№ 3029
гр. Варна , 27.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501922 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ХР. Г. ИВ. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес гр.Варна, жк Младост 134 вх.6 ет.7 ап.107, чрез адв. С.П.К, преупълномощена
от адв.С.К. Д., АК Варна, в качеството й на особен представител, срещу Решение № 260719
от 02.03.2021г., постановено по гр.д.№ 806 по описа на ВРС за 2020г., поправено с решение
№ 262113/29.06.2021г., в ЧАСТТА, В КОЯТО по иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ХР. Г. ИВ. с ЕГН
********** дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4589/12.6.2019г., постановена по
ч.гр. дело № 9047/2019г. на ВРС, 11 състав, сумата от 300лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 3254615 от 21.06.2018 г. между Х.И. Георгиев (заемател) и „Изи
Асет Мениджмънт" АД (заемодател), като вземането по договора е прехвърлено по силата
Приложение №1 от 01.01.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. от страна на „Изи Асет Менижмънт" АД ЕИК ********* в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във
вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Сочи се, че
исково производство е заведено при реда и условията на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите, обективирани в издадена Заповед за изпълнение № 4589/12.06.2019 година,
1
издадена по ч.гр.дело № 9047/2019 година на PC Варна. Настоява се, че исковете по чл. 422,
вр. с чл. 415 от ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в
заповедното производство. Конкретно се твърди, че след като договорът е недействителен,
не би могло да се признае дължимостта на главницата на това основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване - при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне
това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като
изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействителен договор. Позовава
се на съдебна практика обективирана и в Решение № 89/21.01.2019 г. по в.гр.д. № 2311/2018
г. на ОС Пловдив, Решение № 2898/11.05.2020 г. по в.гр.д. № 3439/2019 г. на СГС и
Решение № 26/03.05.2018 г. по в.т.д. № 34/2018 г. на ОС Търговище. Настоява се за отмяна
на първоинстанционното решение с отхвърляне на иска в цялост и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Позовава се на
действието на чл.23 от ЗПК като специален закон, въз основа на чиято разпоредба в случай
на установена недействителност на договора, на връщане подлежи чистата стойност на
кредита. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт в обжалваната част и
присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
В хода на първоинстанционното производство ответникът не е бил открит за
връчване на книжа на постоянния и настоящия му адрес, поради което с определение №
9233/22.07.2020г. Варненският районен съд е предоставил правна помощ на същия, като му
е назначил на особен представител, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК – адвокат С.К. Д..
Пред въззивната инстанция ответникът, сега въззивник отново се представлява от
особен представител. За осъщественото представителство следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр.чл.47, ал.6, изр.второ от
ГПК.
Ищецът, сега въззиваем, следва да бъде задължен за внасянето им в едноседмичен
срок от съобщаването.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ХР. Г. ИВ. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр.Варна, жк Младост 134 вх.6 ет.7 ап.107, чрез
адв. С.П.К, преупълномощена от адв.С.К. Д., АК Варна, в качеството й на особен
представител, срещу Решение № 260719 от 02.03.2021г., постановено по гр.д.№ 806 по
описа на ВРС за 2020г., поправено с решение № 262113/29.06.2021г., в ЧАСТТА, В КОЯТО
по иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ХР. Г. ИВ. с ЕГН ********** дължи на ищеца по Заповед
за изпълнение № 4589/12.6.2019г., постановена по ч.гр. дело № 9047/2019г. на ВРС, 11
състав, сумата от 300лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
3254615 от 21.06.2018 г. между Х.И. Георгиев (заемател) и „Изи Асет Мениджмънт" АД
(заемодател), като вземането по договора е прехвърлено по силата Приложение №1 от
01.01.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. от страна на „Изи Асет Менижмънт" АД ЕИК ********* в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК *********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 150 лева на адвокат С.К. Д. от ВАК,
назначена за особен представител на ХР. Г. ИВ. с ЕГН **********, за осъществяване на
процесуално представителство по въззивно търговско дело № 1922/2021 г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
*********, в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ОТ съобщаването да внесе по специалната сметка
на Варненски окръжен съд сумата от 150 лева, представляващи разноски за възнаграждение
на особен представител.
УКАЗВА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********,,
в случай, че остане задължен за разноски, съдът ще постанови определение за
принудителното им събиране на осн.чл.77 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1922/2021 год. на ВОС за
20.10.2021г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4