ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
гр. Пловдив, 30.06. 2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно
дело № 280 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 606 от 12.06.2020 г. по ЧНД №735/2020
г. Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил
без уважение молбата на осъдения А.И.К. за условно предсрочно освобождаване от остатъка
на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 2 години и 6 месеца по ЧНД
№ 3974/2018г. на Районен съд – Пловдив, по което с Определение
№1055/16.07.2018г. на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са
кумулирани наложените му наказания по НОХД №6655/2017г. и по НОХД №163/2018г.,
двете по описа на Районен съд – Пловдив.
Недоволен от постановеното определение е
останал осъденият К., който чрез защитника си – адв. В.Т.- Б. на 19.06.2020г. е
подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно
освободен. Жалбоподателят намира за неправилно преценено, че К. не е дал
доказателства за поправянето си. В дадената му оценка е посочено, че същият е
изразил желание за промяна, като е работел по време на престоя си в затвора, с
което е показал честно отношение към труда, няма наложени и дисциплинарни
наказания. В този смисъл моли да не се взема предвид даденото отрицателно
становище на началника на затвора, като при евентуално предсрочно освобождаване
би бил стимулиран.
Началникът на Затвора – Пловдив и Окръжна
прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с
изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална
легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд
– Пловдив, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения К. с
искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения К., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и да е дало доказателства за своето поправяне.
Съгласно представената
справка за правното положение е видно, че л.св. А.И.К. изтърпява
общо, най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, по ЧНД № 3974/2018г. на Районен
съд – Пловдив, по което с Определение №1055/16.07.2018г. на основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са кумулирани наложените му наказания с Присъда №
43/20.02.2018г. по НОХД №6655/2017г. и с Присъда №27/31.01.2018г. по НОХД
№163/2018г., двете по описа на Районен съд – Пловдив, което да се изтърпи при
първоначален „Строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
времето, през което лишеният от свобода е изтърпял наказание по посочените дела
и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението е
потвърдено с Определение № 1147/02.10.2018г по ВЧНД № 1635/2018г по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила от 02.10.2018г.
Лишеният от свобода К. е постъпил
в Затвора – Пловдив на 16.05. 2018г. и е поставен на строг режим.
От справката се
установява, че към 22.06.2020 г. осъденият К. фактически би бил изтърпял 2
години, 1 месец и 6 дни, а от работа 3 месеца и 25 дни, от предварително
задържане – 4 дни или общо всичко 2 години, 5 месеца и 5 дни, т.е. с остатък за
изтърпяване на наказанието към тази дата - 25 дни.
От становището на началника на Затвора – Пловдив е
видимо, че лишеният от свобода К. не постъпва за първи път в затвора. Същият е емоционално
неуравновесен, с видима деградация, поради системна злоупотреба с алкохол, а
проведеното лечение е без особени резултати. Той е израснал в проблемно
семейство с изявени конфликти, с баща който е злоупотребявал с алкохол и е
упражнявал физически и психически тормоз върху останалите членове на фамилията.
Независимо от това лишеният от свобода е успял да завърши средното си
образование и да се реализира трудово. Но след системна злоупотреба с алкохол,
поведението му претърпява регрес, изразяващ се в гневни изблици и различни
форми на агресивни прояви – хулиганства, палежи, физическо посегателство.
Проявявал е и чести прояви на насилие към жената, с която е живял, поради което
съжителството им се е разпаднало. Спрямо него са наложени четири присъди за
неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие. Криминалната му активност
е изцяло породена от алкохолната му зависимост.
В условията на
групата К. е заемал място в средните нива на затворническата общност. Общувал
ограничено и избирателно с останалите лишени от свобода. Не е проявявал
претенциозност в отношението си към околните и е нямал лидерски амбиции. Търсил
е по-спокойна и безконфликтна среда за пребиваване. Стремял се е да оставя
позитивна представа за себе си у служителите. Назначен е на работа в „Обособено
производство“, но от 06.12.2019г. е спрян от работа, поради нередовно явяване.
При К. липсва желание за участие в провежданите групови мероприятия. Бил
пасивен по отношение на корекционната дейност и допускал промени в личностен и
поведенчески план в резултат от външна намеса. Не е награждаван. Наказван е веднъж за притежание
на телевизор без документ с лишаване от хранителна пратка за срок от три
месеца.
Видно от анализа на оценката
на правонарушителя е, че първоначалната
оценка на риска от рецидив е с високи стойности – 88 точки, а към настоящия
момент е леко снижен – 87 точки. Въпреки проведената корекционна дейност,
проблемните му зони са останали същите - „отношение към правонарушението“,
„взаимоотношения“, „злоупотреба с алкохол“, „умения за мислене“. К. не е поел
отговорност за извършеното и омаловажавал вината си, нямал намерение да подобри взаимоотношенията си по
социално приемлив начин, при него липсва мотивация за промяна и не счита
злоупотребата с алкохол за проблемна. Не се наблюдава и желание за преодоляване
на наличните негативи и начин на живот.Декларативно е изказвал желание за
промяна, но не се наблюдава промяна в нагласите и поведението му, особено след
употреба на алкохол.
Съобразено е и това, че
лишенията от свобода има известни ресурси като образование и професия, но
негативизма спрямо приемането правата на другите и налагането на лични
ограничения не са преодолени.
При
наличните проблемни зони, които се нуждаят от намеса и неприложимостта в пълна
степен прогресивната система с актуално наказание, мнението на началника на
затвора е отрицателно по отношение на молбата на лишения от свобода К. за
условно предсрочно освобождаване.
Окръжният съд е установил, че
осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1,
пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от една
втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Но по делото няма доказателства,
от които да се направи положителен извод, че същият е дал доказателства за
своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а от НПК. Подобни доказателства не са установени от
оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС. Досегашният престой на лишения от
свобода К. в затвора няма отчетлив превъзпитателен ефект върху него и е
необходимо продължаване на работата, предвид наличието на проблемни зони, които
все още се нуждаят от намеса за постигане на необходимото корекционно
въздействие, формиране на критично отношение към извършените престъпления и
поведение за спазване на общоприетите правила и норми. Затова и изтърпяното до
момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем.
В заключение, предвид на така изложените съображения от окръжния съд, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована, неговата преценка, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения К., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
По
гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а
жалбата на защитника на осъдения К., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 606 от 12.06.2020
г. по ЧНД №735/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения А.И.К. за условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наложеното му общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ от 2
години и 6 месеца с Определение №1055/16.07.2018г. по ЧНД № 3974/2018г. на
Районен съд – Пловдив по НОХД №6655/2017г. и по НОХД №163/2018г., двете по
описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.