№ 123286
гр. София, 14.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110165398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 263654/29.11.2022г. подадено от „Арко Имоти“ ООД, срещу Е. Росева П. за вземания по
Ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 17.11.2021г., а
именно: сумата от 1210,17 лева, представляваща неплатена част от комисионно
възнаграждение по договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 90,09 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.03.2022г. до
29.11.2022г. и сумата от 756,36 лева, представляваща неустойка за забавено плащане за
периода от 08.03.2022г. до 04.04.2022г. на платената част от възнаграждението в размер на
6050,85 лева.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че е налице основание същото да бъде отхвърлено в частта за
сумата от 756,36 лева, представляваща неустойка за забавено плащане.
Съгласно клаузата на чл. 12 от договора, при забава в плащането на посредническото
възнаграждение, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,5% (нула
цяло и пет процента) от дължимата сума за всеки ден забава, ведно със законната лихва.
Съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от
кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл. 9
ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключването на договора,
виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за изправната
страна право да претендира заплащането й, съгласно чл. 92 ЗЗД. За да възникне правото на
неустойка, уговорката за неустойка не трябва да противоречи на императивните правни
норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на
принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за
неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал.1 ЗЗД и препятства възникването на вземането за
неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
1
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ВКС, ОСТК. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки отделен случай факти и обстоятелства, и от общи за всички случаи
критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия
размер, вида на неустойката (компенсаторна или мораторна), съотношението между размера
на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В случая, уговорената в чл. 12 от договора неустойка е мораторна. Обичайните вреди,
които причинява неизпълнението на едно парично задължение, са: 1/ пропуснати ползи- от
пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе
получил в срок дължимата парична престация по главницата /гражданските плодове на
дължимото парично вземане за времето на забавата/; 2/ претърпени загуби- евентуалните
допълнителни разходи, които кредиторът би дължал ако би си набавил чрез заем или кредит
същия паричен ресурс на свободния пазар /за банкови лихви и такси/. Процесната
мораторна неустойка е в уговорен размер от 0,5% от забавената сума за всеки ден забава, без
краен предел на начисляване. При така установения в договора размер, годишният процент
на мораторната неустойка възлиза на 182,5% от забавената сума, който надвишава
многократно лихвите на всички платежни и кредитни институции, вкл. лихви по банкови
кредити и банкови депозити, и надхвърля с над 18 пъти годишния размер на мораторната
лихва, която е законоустановен критерий за определяне размера на вредите от забавено
изпълнение. Макар по принцип да не е нищожна клауза за неустойка без краен предел или
фиксиран срок, до който да се начислява, в конкретния случай размерът на уговорената
неустойка е такъв, че само за период от 25 дни нейният размер надхвърля 12 % от размера на
забавената сума, т.е. за период от само 25 дни размерът на неустойката надхвърля размера на
законната лихва върху същата сума за период от една година. Освен това в клаузата е
предвидено изрично, че мораторната неустойка се кумулира със законната лихва, т.е.
предвиденото обезщетение не замества, а допълва законоустановеното такова и се дължи
заедно с него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че уредената в чл. 12 от договора мораторна
неустойка противоречи на добрите нрави и заявлението в тази му част следва да бъде
отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 ГПК. С оглед отхвърлената част от
претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за държавна
такса за разликата над 27,56 лева до пълния претендиран размер от 43,60 лева, както и в
частта за юрисконсултското възнаграждение за разликата над 31,61 лева до пълния дължим
размер от 50 лева съгласно чл. 27, ал. 1 НЗПП.
За останалите вземания по заявлението следва да бъде издадена заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. вх.
№ 263654/29.11.2022г. подадено от „Арко Имоти“ ООД, срещу Е. Р. П., В ЧАСТТА за
сумата от 756,36 лева, представляваща неустойка за забавено плащане за периода от
08.03.2022г. до 04.04.2022г. на платената част от възнаграждението в размер на 6050,85
лева, както и В ЧАСТТА за разноските, както следва: за държавна такса – за разликата над
27,56 лева до пълния претендиран размер от 43,60 лева и за юрисконсултско
2
възнаграждение – за разликата над 31,61 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3