№ 455
гр. Варна, 07.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000313 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ПЪТНО
СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК *********, съд седалище гр. Добрич,
представлявано от В.З. и „ПЪТИЩА и МОСТОВЕ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Провадия, представлявано от Р.К., като съдружници в ДЗЗД
„ЗИМА ВАРНА“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Варна, чрез
процесуалните представители адв. А. Т. и адв. В.Ц., срещу решение №
144/11.04.2025 г. постановено по т.д. № 521/2024 г. по описа на ВОС, с което
съдът е отхвърлил осъдителната им искова претенция срещу АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, със седалище гр. София за
заплащане на възнаграждение по Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на дейности по
зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации на
републиканските пътища на територията на Североизточен район, за
Обособена позиция № 1-ОПУ ВАРНА“ с изх. № РД-37-75/28.10.2022г., изм. с
Допълнително споразумение с изх. № 539-00-5746/25.05.2023г. и с
Допълнително споразумение с изх. № 53-00-13047/19.10.2023г. по
Сертификат № 19 за м. 01.2024г. на стойност 501 505,09 лв. без ДДС и по
Сертификат № 20 за м. 02.2024г. на стойност 447 044,65 лв. без ДДС,
съобразно дяловото участие на съдружниците в ДЗЗД от обща сума в размер
на 948 548,74 лв., както следва: на „ПЪТИЩА и МОСТОВЕ“ ЕООД сумата от
853 693,87 лв., представляваща 90 % от претендираната главница и на
„ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД сумата от 94 854,87 лв., представляваща 10
% от общо претендираната главница, като е осъдил ищцовото дружество да
заплати на ответниците следващите му се разноски по делото.
Въззивниците обжалват решението като нищожно, а в условията на
1
евентуалност – като недопустимо поради неразбираемост на мотивите на
съда. Същото според тях е и неправилно като постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон. Считат съдебния акт и за
необоснован, тъй като формираните от съда решаващи изводи са
немотивирани, противоречат на събраните по делото доказателства, като
игнорират по – голямата част от тях, а същевременно не съдържат
произнасяне по правнорелевантните им възражения и твърдения, като
фаворизират без основание защитната теза на ответника. Съдът в решаващия
си единствен правен извод приема едно нищожно основание /по аргумент на
чл.26 ал.1 ЗЗД/ за валидно, за да може да служи при прекратяване на
правоотношенията между страните по процесния договор, без да се има
предвид, че същият е сключен по особена процедура и при особен контрол от
страна на националните и европейските институции. Претендираните
неизплатени суми представляват стойността на незаплатената цена на
извършеното от ищците изпълнение в срока на договора и в параметрите на
направените в последствие две предоговаряния. Правят оплакване за
неправилно разпределена доказателствена тежест, което ги е лишило от
възможността да поискат допустими и относими към предмета на спора
доказателства. Поддържат, че срокът на договора с новия контрагент – „Роуд
проджект“ ООД в сайта на ответника е отразен като започнал своето действие
на 11.03.2024г. – т.е. на датата, на която дружеството е уведомено с писмо от
08.03.2024г., че договорът следва да се счита прекратен и при това всички
дейности по изпълнението му да са преустановени. До настъпването на тази
дата е продължило изпълнението на договорните им задължения, за което са
издадени и въпросните сертификати за м.януари и м.февруари 2024г. по
съответните възлагателни писма. Претендираните за заплащане дейности по
договора с АПИ са изпълнявани, освен след възлагане, без възражения и
бележки по процедура и без противопоставяне от страна на възложителя. По
депозирания по съответния ред сертификат № 19 АПИ е поискала внасяне на
корекции. На възложителя е връчен и сертификат № 20, макар и да не е
разписан. Отказът на Агенцията се основава единствено на възложената от
МРРБ одитна проверка, която завършва с доклад, че възлагането на дейности
по поддържане на РПМ на територията на ОПУ Варна з ам.януари и
м.февруари 2024г. на изпълнителя по процесния договор е незаконосъобразно.
С представянето на сертификати №№ 19 и 20 ищците са изпълнили
задължението си да предадат/отчетат възложената им работа, а с искането за
нанасяне на корекции по сертификатите възложителят е предприел действия
за приемане на работата, като не е направил съгласно разпореденото в чл.264
ал.2 и 3 ЗЗД правно валидно възражение относно качеството и количеството
на извършената работа по двата сертификата, което води до извода за
наличието на точно и пълно изпълнение от страна на изпълнителя. След като
срокът за изпълнение на договора е до сключването на нов такъв с нов
контрагент, а първоинстанционният съд е приел, че „При извършена служебна
справка в ЦАИС ЕОП /информационната система на ЕОП/ се установява, че
2
новият договор от 23.12.23г. е публикуван на платформата на 24.01.24г., т.е. –
преди приемане на заданията за м.02.24г.“ е редно да се постави въпроса – на
какво основание решаващият състав е отхвърли иска по отношение на
възложената от ответника работа преди 24.01.24г. Още повече, че самият
възложител с писмо от 08.03.24г. уведомява изпълнителя, че договорът е
прекратен, считано от 10.03.24г. поради сключването на нов договор за
обществена поръчка с идентичен предмет на дейност. Противоречи на
фактите по делото и основният мотив на решаващия състав за отхвърляне на
иска, а именно приетото, че „С процесния договор възложителят не е поел
изрично задължение да информира под определена форма изпълнителя за
настъпване на прекратителното условие, свързано със сключването на нов
договор“. Ищците са изправна страна по договора, извършили са в пълнота
сертифицираните услуги по него в договорения срок, изпълнението е прието
от възложителя, поради което той дължи плащане по него. Липсват
доказателства по делото АПИ да е установила негодност на изпълнените
дейности, да е изисквала преработка, да е отказала приемане на изпълнението
с поставяне на срок за поправка. Изпълнителят не е бил уведомен за неточно
изпълнение. Извършеният вътрешноведомствен одит на АПИ не обвързва
страните по договора и не може да служи като основание за отказ от
заплащане на цената на получената от Агенцията услуга. Същият не е връчван
на ищците, които не са страна в производството по издаването му и не са
могли да изразят конкретно становище по него. В заключение се правят
оплаквания за допуснато от съда нарушение на чл. 20 ХОПЕС и чл. 47
ХОПЕС, вр. чл. 9 от Директива 2011/7/ЕС на ЕП. Направено е искане за
обезсилване, евентуално – за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло.
Направено е доказателствено искане съдът да задължи ответника да
представи възлагателните писма към новия контрагент за периода 01.01.2024г.
– 11.03.2024г., както и да представи справка как и по какъв писмено формиран
способ е оповестено сключването на договора с новия контрагент на
платформата на АПИ.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен. Намира доказателствените искания за недопустими като
преклудирани, а също и като неотносими към предмета на спора.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото намери следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в
процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Доказателственото искане на въззивниците се преценява като
недопустимо, направено в хипотезата на настъпила преклузия, а също и като
неотносимо към предмета на спора. То се прави за първи път във въззивната
3
жалба. Оплакването за неправилно разпределена доказателствена тежест,
даващо право но страната да иска представянето на нови доказателства, е
неоснователно. Видно от доклада по делото, обективиран в определение №
160/03.02.25г. на ищците е указана тежестта на доказване съобразно правилата
на чл.154 ал.1 ГПК и в конкретиката на спора. Поради това настоящият състав
намира, че не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК. Освен това фактите,
чието установяване се цели с новите доказателства, не са в тежест на ищците,
тъй като касаят началния момент на започване на изпълнението по договора с
третото лице, а не неговото сключване. В контекста на чл.39 от договора,
предоговорен с двете допълнителни споразумения, релевантен за спора
относно прекратяването на възлаганията по обществената поръчка е моментът
на сключване на договора с новия изпълнител, а не моментът на започване на
изпълнението по него, удостоверяван с отправянето на възлагателни писма до
новия контрагент. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че самите ищци
твърдят липса на възлагане към новия изпълнител по време на зимното
поддържане за м.януари и м.февруари 2024г. – л.101 на т.д. № 521/24г. По
изложените съображения искането се оставя без уважение.
В случая съдът констатира, че не се налага и служебно събиране на
доказателства или даване на указания на страните за предприемане на
процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни за
приложение на императивни правни норми.
Предвид изложеното производството по въззивната жалба следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от „ПЪТНО
СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК *********, съд седалище гр. Добрич,
представлявано от В.З. и „ПЪТИЩА и МОСТОВЕ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Провадия, представлявано от Р.К., като съдружници в ДЗЗД
„ЗИМА ВАРНА“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Варна, чрез
процесуалните представители адв. А. Т. и адв. В.Ц., срещу решение №
144/11.04.2025 г. постановено по т.д. № 521/2024 г. по описа на Варненския
окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивната
страна.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
04.11.2025г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до
електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови
4
заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на
сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно
заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за
разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им
да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5