му бил ужасяващ. По лицето му имало синини, кръвонасядания. Едната му буза била надрана. На
погребението отново избухнал скандал. Този път в него се включила и
ответницата, която ги изгонила от жилището, като казала, че имотът е нейна
собственост.
След смъртта на баща си установил,
че на дата 02.11.2012 г. ответницата прехвърлила сама на себе апартамента на
баща му, чрез пълномощно, което баща му е подписал на дата 30.10.2012 г.
Според ищеца здравословното състояние, характерът на
заболяването на баща му и фактът, че постоянно вземал морфин в последните дни
преди смъртта си, не му е позволявало да осъзнава своите действия и постъпки.
Освен това имал обосновани предположения, че срещу баща му, преди смъртта му е
упражнено психическо и физическо насилие. Счита,че е бил принуден със сила и
заплашване да подпише пълномощно на ответницата. Твърди, че пълномощното, с
което е дал права на Д.Ю. да прехвърли апартамента му е подписано без валидна
воля.
Твърди, че с разпоредителната сделка, извършена в
последния работен ден преди смъртта на баща му, са увредени неговите права и
интереси, като единствен негов наследник. Тази сделка не е породила
правно действие. Липсвала воля и съгласие на собственика на имота той да
бъде прехвърлен на трето лице. Липсвало реално плащане на уговорената в
нотариалния акт за покупко-продажба №97, т.XXXVII, н.д. №4349/2012 г.
цена.Алтернативно на предходното твърдение, ако се установи, че действително е
извършено плащане, то платената цена не изразявала волята на продавача. Тази
цена от 15000 лева не била реална,а значително по-ниска от нормалната пазарна
стойност на имота и увреждала интересите на продавача.
Твърди още, че баща му доброволно не се е съгласил да
даде пълномощно на ответника да извършва разпоредителни действия с имуществото
му. Многократно е споделял с него и майка му, че неговата майка /бабата на
ищеца/ го принуждавала да подписва различни документи, чието съдържание той не
разбирал. Изразявал е опасения, че майка му и ответницата искат да му вземат
имуществото и да го изхвърлят на улицата.
Първоначално петитума
на исковата молба е формулиран по следния начин:
Да бъде прието, че нотариално завереното пълномощно с
регистрационен № 7014 и удостоверено
съдържание № 7015/30.10.2012 г. липсва воля и съгласие на Д.И. да упълномощи Д.Ю.
да се разпорежда с негово движимо и недвижимо имущество, като договаря и сама
със себе си;Да бъде развалена сделката, сключена с нотариален акт № 97 от
2.11.2012 г.,като нищожна поради липса на воля от страна на
продавача;Евентуално е направено заявление,че сделката е унищожаема,
поради това, че е сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия и е направено искане за разваляне на договора
за покупко-продажба на това основание.При условията на евентуалност е направено
искане за разваляне на договора, поради неизпълнение на купувача да заплати
уговорената цена.Евентуално е направено и искане да се приеме, че договорът е унищожаем поради това, че е сключен чрез заплашване и да бъде развален.
След оставяне на исковата молба без
движение за конкретизиране на заявения петитум ищецът
формулира искания за обявяване на нищожност на нотариално завереното пълномощно
поради липса на воля и съгласие,да се развали сделката като нищожна поради
липса на воля от страна на купувача.Ако съдът приеме,че не е налице твърдяната нищожност,при условията на евентуалност договора
да бъде развален поради унищожаемост на сделката
,поради това ,че е сключена при крайна нужда и неизгодни условия и/или чрез
заплашване.Ако съдът отхвърли горните искове да развали договора поради
неизпълнение от страна на купувача да заплати цената по сделката.
Претендира
присъждане на сторените разноски по
водене на делото. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си
и прави доказателствени искания.
С оглед изложените фактически обстоятелства съдът
приема, че е сезиран с два обективно съединени иска по чл. 31 ал.1 от ЗЗД, като
основанията за унищожаемост, както на едностранната
сделка по упълномощаването, така и на договора за продажба са едни и същи, а
именно твърденията на ищеца, свеждащи се до навеждане на доводи за това,че
иначе дееспособният му родител към момента на упълномощаването и впоследствие - към момента на сключване на атакувания
договор за разпореждане с недвижимия имот, не е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си.
Съдът приема, че двата иска са предявени в условията
на кумулативност,
а не при условията на евентуалност, тъй като дори и да се уважи първия
иск за унищожаване на упълномощителната сделка ищецът
не би имал интерес от предявяването и
уважаването само на този иск. Същият има смисъл и правен интерес да бъде
предявен този иск, в условията на кумулиране с иска,
предявен на същото основание, касаещ разпоредителната сделка.
При условията
на евентуалност съдът приема, че е предявен третия иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на
цената.
Съдът констатира, че са предявени и други искове, а
именно за унищожаемост на договора за
покупко-продажба и едностранната сделка по упълномощаването на ответницата да
представлява бащата на ищеца, на основание - крайна нужда, явно неизгодни
условия, сила и заплашване.
Досежно тези искове изрично произнасяне от страна на РС няма.
Същото е приел в мотивите си и Окръжният съд, като при това положение, след
обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, настоящият
съдебен състав не може да пристъпи към разглеждане на исковете и произнасяне по
тях. Пред ищеца е била налице
единствено правната възможност да иска допълване на решението по реда и
сроковете на чл. 250 от ГПК.
Няма данни и твърдения по делото ищеца да е пристъпил
към изпълнение на процедурата по чл.250
от ГПК .
При това положение, и обобщавайки гореизложеното съдът
квалифицира предявените искове като такива по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД – досежно пълномощното от 30.10.2012 г. и досежно
договорът за продажба на процесния недвижим имот от
02.11.2012 г. и евентуално съединения
иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД
досежно същия договор.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от
ответницата . Взето е становище, че искът, предявен от ищеца Д.И., съгласно
разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗЗД се явява недопустим. Твърди, че унищожението
не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било
поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Твърди, че
брат й Д.И. бил дееспособен и изразявал валидна воля и съгласие до смъртта си.
Твърди, че искът, предявен от ищеца е неоснователен. Описаните в исковата молба
обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Твърди, че
ищецът, никога не е живял - нито той, нито майка му, в жилището, находящо се на
ул."Р.А." №19, ап.46 в гр.П.. Брат й Д.И. преди 15 години се е развел
с майката на ищеца - Й.Б. (брачно фамилно име И.), като по силата на Съдебно
решение №70 от 19.04.1999г., постановено по гр.д.№262/1999г. по описа на PC-П.,
на майката е предоставено упражняването на родителските права над детето и ползването на семейното жилище, находящо
се в гр.Септември, бул."България" №84, а бащата съответно е имал
определен режим на лични контакти със сина си - два пъти месечно и е бил осъден
да заплаща издръжка. Ищецът във времето
за лични контакти е пребивавал и оставал при баща си в жилището на ул."Р.
Алексиев", понякога в редки случаи е преспивал там и извън дните за лични
контакти. Майката на ищеца никога не е живяла и обитавала това жилище, същата и
преди и след развода си живее и работи в Септември, дори не е вписвана в
Книгата на собствениците и ползвателите на жилищата
на ул."Р.А." №19. Неверни са твърденията, че ищецът и майка му били
живели с брат й. След като брат й през 2011г. се разболял, той продължавал да си
живее в апартамента с майка им, която основно полагала грижите за него. През
лятото на 2012г., след като майката на ищеца вече е знаела, че бившият й съпруг е болен от неизлечимата болест, вероятно е
извършила проверка в имотния регистър и след като разбрала, че същият притежава недвижим имот, решила да го
принуди да прехвърли собствеността на апартамента на името на ищеца. За да
реализира своите намерения Б. непрекъснато звъняла, идвала неканена и тормозела
брат й и майка й. За да бъде прекратен този тормоз се наложило майка й Д.Г. да
подаде жалба срещу Й.Б. до Районна прокуратура П. Вх.№2728/2012г.Районната прокуратура с Постановление от 21.09.2012 г.
изпратила жалбата до РУП - П. с указание Б. да бъде предупредена с протокол, за
да преустанови противоправното си поведение.
Твърди,че апартаментът на ул."Р.А."
№19, ап.46 (предишен адм. адрес кв.Запад, ап.46) до
1997г. е бил собственост на майка й Д.К.Г.. На 27.03.1997г., с нотариален акт
№185 по нот.д. №888/97 г. на нотариус Н. Х.майка й
продала апартамента си на нея и тя станала негов собственик. През 1999 г.
ответницата сключила граждански брак с Г.И., който на 22.07.2005г.с Решение на
PC-П. по гр.д.№651/2005г.бил прекратен. Въпреки, че собствеността на жилището
била придобила преди сключването на брака, към момента на завеждане на делото
за развод, съпругът й Г.И. имал имуществени претенции към него. За да бъда
по-сигурна, че собствеността й ще се съхрани, още преди окончателното
прекратяване на брака, на 14.04.2005г. с нот.акт №104
по нот.дело №213/2005г. на нотариус А. И., формално
прехвърлила собствеността на апартамента на името на брат й Д.И., като се били
разбрали, че при решаване на семейните й проблеми, той ще й върне
собствеността. В нотариалният акт е отразено, че тя продава апартамента на брат
й Д.И. срещу сумата от 7400 лв., т.е. по данъчната оценка, която сума реално не
й била заплатена от купувача. Бившият й съпруг и до ден днешен водел срещу нея
дела по различни поводи, поради което до месец ноември 2012г. собствеността на
жилището продължавала формално да бъде на името на брат й. Твърди, че след като
брат й се разболял, грижите за него се полагали от майка й, от нея и дъщеря й,
както и от негов близък приятел и съсед Благовест Благов. Водили са го на
прегледи, на лечение, на химиотерапии и т.н. Брат й
след като разбрал, че е болен от рак, постоянно искал да й върне собствеността
на апартамента, но тя отлагала това действие, защото не можела да повярва, че
той ще умре и през лятото на 2012 г. тя заминала на работа в чужбина. Твърди,
че след последния си престой в болницата от 22.10.2012г. до 25.10.2012г., брат
й вероятно е разбрал, че му остава малко време да живее. На 26.10.2012г. Д.
лично й се обадил по телефона и й казал: „Аз вече умирам, прибирай се, за да
оправим апартамента." Тя се прибрала от чужбина на 28.10.2012г., като
последната седмица от живота на брат й прекарала денонощно при него. Той
постоянно настоявал да извикат нотариус, за да
я упълномощи относно прехвърлянето собствеността на имота. На
30.10.2013г. брат й със съзнанието и волята си, я упълномощил пред нотариус Т.
Д.и на 02.11.2012г. сделката била нотариално изповядана. Когато се върнала от
чужбина, брат й й споделил, че ако тя не се била
върнала, е щял да говори с негова приятелка, за да й прехвърли собствеността на
апартамента, с уговорката, тя след това да я прехвърли на нея. В тази връзка
твърденията на ищеца, че баща му и неин брат е подписал даденото й пълномощно
без валидна воля и съгласие е невярно. И въпреки, че собствеността на жилището
реално била нейна, а формално на брат й, тя реално заплатила по банкова сметка ***,
като благодарност за това, че толкова време е опазил собствеността й и дори не
е предполагала и вярвала, че той ще почине толкова скоро след това. Относно
платената цена, пояснява, че между физически лица, в случая и роднини, няма
нормативно ограничение да се продава на цена, по-ниска от данъчната оценка.
Данъчната оценка служи като основа за определяне на дължимия данък върху
недвижимите имоти. Твърди, че съгласно чл.46 от Закона за местните данъци и
такси, недвижимите имоти се оценяват по уговорената цена, а в случай, че тя е
по-ниска от данъчната им оценка - по последната. В случая няма място да се
говори за пазарни цени на недвижимите имоти.
Невярно е твърдението, че брат й бил
споделял, че майка й и тя след прехвърлянето собствеността на апартамента, са
щели да „изхвърлят брат й на улицата", дори в нотариалния акт е отразено,
че той запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на недвижимия имот.
Поради това, че бившата му съпруга и синът му не се интересували от него, а
само от апартамента, брат й преди да почине, й казал да не ги викат за
погребението му. Но въпреки това ги информирали, че той е починал и те дошли.
След погребението, както е по традиция, се събрали в къщи. Тогава майката на
ищеца отишла в спалнята на брат й, започнала да рови в нещата му и по тази
причина се наложило да й каже да напусне жилището. Неверни са наведените
твърдения - тъй наречените „обосновани предположения", че срещу брат й Д.И.
е било упражнено физическо и психическо насилие. След като той се разболял за
него се полагали изключителни грижи и внимание и подобни твърдения от ищеца за
физическо и психическо насилие срещу брат й, сочат за извършено престъпление по
чл.213а или чл.214 от НК. След като ищецът разполага с обоснованото
предположение за извършено престъпление, би следвало да сезира прокуратурата.
Вероятно все в тази насока са твърденията на ищеца, че баща му на погребението
бил с наранявания по лицето, също не отговарят на действителността. Поради
това, че брат й не можел да лежи в леглото, тъй като в легнало положение
дишането му силно се затруднявало, през цялото време той бил седнал, а през
нощта сядал до масата с опряна глава върху нея, което неизбежно може да е
довело до подпухналост или промяна цвета на кожата, все пак заболяването на
белите дробове водело до такива промени. Неверни са твърденията на ищеца, че
брат й Д.И. постоянно е взимал морфин. Морфин бил поставян на болния в
случаите, когато болките му ставаха непоносими, в последните дни от живота му
не повече от 2-3 дневно. След смъртта на брат й дори останало голямо количество
изписан, но неизползван морфин.
Взето е становище по
доказателствените искания на ищеца. Ответницата е направила искания за събиране на доказателства и е
представила писмени доказателства. Моли съда, ако приеме, че искът е
недопустим, да прекрати делото. Моли ако приеме, че искът е допустим и разгледа
делото, да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу нея искови
претенции, като неоснователни. Моли да й бъдат присъдени и разноски по делото.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и
възраженията на ответницата и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Не е спорно между страните по
делото, а и от приетите писмени доказателства, се установява, че с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №95, том ІV,
рег.№7114, нот. дело №443/2012 год. на Нотариус Таня
Дъбова, рег.№422, бащата на ищеца Д. А. И., представляван от пълномощника си Д.С.Ю.
е продал на ответницата Д.С.Ю. подробно описания недвижим имот, представляващ
апартамент, с площ от 97,73 кв.м., находящ се в гр.П., на ул.“Р.А.“ №19, ет.8, ап.46, ведно с избено помещение №36 за сумата от
15000 лева, която сума Д.С.Ю., в качеството си на пълномощник на продавача е
заявила, че е внесена изцяло по сметката на продавача в „Сибанк“
ЕАД,преди подписване на нотариалния акт. Купувачът – ответницата, е заявила, че
е съгласна и купува имота, описан подробно в нотариалния акт, при условието на
запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота за продавача Д.
А. И. и за сумата от 15000 лева,която сума е изплатила на продавача преди
подписването на пълномощното и по негово настояване е внесла в банкова сметка ***
„Сибанк“ ЕАД на негово име преди подписване на нотариалния акт.Ответницата лично за себе си,
в качеството си на купувач и в качеството си на пълномощник на продавача Д. А. И.
е декларирала, че сумата, посочена в нотариалния акт в размер на 15000 лева е
действително уговореното плащане по сделката. Данъчната оценка на целия имот
възлиза на 15595,30лева, видно от представеното удостоверение за данъчна
оценка.В нотариалния акт е отразено, че при подписването му е представено пълномощно
рег.№7014/30.10.2012 год., с удостоверено съдържание рег.№7015/30.10.2012 год.
Посоченото в Нотариалния акт
Пълномощно рег.№7014/30.10.2012 год., с нотариална заверка на подписа и с
нотариално заверено съдържание рег.№7015/30.10.2012 год. на Нотариус Таня
Дъбова е представено от Нотариус Дъбова в заверено копие и се съдържа в
приетото заверено копие от нотариалното дело. От пълномощното е видно,че бащата
на ищеца Д. А. И.,ЕГН-********** е упълномощил ответницата и негова сестра Д.С.Ю.
с подробно описаните права, в това число и с правото да продава описаните
недвижим имот и МПС-та на когото намери за добре и за каквато цена тя прецени и
да получи сумата по сделката, както и да ги продава сама на себе си /като
декларира, че е получил продажната цена от упълномощената, преди подписването
на настоящето пълномощно/, а именно: 1. Апартамент №46, находящ се в осеметажен
жилищен блок, на ул.“Р.А.“ №19 в гр.П., на осми етаж в кв.66 по плана на гр.П.
с площ от 97,73 кв.м. и 2. Товарен бордови автомобил, цвят – бял-червен, марка
Мерцедес, модел 310, с рег.№…. В пълномощното е отразено, че пълномощникът
следва да се счита изрично упълномощена да договаря сама със себе си или с
трети лица, които също представлява. От Нотариуса изрично е отразено, че
удостоверяването е извършено извън кантората в работно време – 16.30 часа.
В нотариалното дело се съдържа и
Вносна бележка на Сибанк ЕАД, от която е видно, че на
датата 02.11.2012 год., ответницата Д.С.Ю. е внесла по сметката на продавача Д.
А. И. сумата в размер на 15000 лева. Посоченото основание за внасяне на сумата
е: покупка на недвижим имот – апартамент на адрес: ул.“Р.А.“ №19, ет.8, ап.46.
От приетото по делото и неоспорено Писмо рег.№ИД064/11.03.2014 год. на Сибанк“ ЕАД-клон П. е видно, че Д. А. И. е клиент на
банката и има спестовна сметка, с посочен номер /съвпадаща с тази по вносната
бележка/, открита на 02.11.2012 год. от пълномощник Д.С.Ю..
По искане на ищцовата страна
и във връзка с направеното оспорване на процесното
пълномощно, по делото е допусната и разпитана, като свидетел Нотариус Таня
Дъбова. От нейните показания се установява, че приятел на това момче, на което е
заверила пълномощното - Д.И., дошъл при нея с кола в деня, в който се били
уговорили. С него била и сестрата на Д.
- Д. Ю.. След което отишли в
апартамента, в който бил Д..Вратата на апартамента им отворила неговата майка,
влезли в един коридор, в дъното, на който в дясно имало една стая и в нея било
момчето, на леглото седяло. Доколкото свидетелката си спомня, момчето било
подпомогнато отстрани с възглавници, но бил седнал, не лежал. След това
Нотариус Дъбова лично прочела пълномощното и декларациите. Спомня си, че го
попитала защо иска да прехвърли този апартамент на сестра си и той й отговорил,
че защото този апартамент си бил неин.Според Нотариуса упълномощителят
видимо не се чувствал много добре, но
можел сам да си изпише трите имена на всички документи и лично го направил пред нея.
Доколкото си спомня в случая трябвало да
си напише името повече от шест пъти, защото пълномощното се правело винаги и
задължително в два екземпляра, както и в два
екземпляра били и двете декларации. Когато Нотариус Дъбова го попитала
дали си е получил сумата, той казал –„
да”. Свидетелката си спомня, че наистина момчето било много слабо. До него
стояла система или някаква друга медицинска апаратура. Момчето наистина било
отпаднало и видимо бил болен, но знаел какво подписва, според свидетелката. Той
самият й казал,че този апартамент е бил на сестра му и той го е получил от нея.
Нотариус Дъбова заявява, че момчето било действително много слабо и много
бледо, но не очаквала, че е толкова зле, тъй като нямал вид на човек, който до
дни ще си отиде. Когато снимала делото видяла, че в него има такъв документ, че
сумата е била преведена по банков път.
Установеното от свидетелката Т. Д. относно
обстоятелствата, при които е подписано процесното пълномощно,
се подкрепят и от показанията на свидетеля Б.Б., дългогодишен приятел и съсед
на бащата на ищеца, който е завел нотариуса в дома му и е присъствал при
подписването на пълномощното. Свидетелят си спомня, че нотариусът е попитала Д.
няколко пъти дали това е волята му и дали съзнава какво иска да направи – да
прехвърли апартамента на сестра си и той казал: „да, разбирам“ След което
написал трите си имена на няколко пъти на различни документи. Според свидетеля Д.
физически страдал от болки, но не е имало моменти, в които да е бил неадекватен
и до последно са си говорели с него. Последният ден от живота си Д. бил доста
отпаднал и през по-голямата част от времето спял.
Не е спорно по делото, а и от приложените
Препис-извлечение от Акт за смърт №1005 от 05.11.2012 год., съставен от Община П.
и Удостоверение за наследници изх.№3709/07.11.2012 год. на Община П. е видно,
че Д. А. И. е починал на 04.11.2012 год., както и че негов единствен законен наследник е синът му Д.Д.И. – ищецът
по делото.
В подкрепа на твърденията на ответната страна, че
предишен собственик на процесния апартамент е била
именно ответницата Д.С.Ю. е приетия по делото и неоспорен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №104, том ІІ, рег.№3104, нот. дело №213/2005 год. на Нотариус А. И., с който
ответницата е продала на брат си Д. А. И., на датата 14.04.2005 год., процесния недвижим имот за сумата от 7400 лева /при данъчна
оценка на имота в размер на 7321,20 лева/.
При така приетата по делото за установена фактическа обстановка и с оглед изложените от
ищеца твърдения в исковата му молба, съдът счита, че първите два иска с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД за
унищожаване на упълномощителната сделка и на договора
за продажба на процесния имот са неоснователни.
Твърди се, че поради характера на заболяването и
приеманите медикаменти, физическото и психическото състояние на наследодателя на ищеца са били
влошени до степен, че лицето не е могло да разбира значението на своите
действия и да ги ръководи. Този порок на волята, който се твърди, че е бил
налице към момента на упълномощаването, би бил основание за неговата унищожаемост по смисъла на чл. 31, ал.1 от ЗЗД, тъй като по
делото не се твърди и липсват доказателства за недееспособността
на Д. А. И., която се установява със съдебно решение за поставяне по запрещение
и при строго определени от закона основания. Наличието на твърдяната
от него унищожаемост на едностранната упълномощителна сделка води до същия порок и в договора
сключен от името на продавача чрез изявленията на упълномощения от него
представител ,съгласно приетото от ПОС досежно
правната квалификация на иска. Унищожаемостта на упълномощаването е предявена с отделен иск.В разпоредбата на
чл. 31, ал.1 е дефинирано като основание за унищожаемост
договор, респективно на осн. чл. 44 ЗЗД - едностранна
сделка, сключена от дееспособно лице, ако то при осъществяване на сделката не е
могло да разбира или да ръководи действията си. В ал.2 на чл. 31 обаче са
предвидени ограничения по отношение възможността да се иска унищожението на
такава сделка след смъртта на лицето, чиято воля е била засегната от порока.
Това може да бъде сторено от наследниците само ако преди смъртта му е било
поискано поставянето под запрещение, което не се твърди, а напротив, чрез процесуалния си представител
по делото направил изявление в тази насока в съдебно заседание проведено по
делото на 23.04.2015г.,се признава,че приживе на наследодателя не е било
направено искане за поставянето му под запрещение.Второто условие,при наличието
на което закона допуска да се унищожи договор или едностранна сделка след
смъртта на лицето,е ако доказателството
за недееспособността произлиза от същия договор. За
това наличието на това условие нито има
твърдения формулирани от ищеца по делото, нито анализа на съдържанието на упълномощителната сделка поражда съмнение в дееспособността
на упълномощителя.
Следователно доводът на ищеца за унищожаемост
на упълномощаването като едностранна правна сделка е неоснователен при наличие
на забраната по чл. 31, ал.2 ЗЗД тази унищожаемост да се иска след смъртта на упълномощителя
и при липсата на доказателства за обстоятелствата, при които тази установена от
закона забрана отпада.
С тези правни доводи, които се налагат от приложението
на императивна правна норма искът за унищожаемост на сделката следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Същия правен резултат би бил налице и ако са касаеше за предявен
иск за нищожност на договора поради липса на съгласие при условията на
чл.26 ал.2 предл.2
от ЗЗД.При невъзможност да бъде унищожена
поради изложените по-горе правни съображения упълномощителната
сделка ,не може да се обоснове правен
извод за липса на съгласие на наследодателя - продавач. От негово име е
действал пълномощник, за чието упълномощаване е представено изрично писмено
пълномощно, чиято автентичност не се опровергава в настоящия процес. Твърдяния порок относно самата упълномощителна
сделка няма как да се установи по инциатива на
наследник на починалия продавач след неговата смърт и при липсата на условията
за това, посочени в чл. 31, ал.2 от ЗЗД.
Приложението на нормата на чл. 31, ал.2 ЗЗД прави безпредметно
обсъждането на фактите, на които ищеца основава твърденията си за порочната упълномощителна сделка, както и на многобройните
доказателства ангажирани от страните в процес.
Неоснователността на двете заявени искови претенции по
чл.31 ал.2 от ЗЗД с предмет унищожаемост на едностранната правна сделка по
упълномощаването и на договора за продажба на имота дава основание за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск да разваляне на
договора на осн. чл. 87, ал.3 във вр.
ал.1 от ЗЗД - поради виновно неизпълнение на задължението на купувача Д.Ю. да заплати уговорената в договора за
покупко-продажба на недвижимия имот цена в размер на 15000,00 лв.
Иска е
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно се установи по делото, че продажната цена в
размер на 15000 лева е била платена от купувача-ответницата на продавача –
бащата на ищеца, като същата е била
преведена по банковата му сметка на 02.11.2012г. преди изповядането
на сделката /така както е отразено и в нотариалния акт/. В тази насока е и
приложената по делото /и в нотариалното дело/ вносна бележка на „Сибанк“ ЕАД-клон П.. Що се касае до размера на продажната
цена, то ответницата в качеството си на пълномощник на продавача и въз основа
на процесното пълномощно е имала свободата, дадена й
от упълномощителя, сама да определи продажната цена. Процесната сделка е с договорена продажна цена, съвсем
близка и малко под данъчната оценка на имота. Няма законова забрана, страните
да договарят продажна цена на имотите под данъчната им оценка. Последната е от
значение при изчисляването и събирането на таксите по прехвърлянето. Още
повече, че процесната сделка е между близки
роднини-брат и сестра. Нещо повече, предходната прехвърлителна
сделка между същите страни на същия недвижим имот е била с договорена от тях
продажна цена близка /малко над/ данъчната оценка на имота към момента на
сключването на договора за покупко-продажба.
Затова
и не са налице основанията на чл.87 ал.3, във връзка с ал.1 от ЗЗД – за
разваляне на договора, поради което и искът ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото и при направено своевременно
искане от страна на ответницата, ищецът ще следва да заплати в нейна полза
деловодни разноски.Претендираните от ответната страна
разноски са в размер на 800,00лв.и представляват изплатено адвокатско възнаграждение.Своевременно от ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на
същото при условията на чл.78 ал.5 от ГПК като са изложени твърдения,че делото
не е с фактическа и правна сложност и настоящето дело всъщност е част от първоинстанционното производство.
Съдът,за да се произнесе по искането на ответницата за
присъждане на разноски като взе предвид
направеното възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото,приема,че
в полза на ответницата следва да бъдат присъдените разноски в пълен
размер.Възражението за прекомерност е неоснователно при изложените от ищцовата страна съображения.При първоначалното разглеждане
на делото в полза на ответницата действително са присъдени разноски в размер на
800,00лв.Решението обаче е обезсилено и при това положение към настоящия момент
ищецът не е осъден за разноски по делото в полза на ответната
страна.Претенцията на ответницата съгласно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК включва единствено разноски
в размер на 800,00лв.по настоящето дело.При цена на иска определена
съгласно чл.69 ал.1 т.4 във вр.с т.2 от ГПК в размер
на 15479,50 лв.така уговореното и изплатено от ответницата възнаграждение е под
минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.По тези
съображения и като не споделя становището на ищеца,че делото не е с правна
сложност ,съдът ще следва да присъди в полза на ответницата претендираните
от нея деловодни разноски в пълен размер.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Д.Д.И., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване:
гр.П., ул."Х. О." №2, ет.2 против Д.С.Ю.,
ЕГН ********** ***Р.А." №19, ет.8 обективно
съединени искове с правно основание
чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
едностранната правна сделка-пълномощно
рег.№7014/30.10.2012 год., с удостоверено съдържание
рег.№7015/30.10.2012 год.,с което ответницата е упълномощена от Д. А. И.,ЕГН-**********
да продаде собствения му недвижим имот представляващ апартамент, с площ от
97,73 кв.м., находящ се в гр.П., на ул.“Р.А.“ №19, ет.8,
ап.46, ведно с избено помещение №36 и за унищожаемост
на договора за продажба от 02.11.2012г.,с което ответницата е продала имота
на себе си материализиран в нотариален
акт №97, т.XXXVII, н.д. №4349/2012 г.от същата дата по описа на нотариус Т. Д.,рег.№422,вписана
в нотариалната камара с район на действие Пазарджишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения при условията на евентуалност иск
от Д.Д.И.,ЕГН-********** ***, с адрес за призоваване: гр.П., ул."Х. О."
№2, ет.2 против Д.С.Ю., ЕГН ********** ***Р.А."
№19, ет.8 с
правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора от 02.11.2012г.,материализиран
в нотариален акт №97, т.XXXVII, н.д. №4349/2012г.от същата дата по описа
на нотариус Т. Д.,рег.№422,вписана в нотариалната камара с район на действие
Пазарджишкия районен съд поради виновно неизпълнение на задължението на купувача
по него да плати уговорената продажна цена.
ОСЪЖДА Д.Д.И.,ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.П.,
ул."Х. О." №2, ет.2 да заплати на Д.С.Ю.,ЕГН
********** ***Р.А." №19, ет.8 направените от нея
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: